Решение по дело №27/2021 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 64
Дата: 26 май 2021 г. (в сила от 26 май 2021 г.)
Съдия: Айгюл Аптула Шефки
Дело: 20217120700027
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кърджали, 26.05.2021 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа  година в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

                                                                   МАРИЯ БОЖКОВА

при  секретаря Мелиха Халил и в присъствието на прокурор Георгиева от ОП-Кърджали,  като разгледа докладваното от съдия Шефки КАНД 27  по описа на КАС за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директор на ДирекцияИнспекция

по труда - Кърджали, чрез пълномощник, срещу Решение260022/18.01.2021 г., постановено по анд1225/2020 г. по описа на Районен съд-Кърджали. В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост на решението. Касаторът счита, че вмененото на работодателя нарушение на чл.61, ал.1, вр. с чл.62, ал.1 КТ е безспорно установено от събраните по делото доказателства, поради което намира за неправилен извода на районния съд, за недоказаност на нарушението. Иска отмяна на оспореното решение, както и потвърждаване на НП №09-002441/15.10.2020 г., изд. от директор на Д“ИТ“ - Кърджали.

Ответникът по касацияТера строй“ ЕООД ***, чрез процесуалния си представител, намира  жалбата за неоснователна. В съдебно заседание се излагат и подробни съображения за липса на сочените в жалбата основания за отмяна на оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура, гр.Кърджали намира оспореното решение за правилно. Счита, че е правилен изводът на решаващия съд за недоказаност на процесното нарушение.

Административният съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбите касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е  допустимапостъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд1225/2020 г. по описа на РС-Кърджали.

Разгледана по същество  жалбата е неоснователна.

С оспореното решение районният съд е отменил Наказателно постановление09-002441/15.10.2020 г., издадено от директора на Д „ИТ” – Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ, на Тера строй“ ЕООД, ***, в качеството му на работодател, е наложено административно наказаниеимуществена санкция” в размер на 1 500 лв., за нарушение на чл.61, ал.1, вр. чл.62, ал.1 от КТ, за това, че не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето И. Л. М., преди постъпването му на работа.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,  районният съд е приел, че описаното нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин. Намерил за установено по делото, че на 27.07.2020 г. И. М. действително се намирал до язовир за спортен риболов в ***, ***, стопанисван отТера строй, но не и че към този момент той е изпълнявал трудови функции там. Прието е, че съществените обстоятелства от предмета на доказване, като: заеманата от лицето длъжност, изпълняваните функции и работното му място, не се установяват от приложените доказателства, в т.ч. и от показанията на свидетелите С. и С., поради което намерил за недоказано обстоятелството, че по време на извършената от контролните органи проверка, М. бил постъпил на работа, и полагал труд в процесния обект. Посочено е, че подписаната  от И. М. декларация не е достатъчна, за да се приеме, че е налице трудово правоотношение, още повече, че декларацията не съдържала важен елемент, касаещ трудовото правоотношение - трудовото възнаграждение, както и данни за определено работно време и почивни дни. Не били приобщени като доказателства и билетите, които се твърдяло да е давал на риболовците. Отбелязано е, че ако се приеме тезата на наказващия орган би могло да се предположи, че вероятно жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, но подобен извод би нарушил принципа, че наказателната отговорност,  не може да почива на предположения.

Решението е правилно.

Правилен е изводът на районния съд, че в конкретния случай, не е установено по безспорен начин,  лицето И. М. да е престирало труд като***, в полза на дружеството.

В случая няма спор, че на 27.07.2020 г., И. М. се намирал в посочения в АУАН и НП язовир, стопанисван отТера строй” ЕООД. От събраните и обсъдени от районния съд доказателства обаче, не се установява лицето М. да е осъществявало трудова дейност в обекта, стопанисван от наказаното дружество, поради което не може да се приеме, че е налице и трудово правоотношение, което е следвало да се оформи с трудов договор в писмена форма. От показанията на актосъставителя и на другите свидетели, разпитани по делото, не се установява, намиращото се в обекта лице да е упражнявало длъжността***. Недоказани остават обстоятелствата, свързани с изпълняваната от лицето длъжност, работното му време, както и получаваното възнаграждение. Според показанията на самия М., както и на св.А., управителят на дружеството е подслонил М. във вила, находяща се до процесния язовир. Не са разговаряли за работа или възнаграждение, нито пък М. е имал някакви задължения към дружеството, в т.ч. и по събирането на такси за ползване на язовира. Горното не се опровергава и от показанията на  св.С. и св.С., според които лицето е казало, че помага на собственика, както и че не получава възнаграждение. При тези факти, както и твърдението на М., че никога не е искал да сключва трудов договор с дружеството, съдът намира за правилен извода на районния съд, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството е недоказано, тъй като в случая не е установено наличие на трудово правоотношение.  

Предвид горното съдът намира, че оспореното решение е постановено в съответствие с приложимия материален закон, за което настоящата инстанция следи и служебно по силата на чл.218, ал.2 от АПК.  Същото е и валидно и допустимо, поради което и въз основа на изложеното по-горе, ще следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2  от АПК, съдът

                                            

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение260022/18.01.2021 г., постановено по анд1225/2020 г. по описа на Районен съд-Кърджали.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                      2.