РЕШЕНИЕ
№ 18387
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110136296 по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от А1 Б АД срещу П -2
ЕООД с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че
ответника дължи сумите по издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за
изпълнение на парично задължение за незаплатена цена на предоставени
електронни услуги – сумата от 182,40 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 22,56 лева – мораторна лихва върху тази сума за периода от
26.03.2022 г. до 18.04.2023 г., сумата от 577 лева – неустойка за прекратяване
на договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на вземането, сумата от 63,96 лева – мораторна
лихва върху вземането на неустойка за периода от 11.03.2022 г. до 18.04.2023
г. Ищецът твърди, че по силата на договор № П1454966 предоставил на
ответника електронни съобщителни услуги, както и продукти на изплащане,
за което издавал съответните фактури. Съгласно общите условия на договора,
задълженията, описани в тези фактури били месечни и следвало да бъдат
доброволно изплатени в петнадесет дневен срок от издаването на всяка
отделна фактура. Твърди, че ответникът не заплатил в срок дължимите от
него суми. Счита, че тези суми били дължими и моли съда да признае за
установено, че му се дължат. Претендира разноските в исковото и в
настоящото производство. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор
на исковата молба. Взема становище за неоснователност на иска. Не оспорва
качеството си на потребител, на страна по договора, както и реалното
доставяне на съобщителните услуги. Счита, че сумата за неустойка била
1
прекомерна.
В последното по делото съдебно заседание страните са редовно
призовани. Ищецът не се явява, не изпраща представител, взима писмено
становище, с което поддържа исковата си молба. Ответникът се явява лично и
също поддържа исканията си.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното: безспорни между страните са
фактите на сключване на договора и на реалната доставка на съобщителни
услуги. Поради това всички правнорелевантни факти, от които произтичат
задълженията на ответника, са осъществени. Направеното от ответника
възражение за прекомерност на претендираната неустойка съдът намира за
неоснователно. На първо място, действително разпоредбите на Закона за
закрила на потребителите важат за лица, които имат качеството
„потребители“ – така чл. 1 от Закона. Потребител по смисъла на този закон е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и
всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност – така §13, т.
1 от Закона. Между страните не се спори качеството „юридическо лице“ на
ответника и поради това съдът намира, че ЗЗП не се прилага по отношение на
него. На следващо място в исковата молба ясно е посочен начинът, по който
тази неустойка е образувана и месеците, за които се дължи. С оглед
структурата съдът не я намира за прекомерна и счита, че тя се дължи.
Изпадането на ответника в забава, както и размерът на мораторната лихва не
се оспорват между страните и се установяват от приложените по делото
фактури, както и общите условия на ищеца. В заключение съдът намира, че
всички искове са основателни и следва да бъдат уважени в цялост.
По отношение на разноските, съдът счита, че с оглед изхода на делото
такива са направени само от ищеца. От него са доказани 50 лева – държавна
такса в заповедното и настоящото производство и 400 лева – адвокатско
възнаграждение в заповедното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П 2 ЕООД, ЕИК: с адрес г
дължи на А1 България ЕАД, ЕИК: ********* с адрес гр. София, ул. на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 182,40 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатени използвани услуги по
сключен между страните договор за далекосъобщителни услуги П1454966 за
периода от 21.01.2022 г. до 21.07.2022 г., ведно със законната лихва върху
тази сума за периода от 19.04.2023 г. до окончателното ѝ изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че П - 2 ЕООД, ЕИК: дължи на А
ЕАД, ЕИК: на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал 2 ЗЗД сумата от
22,56 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от 11.03.2022 г.
до 18.04.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П 2 ЕООД, ЕИК: дължи на А
ЕАД, ЕИК: на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 557
2
лева – главница, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
сключен между страните договор за далекосъобщителни услуги П1454966,
ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 19.04.2023 г. до
окончателното ѝ изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че П - 2 ЕООД, ЕИК: дължи на А
ЕАД, ЕИК: на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал 2 ЗЗД сумата от
63,96 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от 11.03.2022 г.
до 18.04.2023 г.
ОСЪЖДА П ЕООД, ЕИК: да заплати на ЕАД, ЕИК: ********* на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските в производството както следва: 50
лева – държавна такса и 400 лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3