№ 146
гр. Горна О. , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА О., II СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20214120100236 по описа за 2021 година
Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по чл.286 от ТЗ
ввр. чл.92 от ЗЗД ввр. чл.258 и сл. от ЗЗД ввр. чл.79 от ЗЗД.
Ищецът „ЮБЦ“ЕООД с ЕИК:****(чрез пълномощник АД„Г. и П.” с ЕИК:****,
представлявано от адв.В.Г. от САК) твърди в исковата си молба, че ищцовото дружество
предявява исковата си претенция срещу М.В. Т.–П., въз основа на Договор за цесия от дата
01.10.2019г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г.Груп“ООД, което от своя страна, е цесионер и
собственик на вземания по Договор за цесия от 16.10.2018г., с прехвърлител на вземания
„Българска телекомуникационна компания”ЕАД. Съгласно чл.6 ал.2 от Договора за цесия от
01.10.2019 г., считано от подписването му, „ЮБЦ“ЕООД има качеството освен на цесионер и на
пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне
на вземания. Нямало никаква законова пречка старият кредитор да изпълни задължението си да
уведоми длъжника чрез свой пълномощник. Към исковата молба е приложено уведомление за
двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г. Груп“ООД, което дружество уведомява
длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018г. и от свое име, в качеството си
на цедент от 01.10.2019г. Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и
документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е възприето като
надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99 ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. Към
исковата молба били приложени договорите за цесия. В чл.6 от договора от 01.10.2019г. било
уговорено между страните, че цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжниците за
извършено прехвърляне. Нямало законова пречка с едно изявление да се уведоми неизправен
длъжник и за двете цесии, предвид факта, че М.В. Т.–П. не е изпълнила нито на мобилния
оператор, нито на „С.Г. Груп“ООД към датата на връчването на препис от исковата молба. „ЮБЦ“
ЕООД е встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди
1
подаването на заявлението по чл.410 от ГПК и в настоящото производство е ищец по
установителния иск. Ищецът-кредитор придобил права върху цедираните вземания, ведно с
всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им
принадлежности, вкл. и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. Въз
основа на договора с мобилния оператор, ответницата е ползвала предоставяните от дружеството
мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския№16241754001 на абоната.
Съгласно чл.29 от ОУ на мобилния оператор, предоставените услуги се отчитат месечно и се
заплащат през месеца, следващ този па ползването им. Периодът па заплащане е 15 дни от
издаване на сметката/фактурата, като „БТК“ЕАД определя началната и крайната му дата, която не
може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Между кредитора „Българска
телекомуникационна компания”ЕАД и М.В. Т.–П. бил сключен Договор за електронни
съобщителни услуги с клиентски номер 16241754001 от дата 15.04.2016г., с който и е предоставена
мобилна услуга за номер **** при условията на тарифен план Vivacom Smart S+ с месечен
абонамент 19.99лв., със срок на договора - 24 месеца(до 15.04.2018г.). На 15.07.2016г.
ответницата сключила още един договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер
16241754001, с който и е предоставена мобилна услуга за номер **** при условията на тарифен
план Vivacom Smart М с месечен абонамент 23.99лв., със срок на договора - 24 месеца(до
15.07.2018г.). Въз основа на сключени договори за предоставянето на електронни съобщителни
услуги с индивидуален клиентски номер 16241754001 от дата 15.04.2016.г и от дата 15.07.2016г.
между М.В. Т.–П. и „Българска телекомуникационна компания”ЕАД и издадени фактури за
периода: 22.07.2017г.-21.10.2017г. на стойност 116.03лв. за незаплатени далекосъобщителни
услуги. Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 116.03лв.,
фактурирани за три последователни отчетни месеца - за м.август.2017г., м.септември.2017г. и
м.октомври.2017г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер. Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК - чл.50 от ОУ ввр. чл.43 т.1
от ОУ - абонатът има следните задължения: да плаща в срок дължимите суми за предоставените
услуги(т.43.1.); да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на
което и да е задължение в т.43 от ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите,
или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на
нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника
мобилният оператор издал по клиентски номер 16241754001 крайна
фактура№**********/22.11.2017г. В издадената крайна фактура била начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги в размер на 351.09лв. -
част от сумата до размер на 109.92лв. и с включена сумата за потребените мобилни услуги от
предходните два отчетни периода. Датата на деактивация на процесния абонамент е 03.11.2017г.,
като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на оператора при
.нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в
месечните фактури срокове за заплащане. Абонатът бил в неизпълнение на договорите си,
заведени под клиентски номер 16241754001, като същият не бил спазил крайния срок за ползване
на абонаментите Vivacom Smart М и Vivacom Smart S+ - съответно до 15.04.2018г. до 15.07.2018г.
Според т.2 от договора, с прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни
споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде
прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина па абоната, включително
2
при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ЕАД неустойка равна на оставащите
до края па срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен
абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния
стандартен размер без отстъпка. Неизпълнението на задълженията на абоната-длъжник е
обусловило правото на мобилния оператор „БТК“ЕАД да прекрати предсрочно гореописания
договор на дата 03.11.2017г. С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички
допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Незаплащането в
срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило
правото на „БТК“ЕАД - чл.50 от ОУ ввр. чл.43 т.1 от ОУ, абонатът има следните задължения –
т.43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната. Според чл.92 ал.1 изр.I от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. С неустоечната клауза предварително определят размера на
обезщетението, което ще дължи неизправната страна в случай на даден вид виновно неизпълнение,
без да е налице пряка обвързаност между размера на неустойката и действително причинените от
неизпълнението вреди. Предявени са искoве по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на
вземане по: чл.286 от ТЗ ввр. чл.92 от ЗЗД ввр. чл.258 и сл. от ЗЗД ввр. чл.79 от ЗЗД по издадената
Заповед№396/09.12.2020г. за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.дело№1856/2020г. на ГОРС за: сумата 59.97лв., представляваща неустойка за прекратяване на
Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга от 15.07.2016г. за ползване на
мобилен№**** по избрания тарифен план Vivacom Smart M, сключен с „Българска
телекомуникационна компания“ЕАД, поради неизпълнение на задълженията на абоната в размер
на сбора на трикратния размер на месечната такса, сключен Договор за цесия от 16.10.2018г.
между „Българска телекомуникационна компания“ЕАД и „С.Г.Груп“ЕАД, сключен Договор за
цесия от 01.10.2019г. между „С.Г.Груп“ЕАД и „ЮБЦ“ЕООД,; сумата 49.95лв., представляваща
неустойка за прекратяване на Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга от
15.04.2016г. за ползване на мобилен№**** по избрания тарифен план Vivacom Smart S+, сключен
с „Българска телекомуникационна компания“ЕАД, поради неизпълнение на задълженията на
абоната в размер на сбора на трикратния размер на месечната такса, сключен Договор за цесия от
16.10.2018г. между „Българска телекомуникационна компания“ЕАД и „С.Г.Груп“ЕАД, сключен
Договор за цесия от 01.10.2019г. между „С.Г.Груп“ЕАД и „ЮБЦ“ЕООД. Счита, че по
наведеното възражение за изтекла погасителна давност, такава не е изтекла, тъй като действително
предоставянето на такива услуги представляват периодичните плащания, като погасителната
давност настъпва три години от изискуемостта на всяко едно от вземанията, но с въведените
извънредни мерки - чл.3 т.2 от ЗМДВИП, за срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. По този начин давност за периода от 13.03.2020г. до
обявяването на края на извънредното положение - 14.06.2020г., не билая текла. С оглед на което
възражението на ответника за изтекла погасителна давност било неоснователно. Претендират се
разноските в исковото и в заповедното производство.
Ответницата М.В. Т.–П.(чрез адв.Д.Ц. от ВТАК) оспорва предявените искове. Нямало
доказателства, че с Договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г. между „БТК"ЕАД и
„С.Г.Груп"ООД е прехвърлено вземане на „БТК"ЕАД срещу ответницата и какво точно вземане.
Не било представено Приложение№1 към договора, изрично посочено в т.1.1.1. от него. Нямало
3
доказателства, че с Договор от 01.10.2019г. между „С.Г.Груп" ООД и „ЮБЦ"ЕООД е прехвърлено
същото вземане срещу ответницата. Не е представено Приложение№1 - „Списък на вземанията",
представляващ неразделна част от този договор(чл.1 ал.1). Представеното потвърждение за
прехвърляне на вземане по чл.99 ал.3 от ЗЗД от страна на „БТК"ЕАД не съдържа какво точно
вземане е прехвърлено. Единствено е посочено, че общия размер на вземането е 109.92лв.
(задължение, произтичащо от договори за мобилни услуги, подписани преди датата на сключване
на цесията от 01.10.2019г.). По Заповед за изпълнение№270/29.10.2020г. по
ч.гр.дело№1641/2020г. на ГОРС М.Т. била задължена да заплати 66.03лв. и 19.65лв. - мораторна
лихва пак по договори за далекосъобщителна услуга на основание същите договори за цесия. След
проверка в „БТК"ЕАД, че това е окончателната сума която дължи по стар договор, без да посочи
кой и за какво, ищцата плаща на 04.11.2020г. посочената сума ведно с държавните такси и
разноските. След плащането се завежда от страна на ищеца второ заповедно производство за
109.92лв. Липсват и каквито и да било доказателства, от които да бъде направен извод какви точно
вземания са прехвърляни, не може да се приеме, че „СГ-Груп“ООД е придобило процесното
вземане и съответно го е прехвърлило после на ищцовото дружество. В Заповед№396/09.12.2020г.
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело№1856/2020г. били посочени два договора -
съответно от 15.04.2016г. и от 15.07.2016г. и двата за ползване на мобилен номер ****, обаче за
различни тарифни планове, без да е посочен периода на договорите, без да я ясно кога и на какво
основание са прекратени тези договори и как е формирано това обезщетение. Няма как за един и
същи период един и същи мобилен номер да ползва два плана. Освен това претенциите са на
базата на тези договори с клиентски номер 16241754001. Същият е клиентския номер и по
ч.гр.дело№1641/2020г., по което имало плащане. В исковата молба по установителния иск е
посочено, че договорите са два, но за два различни мобилни номера. Нямало съвпадение на
твърдените обстоятелства в заповедното производство и по установителния иск. Действително
ответницата сключва два договора за два различни мобилни номера - единият **** ползва тя, а
другият - **** ползва синът и. На 18.05.2017г. ответницата и синът и заминават за Ф.Р.Германия,
като преди това посещава офис на Vivacom да спре картите, тъй като нямало да ги ползва в
чужбина, като от офиса и отказали. Твърди, че от 18.05.2017г. мобилен номер **** не бил
ползван, а през м.август.2017г., когато се пробва да звънне - вече услугата била изключена. Синът
и се връща в Р.България и използва другия номер **** като редовно си плащал всички сметки.
Още през м.август.2017г. договорът на доверителката ми за номер **** е бил прекратен, тъй като
Vivacom са преустановили възможността да ползва услугата си. Тъй като не е ползвала никакви
услуги след 18.05.2017г. не следвало да дължи и такса за тях. Несъстоятелно било твърдението на
ищцовото дружество, че договорът е прекратен на 03.11.2017г., защото датата се генерирала
автоматично от вградената система на оператора. Договорът се прекратявал от момента, в който
Vivacom е престанало да предоставя услуга на доверителката ми, а не от някаква система.
Представените по делото месечни сметки не били подписани нито от ответника, нито от ищеца. Те
съдържат съвкупност от вземания с абсолютно неясен произход- съдържа баланс от предходни
периоди и мобилни услуги без да е ясно за кой мобилен номер са. Тази сметка, обаче била
посочена в ч.гр.дело№1641/2020г., че съдържа вземане за неизплатени суми по клиентски номер
162417540001 , като общата дължима сума по тази и по още две сметки съгласно ищцовото
дружество, но по другото ч.гр.дело№1641/2020г. в размер 66.03лв.(сума вече заплатена). Оспорва
тези месечни сметки, тъй като те представляват частен свидетелстващ документ, удостоверяващ
изгодни за издателя му факти, поради което нямат доказателствена сила и следва да бъдат
обсъдени в съвкупност с останалите събрани по делото. Счита, че доставчикът на услугата не е бил
4
изправна страна по договора. Представените договори и общи условия установяват само
наличието на облигационна връзка, но не и изпълнение на задълженията на страните по нея. Тъй
като още през м.август.2017г. Виваком е прекратил договора едностранно като не е предоставял
услуга за номер ****, а заповедното производство е образувано през м.декември.2020г., то е
изтекла давността и прави възражение за изтекла погасителна давност съгласно чл.111 б. „б“ от
ЗЗД. Претендира направените по делото разноски.
След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги
прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
Безспорен по делото е фактът, че между „Българска телекомуникационна компания”ЕАД и
М.В. Т.–П. бил сключен Договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер
16241754001 от дата 15.04.2016г., с който и е предоставена мобилна услуга за номер **** при
условията на тарифен план Vivacom Smart S+ с месечен абонамент 19.99лв., със срок на договора -
24 месеца(до 15.04.2018г.). На 15.07.2016г. М.В. Т.–П. сключила още един договор за електронни
съобщителни услуги с клиентски номер 16241754001, с който и е предоставена мобилна услуга за
номер **** при условията на тарифен план Vivacom Smart М с месечен абонамент 23.99лв., със
срок на договора - 24 месеца(до 15.07.2018г.). Въз основа на сключени договори за
предоставянето на електронни съобщителни услуги с индивидуален клиентски номер 16241754001
от 15.04.2016.г и от 15.07.2016г. между М.В. Т.–П. и „Българска телекомуникационна
компания”ЕАД и били издадени фактури(от 22.08.2017г., от 22.09.2017г., 23.10.2017г.) за периода:
22.07.2017г.-21.10.2017г. на стойност 116.03лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за три
последователни отчетни месеца - за м.август.2017г., м.септември.2017г. и м.октомври.2017г. Към
всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на
ползвания номер. Съгласно чл.29 от ОУ на мобилния оператор, предоставените услуги се отчитат
месечно и се заплащат през месеца, следващ този па ползването им. Периодът па заплащане е 15
дни от издаване на сметката/фактурата, като „БТК“ЕАД определя началната и крайната му дата,
която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца.
Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните
мобилни услуги е обусловило правото на „БТК“ЕАД - чл.50 от ОУ ввр. чл.43 т.1 от ОУ - абонатът
има следните задължения: да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги(т.43.1.); да
прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е
задължение в т.43 от ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения
на потребителя, „БТК“ЕАД има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него.
Не се спори, че след едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника
мобилният оператор издал по клиентски номер 16241754001 крайна
фактура№**********/22.11.2017г., където била начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за електронни съобщителни услуги в размер на 351.09лв. - част от сумата до размер на
109.92лв. и с включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни
периода. Посочена е дата на деактивация на процесния абонамент - 03.11.2017г.(същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на оператора при .нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
5
срокове за заплащане).
Според т.2 от договора, с прекратяване на споразумението се прекратяват и всички
допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако
споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на
абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ЕАД неустойка
равна на оставащите до края па срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти
за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни
услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. При неспазване на което и да е задължение в
т.43 от ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, „БТК“ЕАД има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него. В договора са посочени права и задължения на абоната, измежду които в т.43.1 от
ОУ да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната. След като мобилният оператор „БТК“ЕАД е счел, че е налице
неизпълнение на задълженията на абоната-длъжник, то е прекратил предсрочно гореописания
договор на 03.11.2017г. чл.50 от ОУ ввр. чл.43 т.1 от ОУ.
Въз основа на Договор за цесия от дата 01.10.2019г., с прехвърлител на вземанията
”С.Г.Груп“ООД, което от своя страна, „ЮБЦ“ЕООД е цесионер и собственик на вземания по
Договор за цесия от 16.10.2018г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна
компания”ЕАД. Съгласно чл.6 ал.2 от Договора за цесия от 01.10.2019г., считано от подписването
му, „ЮБЦ“ЕООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с
уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания. Към исковата молба е
приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г. Груп“ООД,
което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018г. и
от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019г.
По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред ГОРС е било
образувано ч.гр.дело№1856/2021г. и е била издадена Заповед№396/09.12.2020г. за изпълнение на
парично задължение на М.В. Т.–П., за: сумата 59.97лв., представляваща неустойка за
прекратяване на Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга от 15.07.2016г. за
ползване на мобилен№**** по избрания тарифен план Vivacom Smart M, сключен с „Българска
телекомуникационна компания“ЕАД, поради неизпълнение на задълженията на абоната в размер
на сбора на трикратния размер на месечната такса, сключен Договор за цесия от 16.10.2018г.
между „Българска телекомуникационна компания“ЕАД и „С.Г.Груп“ЕАД, сключен Договор за
цесия от 01.10.2019г. между „С.Г.Груп“ЕАД и „ЮБЦ“ЕООД,; сумата 49.95лв., представляваща
неустойка за прекратяване на Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга от
15.04.2016г. за ползване на мобилен№**** по избрания тарифен план Vivacom Smart S+, сключен
с „Българска телекомуникационна компания“ЕАД, поради неизпълнение на задълженията на
абоната в размер на сбора на трикратния размер на месечната такса, сключен Договор за цесия от
16.10.2018г. между „Българска телекомуникационна компания“ЕАД и „С.Г.Груп“ЕАД, сключен
Договор за цесия от 01.10.2019г. между „С.Г.Груп“ЕАД и „ЮБЦ“ЕООД; сумата 205.00лв.,
представляваща направените разноски. Издадената заповед за изпълнение била връчена на
длъжника М.В. Т.–П.. В срока по чл.414 от ГПК е депозирано възражение от страна на
6
длъжника. С Разпореждане от 16.12.2020г. ГОРС е указал на заявителя „ЮБЦ“ЕООД, че в
едномесечен срок от връчване на препис от настоящото разпореждане може да предяви против
длъжника М.В. Т.–П. иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение, като
довнесе дължимата държавна такса.
Въз основа на така установените факти по делото съдът прави следните правни изводи:
За да възникне спорното материално право за парично вземане за ищеца по иска с правно
основание чл.415 от ГПК, в негова тежест е да установи наличието на действителен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, както и че е предоставил твърдените
далекосъобщителни услуги на ответницата. Така, в тежест на ищеца е да докаже факта на
сключването на валиден договор за доставката на далекосъобщителни услуги, съдържанието му,
вкл. и уговорките за цена и срок на издължаването и и за неустойка при предсрочното
прекратяване на договора; приложимостта на представените с исковата молба Общи условия(ОУ);
потребените далекосъобщителни услуги и стойността им. В тежест на ответницата по делото от
своя страна е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, да установи точното във времево и количествено отношение изпълнение на
задължението си за плащане стойността на претендираните суми или обстоятелства изключващи
дължимостта им.
