Р Е Ш Е Н И Е
Номер 958 17.11.2017г. Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На тридесети октомври Година
2017
В открито заседание в следния
състав:
Председател:
П. Боснешки
Секретар: Роза Ризова
Като
разгледа докладваното от председателя гр.д. №04185 по описа на съда за 2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
С исковата молба са предявени субективно и обективно съединени искове с правни основания в КТ от
Р.И.С., с ЕГН:********** *** и П.Н.П., с ЕГН: ********** ***, и съдебен адрес ***, чрез адвокат М.З. срещу
„Г. ТРЪНСКИ" ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Искър"1,
представлявано от управителя , с която
се иска ответникът да бъде осъден да заплати както следва:
1. на ищеца Р.И.С.
1.1сумата от 172,68 лева, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за м. февруари
2016 г. сумата от 7,21 лева, представляваща, законна лихва върху
главницата от датата на забавата до датата на предявяване на исковата молба- 09.06.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-09.06.2016г. до датата на пълното изплащане на сумата.
1.2. сумата от 3 176,25
евро, представляваща неизплатени
командировъчни дневни пари
за периода 06.11.2015 г. - 24.02.2016 г. на основание чл. 215 от КТ във вр. с чл. 15, ал. 1, изр. 1 във вр.
с чл. 22 и с т. 12 по Приложение № 2 на Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, сумата от 131,47 евро (сто тридесет
и едно евро и четиридесет и
седем евроцента), представляваща законна лихва върху
главницата от датата на забавата до датата на предявяване на исковата молба- 09.06.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-09.06.2016г. до датата на пълното изплащане на сумата.
2. на ищеца П.Н.П.
2.1.сумата от 255,68
лева, представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за
м. февруари 2016г., сумата
от 10,67 лева, представляваща законна лихва върху
главницата от датата на забавата до датата на предявяване на исковата молба- 09.06.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-09.06.2016г. до датата на пълното изплащане на сумата.
2.2.сумата от 3
202,50 евро, представляваща неизплатени
командировъчни дневни пари
за периода 06.11.2015 г. - 25.02.2016 г. на основание чл. 215 от КТ във вр. с чл. 15, ал. 1, изр. 1 във вр.
с чл. 22 и с т. 12 по Приложение № 2 на Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, сумата от 132,20
евро, представлаваща законна лихва върху главницата от датата на забавата до датата на предявяване на исковата молба-
09.06.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска-09.06.2016г. до датата
на пълното изплащане на сумата.
В законоустановения срок
ответникът е подал отговор, с който
е оспорил изцяло исковете
по основание и размер, като оспорва
фактите и обстоятелствата,
на които същите се основават. Ответникът не оспорва, че е било налично трудово
правоотношение с ищците по делото,
но твърди, че трудовите им възнаграждения, както и командировъчните за дневни пари са изплатени изцяло.
Ответникът излага начин на изчисление на изплатените суми, различен от твърдения от ищците. Ответникът оспорва и да е изпаднал в забава
по отношение плащането на командировъчните
пари.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Относно
исковете на Р.С.:
Не се спори по делото, а и видно от приетите по делото писмени доказателства, че ищецът Р.И.С. е работил по трудов договор в ответното дружество на длъжност “***” в периода 03.11.2015г.- 24.02.2016г. Видно от трудов договор №***. мястото на работа на ищеца е в гр. П., като с чл.6, ал.2, б.“в“ от същия работникът се е съгласил да бъде командирован от работодателя за срок по- дълъг от 30 дни, като това се счита за писмено съгласие по КТ. Страните са уговорили месечно трудово възнаграждение в размер на 2400,00лв., платимо до десето число на месеца, следващ полагането на труда, като с допълнително споразумение към трудовия договор от 04.01.2016г. страните са уговорили изменение на трудовото възнаграждение, което да бъде 580,00лв., считано от 01.01.2016г.
И двамата ищци твърдят, че за периода 06.11.2015г.- 25.02.2016г. са били изпратени на работа в гр.С.К., К.Б., където са полагали труд, с поет превоз и квартира, но без да им е връчвана заповед за командировка. С отговора ответникът не е оспорил тези твърдения на ищците, а същите се потвърждават и от приетите по делото писмени доказателства за отработени часове от ищците по системата „**“ /Трансгранична информационна система с цел проследяване на миграцията от белгийската социална администрация/. Поради това и съдът намира, че за периода 06.11.2015г.- 25.02.2016г. ищците са били командировани от ответното дружество в К.Б.. Съгласно разпоредбата на чл.215 КТ при командироване работникът има право да получи освен уговореното трудово възнаграждение още и обезщетение за командировка за пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. Съгласно чл.15 Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/ за покриване разходите на командированите лица в чужбина се изплащат дневни в размери, определени в заповедта за командировка съгласно Приложение №2.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л.Б.П., неоспорена от страните, за периода 03.11.2015г.- 24.02.2016г. на ищеца Р.И.С. е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 5436,04лв., съответно след удържани данък, социални и здравни осигуровки дължимото нетно трудово възнаграждение е в размер на 4258,43лв.
След преизчисление от допълнителната съдебно- икономическата експертиза на в.л.Б.П., неоспорена от страните, съдът намира, че за периода 06.11.2015г.- 24.02.2016г. ищецът Р.И.С. има 111 календарни дни в командировка, поради което и му се дължат дневни пари съгласно чл.22 НСКСЧ в размер на 3176,25 евро.
С исковата молба е направено признание от ищците, че ответникът е заплатил на всеки от тях сума от по 700,00 евро за месеците ноември 2015г., декември 2015г., януари 2016г. и февруари 2016г. или общо по 2800,00 евро на всеки от ищците.
С разходен касов ордер от 06.11.2015г. на ищеца Р.И.С. изплатена сумата от 300,00евро за командировъчни пари. Същият документ не е оспорен от ищеца.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л.Б.П., неоспорена от страните, за периода 03.11.2015г.- 24.02.2016г. на ищеца Р.И.С. по банков път е изплатена сумата от 2704,17лв. за заплата и командироване.
Видно от съдебно- графическата експертиза на в.л. Е.К., неоспорено от страните, подписите под ведомостите за заплати за месеците януари и февруари 2016г. не са положени от ищеца Р.С., поради което и съдът намира, че тези ведомости не доказват извършено валидно плащане на ищеца.
Предвид гореизложеното съдът намира, че по процесното правоотношение на ищеца Р.И.С. са изплатени общо сумата от 2704,17лв. и сумата от 3100,00 евро.
Доколкото при плащанията не е конкретизирано основанието за извършеното плащане или са посочени и двете основания, то и съдът намира, че предвид уредбата на КТ и специално на разпоредбата на чл.245 КТ, гарантираща изплащане на трудовото възнаграждение, то и съдът намира, че при извършване на плащанията ответникът е погасил най- напред дължимите се трудови възнаграждения, а след това и обезщетенията за командировка.
По изложени по- горе съображения съдът намира, че дължимото се на ищеца Р.С. трудово възнаграждение в размер на 4258,43лв. е изплатено изцяло от ответника /сумата от 2704,17лв.+ сумата от 794,68евро с левова равностойност 1554,26лв./. Поради това и исковете за неплатени трудово възнаграждение и обезщетение за забава следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По изложени по- горе съображения съдът намира, че дължимото се на ищеца Р.С. обезщетение за командировка е в общ размер на 3176,25 евро., от които е заплатена сумата от 2305,32 евро /общо изплатени 3100,00 евро- 794,68евро, прихванати за трудовото възнаграждение/. Поради това и съдът намира, че искът следва да бъде уважен за сумата от 870,93евро. На основание чл.86 ЗЗД следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-09.06.2016г. до датата на пълното изплащане на сумата.
Що се отнася за иска за присъждане на сумата от 132,20 евро, представляваща законна лихва върху главницата от датата на забавата до датата на предявяване на исковата молба- 09.06.2016г. Съгласно константната съдебна практика задължението за обезщетение е парично и поради договорния характер на отговорността на работодателя и липса на уредба в Кодекса на труда относно началната дата, от която се дължи лихва върху обезщетението се прилагат общите правилата на ЗЗД относно неизпълнение на задълженията. При безсрочните задължения длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Вземането за обезщетение макар да става изискуемо от деня на прекратяване на трудовото правоотношение е нужна покана на кредитора за изпадане в забава на длъжника- чл.86, ал.2 ЗЗД. Когато липса покана, лихвата се дължи от деня, в който е предявен искът. В този смисъл Тълкувателно решение № 3/19.03.1996 г. по гр. д. № 3/95 г. на ОСГК на ВС.
Относно
исковете на П.П.:
Не се спори по делото, а и видно от приетите по делото писмени доказателства, че ищецът П.Н.П. е работил по трудов договор в ответното дружество на длъжност “***” в периода 03.11.2015г.- 25.02.2016г. Видно от трудов договор №**. мястото на работа на ищеца е в гр. П., като с чл.6, ал.2, б.“в“ от същия работникът се е съгласил да бъде командирован от работодателя за срок по- дълъг от 30 дни, като това се счита за писмено съгласие по КТ. Страните са уговорили месечно трудово възнаграждение в размер на 2400,00лв., платимо до десето число на месеца, следващ полагането на труда, като с допълнително споразумение към трудовия договор от 04.01.2016г. страните са уговорили изменение на трудовото възнаграждение, което да бъде 580,00лв., считано от 01.01.2016г.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л.Б.П., неоспорена от страните, за периода 03.11.2015г.- 25.02.2016г. на ищеца П.Н.П. е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 5353,20лв., съответно след удържани данък, социални и здравни осигуровки дължимото нетно трудово възнаграждение в размер на 4193,49лв.
След преизчисление от допълнителната съдебно- икономическата експертиза на в.л.Б.П., неоспорена от страните, съдът намира, че за периода 06.11.2015г.- 25.02.2016г. ищецът П.Н.П. има 112 календарни дни в командировка, поради което и му се дължат дневни пари съгласно чл.22 НСКСЧ в размер на 3202,50 евро.
С исковата молба е направено признание от ищците, че ответникът е заплатил на всеки от тях сума от по 700,00 евро за месеците ноември 2015г., декември 2015г., януари 2016г. и февруари 2016г. или общо по 2800,00 евро на всеки от ищците.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л.Б.П., неоспорена от страните, за периода 03.11.2015г.- 25.02.2016г. на ищеца П.Н.П. е изплатена общо сумата от 13 446,11лв., от които по банков път сумата от 4150,73лв. и с разходен касов ордер срещу подпис- сумата от 7345,38лв. Видно от същата експертиза на някои документи няма отразена дата, на други не е посочено основанието за плащане или са посочени две основания. Съдът намира за недоказано оспорването от страна на ищеца П., че подписите под ведомостите за заплати за месеците ноември и декември 2015г., както и под разходните касови ордери не са негови предвид констатациите на съдебно- графическата експертиза на в.л. Е.К., неоспорена от страните.
По изложени по- горе съображения съдът намира, че дължимото се на ищеца П.П. трудово възнаграждение е в размер на 4193,49лв., а дължимото се обезщетение за командировка е в общ размер на 3202,50 евро с левова равностойност от 6263,55лв. или общо 10 457,04лв. Доколкото от доказателствата по делото е видно, че ответното дружество е изплатило на ищеца П. сума надвишаваща исковите претенции, то и исковете на този ищец следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна такса. С оглед изхода на делото обаче дължимата се за производството държавна такса следва да бъде заплатена от ответника по сметка на ПРС. Дължимата се от ответника държавна такса е в размер на 68,14лв. Освен това ответникът следва да заплати по сметка на ПРС и сумата от 100,00лв., представляваща направени по делото разноски за експертизи в съответствие с уважената част от иска.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от Р.И.С., с ЕГН:********** ***, и съдебен адрес:***, чрез адвокат М.З. срещу „Г. ТРЪНСКИ" ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Искър"1, представлявано от управителя , с които се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 172,68 лева (сто седемдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. февруари 2016 г. сумата от 7,21 лева (седем лева и двадесет и една стотинки), представляваща законна лихва върху главницата от датата на забавата до датата на предявяване на исковата молба- 09.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-09.06.2016г. до датата на пълното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Г. ТРЪНСКИ" ЕООД, със снети по делото данни, да заплати на Р.И.С., със снета по делото самоличност, сумата от 870,93евро, представляваща неизплатени командировъчни дневни пари за периода 06.11.2015г. - 24.02.2016 г. на основание чл. 215 от КТ във вр. с чл. 15, ал. 1, изр. 1 във вр. с чл. 22 и с т. 12 по Приложение № 2 на Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-09.06.2016г. до датата на пълното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ иска за главница за разликата до пълния му предявен размер от 3 176,25 евро, както и иска за сумата от 132,20 евро, представляваща законна лихва върху главницата от датата на забавата до датата на предявяване на исковата молба- 09.06.2016г.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от П.Н.П., с ЕГН: ********** ***, и съдебен адрес:***, чрез адвокат М.З. срещу „Г. ТРЪНСКИ" ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Искър"1, представлявано от управителя , с които се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 255,68 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. февруари 2016г., сумата от 10,67 лева, представляваща законна лихва върху главницата от датата на забавата до датата на предявяване на исковата молба- 09.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-09.06.2016г. до датата на пълното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от П.Н.П., със снета по делото самоличност, срещу „Г. ТРЪНСКИ" ЕООД, със снети по делото данни, с които се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 202,50 евро, представляваща неизплатени командировъчни дневни пари за периода 06.11.2015 г. - 25.02.2016 г. на основание чл. 215 от КТ във вр. с чл. 15, ал. 1, изр. 1 във вр. с чл. 22 и с т. 12 по Приложение № 2 на Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, сумата от 132,20 евро, представляваща законна лихва върху главницата от датата на забавата до датата на предявяване на исковата молба- 09.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-09.06.2016г. до датата на пълното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Г. ТРЪНСКИ" ЕООД, със снети по делото данни, да заплати по сметка на Пернишки районен съд сумата от на 68,14лв., представляваща дължимата се държавна такса и сумата от 100,00лв., представляваща направени по делото разноски за експертизи в съответствие с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:
Дата на обявяване
на решението: 17.11.2017г.
Съд. деловодител: