Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Владимир Пензов | |
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на Д. П. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес Б.,[жк][жилищен адрес] против Наказателно постановление № 14-5304-000931 от 09.12.2014 г. на Началник Група към ОДМВР – Б., Сектор ПП – Б., с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева. С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като жалбоподателят твърди, че по никакъв начин не е нарушил посочената правна норма, а именно текстът на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Сочи се също, че не е спазен предвиденият ред за съставяне на акта, като в тази връзка е нарушена разпоредбата на чл.40 и следващи от ЗАНН, а именно че АУАН не е съставен в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното НП, като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично, поддържа така депозирана жалба, сочи доказателства в подкрепа на тезата си и изразява становище по същество, като моли съдът изцяло да отмени обжалваното Наказателно постановление. Административнонаказващият орган и Районна прокуратура – Б., редовно и своевременно призовани, не ангажират представители по делото, не ангажират доказателства и становище по жалбата. Съдът след като съобрази доводите на страните, събрания доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна на следното: На 07.10.2014 година длъжностни лица при С. към МВР Б. – актосъставителят – В. П. М. в присъствието на свидетеля Х. С. И., съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение бланков № 585928, за това, че на 07.10.2014 година около 15.16 часа по ПП-1, Е-79 в района на 364+400 км. Управлява в посока [населено място] към [населено място] собствения си лек автомобил „Сеат кордоба” с регистрационен [рег.номер на МПС] със скорост 101 км/ч при ограничение с ПЗ В-26 до 60 км/ч. Нарушението е установено и заснето със система за видеонаблюдение и контрол TFR-1-M с радар № 561 и заснет клип № 4161, показан на водача при спиране на място на съставяне на акта. В АУАН актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.21, ал.2 от ЗДвП. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя Г., подписан лично от него, не посочил в същия, че има възражения, както и в предвидения 3-дневен срок от съставяне на акта, такива не са постъпили. Въз основа на така съставения акт на 09.12.2014 година Началник Група към ОДМВР – Б., Сектор ПП – Б. издал атакуваното Наказателно постановление № 14-5304-000931/09.12.2014 г., с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 150.00 лева. Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителя М.. Същият е категоричен, че на посочената дата и час жалбоподателят е управлявал лек автомобил, като са го спрели за проверка след като началникът, а именно полицай С. им се обадил да спрат лекия автомобил, управляван от жалбоподателя Г.. Както свидетелят И., така и актосъставителят М. сочат, че лекият автомобил е заснет с техническо средство, поставено на полицейски автомобил, позициониран в района на бензиностанция „Л.” на изхода от [населено място], посока [населено място], като нарушението е установено единствено от полицай С., който се обадил на служителите на МВР, които в същия ден били на смяна да спрат автомобила, като С. пристигнал при тях, показал снимковия материал на водача, на базата на който е съставен и процесният АУАН. Свидетелите сочат, че не са присъствали при констатиране и установяване на нарушението, а са видели единствено показанието на радара, видеото от техническото средство, което се пуска от С., на което се вижда час, дата и скорост. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като последователни, взаимно подкрепящи се и непротиворечиви. Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложенията към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 7-дневен срок от връчване на Наказателното постановление, поради което е допустима, разгледана по същество е основателна по следните съображения: В случая НП е издадено от компетентен орган, но при съставяне на АУАН, респ. НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В преценката си дали да издаде НП, администравтивнонаказващият орган се основава на фактическите констатации на АУАН, които при условията на чл.189, ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административно наказание се считат, за верни до доказване на противното. От друга страна по силата на чл.16 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена стойност. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, чрез допустимите от закона доказателства да установи, дали е извършено административно нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. В хода на съдебното следствие е оспорена формалната доказателствена сила на редовно издадения АУАН, относно начина на установените в него факти. При оспорването им, в тежест на органа е да установи в производството пред съда с годни и допустими доказателствени средства извършено административно нарушение, визирано в оспореното НП. Видно от разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби: имат право за установяване на нарушенията по правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. С оглед специфичния характер на административното нарушение, обстоятелствата относно датата, часа, скоростта и ДКН на автомобила могат и следа да бъдат установени с предвидените в чл.189, ал.7 от ЗДвП технически средства, като доказателствената тежест за установяване на извършеното административно нарушение е на административнонаказващият орган. От събраните по делото доказателства се установи, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, а именно в присъствие на нарушителя и свидетелите, които не са присъствали при извършване на нарушението, тъй като от разпита на свидетели стана ясно, че нарушението е установено и заснето единствено от полицай С., който обаче не присъства като свидетел по акта. Актът е съставен в нарушение на чл.40, ал.1-4 от същия законов текст, в които се предвижда в присъстването, на кои лица се съставя акта. Освен нарушителят и/или негов представител, следва да присъства към момента на съставяне на акта и свидетелите присъствали при извършване или установяване на нарушението, което е първата хипотеза и тя предвижда присъствие на свидетел или свидетели – очевидци, било на извършване на административното нарушение, било на констатирането му от актосъставителя, без да се изисква никакъв специален брой на тези свидетели. В чл.40, ал.3 от ЗАНН е предвидено, когато отсъстват такива свидетели или има невъзможност акта да се състави с тяхно участие, той да се изготви присъствието на други двама свидетели, като това изрично се отбележи в документа. Именно тези две хипотези на чл.40 от ЗАНН са нарушени, в случая от актосъставителя. Видно от данните по делото нарушението е констатирано от друго лице – С., който безспорно е свидетел на констатиране на нарушението, като в настоящия случай достатъчно е било при съставяне на АУАН да присъства и да бъде вписан в последния, като свидетел, за да бъде спазено изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Вместо това обаче, актосъставителят е решил да състави акта в присъствието на друго лице, за което няма данни да е било на място при констатиране на нарушението, а напротив, установи се, че същото не е свидетел по констатиране или установяване на нарушението. Дори да е имало причина, която е възпрепятствала актосъставителят да състави акта в присъствие на свидетелите на установяване на нарушението, то в този случай той е следвало да спази разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като на първо място, съгласно чл.40, ал.4 от ЗАНН, когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави в отсъствие на свидетели, докато случая е съставен в присъствие на свидетел.Отделно от това следва да се отбележи, че заснетият видеоматериал в този си вид няма стойност на официален документ по смисъла на закона. При това положение в конкретния казус е налице издадено наказателно постановление, въз основа на съставен акт за нарушение от лице, което не е присъствало при констатирането на твърдяното нарушение. Не е налице съставен акт и в присъствието на свидетел, присъствал при констатиране на твърдяното нарушение. При установяване движението на автомобила, както е посочено в акта, с превишена скорост, тъй като на място се е намирал полицейски служител, разполагащ с техническо средство и констатирал нарушението, последният е бил длъжен при установяване на нарушението, а именно движение с превишена скорост, да спре автомобила, да предяви данните от системата на нарушителя и да съставят акта за установяване на административно нарушение на място. Това се налага с оглед обстоятелството, че данните от техническите средства /видеоклип/ са доказателство единствено за датата, часа, скоростта и ДКН на автомобила, но не и за това, кой е водача. Именно поради тази причина законодателят е предвидил, че след като заснемането не се извършва с т. нар. стационарна видео система, която изисква изпращането на електронен фиш, а с мобилна система за видео наблюдение, и в случая е съставен акт за установяване на административно нарушение, то следва да бъдат спазени всички правила на ЗАНН относно съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Допуснатото нарушение на правилата за съставяне на АУАН освен, че е процесуално недопустимо, е довело и до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. За жалбоподателя, като санкционирано лице не съществува възможност да се защити като се позове на показанията на свидетел, присъствал при констатирането на нарушението, в извършването, на което е обвинен. С неспирането му при констатиране на нарушението на място, а едва след 1-2 км/ч е ограничено правото на жалбоподателя да възрази на място, относно констатиране на нарушението, пътната обстановка, наличието на пътен знак преди мястото на засичане на скоростта, техническото средство и др. Нещо повече създава се съмнение дали действително нарушителят е именно водача, управлявал автомобила едва при спирането му, тъй като е възможно след заснемане на автомобила с превишена скорост водачите да са се сменили. Административно наказващият орган от своя страна, не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН като е следвало преди да се произнесе по преписката, респ. преди да издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства. Посочените нарушения се явяват съществени, тъй като ограничават и засягат правото на защита на жалбоподателя, който има право да узнае какво точно нарушение е извършил и доказателствата, въз основа на които е констатирано. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение. Установяването в хода на съдебното производство на съществуването и несъществуването на описаното в НП административно нарушение предпоставя индивидуализация на съответното административно нарушение, съобразно всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН. Докато законът в чл.53, ал.2 от ЗАНН дава възможност на административнонаказващият орган да издаде наказателно постановление, макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е ¾становено по безспорен начин за установяване на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаваното НП, при което административнонаказващият орган следва да спази всички императивни изисквания на нормите на ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление по отношение на нарушението, и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спора по същество. Мотивиран от изложено и на основание чл.63, ал.1, пред.3 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 14-5304-000931 от 09.12.2014 г. на Началник Група към ОДМВР – Б., Сектор ПП – Б., с което на Д. П. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес Б.,[жк][жилищен адрес] за извършено административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева. Решението може да се обжалва от страните пред Административен съд-Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщението му. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |