Решение по дело №1171/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Обжалва се Решение № 51 от 29.04.2024г., постановено по АНД № 20245320200102 по описа за 2024г. на Районен съд - Карлово, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба серия К № 4245612, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Й. Л. Л., на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1,т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателката Й. Л., чрез адв. Л., излага основания за незаконосъобразност и неправилност на оспорваното решение. Счита се, че при постановяването му районният съд е стигнал до неправилни изводи по отношение на обстоятелството, че след установяване и заснемане на нарушението, следва да бъде съобразен единствено общия срок за наказателно преследване от 4г. и 6м. Твърди се в тази връзка, че в конкретния случай поради липса на данни за спиране или прекъсване е приложима 3-годишна давност, която е изтекла към датата на връчване на процесния електронен фиш. Иска се отмяна на решението на РС- Карлово и отмяна на фиша. Претендира се присъждане на сторените разноски.

Ответникът – ОД на МВР-Пловдив, чрез процесуалния представител юрк. З. М.-П., в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли решението на въззивния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Пловдив, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните доказателства и наведените касационни основания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на касационната жалба:

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. Ето защо е допустима.

По същество:

Карловският районен съд е бил сезиран с жалба на Й. Л. срещу ЕФ серия К № 4245612, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който е санкционирана затова, че на 08.12.2020г.. в 08:31ч. в [населено място], Път II-64 км. 10+600м, с посока на движение юг-север, с МПС Форд Фюжън, рег. № [рег. номер], е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, като МПС се е движило със скорост 64 км./ч., при максимална разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч. и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача.

От фактическа страна е прието, че на 08.12.2020 г. автопатрул на РУ на МВР - Карлово бил дежурен по контрол безопасност на движението. Намирали се на път II -64 при км. 10+600м., в [населено място], в полицейски автомобил, оборудван с мобилно автоматизирано техническо средство № TFR1- М612. Техническото средство било настроено съобразно максимално разрешената за участъка за движение в населено място скорост 50 км/ч., като в 08.31 ч. било констатирано движение на отдалечаващ се л.а. Форд Фюжън, рег. № [рег. номер]. Скоростта от 64 км/ч била с 3 км/ч по-ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство от 67 км/ч - т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч. Нарушението било заснето с мобилната система за видеоконтрол TFR1- М612, монтирана в служебния патрулен автомобил. Същата била преминала последваща проверка през месец юни 2020 г., за което бил издаден Протокол от проверка № 4-33-20/08.06.2020 г., при която било установено съответствие с одобрения тип. Със Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ бр.82 от 05.10.2018 г. и оповестена на електронната страница на ДАМТН, в т.31 от Заповедта е определена периодичността на последващите проверки на скоростомерите - една година. За мобилната система за видеоконтрол на 24.02.2010 г. било издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 със срок за валидност до 24.02.2020г., което към дата на проверката се явява одобрен тип. От служителя на РУ на МВР К. Д. Ж. бил съставен протокол №281р-48 от 04.01.2021г. за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., в който било отразено, че на дата 08.12.2020 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 612 е заснела статични изображения с номера от 20030 до 20089, с начален час на работа 08:00 ч. и краен час на работа 13:00 ч. и с място на контрол [населено място], път II - 64 при км. 10+600м., посока на движение на контролираните автомобили - в двете посоки, където е действало общо ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч. Последвало издаване на процесния електронен фиш за нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП, извършено с лек автомобил Форд Фюжън, рег. № [рег. номер], с който на основание чл.182, ал.1, т. 2 от ЗДвП на собственика на превозното средство, била наложена глоба в размер на 50 лв. Жалбоподателят не е посочил различно от него лице, което да е било водач на превозното средство по време на нарушението.

Районният съд е приел, че извършването на нарушението в посоченото в ЕФ време, място, от водача Л., при управление на собствения Л.А. Форд Фюжън, рег. № [рег. номер], е установено по несъмнен начин от доказателствата по делото.

За да потвърди оспорвания ЕФ, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, ЕФ отговаря на законовите изисквания, а нарушението несъмнено е налице, като давностен срок не е настъпил. Въззивният съд се е позовал на разпоредбите на чл. 189, ал.4- ал.11 от ЗДвП и е изложил мотиви, че производството по чл.189, ал.4 - ал.11 от ЗДвП е специфично и същото не предвижда съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Посочено е, че разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила електронен фиш към влязло в сила НП по отношение на неговото правно действие, като относно форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на електронни фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката относно давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. Според мотивите на районния съд след установяване и заснемане на нарушението следва да бъде съобразен единствено общият срок за административно-наказателно преследване от 4 години и 6 месеца, съгласно чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, който не е изтекъл.

Решението е правилно.

В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на издадения ЕФ, който се споделят от настоящата инстанция. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота, събраните по делото доказателства.

Както фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

Въведените в касационната жалба твърдения по отношение на изтекла тригодишна давност от съставяне на ЕФ на 09.12.2020 г. до връчването му на 15.01.2024г., настоящият съдебен състав счита за неоснователни.

С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС е прието, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността. В този смисъл институтите на давността в двете разновидности – давност за преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, и давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административнонаказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите, които нямат изрична уредба в административнонаказателния процес /чл. 11 от ЗАНН/, следва че нормите на давността уредени в НК ще намерят съответно приложение и в административнонаказателния процес.

Погасителната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 от НК, и тече до реализиране на наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Погасителната давност бива два вида: обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл. 81, ал. 2 от НК. Абсолютната давност изключва наказателното/административнонаказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност - чл. 81, ал. 3 от НК.

Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. В съответствие с цитираното ТР е и възприетото от КРС за неоснователност на възражението на нарушителя за допуснато нарушение по чл. 34 от ЗАНН.

Наличието на специалната норма на чл. 34 ЗАНН, уреждаща случаите, в които административнонаказателното производство не би следвало да се образува, а образуваното такова да се прекрати, не изключва прилагането в общия случай на срока на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 НК. След установяване и заснемане на нарушението следва да бъде съобразен единствено общият срок за административно - наказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. В процесния случай, предвид датата на извършване на нарушението – 08.12.2020 г., същият не е изтекъл.

Не води до различен извод и възражението на жалбоподателя, че в справката за нарушител е посочено, че по отношение на процесния фиш е отбелязано „погасено по давност наказателно преследване“. Както се посочи по горе абсолютният давностен срок за погасяване на административнонаказателната отговорност е 4 и 1/2 години, по арг. от чл. 80, ал. 1, т. 5 вр. с ал. 3 НК и към момента на връчване на ЕФ 15.01.2024г. давността не е била изтекла.

От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора и предвид претенциите на ответната страна за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива й се следват и същите се констатираха в размер на 80.00 (осемдесет) лева, съобразно разпоредбата на чл.27 е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 51 от 29.04.2024г., постановено по АНД № 20245320200102 по описа за 2024г. на Районен съд - Карлово.

ОСЪЖДА Й. Л. Л., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.**, ап.**, да заплати на ОД на МВР – Пловдив, сумата от 80.00 (осемдесет) лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.