№ 386
гр. С. , 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ в публично заседание на тридесети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
Секретар:Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20202230201197 по описа за 2020 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от „с...” ЕООД с ЕИК
........ против НП №30/11.06.2020г., издадено от Директора на ОДБХ- С., с
което на жалбоподателя на основание чл.48, ал.2 от Закона за храните е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на
1000 лева за нарушение на чл.16а, ал.1 и ал.2 от същия закон вр. чл.13, ал.3 и
ал.4 от Наредба №1 от 2016г. за хигиена на храните. Моли съда за отменяне
на наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован
изпраща упълномощен процесуален представител, който счита наказателното
постановление за незаконосъобразно и моли съда да го отмени.
В съдебно заседание органът, издал обжалваното наказателно
постановление редовно и своевременно призован изпраща упълномощен
процесуален представител, който счита обжалваното наказателно
постановление за законосъобразно и моли съда да го потвърди.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
1
На 29.04.2020г. била извършена проверка от свидетелките В.М. и Л.К.
на търговски обект- кафе аперитив, намиращ се на адрес с. С- ул. „С.
стопанисван от жалбоподателя „с...” ЕООД. Проверката била във връзка с
обявеното извънредно положение в страната, поради което е следвало да
бъдат проверени търговските обекти. При проверката се установило, че
управителят на търговското дружество В.С порцирала и продавала готвени
ястия без работно облекло, средство за прибиране на косата, както и без
ръкавици. Проверяващите установили, че в несъответствие с препоръките на
Националния оперативен щаб за социална дистанция е решила и извършвала
приготвяне и продажба на готвени ястия в стопанисвания от нея обект- кафе
аперитив, които предоставяла на клиентите в обекта, влизащи в търговската
зала без да се спазва социална дистанция и без да осигури предпазна бариера
с цел възпрепятстване на прекия досег на клиента с храната и с обслужващия
персонал. На бар плота е ставало заплащането на храната като не били
осигурени дезинфектанти за ръце.
Св. М. приела, че е извършено нарушение на разпоредбата на чл.16а,
ал.1 и ал.2 от Закона за храните (отм.), вр. чл.13, ал.3 и ал.4 от наредба
№1/2016г. за хигиена на храните, а именно че не са спазени нормативните
изисквания за хигиена на храните по време на всеки етап на производство и
дистрибуция, за осигуряване и ползване на чисто работно облекло, средства
за прибиране и покриване на косите и ръкавици, както и за неспазване на
социална дистанция при дистрибуцията им. Св. М. съставила на
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение.
Колежката й Л.К. се подписала като свидетел. Този акт бил съставен в
отсъствие на жалбоподателя, изпратен за връчване по пощата, но същият не е
бил връчен. Въз основа на съставения акт за установяване на
административно нарушение Директорът на Областната дирекция за
безопасност на храните издал обжалваното наказателно постановление като
наложил на търговското дружество „с...” ЕООД- гр. С. административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева на основание чл.48,
ал.2 от Закона за храните (отм.).
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
2
Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от
лице имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е
основателна.
Неправилно е издадено наказателното постановление, тъй като в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила. Актосъставителят не е изпълнил
задължението си по чл.43, ал.4 от ЗАНН, тъй като актът за установяване на
административно нарушение е съставен в отсъствие на нарушителя, но не му
е бил връчен. Впоследствие директорът на ОДБХ- С. не е изпълнил
задължението си по чл.52, ал.2 от ЗАНН като констатира, че АУАН не е бил
предявен на нарушителя и вместо да го върне на актосъставителя за
изпълнение на процедурата по чл.43, ал.4 от ЗАНН е издал обжалваното
наказателно постановление. По делото не са налице никакви доказателства за
връчване на акта за установяване на административно нарушение на
представител на търговското дружество жалбоподател. Напротив, приложени
са доказателства, че известията за доставяне са се връщали в дирекцията и в
тях е посочено, че адресатът отсъства.
Нарушението на реда за връчване на АУАН представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, което е неотстранимо и представлява
основание за отменяне на издаденото въз основа на такъв порочен АУАН
наказателно постановление. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН
актът за установяване на административно нарушение се съставя в
присъствие на нарушителя като изключенията на този принцип са
регламентирани в ал.2 на тази норма. Разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН
предвижда, че след съставянето на АУАН, същият следва да бъде предявен на
нарушителя за подпис или да му бъде изпратен за връчване по реда на чл.43,
ал.4 от ЗАНН. Тези нормативно определени изисквания гарантират и
обезпечават правото на защита на лицето, спрямо което е образувано
административнонаказателно производство. В това число правото да се
запознае със съдържанието на АУАН, да направи възражения и да даде
обяснения към момента на съставяне на АУАН, които обяснения да бъдат
включени като част от съдържанието на акта, съгласно разпоредбата на чл.42,
т. 8 от ЗАНН, да поиска събирането и/или да представи доказателства и
писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
3
Разпоредбата на чл.52, ал.2 от ЗАНН предвижда задължение на
административнонаказващия орган да върне АУАН на актосъставителя,
когато констатира, че актът не е предявен на нарушителя, следователно няма
право да пристъпи към издаване на наказателно постановление.
Неспазването на посочените задължения води до незаконосъобразност на
наказателното постановление, тъй като е ограничено правото на защита на
санкционираното лице още в хода на административнонаказателната
процедура. Не предявяването на АУАН лишава наказания да ангажира
доказателства, да предяви възражения и като резултат го лишава от една
инстанция, което е недопустимо. Именно по тази причина не може да се
приеме, че съставянето на АУАН по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН дерогира
задължението за връчване на последното. Напротив чл.43, ал.4 от ЗАНН
вменява изрично задължение за връчване на АУАН на наказания в тези
случаи.
Невръчването на акта не е от нарушенията, които могат да бъдат
отстранени по реда на чл.53 от ЗАНН. Тези нарушения доколкото обективно
са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице са от
категорията на съществените, а именно такива, които опорочават изцяло
производството по реализиране на административнонаказателната
отговорност и като такива представляват абсолютно основание за отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно.
С оглед на описаните по- горе констатации съдът счита, че не е
необходимо да се разглежда въпроса за материалната законосъобразност на
издаденото наказателно постановление.
Ето защо съдът счита, че е издадено едно незаконосъобразно
наказателно постановление, което съдът следва да отмени.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №30/11.06.2020г. на Директора на Областна дирекция за
безопасност на храните- С., с което на „с...” ЕООД- гр. С. с ЕИК ........ е
4
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на
1000 (хиляда) лева като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- С. в 14- дневен срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5