Съдът приема за безспорно установено, че представения по делото договор за
далекосъобщителни услуги е валидно сключен и съответно обвързва страните по делото. Същият
не е оспорени от ответната страна и доколкото носят подписите на лицата, посочени в тях като
издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в
тях, са направени от тези лица. В този смисъл следва да се приеме, че с подписването на
процесния договор в правната сфера на всяка от страните са възникнали съответни права и
задължения. За прецизност, следва да се уточни, че договорът за услуга срещу възнаграждение,
каквито са договорите за далекосъобщителни услуги с мобилните оператори, се подчиняват на
правилата, уредени в чл.258 и сл. от ЗЗД относно договора за изработка. По делото не се оспорва,
че ищецът е изпълнил основното си задължение по договорите - да предоставя на ответницата
далекосъобщителни услуги. Ответницата, от една страна не твърди, от друга - не сочи
доказателства във връзка с изпълнението на своите задължения по приемане на
работата(извършената услуга) от страна на ищеца, отделно не сочи доказателства да са
съществували каквито и да било причини да откаже да я приеме, или да е направил възражения
във връзка с приемането и. Не сочи и не се установява от доказателствата по делото да са налице
скрити недостатъци, които да основават освобождаване от плащане или отбив в цената. Безспорен
е и фактът, че ответницата не е заплатила дължимата сума по издадената фактура в уговорения
срок, като доказателства относно факта на плащане на тези суми не бяха ангажирани и до датата на
приключване на съдебното дирене. Ето защо, съдът приема, че ответницата е неизправна страна по
договора, тъй като не е предложила на кредитора изпълнение в уговорените срокове.
По безспорен начин от събраните по делото доказателства се установи, че след
сключването на договора за далекосъобщителни услуги, вземането по него е прехвърлено от
„БТК“ЕАД на „С.Г. Груп”ООД с Договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г., а
впоследствие- от "С.Г. Груп”ООД на „ЮБЦ“ЕООД с Договор за прехвърляне на вземания от
7
01.01.2019г. При това положение, освен промяна в субектите на облигационното правоотношение
- кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си, то също така
вземането е преминало от предишния кредитор върху новия кредитор в момента на сключване на
договора, като правото на цесионера е все още неконсолидирано до момента на съобщаване на
длъжника за цесионния договор. С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За
да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно
постигане на съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото
участие при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на
длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор – чл.99 ал.3,
ал.4 от ЗЗД с цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е.
срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Следва да се отбележи, че
уведомяването на длъжника няма отношение към валидността на цесионния договор, а има
отношение за момента, от който новия кредитор може да поиска изпълнение на вземането си като
насочи претенцията си към вече уведомения длъжник. Със сключването на договора за цесия, т.е. с
постигане на съгласие, вземането преминава от цедента(неговия носител към същия момент) върху
цесионера(приобретателя на вземането). С постигане на съгласието цесионерът придобива
вземането в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му
права - по аргумент на чл.99 ал.4 от ЗЗД. Неуведомяването на длъжника не води до
недействителност на прехвърлянето. Това уведомяване би създало достатъчна сигурност за
длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение
на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75 ал.1
от ЗЗД.
Приложено е пълномощно(лист 19 от делото), с което представляващите цедента
„БТК“ЕАД, упълномощават цесионера „С.Г. Груп”ООД да уведомят от името на „БТК“ЕАД по
законоустановения ред всички длъжници за сключения договор за цесия, извършвайки всички
фактически действия по надлежното им уведомяване. Приложено е и уведомление за цесия от
страна на цедента „БТК“ЕАД, действащ чрез пълномощника „С.Г. Груп”ООД и цесионера
„ЮБЦ“ЕООД до ответницата М.В. Т.–П. за сключения последващ договор за цесия(лист7 от
делото). Законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомяването и тъй като цесионерът действа като пълномощник на цедента - налице е изрично
овластяване на цесионера да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне, чрез обсъденото
пълномощно. Съгласно чл.36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на
представлявания, нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил(чл.39
от ЗЗД), и след като не са предвидени никакви изрични ограничения посредством повелителни
правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията, то по силата на принципа за
свободата на договарянето(чл.9 от ЗЗД) няма пречка старият кредитор да упълномощи новия
кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на
целта на разпоредбите на чл.99 ал.3, ал.4 от ЗЗД(Решение№137/02.06.2015г. по
гр.дело№5759/2014г. - IIIг.о. ВКС; Решение№156/30.11.2015г. по т.дело№2639/2014г. IIт.о. ВКС).
В конкретния случай може да се приеме, че съобщаването на извършеното прехвърляне на
вземането спрямо цедирания длъжник е направено с връчването на препис от исковата молба и
приложенията към нея, в т.ч. препис от самия цесионен договор, Приложение№1 към него,
пълномощно, дадено от законния представител на дружеството–цедент на дружеството–цесионер
за извършване на действия по уведомяване по чл.99 ал.3 от ЗЗД на длъжниците, уведомления по
8
чл.99 ал.3 от ЗЗД, с което правата и законните интереси на длъжника са гарантирани. Още повече,
че от ответника–длъжник липсват противопоставени твърдения, че до предявяването на иска е
погасил задължението си на стария кредитор, поради което липсата на предходно уведомяване се
явява ирелевантен факт. От постигнатата в т.4.5 от договора за цесия договореност се установява,
че е налице изрично изявена правно валидна воля от цедента за упълномощаването на цесионера
от негово име и за своя сметка да предприеме фактически действия по уведомяването на
длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията, за извършването на което действие от
пълномощник липсва законова пречка. Налице е и нарочно дадено пълномощно в тази насока от
стария кредитор, което не е ограничено нито със срок, нито с конкретно прехвърлени вземания, а
касае всички вземания, които се прехвърлят в изпълнение на рамковия договор от 01.12.2016г.,
каквито са и настоящите. Следователно, връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици(Решение№198/18.01.2019г. по т.дело№193/2018г. на ВКС). Получаването на
уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и
поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед чл.235 ал.3 от ГПК.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск
за прехвърленото вземане(в случая препис от уведомителното писмо, договора за цесия,
пълномощно и потвърждение за цесия би могло да са връчени на ответника с преписа от исковата
молба) „не може да бъде игнорирано”(цитираното от ищцовата страна Решение№123/24.06.2009г.
по т.дело№12/2009г. - IIт.о. ВКС; Решение№3/16.04.2014г. по т.дело№1711/2013г. - Iт.о. ВКС;
Решение№78/09.07.2014г. по т.дело№2352/2013г. – IIт.о. ВКС; Решение№46/25.05.2017г. по
т.дело№572/2016г. - Iт.о. ВКС). Така, предвид изрично сключения договор за цесия и
уведомяването на ответницата, в качеството и на цедиран длъжник, съдът приема, че по
отношение на ответницата е настъпил прехвърлителния ефект на цесията, като в този смисъл
носител на вземанията по процесния договор за кредит е ищецът. Ето защо, съдът приема за
доказани обстоятелствата във връзка с надлежното съобщаване на цесията на ответника и
предявяването на настоящия иск/искове от надлежна страна.
По отношение на установителните искове с правна квалификация чл.92 от ЗЗД за
заплащане на: сумата 59.97лв., представляваща неустойка за прекратяване на Договор за
предоставяне на далекосъобщителна услуга от 15.07.2016г. за ползване на мобилен№**** по
избрания тарифен план Vivacom Smart M, сключен с „БТК“ЕАД, поради неизпълнение на
задълженията на абоната в размер на сбора на трикратния размер на месечната такса и сумата
49.95лв., представляваща неустойка за прекратяване на Договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга от 15.04.2016г. за ползване на мобилен№**** по избрания тарифен
план Vivacom Smart S+, сключен с „БТК“ЕАД, поради неизпълнение на задълженията на абоната в
размер на сбора на трикратния размер на месечната такса.
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по
правна сделка да престира определена(в процент или глобално) или определяема парична сума,
като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е
необходимо същите да бъдат доказвани. Основателността на предявените искове, се обуславя от
предпоставките: валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от
допълнителното съдържание на което е задължението на ответника да заплати определена парична
9
сума(валидна уговорка за неустойка), предсрочно прекратяване на договора, както и размера на
това задължение. В т.2 от договора за предоставянето на електронни съобщителни услуги с
индивидуален клиентски номер 16241754001 от 15.04.2016г. и от 15.07.2016г. между М.В. Т.–П. и
„БТК”ЕАД е предвидено, че с прекратяване на споразумението се прекратяват и всички
допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако
споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на
абоната, включително при неплащане па дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ЕАД неустойка
равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти
за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни
услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. В допълнителното си становище ищецът е
изложил правни доводи, че в случая не се касае за разваляне на договора а за неговото
прекратяване. Прекратяване се нарича прекъсването на договорната връзка и преустановяването на
действието и. Развалянето на договора е вид прекратяване, при което действието му се
преустановява със съответни правни последици заради виновно неизпълнение на една от страните
по договора. Прекратяването и развалянето на договор се различават по наличието на вина,
правните последици, действието на прекратяването/развалянето във времето спрямо страните и
възникването на допълнителни задължения и отговорности(което става основно при развалянето).
Прекратяването има действие „занапред“, т.е. правоотношението между страните престава да
съществува за в бъдеще, а резултатите до съответния момент се запазват(извършеното по силата на
договора е валидно). Обичайно развалянето се дължи на виновно неизпълнение на една или повече
от страните по договора. Между страните няма спор относно съдържанието на общите условия,
прилагани от доставчика при сключване на договора с този клиент. В т.43 от ОУ изрично е
предвидено право на доставчика да прекрати договор с потребител, който не е платил дължима на
падеж сума. Като възприема тази уговорка в съвкупност с друга възможност пак в т.43 от ОУ -
„БТК“ЕАД има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, съдът преценява, че
макар и да е оповестено като „прекратяване“, по последиците си правото на доставчика е
равносилно на разваляне без предизвестие поради неизпълнение, тъй като цели да освободи
занапред оператора от задължението му да гарантира достъпа на клиента до далекосъобщителните
услуги. При това, приложимо е общото правило на чл.87 от ЗЗД. Клаузите от ОУ не предвиждат
особена форма, в която изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника, поради което
съдът приема, че волеизявлението може да бъде и конклудентно - с предприети от доставчика
действия по ограничаване на ползваните услуги. Видно от отчетеното потребление до 23.10.2017г.
достъп до мрежата за изходящи повиквания е бил наличен, въпреки неплащане на остатък от
предходен период. В случая ищецът твърди, че е спрял достъпа до мрежата окончателно на
03.11.2017г. и деактивирал номера на абоната. Това означава, че са спрени входящи и изходящи
повиквания и възможността за ползване на всякакви услуги по абонаментния план. Данни и
доказателства за сочените факти не са представени по делото. Липсват и данни относно
начислявани ли са такси на абоната за следващия период. При това, съдът не приема за безспорно
установено прекратяване на договора, след което възникват вредите, чието компенсиране е
уговорено с процесната неустойка.
Съдът намира договорената неустойка в размер на сбора от остатъчния брой до
прекратяване на договора такси за нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Размерът на
предвидимите за доставчика на услугата вреди не е измерим с неполучената до края на срока
престация от клиента, тъй като тя представлява позитивен интерес и би била оправдана само ако и
10
доставчика продължава да престира услугата и поддържа достъпа на потребителя до мрежата
ненакърнен. Вредите за нарушен негативен кредиторов интерес се пораждат след заличаване на
договарянето, при което участниците в него губят както очакваното изпълнение, така и
задължението сами да престират обещано поведение. Тези вреди се изразяват в неблагоприятни
изменения на състоянието на имуществото на договарящите в сравнение с момента преди да влязат
в договорни отношения. След прекратяването на договорите, обаче операторът си възстановява
възможността да предлага услуги чрез освободения мобилен номер на нови клиенти, такава,
каквато е съществувала и преди да се обвърже с този потребител. Затова, при отпадане на авансово
платима абонаментна услуга, негативните последици на оператора на мрежата могат да се
изразяват само в пропускането на обвързване с друг клиент при по-изгодни тарифи(тарифни
планове) в сравнение с тези предлагани на новите клиенти, търсещи услуги след прекратяването.
Клаузата е формулирана именно в частта, в която стандартизираната бланка няма опции(както е в
съдържанието преди тези текстове) и следва да се приеме, че е наложена като част от договора,
върху който клиента не е можел да влияе. При такова договаряне потребителите ползват общата
императивна закрила - §.13 т.1, т.14 от ДР от ЗЗП, а една от типичните хипотези на такова
договаряне е възлагането на потребителя на необосновано завишен размер на неустойка или
обезщетение за неизпълнено задължение спрямо предвидимите при сключване на договора вреди
- чл.143 т.5 от ЗЗП.
За пълнота на изложението следва да се отбележи и възражението на ответницата за
погасени по давност вземания. Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно
решение№3 по тълк.дело№3/2011г. на ОСГТК ВКС, понятието „периодични плащания“ по
смисъла на чл.111 б.“в“ от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията
да са еднакви, като тези периодични плащания се погасяват по давност в тригодишен срок. Следва
да се вземе предвид и чл.3 т.2 от ЗМДВИП за срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, предвидени в нормативните актове, с изтичането
на които се погасяват или прекратяват права за частноправните субекти. С Решение(обн. ДВ
бр.33/07.04.2020г.) за удължаване на срока на обявеното извънредно положение, Народното
събрание на Р.България удължава този срок до 13.05.2020г. Съгласно §.13 от ПЗР на
ЗИДЗЗ(обн.ДВ бр.44/13.05.2020г.), сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение , продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
„Държавен вестник“. Следователно, през периода: 13.03.2020г.-20.05.2020г. вкл. погасителна
давност не тече. Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено в съда на 03.12.2020г., от която дата
погасителната давност се счита прекъсната. В случая, вземането за неустойка е изискуемо от
датата на прекратяване на договора, с оглед уговореното в тях право на оператора право незабавно
да прекрати същия – чл.114 ал.1 от ЗЗД. Ако и обаче се приеме, че дължимата неустойка се дължи
от определяне на конкретния и размер с издадената месечна сметка на 22.11.2017г. или от изтичане
на определения в нея срок за плащане – 09.12.2017г., то давността пак не е изтекла към дата
03.12.2020г., при което възражението за ответника за изтекла погасителна давност е
неоснователно, предвид факта, че през периода: 13.03.2020г.-20.05.2020г. вкл. погасителна
давност не тече.
11
По изложените съображения предявените искове за установяване съществуването на
вземания на ищеца в размер на: 59.97лв., представляваща неустойка за прекратяване на Договор
за предоставяне на далекосъобщителна услуга от 15.07.2016г. за ползване на мобилен№**** по
избрания тарифен план Vivacom Smart M, сключен с „Българска телекомуникационна
компания“ЕАД, поради неизпълнение на задълженията на абоната в размер на сбора на трикратния
размер на месечната такса, сключен Договор за цесия от 16.10.2018г. между „Българска
телекомуникационна компания“ЕАД и „С.Г.Груп“ЕАД, сключен Договор за цесия от
01.10.2019г. между „С.Г.Груп“ЕАД и „ЮБЦ“ЕООД,; 49.95лв., представляваща неустойка за
прекратяване на Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга от 15.04.2016г. за ползване
на мобилен№**** по избрания тарифен план Vivacom Smart S+, сключен с „Българска
телекомуникационна компания“ЕАД, поради неизпълнение на задълженията на абоната в размер
на сбора на трикратния размер на месечната такса, сключен Договор за цесия от 16.10.2018г.
между „Българска телекомуникационна компания“ЕАД и „С.Г.Груп“ЕАД, сключен Договор за
цесия от 01.10.2019г. между „С.Г.Груп“ЕАД и „ЮБЦ“ЕООД, съобразно издадената
Заповед№396/09.12.2020г. за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.дело№1856/2020г. на ГОРС, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответницата следва
да се присъдят направените по делото разноски сумата 300.00лв.(заплатено адвокатско
възнаграждение), която сума следва да и се заплати от ищцовото дружество.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от страна на „ЮБЦ“ЕООД с ЕИК:****, със седалище и
адрес на управление: гр.София Район „Триадица” бул.„България“№81 вх.В ет.VIII, представлявано
от Управител Ю.Б.Ц., против М.В. Т.–П. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Г.О.
бул.“М.“№34 ет.V ап.№21 и настоящ адрес: гр.Л. ул.“И...“№3 вх.А ет.V ап.№15, против М.В. Т.–
П. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Г.О. бул.“М.“№34 ет.V ап.№21 и настоящ адрес: гр.Л.
ул.“И...“№3 вх.А ет.V ап.№15, за приемане за установено, че М.В. Т.–П. дължи на „ЮБЦ“ЕООД
по издадена Заповед№396/09.12.2020г. за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.дело№1856/2020г. на ГОРС: сумата 59.97лв., представляваща неустойка за прекратяване на
Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга от 15.07.2016г. за ползване на
мобилен№**** по избрания тарифен план Vivacom Smart M, сключен с „Българска
телекомуникационна компания“ЕАД, поради неизпълнение на задълженията на абоната в размер
на сбора на трикратния размер на месечната такса, сключен Договор за цесия от 16.10.2018г.
между „Българска телекомуникационна компания“ЕАД и „С.Г.Груп“ЕАД, сключен Договор за
цесия от 01.10.2019г. между „С.Г.Груп“ЕАД и „ЮБЦ“ЕООД,; сумата 49.95лв., представляваща
неустойка за прекратяване на Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга от
15.04.2016г. за ползване на мобилен№**** по избрания тарифен план Vivacom Smart S+, сключен
с „Българска телекомуникационна компания“ЕАД, поради неизпълнение на задълженията на
абоната в размер на сбора на трикратния размер на месечната такса, сключен Договор за цесия от
16.10.2018г. между „Българска телекомуникационна компания“ЕАД и „С.Г.Груп“ЕАД, сключен
12
Договор за цесия от 01.10.2019г. между „С.Г.Груп“ЕАД и „ЮБЦ“ЕООД.
ОСЪЖДА „ЮБЦ“ЕООД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.София Район
„Триадица” бул.„България“№81 вх.В ет.VIII, представлявано от Управител Ю.Б.Ц., ДА ЗАПЛАТИ
на М.В. Т.–П. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Г.О. бул.“М.“№34 ет.V ап.№21 и настоящ
адрес: гр.Л. ул.“И...“№3 вх.А ет.V ап.№15, сумата 300.00лв./триста лева/, представляваща
направените разноски по гр.дело№236/2021г. на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Да се изпрати препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
13