Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 02.03.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет
и втори февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен
съдия: Маргарита Стергиовска
при секретаря Р. Хаджидимитрова, като разгледа докладваното
от административния съдия АД № 356 по
описа за 2017 година на
Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 87, ал.3,
вр. чл. 83, ал.6 ЗОБВВПИ.
Образувано е по депозирана жалба от депозирана
жалба от В.Й.Д.
против Решение № УРИ 1729з-220/15.09.2017г. на Началник на РУ-Шумен, с което е
отказано подновяване на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и
боеприпаси.
В
жалбата се твърди, че решението е необосновано и постановено при допуснати
съществени нарушения на административно производствения процес, като
оспорващият сочи основания, които водят до необоснованост на постановения акт,
а именно - постановяването му без извършена преценка на всички налични факти и
обстоятелства. Сочи, че не са взети предвид релевантните факти, във връзка с
образувани наказателни производства, които имат значение за преценката за
издаване на разрешителното.
С
оглед изложените аргументи е отправено искане за постановяване на съдебен акт,
с който да бъде отменено обжалваното решение.
Ответната страна, редовно призована се
представлява от юриск. С., която оспорва жалбата.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната административна
преписка.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и
твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения в
чл. 149, ал.1 АПК
срок, спазени са изискванията на закона и жалбоподателят е надлежна страна,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, настоящият
съдебен състав счита, че същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Между страните няма спор, а и това се
установява от приложените по делото и
към административната преписка доказателства, че на оспорващия е било издадено
Разрешение № 20160200513/17.05.2016 г. за носене, съхранение и употреба на късоцевно
оръжие пистолет "Байкал", кал.9х18, с фабричен № „ХАН1844“ със срок
на валидност до 26.06.2016 г. включително. На 26.06.2016 г. Д. е депозирал до Началника на РУ на МВР -
Шумен заявление, че желае да му бъде подновено /продължено/ издадено Разрешение
№ 20160200513/17.05.2016 г. за носене, съхранение и употреба на късоцевно оръжие
пистолет "Байкал", кал.9х18, с фабричен № „ХАН1844“.
В заявлението като мотиви е изложил, че
същото му е необходимо във връзка с упражнявана професия „адвокат“, тъй като в
процеса на работа бил получавал множество заплахи за живота и собствеността си.
Към същото е приложил декларация по чл. 76, ал.4, т.2
и 3 ЗОБВВПИ;
медицинско удостоверение, че лицето е психично здрав към момента на прегледа;
служебна бележка от ОСО-Шумен, че няма данни за образувани досъдебни
производства и повдигнати обвинения; свидетелство за съдимост, от което е
видно, че заявителят не е осъждан; диплом за завършено висше образование.
Образувана е преписка вх.№ 172900-8944/26.06.2016
г., по която е разпоредено извършване на проучване и изготвяне на справки от
ПИ. Извършени са служебни проверки, видно от приложените Докладни записки от
03.07.2017 г. /л.17/, от 06.07.2017 г. /л. 46/, от 12.07.2017 г. /л. 47/, справки
и сведения, събрани в хода на
проверката.
Въз основа на материалите, съдържащи се в
административната преписка е издадено Решение УРИ 1729з-154/24.07.2017 г. на
Началник РУ при ОД на МВР – Шумен, с което е отказано подновяване на разрешение
за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси, за което оспорващият е уведомен на
24.07.2017 г. Същото е издадено на основание чл. 87, ал.3,
вр. чл. 83, ал.5
и чл. 58, т.10 ЗОБВВПИ. Като мотив е посочена липсата на данни в деловодната
система на РУМВР-Шумен за подавани от него сигнали за посегателства срещу
личността и имуществото му.
Видно от диспозитива му със същото е
отказано да бъде подновено разрешението, като е разпоредено оръжието и
наличните боеприпаси да бъдат предадени в служба "КОС" при РУМВР –
Шумен. Решението е мотивирано с липсата на основателна причина за носене и
съхранение на оръжие, което по смисъла на чл.
58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ е самостоятелно основание за отказ.
Недоволен, Д. депозирал жалба чрез
началник РУ – Шумен до Директора на ОДМВР – Шумен, по повод която е издадено Решение
УРИ 372з-2212/18.08.2017 г., с което директорът на ОДМВР-Шумен отменил Решение
УРИ 1729з-154/24.07.2017 г. на Началник РУ при ОД на МВР – Шумен и върнал
преписката на компетентния орган за извършване на допълнителна проверка.
Решението било съобщено на оспорващия на 24.08.2017
г.
Резултатите от допълнителната проверка
били обективирани в Докладна записка УРИ 1729р-19490/13.09.2017 г., въз основа
на която и съвкупния доказателствен материал е постановено Решение УРИ 1729з-220/15.09.2017
г. на Началник РУ при ОД на МВР – Шумен, с което е отказано подновяване на
разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси, за което оспорващият
е уведомен на 24.07.2017 г. Същото е издадено на основание чл. 87, ал.3,
вр. чл. 83, ал.5
и чл. 58, т.10 ЗОБВВПИ. Като мотив е посочена липсата на реални данни за отправени
закани и заплахи за живота и здравето на заявителя за посегателства срещу
личността и имуществото му.
Решението е съобщено на Д. на 18.09.2017
г., който недоволен депозирал жалба чрез началник РУ – Шумен до Директора на
ОДМВР – Шумен, по повод която е издадено Решение УРИ 372з-2932/31.10.2017 г., с
което директорът на ОДМВР-Шумен отхвърлил жалбата като неоснователна срещу Решение
УРИ 1729з-220/15.09.2017 г. на Началник РУ при ОД на МВР – Шумен.
На 01.11.2017 г. оспорващият бил уведомен
за постановеният административен акт. Недоволен, Д. подал жалба до
Административен съд – Шумен срещу първоначално издаденият административен акт.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал.1 АПК
съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия,
а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК,
като съгласно ал.2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да
липсва искане за това.
Контролът върху дейностите с огнестрелните
оръжия и боеприпасите, условията и редът за издаване на разрешения за
упражняването им, е уреден със Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
Производството по издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие е
регламентирано в Глава Четвърта на
ЗОБВВПИ. Предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно
производство е законосъобразността на отказ, постановен на посочено основание
чл.
58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, мотивиран с липса на основателна
причина, сочеща на нужда от самоохрана на заявителя.
Със закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия не се
въвеждат различни условия, на които следва да отговаря лицето в случаите,
когато вече му е било издавано такова разрешение за предходен период. Процедурата
и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за дейностите,
предвидени в закона, се прилагат за всяко следващо отправено искане, вкл. за
подновяването по реда на чл. 87, ал. 1, както е в случая. Противното би
означавало, че разрешението не би следвало да е скрепено със срок.
Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която
представлява източник на определена обективна опасност за обществото. Поради
това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от
определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано
периодично.Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено
разрешение задължително да продължава срока му на действие. При всяко сезиране
органът следва да провери материално правните предпоставки за издаване на
разрешително.
Съдът счита, че оспореният в настоящото
производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му
с разпоредбата чл. 155, ал.1 ЗОБВВПИ правомощия. Актът е издаден в писмена форма, и съдържа
изискуемите от разпоредбата на чл. 59, ал.2 АПК
реквизити. При издаването му не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила и не са нарушени материалноправни
разпоредби.
Съдът намира, че в процесното
административно производство не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, основание за отмяна на акта по чл. 146, т.3 АПК.
Безспорно се установи, че административното производство, започнало със
заявление на оспорващия, е с предмет - подновяване срока на разрешение за
носене и употреба на огнестрелно оръжие. Това производство е уредено в
разпоредбата на чл. 87,
вр. чл. 83,
вр. чл. 81 ЗОБВВПИ.
Съгласно чл. 87, ал.1 ЗОБВВПИ в едномесечен срок преди изтичане на срока на разрешението
лицето подава заявление по образец за подновяване на разрешението, като прилага
посочените в тази разпоредба документи. Ал.3 на същия член сочи, че
разрешението се издава по реда на чл. 83, т.е. по реда за издаване на
първоначално разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие. След оценка
пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване
на разрешение, административният орган, в случая Началника на РУ на МВР,
предвид разпоредбата на ал.5 на чл. 83 от ЗОБВВПИ или издава исканото разрешение или мотивирано отказва
издаването му. От анализа на посочените разпоредби следва изводът, че крайният
акт, с който следва да завърши едно производство от рода на процесното е или за
издаване на исканото разрешение, или с отказ за издаването му.
В случая административното производство
законосъобразно е започнало с извършване на проверки, вследствие на които са
изготвени приложените към административната преписка справки и докладни записки,
след изготвянето на които със съобщение заявителят е уведомен за издаване на
решение за отказ на основание чл.
58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ. Административният орган е издал решение,
съобразно направеното със заявлението сезиране – мотивирано е отказал
издаването му, като е приел, че няма основателна причина, която по несъмнен
начин да обосновава издаването на разрешението.
Оспорвания отказ е материално
законосъобразен, тъй като в настоящото производство не е доказано соченото в
чл.
58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ условие за издаване на процесното
разрешение. Съгласно цитираната норма не се издава разрешение за придобиване на
оръжие на лице, което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели,
спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава
издаването на разрешение. Обосноваването на необходимост от носене и съхраняване
на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е въведено като
задължителен елемент от фактическия състав по издаване, респ. подновяване на
разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях. /решение № 10609/13.10.2015 г. на ВАС/.
Следователно, основна предпоставка за издаването, респ. подновяването на
разрешение за дейностите по закона е наличието на основателна причина за
ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели. Отсъствието
само на това изискване е основание за постановяване на отказ да се издаде
разрешение, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона. В
случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да
обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от
конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е
налице необходимост от издаване на исканото разрешение. Административният орган
действа в условията на обвързана компетентност и липсата на обстоятелства,
посочени в цитираната разпоредба са предпоставка да бъде отказано издаването на
разрешение за придобиване, съхранение или носене и употреба на огнестрелни
оръжия. Спорният въпрос в настоящото дело се свежда до това дали по отношение
на жалбоподателя са налице основателни причини, т.е. сочената от него нужда от
самоотбрана и опазване на личното му имущество, които да задължават
административният орган да разреши носенето на оръжие или такива обстоятелства
не са били налице. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ /за самоотбрана/ е крайна мярка за опазване на обществено
значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим,
при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин
нуждата от използването на тази мярка. Тази крайна мярка е обвързана със срок
съгласно чл. 84, ал. 2 от закона. Доказването на необходимостта от
притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от
изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав
по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение
законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като
представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание,
посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна
причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. В оспорения
административен акт органът е изложил мотиви, поради които лицето не отговаря
на изискванията на закона – отсъстват данни и доказателства, които да водят до
еднозначен извод за наличие на основателна причина реална заплаха за живота,
здравето и имуществото му и тези на неговите близки, обосноваващи необходимост
от притежанието на огнестрелно оръжие за самоотбрана от страна на
жалбоподателя. Въз основа на изложеното се налага извода, че заявителят не е
обосновал, а и от данните по делото не се установява необходимост от носене на
огнестрелно оръжие и не са налице материалноправните предпоставки за
постановяване на позитивен административен акт по искането на Тошев.
С оглед разпределената доказателствена
тежест по чл. 170, ал. 2 от АПК в хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя не
бяха представени доказателства в подкрепа на твърденията, съдържащи се в
жалбата му.
Това, че същият работи като адвокат не
обуславя необходимост от притежаване на лично оръжие. Доказателства, които да
установяват, че е налице реална заплаха за него или членове на семейството му,
живот, здраве и имущество по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана
посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси както
в хода на административното производство, така и в хода на съдебното
производство не са ангажирани. С оглед на това се приема, че обосновка за
основателността на направеното искане за подновяване на разрешението не беше
направено и в рамките на настоящото съдебно производство. Следователно, при
липсата на обстоятелства, обуславящи издаването на заявения от жалбоподателя
административен акт, постановеният отказ е направен в съответствие с
материалния закон. Издадения акт е и в съответствие с целта на закона. В крайна
сметка носенето на оръжие не е субективно право на желаещия, а следва по
недвусмислен и категоричен начин да се обоснове и докаже необходимост от
притежанието му.
При така установените законови предпоставки,
правилно е прието от административния орган, че посочените от заявителя
обстоятелства не са от естество да мотивират нуждата от самоотбрана,
респективно - не налагат необходимост жалбоподателят да разполага с оръжие.
Изложените от него съображения, не представляват основателна причина за
издаване на исканото разрешение. Съображенията, свързани с предотвратяването на
потенциални посегателства срещу личността и имуществото на лицето, не покриват
критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Липсват
доказателства, обосноваващи необходимост от притежаване на оръжие за изпълнение
на задължения на Тошев, произтичащи от упражняваната професия.
Наред с това, обезпечаването на физически
и юридически лица по смисъла на чл. 94 ЗОБВВПИ,
се осъществява при разрешителен режим, различен от този за самоотбрана.
Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за
граждански цели така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като
такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци
и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде
водена по търговски начин.
Основните
възражения, релевирани с жалбата са заплахи за живота и здравето на оспорващия,
за което е сезирал компетентните органи и са образувани преписки по подадени от
Д. сигнали.
Видно
от писмо №1147/19.02.2018 г., компетентната прокуратура в гр. Нови пазар не се
е произнесла по същество, тъй като не е
констатиран състав на престъпление. По отношение на образувана преписка УРИ
307000-3306/27.04.2017 г. не са доказани твърденията на Д., че са съществували
анонимни бележки със заплахи, тъй като самият заявител ги е унищожил много
преди да сезира контролните органи с твърденията си, че е обект на такива
заплахи. Единствената преписка, която касае противоправно поведение спрямо
имуществото на жалбоподателя е образувана през 2013г., за кражба и от
материалите по делото се установява, че е спряна срещу неизвестен извършител.
Съдът
намира, че същата не би могла да послужи за основание и да мотивира
подновяването на разрешение, тъй като на първо място деянието е извършено преди
четири години, респ. към момента на подаване на заявлението за продължаване на
срока на разрешението оспорващият не доказва наличието към релевантния момент
на реална опасност за живота или имуществото му.
В тежест на иницииралото производството
лице е да докаже нуждата от придобиване, съхранение и/или носене и употреба на
огнестрелно оръжие, като в конкретния казус при данните по преписката и въз
основа на приобщените доказателства изводът, че не са налице материалноправните
предпоставки за постановяване на позитивен административен акт по искането на Д.,
е законосъобразен.
Съдът счита, че ответникът правилно е
установил фактите, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и
правилно е приложил материалния закон, като е отказал издаването на исканото
разрешение и е разпоредил оръжието да се предаде на съхранение в служба
"КОС" при РУ на МВР-Шумен.
По горните съображения съдът намира, че
оспореното решение е законосъобразно, поради което жалбата против него следва
да бъде отхвърлена.
Съдът намира,
че в полза на ОДМВР гр. Шумен следва да се присъдят разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на осн. чл.144 от АПК, във
вр. с чл. 78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането
на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 АПК
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Й.Д.,
ЕГН **********,*** против Решение № УРИ 1729з-220/15.09.2017г. на Началник на
РУ при ОДМВР-Шумен, с което е отказано подновяване на разрешение за съхранение,
носене и употреба на късоцевно оръжие пистолет "Байкал", кал.9х18, с
фабричен № „ХАН1844“, и наличните боеприпаси е разпоредено да бъдат предадени в
служба "КОС" при РУМВР – Шумен.
ОСЪЖДА В.Й.Д.,
ЕГН **********,*** да заплати на Областна дирекция на
МВР гр. Шумен направените по делото разноски в размер на 100 лева (сто лева).
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр. София в
14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: