№ 374
гр. Варна , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ в публично заседание на осми юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Николова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Милена Николова Административно
наказателно дело № 20213110201847 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „П.В.“ ЕООД срещу Наказателно
постановление № 03 – 013401 от 04.11.2020 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на дружеството на
основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция
в размер на 5000 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ вр. чл. 1, ал. 2 КТ и чл.
61, ал. 1 КТ.
Дружеството – жалбоподател излага съображения за
незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на
материалния закон. Отправено е искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление. В условията на евентуалност е отправено искане
за неговото изменение в частта относно размера на наложената имуществена
санкция, като същата бъде намалена.
В проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество се
1
представлява от своя процесуален представител адв. Т. Янч., който излага
допълнителни доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна
Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна се представлява от началник на
отдел АИПО Дарина Ошавкова, която излага съображения за
законосъобразност на наказателното постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 13.10.2020 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна,
измежду които и св. Л.П. Б. (главен инспектор в Дирекция „Инспекция по
труда“), извършили проверка за спазване на трудовото законодателство на
строителен обект – жилищна сграда, находящ се на адрес гр. Варна, ул. „Поп
Димитър“, УПИ XXII-469, кв. 18 по плана на СО „Пчелина“, изпълняван от
„П.В.“ ЕООД.
При пристигането на място контролните органи установили работника
И.В.И., който полагал мазилка, както и работника И.Р.Х., който почиствал. В
хода на проверката работникът И. декларирал, че работи във въззивното
дружество от 08.10.2020 г. на длъжността „пазач“ без да има сключен трудов
договор. Декларирал още работно време от 08,00 часа до 17,00 часа, почивни
дни в работната седмица: събота и неделя и трудово възнаграждение: 610
лева. В констативен протокол, съставен в присъствието на контролните
органи, установените на място работници положили подписи срещу
декларираните от тях данни. На представител на въззивното дружество била
връчена призовка за представяне в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна
на всички трудови досиета на работниците. При проведената впоследствие
документална проверка не било представено трудовото досие на работника
И.Р.Х., а само граждански договор с него с предмет почистване и изхвърляне
на строителни отпадъци в проверявания обект, като било определено
възнаграждение в размер на 300 лв.
2
Приемайки, че с това свое поведение, в частност бездействие,
въззивното дружество е нарушило разпоредбите на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2
и чл. 61, ал. 1 КТ, на 27.10.2020 г. св. Б. съставила акт за установяване на
административно нарушение срещу въззивното дружество. АУАН бил връчен
на управителя С.Д.З., който го подписал без възражения.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили
писмени възражения срещу съставения АУАН.
На 04.11.2020 г. директорът на дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в
АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитания в съдебното заседание свидетел Л.П. Б., както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитания свидетел, тъй като същите се подкрепят от
приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са
логични, и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено
нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43
ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл.
57 ЗАНН.
АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва
в писмена форма, а според разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при
3
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. В чл. 61, ал. 1 КТ е посочено, че трудовият договор се
сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването
на работа.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се
установи, че на 13.10.2020 г. „П.В.“ ЕООД в качеството на работодател е
допуснало до работа в строителен обект – жилищна сграда, находящ се на
адрес гр. Варна, ул. „Поп Димитър“, УПИ XXII-469, кв. 18 по плана на СО
„Пчелина“, И.В.И., без да е сключен с него трудов договор в писмена форма.
Въззивното дружество „П.В.“ ЕООД е пренебрегнало задължението си
по закон, поради което според съда съвсем правилно е била ангажирана
отговорността му за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ вр. чл. 1, ал. 2 КТ и чл. 61,
ал. 1 КТ.
Сключването на граждански договор не променя характера на
правоотношението между въззивното дружество и работника И. И.,
доколкото се установяват като налични всички елементи на трудовото
правоотношение: две страни (работодател и работник); определено място на
работа (строителен обект, изпълняван от дружеството-работодател);
заемането на конкретно определена длъжност (пазач); определено трудово
възнаграждение с постоянен характер (610 лв.); продължителност на
работния ден (от 08,00 часа до 17,00 часа) - по арг. от чл. 66, ал. 1 КТ.
Работодателят „П.В.“ ЕООД носи отговорност по отношение наетите от
него работници, респективно за спазването на трудовото законодателство и
наличието на облигационен договор не променя извода на съда за наличие на
трудово правоотношение, доколкото в настоящия случай са установени
всички негови елементи, вкл. постоянен характер на възнаграждението и
определено работно време.
По тези съображения съдът намира, че в деня на проверката е
съществувало трудово правоотношение между въззивната страна и работника
И.В.И..
В случая е възникнала т.нар. обективна отговорност на юридическите
лица, при която без значение са конкретните субективни причини, довели до
4
извършването на нарушението, предвид въздигнатото като нормативно по
своя характер задължение на въззивното дружество да осигури спазването на
трудовото законодателство.
Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. Напротив касае се за типично нарушение. Нещо повече – в случая
нарушението е извършено от търговско дружество, което извършва
строителна дейност. Нарушаването на трудовото законодателство създава
потенциални рискове за работниците при осъществяваната от тях трудова
дейност, включително невъзможност да се ползват от свои трудови и
осигурителни права.
По възраженията на въззивното дружество:
Неоснователно е възражението, че в наказателното постановление
липсва точно и ясно описание на нарушението, доколкото наказващият орган
е посочил всички съставомерни признаци, а именно, че на 13.10.2020 г. „П.В.“
ЕООД в качеството на работодател е допуснало до работа в строителен обект
– жилищна сграда, находящ се на адрес гр. Варна, ул. „Поп Димитър“, УПИ
XXII-469, кв. 18 по плана на СО „Пчелина“, И.В.И., без да е сключен с него
трудов договор в писмена форма.
Следва да бъде посочено, че срокът по чл. 52, ал. 1 ЗАНН е
инструктивен и има дисциплиниращ ефект върху наказващия орган, но не
влияе върху законосъобразността на издаденото наказателно постановление.
Неотносимо се явява възражението за несъответствие между описаната
в НП длъжност „пазач“ и реално осъществяваната от работника дейност по
полагане на мазилка, тъй като същият е осъществявал трудови функции. Без
значение е длъжността, която е описана в наказателното постановление,
доколкото съставомерно се явява единствено обстоятелството по
предоставянето на работна сила в полза на работодателя. Нещо повече –
работодателят е санкциониран за това, че не е сключил трудов договор със
5
работника И. И.. В такъв случай е невъзможно да бъде определена
длъжността, доколкото реално трудов договор между страните липсва.
По отношение на имуществената санкция:
Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на
чл. 415в, ал. 1 КТ предвид разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ, съгласно която
не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и
2 КТ.
Разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ предвижда имуществена санкция за
работодател, който наруши разпоредбата на чл. 62, ал. 2 КТ, в размер от 1500
до 15 000 лв.
При индивидуализиране на имуществената санкция съдът отчита като
смекчаващо отговорността обстоятелството, че в административно-
наказателната преписка не се съдържат данни въззивното дружество да е
санкционирано за подобни или други нарушения на трудовото
законодателство, което мотивира съда да приеме, че нарушението е
извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло
отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към
законоустановения ред в страната.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което
и в съответствие с чл. 27, ал. 2 ЗАНН имуществена санкция в минималния
размер от 1500 лв. се явява справедлива и напълно съответстваща на целите,
предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изменено в санкционната му част,
като наложената имуществена санкция в размер на 5000 лв. бъде намалена до
предвидения в закона минимум от 1500 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 – 013401 от 04.11.2020 г.,
6
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което
на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ на „П.В.“ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ
вр. чл. 1, ал. 2 КТ и чл. 61, ал. 1 КТ, като НАМАЛЯВА размера на
наложената имуществена санкция от 5000 (пет хиляди) лева на 1500 (хиляда
и петстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7