№ 5300
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110145552 по описа за 2021 година
Ищецът „Е. 2000“ ЕООД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ....., е
предявил срещу ответника С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ....., иск за
признаване за установено, че дължи сумата от 4484.04 лв., представляваща платен аванс и
претърпени вреди от неизпълнение на договор, сключен устно на 29.08.2010 г., за ремонт на
автомобил БМВ с рег.№ .... /включващи платени данъци, платена цена на автомобила и
закупени части за автомобила, който заявителят не ползвал, тъй като длъжникът не му го
върнал/, ведно със законна лихва от 23.9.2020 г. до окончателното плащане, за която е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
45778/2020 г. на СРС. Ищецът твърди, че на 27.8.2010 г., след съгласуване с ответника,
закупил автомобил БМВ модел 318 И /за цена от 2800 лв./ за извършване на каскадьорска
дейност, който предал на ответника – на 29.08, да го подготви за извършване на каскади. За
извършване на ремонта закупил части на обща стойност 600 лв., както и платил 500 лв.
аванс през 2018 г. В периода 2015 г.- 2020 г. платил и данъците за автомобила на обща
стойност 584 лв. Ищецът пояснява, че задълженията му /в качеството на възложител/ били
да предаде автомобила на ответника в пълна изправност и в движение, да заплати ремонта и
част от материалите; ищецът бил задължен да заплати цената на ремонта, което следвало да
се извърши при предаване на автомобила от изпълнителя, така както било обичайно за този
вид ремонтни дейности. Задълженията на ответника били да оборудва /ремонтира
автомобила по специфично задание на възложителя. Страните не уговорили срок за
изпълнение. Ищецът отправял многократно молби до ответника във връзка с извършването
на ремонта, но същите били без резултат, като ищецът дал срок на ответника чрез отправяне
на нотариална покана, връчена лично на 09.07.2020 г. Ответникът не върнал автомобила,
1
който междувременно се амортизирал и не може да се ползва. Ищецът претендира да се
установи вземането му срещу ответника произтичащо от неизпълнение на уговорения
ремонт в посочения по-горе размер. Конкретизира, че претенцията обхваща претърпените
вреди, обхващащи пълната стойност на автомобила поради амортизирането му, разходите за
материали и платените данъци, както и заплатения аванс. Претендира разноските в
заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал
писмен отговор, в който оспорва иска поради липсата на установено възникнало
облигационно правоотношение между страните с конкретни клаузи. Оспорва и
претендираните вреди, които не са в причинна връзка с твърдяното неизпълнение. Оспорва
извършването на посочените разходи. Релевира възражение за давност. Моли за отхвърляне
на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, като отделните суми, които са включени в
претенцията, са по чл. 262, ал.2, вр. чл. 88, ал. 1 ЗЗД /за вредите/ и чл. 55 ЗЗД /относно
авансово платената сума/. Уважаването им предпоставя наличието на валидно облигационно
отношение между страните по делото, произтичащо от сключен договор за изработка –
ремонт на автомобил, даване на авансовата сума, разваляне на договора и претърпени
имуществени вреди от неизпълнението. По претенцията за имуществени вреди от
развалянето на договора, съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД /приложим съгласно чл. 262, ал.2 ЗЗД/,
неизправната страна при разваляне на договора дължи обезщетение за вредите, които е
причинила. Фактическият състав на отговорността включва разваляне на договора от
изправната страна, вреди и причинна връзка, а размерът на отговорността се определя в
съответствие с правилото на чл. 82 ЗЗД, съгласно което обезщетението обхваща
претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени към момента на пораждане на
задължението. При недобросъвестност на длъжника, той отговаря за всички преки и
непосредствени вреди. След развалянето, и когато не се касае до договор с периодично
изпълнение, даденото за изпълнение на договора подлежи на връщане, тъй като иначе се
задържа без основание.
На първо място следва да се установи дали в конкретния случай е налице валидно
облигационно правоотношение между страните с предмет извършване ремонт на
автомобил.
Договорът за изработка, уреден в чл. 258 и сл. от ЗЗД, е неформален и консенсуален
договор, който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите
на съдържанието му съществени елементи - работата, която възложителят възлага, а
изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на
изпълнителя за извършената и приета работа. Срокът не е задължителен елемент от
съдържанието на договора за изработка и не рефлектира върху съгласието за сключването
му, тъй като дори да не е уговорен, може да бъде определен по правилото на чл. 84, ал. 2
2
ЗЗД - с покана. Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за доказване
на договора. Поради това съгласието за сключване на договор за изработка не предпоставя
насрещни писмени волеизявления на възложителя и изпълнителя относно подлежащите на
извършване ремонтни дейности и възнаграждението на възложителя.
Не съществува пречка условията на договора да бъдат предложени от едната страна чрез
отправяне на предложение и договорът да бъде сключен чрез приемане на отправеното
предложение от другата страна. Приемането може да бъде направено изрично, в която
хипотеза, по аргумент от чл. 14, ал. 1 ЗЗД, договорът ще се счита сключен в момента, в
който волеизявлението достигне до предложителя. Възможно е приемането да се осъществи
и с конклудентни действия, като например предоставяне на материали, необходими за
извършване на работите, предварително заплащане на част или на цялото възнаграждение,
съответно приемането им от изпълнителя. За да заместят изричното волеизявление за
приемане на предложеното и да формират съгласие за сключване на договора,
конклудентните действия следва да са от такова естество, че да манифестират ясната воля на
страните да се обвържат с договор за изработка при конкретно уговорени условия. За целта
съдържанието на волеизявленията трябва да е с достатъчна конкретизация на видовете
работи, които изпълнителят следва да изпълни, и на размера на възнаграждението, което
възложителят дължи. Когато работите и/или възнаграждението не са конкретизирани,
конклудентните действия ще съставляват само израз на намерение за водене на преговори за
сключване на договор, но не и изрично волеизявление за сключване на договора, тъй като в
този случай не би било налице недвусмислено съгласие на договарящите относно предмета
на сделката.
В случая безспорно по делото е установено, че ищецът закупил на 27.8.2010 г. л.а. БМВ с
рег.№ ...., за който платил дължимия местен данък за периода 2015-2020 г. вкл., както и че
отправил покана до ответника С. Д. за разваляне на сключен договор за ремонт на
автомобила, за връщане на автомобила и за плащане на суми /за цена на автомобила, части,
аванс, платен данък/, получена от ответника лично на 9.7.2020 г. В поканата ищецът поискал
връщане и на мотоциклет, който предал на ответника през 2019 г. за ремонт.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Петков, който посочва,
че ищецът закупил автомобил с цел каскадьорска дейност, който предоставил на ответника,
за да го оборудва и подготви за тренировъчна каскадна дейност, като закупил необходимите
части и детайли за ремонта. Това бил единственият автомобил на ищеца за каскадьорска
дейност.Свидетелят присъствал на срещи между управителя на ищеца и ответника, при
които на последния били давани парични суми. Твърди, че през 2017 г. лично дал на
ответника 200 лв., а управителят на ищеца дал сума в размер на 300 лв. До 2011 г. на
ответника били давани материали, но ремонт не бил извършван. След 2017 г. не е виждал
ответника, но посещавал сервиза, за да види състоянието на автомобила. Свидетелят
посетил сервиза последно на 24.01.2023 г., но той не функционирал, а автомобилът бил
изоставен, с отворени прозорци, спаднали гуми, пълен с боклук.
Така събраните по делото доказателства не водят до извод, че страните са били обвързани от
договор за ремонт на автомобил. За да се приеме, че е сключен договор за изработка, между
3
страните следва да се установят съвпадащи волеизявления относно предмет на изработката
и размер на възнаграждението, което възложителят се задължава да плати на изпълнителя.
По делото няма никакви доказателства относно това какви конкретни ремонтни дейности са
възложени за извършване и срещу какво възнаграждение. Всъщност недоумение буди
обстоятелството, че процесният автомобил, единствен за извършване на каскадьорска
дейност от ищеца, повече от 10 години е престоял при ответника и през цялото това време
ищецът единствено се интересувал докъде е стигнал ремонтът, закупувал части и плащал
авансово суми, а през 2019 г. предоставил още едно МПС /мотор/ на ответника за ремонт.
Т.е. дори да е имало уговорки за ремонт на автомобила, не е ясно еднократни ли са или
периодично през този 10-годишен период от време ищецът е давал автомобила за ремонт в
сервиза на ответника.
Поначало авансовото плащане на възнаграждение може да се разглежда като конклудентно
действие на възложителя, изразяващо съгласието му за сключване на договор за изработка
при условията на оферта, само ако офертата съдържа достатъчна конкретизация на
предложените за изпълнение видове и количества ремонтни дейности и на дължимото за
извършването им възнаграждение /в подобен смисъл е и Решение № 97 от 3.07.2013 г. на
ВКС по т. д. № 533/2012 г., II т. о., ТК/. В случая, първо не се установява безспорно
плащането на аванс в размер на 500 лв. през 2018 г., за доказването на което са ангажирани
единствено гласни доказателства, съгласно които през 2017 г. свидетелят дал лично на
ответника 200 лв., а управителят на ищеца дал сума в размер на 300 лв., при което не става
ясно дали това е твърдяното в исковата молба авансово плащане. Второ, това плащане се
твърди да е направено 2018 г. и няма как да кореспондира с договор сключен 2010 г. и трето
- по делото не се установи да е налице оферта с конкретизирани параметри, във връзка с
която авансовото плащане би се изтълкувало като конклудентно съгласие на възложителя за
сключването на договор за изработка.
В заключение, по делото не се установи да е налице сключен договор за изработка с
предмет ремонт на автомобил на ищеца, съответно и че последният е развалил този договор
поради неизпълнение задължения ответника, което да породи правото на обезщетение.
Отделно, не се установиха и вредите, които ищецът твърди да е претърпял, тъй като не се
доказа, че е закупил и предал на ответника части за ремонт, че автомобилът е станал негоден
за ползване поради неизпълнение от ответника на ремонта, а не поради използването му от
ищеца или овехтяването му с времето, което така или иначе намалява пазарната му
стойност, а плащането на данък е публично задължение на собственика на МПС и не е
вреда за него, независимо ползвал ли е превозното средство или не.
Не се установи безспорно плащането на сума от 500 лв., която с развалянето на договора би
подлежала на връщане от неизправната страна.
Като недоказан, искът следва да се отхвърли в цялост.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, ищецът няма право на разноски.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е. 2000“ ЕООД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление
гр. София, ....., иск по чл. 422 ГПК за признаване за установено, че С. Д. Д., ЕГН **********,
с адрес гр. София, ....., дължи сумата от 4484.04 лв., представляваща претърпени вреди по
договор за ремонт на автомобил БМВ с рег.№ .... /включващи платени данъци, платена цена
на автомобила и закупени части за автомобила/ и платен аванс, ведно със законна лихва от
23.9.2020 г. до изплащането й, за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 45778/2020 г. на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5