МОТИВИ : Срещу подсъдимия И.М.И. *** било предявено обвинение за престъпление по чл.296,ал.1, пр.2 от НК, за това, че
на 07.09.2019г. пред входа на жилището в
гр.Ловеч, кв."3дравец", бл.211, вх. „Г", ет.З, ап. 9, не изпълнил
Заповед за защита от домашно насилие № 15/25.07.2018г. на РС-Ловеч, постановена
със съдебно решение № 350/25.07.2018г. по гражданско дело № 935/2018г. по описа
на РС-Ловеч, в сила от 21.08.2018 г. със срок от 18 месеца, като нарушил
мерките за защита наложени от съда спрямо В.В.К. ***- да се въздържа от
извършване на домашно насилие, като не я приближава на по-малко от 100 метра, като приближил обитаваното от нея жилище в гр.Ловеч, *******.
Представителят на РП - Ловеч поддържа
обвинението срещу подсъдимия така, както е повдигнато и счита, че е доказано извършването на престъпление по чл.296,
ал.1, пр.2 от НК от И.М.И. на 07.09.2019 г. Излага, че освен обективна страна
е налице и субективна страна на престъплението, а именно че И.М.И. е знаел за
издадената заповед за защита от домашно насилие, което се установява от
показанията пострадалата и на нейните родители, които многократно са провеждали
разговори детето да бъде предавано на бабата или на дядото, за да не се стига
до приближаване на по-малко от 100 м. от И.М.И. на В.К.. Най неоспоримото
доказателство, че подсъдимият е знаел за тази заповед е одобреното от съда
споразумение на 18.07.2019 г., с което И.М.И. е бил наказан с наказание глоба в
размер на 1000 лв. за това, че не е изпълнил същата заповед за защита от
домашно насилие, като е нарушил същата забрана на заповедта, а именно
приближаване на по-малко от 100 м. на В. на същото място апартамента в ж.к.
„Здравец”. Изтъква, че по-малко от 2 месеца след това подс. И. извършва
деянието, за което се води настоящото дело. Предвид на това предлага да му бъде
наложено наказание лишаване от свобода в размер на 6 месеца при първоначален
общ режим.
Подсъдимият И.М.И., редовно
призован, се явява лично и с адв.И., не се признава за
виновен, като твърди, че е искал да види
детето си и моли да бъде оправдан. Защитникът му излага, че деянието, в което е обвинен
подзащитният му е несъставомерно, както от обективна така и от субективна
страна. Не е спорно по делото, че има такава заповед за защита от домашно
насилие, но сочи, че в хода на съдебното следствие не са събрани доказателства,
че същата е връчена на подзащитният му по надлежния ред. Излага, че от
събраните доказателства е видно, че същият има сключено и влязло в сила
споразумение по гр.дело със св. К. за определяне на родителските права,
съгласно което подзащитният му има право да вижда детето всяка първа и трета
събота, а на процесната дата 07.09.2019 г. е първата събота от месеца, поради
което същият е направил необходимото да спази този режим, като първо се е
обаждал по телефон на майката на детето, но същата не му е вдигнала, поради
което се е принудил да отиде до дома й. Установява се от показания на свид. К.,
които са твърде разнопосочни, че подсъдимият се е грижел за детето, купувал му
е лекарства, ходил е у тях, както и случаи, в които той е преспивал у тях
именно в период, в който е действала тази заповед за защита, но св.К. не е
информирала съответните правозащитни органи за това. Поради изложеното счита,
че деянието, за което е привлечен подсъдимият към наказателна отговорност е
несъставомерно, поради което моли на основание чл. 304 от НПК да бъде признает
подсъдимия за невиновен. Алтернативно моли, ако съдът счете, че подзащитният му
е извършил престъплението, в което е обвинен, с оглед наличието на многобройни
смекчаващи обстоятелства да приложи чл.55 от НК при определяне на наказанието.
От събраните по време на досъдебното
производство и съдебно следствие доказателства, от показанията на разпитаните
свидетели В.К., В.К., И.К., И.Д., П.К., С. Атанасов, от
приобщените по реда на чл.281, ал.5, във връзка с ал.1, т.4 от НПК показания на
св.П.С., от заключението на в.л.Х. по фоноскопната експертиза, както и от
обясненията на подсъдимия, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка :
Подсъдимият И.М.И. с ЕГН **********, е роден на *** ***, българин, с българско
гражданство, неженен, със средно образование, безработен, осъждан.
Подсъдимият И.М.И. и св. В.К. били във фактическо съпружеско съжителство от началото
на 2014 г. до края на месец юни 2017г. На 02.04.2015 г. се родило детето им И. - Асен И.И.. След като се разделили св. К. живеела с детето в дома на
родители си в гр.Ловеч, *****, а от началото на месец октомври 2018 г. се преместила с детето в самостоятелно жилище, намиращо се в гр. Ловеч, ********.
След раздялата им подс. И.И. многократно я тормозил психически и физически, като я следил,
заплашвал, удрял я с ръце и юмруци, дори в присъствието на детето и я обиждал
на обществени места. Това я накарало да подаде молба в Районен съд - Ловеч за
издаване на заповед за защита от домашно насилие и с Решение № 350/ 2018 г. по гр.д. № 935/ 2018 г. по описа на съда, влязло в сила на 21.08.2018 г. било допуснато
прилагане на мерки за защита от домашно насилие спрямо св. В.К. и издадена
Заповед за защита № 15/25.07.2018 г., като били наложени по отношение на подс. И.И. следните мерки от закон за защита от домашно насилие - задължава И.М.И. да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо св. В.В.; забранява на И.М.И. да приближава на повече от сто метра св. В.В.,
жилището, в което тя живеела на квартира на адрес - гр. Ловеч,
*****, местата за социални контакти и отдих, между които и дома на родителите й
в гр. Ловеч, ******и жилището на баба и и дядо й в гр. Ловеч, ******, както и
детска ясла *******, в която детето било записано от месец септември 2018 г., за срок от 18 месеца.
Подс.
И.М.И. бил запознат със Заповед за защита № 15/ 25.07.2018 г., но въпреки това
ходел в дома на св. В.К., звънял и по телефона, опитвал се да вземе детето,
когато той поиска, като изтъквал, че то много му липсвало.Тя многократно му
обяснявала, че желаела да звъни само на майка й и от нея да взема и на нея да
го връща, но независимо от това той продължавал да звъни на св. В.К.. Независимо от тези уговорки подсъдимият да взема
детето от родителите на св.К., направени след издаване на заповедта за защита,
няколко пъти лично св.К. е предавала детето на баща му в дните за контакти,
като го извеждала до входа на блока, като на тези срещи не са присъствали
родителите й. В края на 2018 г. св.К., подс.И. и синът им са празнували заедно
Коледа, като подсъдимият е останал да пренощува в жилището на св.К.. Имало е и
други случаи, в които подсъдимият е посещавал и е оставал да пренущува в дома
й, един от които когато детето им се е разболяло и той е отишъл да му купи
лекарства.
Подс.И. е осъждан неколкократно, като последното му
осъждане е със споразумение № 91/18.07.2019 г. по НОХД № 680/2019 г. на
РС-Ловеч за престъпление по чл.296, ал.1, пр.2 от НК за неизпълнение на същата
заповед за защита от домашно насилие, за която му е повдигнато обвинение по
настоящото дело.
На 07.09.2019г. около 15,00 часа подс.
И.И. отишъл до входната врата на апартамента на св. В.К. и започнал да тропа на
вратата. Детето извикало майка си и й казало, че имало някой на вратата. Тя
отишла и през шпионката видяла, че подсъдимият
е пред входа на жилището й и
пушел цигара. Той казал на детето да му отвори вратата, като му обяснявал как
да завърти ключа, въпреки, че знаел, че св. К. била в апартамента. Тя дръпнала
детето и отишла с него в другата стая. Оттам се обадила на майка си - св. И.К. по мобилния телефон и я помолила да дойде и да обясни на подсъдимия, че не може да ходи в дома й и че така нарушава заповедта за защита.
Също така я помолила да му напомни за пореден път, че не може да взима детето
без да се е обадил своевременно и това да ставало от дома й, тъй
като не трябвало да я приближава на по- малко от сто метра. Този ден той можел
да вземе детето, но не се бил обадил предварително нито на нея, нито на майка й.
По време на разговора с майка й подсъдимият
стоял пред вратата, тропал с
ръце по нея и викал тя да му отвори. Св. К. усилила телевизора, за да не го
чува детето и да не се разстройва. Тя написала съобщение и на съседа си - св. П.С.,
„ И. е тук", тъй като не знаела майка й колко бързо ще дойде. Подс.
И. стоял пред вратата няколко минути, разпилял по стълбите оставен до нея за
изхвърляне боклук и си тръгнал. На входа се видели със св. И.К. и се
поздравили. Св. В.К. се обадила на тел. 112, след като пристигнала майка й и
подала сигнал за случая.
От така установената фактическа обстановка
настоящата инстанция приема, че подсъдимият И.М.И. не е
осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл.296, ал.1, пр.2 от НК, а именно на
07.09.2019 г. пред входа на жилището в гр.Ловеч, ******, да не е изпълнил
Заповед за защита от домашно насилие № 15/25.07.2018 г. на РС-Ловеч,
постановена със съдебно решение № 350/25.07.2018 г. по гражданско дело №
935/2018 г. по описа на РС-Ловеч, в сила от 21.08.2018 г. със срок от 18 месеца
и да е нарушил мерките за защита наложени от съда спрямо В.В.К. ***- да се
въздържа от извършване на домашно насилие, като не я приближава на по-малко от 100 метра, като приближил обитаваното от нея жилище в гр.Ловеч, ******, поради което го призна за невиновен и го
оправда по предявеното обвинение.
Настоящата инстанция намира, че не са налице достатъчно и безспорни доказателства подсъдимият И. да е
извършил престъплението, в което е обвинен.
За осъществяване състава на престъплението по чл.
296, ал. 1, предл. 2 от НК се изисква от обективна страна наличието
на издадена заповед за защита от домашно насилие, която заповед да е
сведена до знанието на лицето, което следва да я изпълнява, като му бъде връчен
екземпляр от нея и въпреки знанието на наложените забрани и ограничения, да е
последвало неизпълнение от негова страна. Самото неизпълнение на заповедта може
да се изрази както чрез действие, така и чрез бездействие, в зависимост от
наложените мерки за защита. От субективна страна се изисква пряк умисъл при
извършване на деянието. Деецът следва да
съзнава общественоопасният характер на деянието, да предвижда
неговите общественоопасни последици и да иска настъпването на тези
последици. За да се приеме, че е осъществен състав на престъпление е необходимо
деянието да е доказано както от обективна страна, така и от субективна страна.
В случая е безспорно установено, че
е издадена Заповед за защита от
домашно насилие № 15/25.07.2018 г. на РС-Ловеч, постановена със съдебно решение
№ 350/25.07.2018 г. по гражданско дело № 935/2018 г. по описа на РС-Ловеч, в
сила от 21.08.2018 г. със срок от 18 месеца, с която по отношение на подс.И. са
наложени следните мерки:
задължава И.М.И. да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо св. В.В.; забранява на И.М.И. да приближава на повече от сто метра св. В.В.,
жилището, в което тя живеела на квартира на адрес - гр. Ловеч,
*****, местата за социални контакти и отдих, между които и дома на родителите й
в гр. Ловеч, ******и жилището на баба и и дядо й в гр. Ловеч, ******, както и
детска ясла *******, където детето е
записано от м.септември 2018 г.
До подс.И. е изпратено съобщение /л.42/, за връчване
на препис от решение №
350/25.07.2018 г. по гражданско дело № 935/2018 г. по описа на РС-Ловеч, ведно
със заповедта за защита. От приложената към съобщението разписка е видно, че
съобщението е връчено на 13.08.2018 г. от св.В.Й. на св.С.С. – вуйчо на подс.И..
От показанията на св.С. се установява, че той не е предал въпросното съобщение,
ведно със заповедта за защита лично на подс.И., а както всички книжа адресирани
до подс.И., я е предал на майка му. С оглед здравословното състояние на майката
на подсъдимия, за което съдът черпи данни от показанията на св.С. и заявеното
от подс.И., същата не е разпитана като свидетел по делото. От показанията на
св.Л. – баща на подс.И. не се установява същият да е в известност за
съществуването на въпросната заповед за защита, както и за това св.С. да му е
предавал тази заповед на него или на съпругата му. Въпреки това обаче съдът
приема, че подс.И. е знаел за съществуването на процесната заповед за защита и
наложените мерки към момента на деянието, в извършването на което е обвинен, с
оглед дадените в с.з. обяснения по повдигнатото му обвинение, както и с оглед
обстоятелството, че същият е осъден със споразумение
№ 91/18.07.2019 г. по НОХД № 680/2019 г. на РС-Ловеч за престъпление по чл.296,
ал.1, пр.2 от НК за неизпълнение на същата заповед за защита от домашно
насилие, за която му е повдигнато обвинение по настоящото дело.
Безспорно установено по делото от показанията на
св.В.К. е, че на 07.09.2019 г. посещавайки адреса на който същата живее,
подсъдимият не е извършил никакви действия спрямо нея, които да се приемат за
акт на насилие, не е проявил грубост, агресия, не е отправял заплахи или обиди,
а е стоял пред входната врата и е чукал, тъй като няма звънец. В показанията си
в с.з. св.В.К. заявява „Детето дойде и ми каза „мамо, някой тропа на вратата.
Аз отидох да видя кой е и през шпионката познах И. не отворих, защото се
притесних, че е възможно пак да се получи някакъв конфликт и нещата да
ескалират. Тъй като бях сама с малкия, се обадих на майка ми да дойде и да му
обясни, че заради лошите ни взаимоотношения е най-добре да взима детето от
дома на моите родители, които живеят в съседния вход….може да не е било с лошо,
но поради нашите лоши отношения в миналото, исках да избегнем такива ситуации.
Преди това имаше няколко срещи, в които не се е стигало до ексцесии…” Не е
спорно и обстоятелството, че въпросния ден – 07.09.2019 г. е бил първата събота
от месеца, през която подс.И. е имал право на лични контакти съгласно решение №
15/15.01.2018 г. по гр.дело № 2281/2017 г. на РС-Ловеч, с което са уредени
упражняването на родителските права, местоживеене, режим на лични контакти на
бащата и издръжка на малолетното дете И.-Асен И.И..
От показанията на св.В.К. се установява още, че
няколко пъти и то след издаване на заповедта за защита лично тя е предавала
детето на баща му в дните за контакти, като го извеждала до входа на блока,
като на тези срещи не са присъствали родителите й, че през 2018 г. св.К., подс.И. и синът им са празнували заедно Коледа, като подсъдимият е останал да
пренощува в жилището на св.К., както и че е имало е и други случаи, в които
подсъдимият е посещавал и е оставал да пренущува в дома й, един от които когато
детето им се е разболяло и той е отишъл да му купи лекарства. От една страна
св.К., както и нейните родители св.В.К. и св.И.К. твърдят, че са имали уговорка
с подс.И., когато иска да види детето си да го взима и връща на родителите на
В.К., като относно обстоятелството кога точно са направили тази уговорка не
присъстват еднозначни твърдения от тях. Принципно подс.И. не отрича това
обстоятелство, но сочи друго време – след споразумението, когато са се
уговорили. Твърди и, че когато звъни по телефон никой не му вдига, както е
направил и на 07.09.2019 г., което се потвърждава и от св.В.К.. От друга страна
от показанията на същите свидетели се установява, че след издаване на
ограничителната заповед и след уговорката им откъде да взима детето си
подсъдимият е имало случаи, в които го е взимал директно от майката, както и
такива, в които е посещавал жилището на св.В.К. и не е имало неприятни ситуации.
В тези случаи на практика подс.И. е нарушавал наложената с цитираната в
обвинението заповед мярка за защита да не доближава св.В.К. на по-малко от 100 метра, но св.В.К. не е подавала нито сигнал на тел.112, нито пък жалби до прокуратурата. От
показанията на св.В.К. се установява, че след този случай на 07.09.2019 г.
подс.И. не я е притеснявал, дори ден преди с.з. на 25.10.2019 г. са се
срещнали, държал се е много добре и изразил съжаление, че тя се е изплашила от
него и че не е искал това.
При
тези обстоятелства осъщественото от подсъдимия И. деяние се
явява несъставомерно от субективна страна. По делото не присъстват
категорични доказателства, че подс.И. е действал целенасочено, с намерение да
не изпълни заповедта за защита и да наруши постановените мерки за защита и че е
целял настъпването на общественоопасните последици. Напротив налице са
доказателства, че поведението му е било мотивирано от предоставеното му право -
режим за лични контакти с детето, съобразно съдебно решение по гр.дело №
2281/2017 г. Ето защо съдът приема, че подсъдимият не е имал намерение да
нарушава издадената заповед за защита, т.е. липсва пряк умисъл в действията му.
Поради изложеното съдът прие, че обвинението срещу подсъдимия И. не е доказано,
призна го за
невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение по чл.296, ал.1, пр.2 от НК.
На основание чл.190,ал.1
от НПК съдът постанови направените по делото разноски да останат
за сметка на държавата.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата
си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :