Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                           24.06.2019 год.                                     Град  Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Царевският районен съд                                                                 наказателен състав

на седемнадесети юни                                         две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание, в следния състав:                       Председател: Минчо Танев

Секретар: Нели Стоянова

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД номер 154 по описа на съда за 2019 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по постъпила жалба от „Балкан МВ“ ЕООД, ЕИК *********, срещу наказателно постановление № Б-5-ДНСК-36 от 05.04.2019 год. на Началник РДНСК, Югоизточен район, с което на основание чл. 237, ал. 1, т. 15 от ЗУТ, чл. 239, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, вр. чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ, „Балкан МВ“ ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000,00 лева, за нарушение по чл. 169, ал. 1, т. 3, вр. чл. 163, ал. 2, т. 1 ат ЗУТ.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено, тъй като е издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен представител- адвокат. Пледира НП да бъде отменено.

За ответника по жалбата, се явява представител- юрисконсулт. Пледира за потвърждаване на оспореното НП.

По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпита се актосъставителя.

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

При извършване на служебна проверка от актосъставителя, във връзка с издадено от жалбоподателя разрешение за строеж, било констатирано, че същия- в качеството си на строител- съгласно Договор за строителство от 20.11.2018 г. и Удостоверение № I-TV 019605, валидно до 30.09.2019 г. за изпълнение на първа група строежи- от четвърта до пета категория, е допуснал изпълнението на строителни и монтажни работи, на строеж: „Ваканционно селище: първи етап - Вилни сгради тип „D“ - №2, №3, №4, тип „Е“ - №5, №6, тип „Н“ - №7; втори етап: Вилна сграда топ „Е“ - №8, тип „F” - №9, №10, тип „G” - №11, №12, №13 и тип „J” - №21; трети етап: Вилна сграда тип „Н“ - №14, №23, №24, №25, №26, тип „J” - №15, №19, №20 и сградни и площадкови ВиК връзки“, находящ се в ПИ 48619.9.547“, по КК на гр. Царево, м. „Дядо Ильова Бахча“, представляващ УПИ 1-547, кв. 1, по плана на община Царево, при неспазване на одобрения план за безопасност и здраве, а именно, било установено, че в нарушение на съгласувания на 23.10.2018 г. от община Царево инвестиционен проект по част ПБЗ, строежът не е обезопасен с плътна ограда, не са монтирани фургони за работниците, склад за материали, временна тоалетна, няма противопожарно табло, не са поставени предупредителни знаци и липсва аптечка, строителната площадка не отговаря на схема №1 и схема №2 от проект по част ПБЗ.

Констатираните нарушения, мотивирали актосъставителя да състави акт за установяване на административно нарушение № Б-5/ 22.02.2019 год. в който нарушението е описано ясно, точно и конкретно. Актът бил съставен в присъствието на представител на жалбоподателя и връчен лично. Въз основа на съставения акт, наказващия орган, издал атакуваното наказателно постановление в което нарушението е описано по същия като в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като такова по чл. 169, ал. 1, т. 3, вр. чл. 163, ал. 2, т. 1 ат ЗУТ и е санкционирано по чл. 237, ал. 1, т. 15 от ЗУТ.

Горната фактическа обстановка се съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите, които съда кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за предубеденост или заинтересованост.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:   

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на РДНСК, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник РДНСК, Югоизточен район, надлежно упълномощен, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Безспорно се установи по делото, че жалбоподателя в качеството си на строител- съгласно Договор за строителство от 20.11.2018 г. и Удостоверение № I-TV 019605, валидно до 30.09.2019 г. за изпълнение на първа група строежи- от четвърта до пета категория, е допуснал изпълнението на строителни и монтажни работи, на строеж: „Ваканционно селище: първи етап - Вилни сгради тип „D“ - №2, №3, №4, тип „Е“ - №5, №6, тип „Н“ - №7; втори етап: Вилна сграда топ „Е“ - №8, тип „F” - №9, №10, тип „G” - №11, №12, №13 и тип „J” - №21; трети етап: Вилна сграда тип „Н“ - №14, №23, №24, №25, №26, тип „J” - №15, №19, №20 и сградни и площадкови ВиК връзки“, находящ се в ПИ 48619.9.547“, по КК на гр. Царево, м. „Дядо Ильова Бахча“, представляващ УПИ 1-547, кв. 1, по плана на община Царево, при неспазване на одобрения план за безопасност и здраве, а именно, било установено, че в нарушение на съгласувания на 23.10.2018 г. от община Царево инвестиционен проект по част ПБЗ, строежът не е обезопасен с плътна ограда, не са монтирани фургони за работниците, склад за материали, временна тоалетна, няма противопожарно табло, не са поставени предупредителни знаци и липсва аптечка, строителната площадка не отговаря на схема №1 и схема №2 от проект по част ПБЗ.

 Това не се оспорва и от жалбоподателя нито в жалбата, нито пред съда. Предвид това, съда намира, че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение на ЗУТ, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.

Жалбоподателя, пледира за допуснати нарушения на установената в ЗАНН процедура. Съда намира тези възражения за неоснователни. Видно от събраните по делото доказателства, както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание, в изискуемия срок. Посочените в тях фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. Според съда, не са налице и предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН- нарушението е формално. Административно- наказващия орган съвсем правилно е отчел факторите определящи тежестта на наказанието, така както повелява чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, поради което е наложил наказанието в минималния законоустановен размер.

Ето защо наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Б-5-ДНСК-36 от 05.04.2019 год. на Началник РДНСК, Югоизточен район, с което на основание чл. 237, ал. 1, т. 15 от ЗУТ, чл. 239, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, вр. чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ, „Балкан МВ“ ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000,00 лева, за нарушение по чл. 169, ал. 1, т. 3, вр. чл. 163, ал. 2, т. 1 ат ЗУТ.

.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Бургаски административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ: