О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№...............
гр.София, 18,08,2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-14 състав в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ: Маргарита Апостолова
Като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело №8109 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.374 и
сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от С. И.Т. срещу Н.С.И Б.Н.Б.искове с правна квалификация чл.4 § 3 от ДФЕС и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 2197518,67лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от нарушение на правото на ЕС, сума в размер на 10000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-17,06,2019год. до изплащане на вземането, както и обезщетение за забава върху главниците от 04,12,2014год. до датата на исковата молба в размер на 1013187,35лв. върху обезщетение за имуществени вреди и 4610,59лв.върху обезщетение за неимуществени вреди.
Поддържа се ищецът да е бил вложител в КТБ АД/н./ по четири броя банкови сметки при условията на безсрочен депозит с обща сума по банковите сметки в размер на 1 366 946,13евро. След обявяване на КТБ АД под специален надзор на 20,06,2014год. и впоследствие отнемането на лиценза на банката на 06,11,2014год., сумите по банковите сметки са станали неналични като на ищецът е изплатена единствено гарантираната от ФГВБ сума в размер на 196000лв., получена на 04,12,2014год.
1.Доводите обосноваващи отговорността на държавата се извеждат от нарушение на правото на ЕС, а именно:
-нарушение на чл.63, б.“в“, вр.чл.62, б.“а“ от Регламент /ЕС/№575/2013 поради допуснато от БНБ, чрез подуправителя на БНБ ръководещ управление „Банков надзор“ заповед №43011/28,03,2014год., с която е дадено разрешение на КТБ да включи в капитала си от втори ред сума в размер на левовата равностойност на 35000000евро по договор за предоставяне на заем под формата на подчинен срочен дълг, сключен на 24,03,2014год. между КТБ АД и ТЦ-ИМЕ АД със средства осигурени от самата банка по договори за кредит от 25,03,2014год.
-нарушение на Директива 2013/36/ЕС –транспонирането й в срок до 31,12,2013год. като съответните промени в националното законодателство са извършени едва към м.август 2015год., с което са нарушени изискванията на чл.4, §2,3 и 4 за осигуряване на подходящи мерки , осигуряващи възможност на компетентните органи да получават необходимата информация за оценка на изпълнението на §2, както и да разследват нарушения на изискванията.
-нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания при възникване на условията по Регламент 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС компетентния орган за банков надзор да съблюдава ефективно изпълнение на пруденциалните изисквания на правото на ЕС, в резултат на което интересите на ищеца в качеството на възложител да са гарантирани.
-нарушения на чл.17 от хартата на основните права на ЕС /ХОПЕС/-правото на собственост-нарушение на легитимното очакване на ищеца да получи вземането над гарантирания размер на депозитите.
Доводите обосноваващи отговорността на БНБ:
- допуснато нарушение, чрез подуправителя на БНБ ръководещ управление „Банков надзор“, чрез издаване на заповед №43011/28,03,2014год., с която е дадено разрешение на КТБ да включи в капитала си от втори ред сума в размер на левовата равностойност на 35000000евро по договор за предоставяне на заем под формата на подчинен срочен дълг, сключен на 24,03,2014год. между КТБ АД и ТЦ-ИМЕ АД със средства осигурени от самата банка по договори за кредит от 25,03,2014год. с Д.АД, Т.П.Т.ЕАД, П.АД, Р.И.АД и О.И.АД;
-неизвършена проверка на източниците за погасяване на кредитите , липса на проверка за свързаност и за целево усвояване на кредитите, използване на отпуснатите от банката кредити за увеличение на капитала от втори ред;
-непредприемане на мерки за преустановяване на и санкциониране на нарушения на правото на ЕС;
С уточнителна молба от 29,06,2020год. ищецът сочи нарушението от НС да е свързано с нетранспониране на директива в срок, а останалите изложени нарушения твърди да са в резултат осъществено деяние на БНБ, поради което действията/бездействията на ответниците са допринесли за настъпване на общ вредоносен резултат. Предвид изложеното се претендира солидарно осъждане на ответниците.
Претендира
се ангажиране отговорността на държавата, чрез процесуални субституенти за
нарушение на правото на ЕС. С оглед депозиране на исковата молба преди изм. на ЗОДОВ с ДВ, бр.
бр.94/29,11,2019год. и по специално създаване на нов чл.2в, регламентиращ реда
за разглеждане на претенция за
обезщетение за вреди от достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз, и с оглед § 6.
(1) от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ сочещ приложение на реда за предявените искови молби,
подадени след влизането му в сила, то се обосновава извод делото да подлежи на
разглеждане по общия ред.
Производството
по исковата претенция срещу БНБ съдът намира да подлежи на разглеждане от
административен съд. В тази връзка следва да бъде съобразена практиката по
спорове за определяне на компетентният
съд насочени срещу БНБ за нарушения на общностното право. Твърденията в
исковата молба сочат ищецът да е бил вложител в КТБ АД, който твърди да е
претърпял имуществени и неимуществени вреди от противоправно действие и
бездействие на БНБ, в качеството й на орган с вменени функции по осъществяване на банков
надзор. В редица определения на петчленен състав на ВКС и
ВАС/Опр.18/07,04,2017год. по д. №15/2017год., Определение №43,19,07,2019год. по
д.№18/2019год. по описа на ВКС, Опр.№14/13,03,2020год. по д.№1/2020год. на ВКС/
се обосновава компетентността на
административен съд, основана на разясненията, дадени с т.2 от Тълкувателно постановление №
2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, съгласно които разграничителният критерий за
приложимия правен ред- ЗОДОВ или чл. 45-49 ЗЗД, при претенция за вреди от дейност на
органи, които не са част от изпълнителната власт, е основният характер на
дейността на органа, от чиито актове, действия и бездействия се твърди да са
причинени вредите. Когато вредите са причинени при или по повод изпълнение на
административна дейност, компетентни са административните съдилища. Съгласно чл. 2, ал.6 от ЗБНБ и чл. 79, ал.1 ЗКИ Българската
Н.Б.е натоварена с изключителната компетентност за упражняване на надзор на
банките по смисъла на чл. 4, § І, т.40 от Регламент/ ЕС/ 575/2013 г. на
Европейския парламент и Съвета от 25.06.2013г. Банката осъществява властнически
правомощия, тъй като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции
спрямо дейността на банковите акционерни дружества, поради което тази дейност
следва да се приеме за административна по своя характер. Българската Н.Б.е
компетентният орган, който следва да установи „неналичен депозит” по чл. 1,
т.3, б (i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и Съвета от
30.05.1994г. и да осигури своевременно изплащане на гарантираните депозити.
Претенцията
срещу НС, в качеството на законодателен орган от нетранспониране на Директива
2013/36/ЕС в срок принципно е допустима,
подлежаща на разглеждане от граждански
съд, но доколкото претендираните вреди преимуществено се твърди да са
реализирани от административна дейност като се претендира солидарно осъждане на
ответниците, за общ вредоносен резултат, то компетентен да се произнесе е
административен съд. Аргумент за това е и приетата с изм. ДВ, бр.94/2019год.,
ал. (2) на чл.2в от ЗОДОВ, съгласно която когато искът за нарушение
на правото на ЕС, е предявен
срещу няколко ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, ако страна по делото е административен съд,
Върховният административен съд или юридическо
лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност.
Ето защо компетентен да се произнесе
по исковата
претенция е административният
съд.
С оглед горното
и на осн.чл.118, ал.2, вр.ал.1 от ГПК СЪДЪТ
О П Р
Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА гр.д.№8109/2019год. по описа на СГС, 1 ГО, 14 състав.
ИЗПРАЩА делото на Административен съд –София град.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 1 седмичен срок от връчването.
СЪДИЯ: