Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 381
гр. ВРАЦА, 04.12.2019 г
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение в публично заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в
състав:
Председател:Рената
Г.Мишонова- Хальова
Членове:М.
Аджемова
Иван Никифорски-мл.с.
при участието на секретар Лилия Горчева
като разгледа докладваното от съдия Мишонова- Хальова
въз. гр.дело N` 509 по
описа за 2019 год.,за да се произнесе взе предвид:
К.Н.Р. и М.Й.А. и двамата с
постоянен адрес *** ,чрез проц. си представител адв. Л.Я. от ВрАК, са подали въззивна
жалба против решение №
635/4.07.2019 г по гр.д.№5379/18 г по описа на ВРСъд, с което решение е
отхвърлен предявения от тях против Б.Ц.Г.
установителен иск за собственост
на 51 кв.м.
Навеждат се доводи,че атакуваното с жалбата
решение е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се още ,че неправилно решаващият съдия е интерпретирал
събраните по делото доказателства. Освен това с жалбата се представя декларация
с нот. заверка на подписите от 1966 г, за която жалбоподателите били узнали в
с.з. на 14.06.2019 г, тъй като тази декларация с други документи била
представена на съда от ответника, но
върнати му от съда. Според адв. Л. Я. тази декларация за тях е новооткрито
доказателство, което искат да бъде приобщено към делото пред въззивната
инстанция, тъй като доказвала,че регулацията за собствеността на спорното
процесно място била приложена.Иска се задължаване на ответника да представи
заверено копие от тази декларация , тъй като оригинала е у него и му е бил
върнат в с.з. на 14.06.2019 г от съдебно заседание.
Моли се отмяна решението на
първоинстанционния съд и постановяване на друго , с което да се уважи
предявения иск по чл. 108 от ЗС.
С жалбата е приложено копие от декларация с нот. заверка на подписите от
1966 г от П.Г. и и Ц.Г. като се иска
приобщаването на този документ като новооткрито доказателство.
В срока за отговор на въззивната жалба Б.Ц.Г. поддържа ,че жалбата
е неоснователна ,следва да се отхвърли като такава , а решението на ВРСъд да
бъде потвърдено.
Въз. съд е изложил подробни
мотиви защо приема декларацията от 1966
г като новооткрито доказателство и я приобщил към делото.
Съд. състав приема ,че въззивната жалба е
процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от страна с право на
обжалване ,срещу акт от категорията на обжалваемите.Разгледана по същество жалбата
е н
е о с н о в а т е л н а.
Пред ВРСъд К.Н.Р., ЕГН ********** и М.Й.А., ЕГН **********,
чрез пълномощника им адв. Л.Я. ***,са предявили против Б.Ц.Г., ЕГН ********** ревандикационен
иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
В ИМ се твърди ,че по силата на
договор за покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт № 188, том III,
рег. № 6362, дело № 325/2013 г, на нотариус С.Б., исците са собственици
на УПИ ХХII-49 в кв. 4 по плана на с. Бели извор, одобрен със заповед №
540/10.06.1960 г. на кмета на Община Враца, целият с площ от 960 кв. м, заедно
с построените в имота постройки и подобрения. Заявяват, че ответникът Б.Г. живее в съседния УПИ ХХIII-50 в кв. 4 по плана на с. Бели Извор, одобрен
със заповед № 540/10.06.1960 г. на кмета на Община Враца и при справка от Община Враца установили, че
същият владее част с площ от около 60 кв. м от собствения на ищците недвижим
имот, която част е разположена в югозападния ъгъл на имота. Тази площ е
онагледена и в Скица № 736 от 21.06.2018 г.,приложена към ИМ, издадена от
Община Враца, отдел „Устройство, планиране и контрол по строителството“, на
която е нанесена неприложената регулация на с. Бели извор.
Твърдят още , че преди години ответникът преместил леката ограда между
двата имота и я разположил по – навътре в имота на ищците и въпреки проведени
разговори, отказвал да предаде владението върху процесната част от собствения
на ищците имот.Молят ответникът да бъде осъден
да предаде на ищците владението върху посочените 60 кв. м, които са част от собствения им имот.В хода на делото
иска е изменен за 51 кв.м.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответника Б.Ц.Г., чрез пълномощника му адв. Т.П. от ВрАК, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Заявява, че не той, а неговият син Д.Б.Ц.
е собственик на УПИ ХХIII-50 в кв. 4 по плана на с. Бели Извор, одобрен със
заповед № 540/10.06.1960 г. на кмета на Община Враца, по силата на Нотариален
акт за продажба на недвижим имот на внук за гледане и издръжка № 127, том I,
нот. д. № 182/1993 г. на нотариус Р.Ц.. Заявява, че той действително обитава
имота, а от няколко години ищците са негови съседи. Твърди, че при нанасянето
им в имота през 2013 г. между двата имота съществувала ограда, която след
наводнението през 2015 г. била почти разрушена. Ищците и ответникът решили да
построят нова ограда, като замерванията за точното определяне на границата били
извършени от строителен техник, ангажиран от ищеца К.Р.. Сочи, че в
присъствието на ищците и ответника били поставени колчета, по които
впоследствие била поставена и оградата и до 2018 г. между страните не
съществували спорове. През 2018 г. ответникът се противопоставил на строеж на
постройка в имота на ищците на около 1 метър от общата ограда, което влошило
отношенията им. Иска се постановяване на решение, с което предявеният иск да
бъде отхвърлен.
По делото са събрани
писмени и гласни доказателства пред първоинстанционния съд, при
което от факт. страна съд. състав
приема следното:от представените нот. актове безспорен факт е ,че исците К.
и М. Р. са собственици на УПИ ХХII-49 в кв. 4 по плана на с. Бели
извор, одобрен със заповед № 540/10.06.1960 г. на кмета на Община Враца, целият
с площ от 960 кв. м, заедно с построените в имота постройки и подобрения,а лицето
Д.Б.Ц. /син на ответника Б.Г./ е придобил правото на собственост върху недвижим имот: цялото дворище пл. № 50 в кв. 4 по плана на с. Бели
извор, за което дворище са образувани четири парцела: парцел I, парцел II,
парцел III и парцел XXIII като отредения
УПИ
ХХIII-50 в кв. 4 по плана на с. Бели извор, одобрен със заповед №
540/10.06.1960 г. на кмета на Община Враца,
е съседен на собствения на ищците УПИ ХХII-49 и се намира западно от
него.
Пред ВРСъд е била назначена спец.
експертиза, като вещото лице е дало заключение, че между двата имота
съществуват два вида граници – кадастрална
и регулационна, като няма изменения на регулационния план след приемането
му през 1960 и той е последния приложен регулационен план касаещ процесните два съседни имота. Според вещото
лице инж.Л. А. кадастралната граница между двата имота съвпада с имотната
граница, докато с регулационната граница се цели образуване парцели с по-
правилни форми по приложената скица.
В съдебно заседание вещото лице заявява, че кадастралната граница по т. 1 –
2 – 3, оцветена в кафяв цвят,по скица
№1 към заключението, е старата имотна
граница за двата процесни имота. Не може да посочи кога точно е извършено
кадастралното заснемане на имотите, но е 2 – 3 годни преди 1960 г. След това
през 1960 г. е изготвен регулационният план, съгласно който границата между
процесните имоти е по т. 5 – 2 – 6 /в син цвят/на същата скица №1.Според в.л.
инж.А. целта на новите регулационни
планове е да се образуват парцели с по – правилни форми и оттук идвало разминаването между кадастъра
и регулацията. Съществуващата между имотите ограда от колове и телена мрежа е
обозначена на скица № 2 към заключението в червен цвят по т. 10 – 11 – 12 – 13
и в южния си край е разположена в близост до кадастралната граница между
имотите. Според вещото лице, собственикът на УПИ ХХIII-50 е навлязъл според
регулационната линия на скицата издадена от Община Враца в югозападния ъгъл на
УПИ ХХII-49 в защрихования с червени точки терен с площ от 51 кв. м.предвид
изготвения регулационен план от 1960 г.
По делото са разпитани св. Д.А.Е.
и Д.Б.Ц., които са заявили ,че оградата между двата имота винаги е бил на
мястото където се намира сега или в
близост до кадастралната граница между
имотите и не е променяна.
При гореизложеното се налагат следните
правни изводи:
1.При предявен ревандикационен
иск собственикът следва да докаже елементите на фактическия състав:
-че исците са собственици на
процесната реална част, която е част от собственото им дворно място и е
разположена в югозападния ъгъл на собствения им УПИ ХХII-49 в кв. 4 по плана на
с. Бели извор, одобрен със заповед № 540/10.06.1960 г. на кмета на Община
Враца;
- че ответникът в качеството на
държател /баща на собственика живеещ в
имота/владее тази реална част, която е част от собствения на ищците имот.
- ответникът да докаже, че владее на правно основание процесните 60 кв. м, а именно че същите са
част от имота, в който той живее.
Ако не се докажат и трите предпоставки
на факт. състав на ревандикационния иск, същият следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
2. В случая няма спор ,че исците
са собственици на УПИ ХХІІ-49 ,а ответникът – държател на УПИ ХХIII-50, които
са два съседни имота с обща граница ,като УПИ ХХII-49 се намира на изток от УПИ
ХХIII-50. Установява се, че през 1960 г. е бил приет регулационен план за с.
Бели извор, предвиждащ промяна в регулационната граница между двата имота,
изразяваща се в придаване на част от имот ХХIII-50 по новия план/ обозначен с
пл. № 50 по стария план/, към ХХII-49 по новия план/ съответно пл. № 49 по
стария план/.
При действащия тогава дворищно-
регул. план от 1960 г собствеността на придадените по дворищнорегулационния
план части от недвижими имоти към парцели на други лица се придобива по силата на самия план т.е.
непосредственото отчуждително действие на дворищнорегулационния план относно
придаваемото се място,посочено на скица №2 от заключението на в.л. в червен
цвят с точки. Това отчуждителното действие на регулацията, макар и настъпващо
по силата на самия план, е поставено под отлагателно условие, изразяващо се в
това, че то не се зачита, ако регулацията не е приложена. Съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. дело № 2/1993 г. на ОСГК на ВС,което е
задължително за съдилищата в РБългария, дворищнорегулационният
план следва да се счита за приложен тогава, когато настъпва трансформация на
регулационните линии в имотни граници в хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗТСУ
/отм./. Заплащането на обезщетение на собственика
за отчуждения му имот не е елемент от фактическия състав на придобиването на
собствеността, а поражда само облигационни отношения между отчуждения
собственик и лицето, в чиято полза е извършено отчуждаването. Следователно
отчуждителното действие на регулационния план настъпва от момента на влизането
му в сила, но окончателното разместване на собствеността настъпва от момента, в
който този план бъде „приложен”, при наличие на предпоставките по чл. 33, ал. 1
и ал. 2 от ЗТСУ /отм./. Неприлагането на
регулацията обуславя извода за отпадане на отчуждителното действие на регулационния
план с обратна сила, като се счита, че с него не са придадени съответните части
по регулация от имот, собственост на едно лице към друг съседен имот,
притежание на друго лице и имотните граници на двата имота се възстановяват по
първоначалното им местоположението преди регулацията, съгласно разпореждането
на чл. 33, ал. 1, изр. първо ЗТСУ /отм./
Съгласно цитираното по- горе ТР на ВКС от 1993
г,прилагането на плана, може да се осъществи чрез заемане на придаваемите части
по законоустановения ред, но също и когато са изминали десет години от заемане
на придаваемите части, без този ред да е спазен. Въпреки отчуждителното
вещноправно действие на плана и по двата режима на ЗПИНМ /отм./ и на
ЗТСУ/отм./, дворищната регулация се счита приложена тогава, когато са уредени
сметките за придадения имот и в резултат на това той е завзет на база съставен
нотариален акт за придаваемото място.
3.В настоящия казус за да се
приеме, че регулацията от 1960 г е била приложена, следва да се установи или че
определеното за придаваемата част от имота обезщетение
е било заплатено, като той е бил завзет по реда, установен в чл. 46 ЗПИНМ
/отм./ и §107 и 108 ППЗПИНМ /отм./, респективно по този предвиден чл. 114 ал. 1
ЗТСУ/отм./ и ППЗТСУ /отм./, или ако бъде доказано, че придаваемата част, макар
и завзета не по установения за това ред, е била
владяна от собственика на имота към който се придава, в период, по-дълъг от
десет години. Настоящите жалбоподатели- исци не установиха нито да е платено
обезщетение за придаваемото към техния имот място от 51 кв. м, нито че е бил
зает и владян от ищците, респ. техните праводатели, в границите, определени от
регулационния план, повече от 10 години.Данните
от в.л. и от разпитанитепо делото свидетели са ,че оградата между двата процесни имота винаги е била на едно и също място близо
до имотната граница между тях и до момента не е променяна.
С представената декларация приета
от ВОС от 1966 г не се доказва ,че
праводателите на страните по делото са уредили облигационните отношения по между
си отностно именно придаваемата част от
51 кв.м. в югозападния ъгъл на УПИ ХХІІ-49 в кв.4.,тъй като няма представени писмени доказателства
за заплатено от праводателите на исците
обезщетение на праводателя на ответника за придаваемата част от 51 кв.м./по
скица №2 от заключението на в.л./, за да се приеме ,че регулацията е била
приложена.От декларацията се констатира ,че през 1966 г праводателите и на
двете страни по делото за заявили,че
няма да търсят парични суми във връзка с
регулационните отношения между тях,защото са
ги уредили.
Както вече се посочи по- горе,че
едва със заплащането и завземането на
придадените места по съответния ред приключва процеса по прилагане на регулационния
план от 1960 г за процесните имоти . Тъй като не се доказа заплащане на процесните 51 кв.м., то следва да се приема ,че регулацията не е стабилизирана
и не е приложена. Затова отчуждителното действие на рег.план от 1960 г за с.Бели Извор се прекратява и съществуващите стари имотни
граници следва да послужат за основа при изработване на нов регулационен план.
4.За прецизност следва да се
отбележи,че по делото няма данни праводателят на исците да се е възползвал от пар.6 ал.2 и 4
ПЗР на ЗТСУ ,където е определен 6
месечен срок за прилагане на заварените от ЗУТ дворищнорегулационни планове.
Ако този срок не бъде спазен, отчуждителното им действие за заемане на придаваемите имоти или части от
имоти отпада - §8, ал. 2 ПЗР на ЗУТ. Съгласно ТР №3/2011 г на ОСГК на
ВКС е прието, че отпадането на отчуждителното действие на неприложените
дворищнорегулационни планове в срока по §6, ал. 2 от ЗУТ, настъпва автоматично.
С оглед гореизложеното решението
на ВРСъд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото жалбоподателите дължат на ответника
направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 300 лв за адв.
възнаграждение .
При гореизложеното съд. състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №635/14.07.2019 г по гр.д.№5379/18 г
по описа на ВРСъд.
ОСЪЖДА К. и М. *** да заплатят на
Б.Ц.Г. от с.с. сумата от 300/триста лева/ разноски пред
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва на
осн. чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател :
Членове:1/ 2/