№ 1388
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Славка Кр. Д.а
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20241100105172 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Т. Д., с
ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. Сливен, ул. „*******, чрез адв. М. Д. - САК, срещу
Столична община, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание
чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца както
следва:
-сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди от деликт от 26.11.2023 г., ведно със законната лихва върху
присъдената сума от 26.11.2023 г. до окончателно плащане;
-сумата от 578,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди от деликт от 26.11.2023 г., ведно със законната лихва върху присъдената
сума от 30.11.2023 г. до окончателно плащане;
Ищецът твърди, че на 25.11.2023г., в гр. София, вървейки по десния тротоар на ул.
„Резбарска“, с посока на движение от магазин „Юск“ към Сточна гара, в непосредствена
близост до бензиностанция ОМВ, вследствие на заледен тротоар пада и си счупва тибия и
фибула на долен десен крайник. Събитието е настъпило при ясно време, като на място е
имало свидетел - очевидец на инцидента.
Вследствие на произшествието ищецът е получил сериозни телесни увреждания,
представляващи неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки и страдания,
причинени от инцидента. Непосредствено след инцидента, поради болки при движение и
невъзможност за ползване на десния крак, Д. Т. Д. е хоспитализиран в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ за периода от 26.11.2023 г. до 02.12.2023 г., където са констатирани
1
уврежданията, а именно открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация - тибия и
фибула. За възстановяване на травмата е проведено оперативно лечение.
Ищецът е изписан от болница на 02.12.2023 г., като лечението му е продължило в
домашни условия, като травматичните увреждания са затруднили движенията на десния му
крак за период от няколко месеца. Ищецът е ползвал патерици от изписването си в
болницата до края на месец март 2024 г., а през целия април 2024 г. е ходил с помощта на
бастун.
В законоустановения срок ответникът Столична община е подал отговор, с който е
оспорил така предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Ответникът оспорва фактическия състав на процесния деликт. Твърди, че няма
данни за механизма на процесния деликт, нито за мястото, на което същият е станал.
Оспорва изцяло наличието на причинно- следствена връзка на процесните увреждания с
описания в исковата молба деликт. Оспорва размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, като прекомерно завишен. Оспорва наличието на причинна връзка
между претендираните имуществени вреди и процесния деликт.
Направено е възражение за съпричиняване от ищеца на процесните вреди. Твърди,
че ищецът не е взел своевременно необходимите мерки като пешеходец и е допринесъл за
травмата.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че производството по делото е допустимо и следва да се произнесе по
същество.
По основателността:
От показанията на свидетеля Д.З. Д. (протокола, л. 103), както от приетите по делото
писмени доказателства (анамнезата в епикризата, л. 9; справката от Дирекция „Национална
система 112“, л. 108; справката от 05-РУ към СДВР, л. 112), се установява, че през нощта на
25.11.2023 г. срещу 26.11.2023г. ищецът се е придвижвал по тротоар на ул. „Резбарска“ в
района на бензиностанция ОМВ. Тротоарът в района е бил заледен, а отстрани е имало
навалял сняг. Д. Д. се е подхлъзнал и паднал. На помощ му се е притекъл свидетелят Д.. В
района е имало и други лица и поради служебен ангажимент свидетелят е оставил
пострадалия за около 5-7 минути, след което се е върнал при него. В този период две лица,
намиращи се в близост до ищеца са го ограбили.
От показанията на свидетеля Д., от епикризата (л. 9-10) и от заключението на
вещото лице д-р Б. К. (л. 80-90) се установява, че в резултат на падането ищецът е получил
комплексна травма в областта на дясната подбедрица, изразяваща се в фрактура в
проксималната (горна) трета на фибулата (малък пищял), костен фрагмент от задния
2
тибиален малеол; увреждане на тибио-фибуларната синдесмоза и разкъсване по дължината
на междукостната мембрана. Показанията на свидетеля кореспондират с извода на вещото
лице, че посочената фрактура-луксация при Д. Т. Д. е получена по индиректен механизъм
при нарушаване баланса между различните видове сили, действащи в областта на
подбедрицата и глезенната става, в резултат на ниско енергийна травма, каквато
представлява подхлъзването на лед и стъпването накриво.
Освен описаните по-горе фрактури на двете кости на дясната подбедрица на ищеца,
ищецът е получил и увреждане на мекотъканните структури, разположени между тях и
образуващи т.нар. синдесмоза.
Получената комплексна травма при ищеца е лекувана оперативно като
интервенцията е проведена на 29.11.2023 г., т.е. четири дни след настъпване на инцидента в
порядък на отложена спешност. Заключението на вещото лице е, че избраното лечение е
съответствало на морфологията на травмата, т.е. е правилно и адекватно. При операцията е
извършена репозиция на сублуксацията и затваряне на глезенната вилка, както и надеждна и
стабилна фиксация посредством използваните импланти (един спонгиозен винт и една
Киршнерова игла).
По делото няма данни как е протекъл следоперативния период, дали са настъпили
някакви усложнения или не и дали ищецът е провеждал изобщо рехабилитация с цел по-
бързо и адекватно възстановяване на общото му и локално състояние. Принципно травма
като процесната би трябвало да зарасне за период от около 60-70 дни след проведеното
оперативно лечение. През тези два месеца пациентът не трябва да натоварва оперирания
крайник, тъй като съществува риск от счупване на т.нар. супрасиндесмален винт и
компрометиране на лечението, поради което придвижването се осъществява с помощни
средства. Обикновено на 60-70 ден след първата операция се извършва отстраняване на
въпросния винт, за да се освободи глезенната вилка и да се възобновят блокираните до
момента движения в ставата. В конкретния случай, операцията за екстракция на
супрасиндесмалния винт и Киршнеровата игла е била осъществена на 26.01.2024 г.
В периода между настъпването на травматичното увреждане на дясната подбедрица
и предприетото оперативно лечение, както и в ранния постоперативен период след него,
болките и страданията на ищеца са били най-силни, като с всеки изминал ден те са
намалявали по сила и интензитет, поради действието на оздравителните процеси в
организма. Болките, съпътстващи извършването на втората оперативна интервенция от
26.01.2024г., свързана с отстраняването на супрасиндесмалния винт и Киршнеровата игла, са
били със значително по- нисък интензитет и сила спрямо тези при първата операция.
Тези оперативни интервенции се последват задължително от провеждането на един
или няколко курса на рехабилитация, които имат за цел да възстановят обема на движение в
глезенната става и ходилото, както и силата на мускулите на подбедрицата. Целият период
на възстановяване обикновено е от порядъка на 5-6 месеца в зависимост от силата на проява
на изброените по-горе фактори. При евентуална поява на усложнения от възпалителен,
3
съдов, невротрофичен или друг характер периодът на възстановяване може да продължи
доста по-дълго, което се определя от лечебните срокове на съответните настъпили
усложнения.
Получената комплексна травматична увреда в областта на дясната подбедрица и
глезен при Д. Т. Д. е довела до трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за
период по-голям от 30 дни от датата на получаване на травмата.
За изготвянето на заключението си по съдебномедицинската експертиза вещото
лице е извършило преглед на ищеца на 20.09.2024г. При него д-р К. е констатирал,
наличието на два прави цикатрикса по латералната (външна) повърхност на дясната глезенна
става от стари оперативни достъпи, разположени много близо един до друг, като
вентралният (предният) е с дължина 5,5 см, а дорзалният (задният) - 2,5 см. Посочените
оперативни белези са зараснали първично на нивото на околната кожа. Те не загрозяват
външния вид на пострадалия.
При сравнителното измерване диаметрите на двете подбедрици и глезенни стави не
е отчетена значителна обемна разлика по отношение на подбедриците, но диаметърът на
десния глезен е с 3,0 см по- голям от този на здравия контралатерален глезен. Размерите са
съответно:
дясна подбедрица - 40,0 см
лява подбедрица - 39,5 см
десен глезен - 27,0 см
ляв глезен - 24,0 см
Към момента на прегледа е налице лек до умерен перманентен оток в дисталната
трета на дясната подбедрица и областта на глезенната става. Установява се лека хипестезия
(намалена кожна сетивност) по медиалната и латерална повърхност на десния глезен спрямо
левия, в зоната на инервация.
Активните и пасивни движения в дясната глезенна става са болезнени, а като цяло
движенията в десните коляно, глезен и ходило са в следните обеми спрямо нормата, а
именно:
• коленна става:
- флексия (сгъване) - 120° активна и пасивна (при горна граница на нормата 150°
за много слаби индивиди) - еднаква с лявото коляно;
- екстензия (разгъване) 0° (при норма 0°) еднаква с лявото коляно.
• глезенна става:
- плантарна флексия - 35° (при норма до 50°);
- дорзална флексия - 5° (при норма до 20°);
• ходило:
- инверзия - 0° (при норма до 35°);
4
- еверзия - 0° (при норма до 25°).
Вещото лице е констатирало и наличието на данни за остатъчна сублуксация
(изместване) на талокруралната става повече от 4,0 мм и липса на консолидация (срастване)
на задния малеол на големия пищял. Към настоящия момент липсват данни за развитие на
посттравматична артроза на глезенната става.
Заключението на вещото лице след проведения преглед е, че е налице сублуксация
на талокруралната става с липса на консолидация на задния тибиален малеол и остатъчно
ограничение в обема на движенията на ставата. Наличието на остатъчно ограничение
в обема на движенията в засегнатия десен глезен се дължи на сублуксацията на ставата и
частичната скованост на предната ставна капсула. В прогностичен план, липсата на
възстановяване на нормалните параметри на глезена може да предизвика в теоретичен
аспект развитието на посттравматична артроза на ставата на някакъв бъдещ етап от живота
на пострадалия.
Със сигурност пострадалият ще продължава да търпи и за в бъдеще болки при
физическо натоварване на засегнатия крайник и при промяна в климатичните условия, което
се дължи на вътреставния характер на самата травма.
По отношение на твърденията на Д. Т. Д. за претърпян от него микроинсулт, съдът
намира, че по делото липсват данни за такъв, поради което приема, че такова увреждане не е
получено от ищеца.
Видно от медицинската документация във връзка с престоя на ищеца и
оперативното му лечение в УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов“ (л. 50-51) е, че поставените му
остеосинтези са на стойност 578 лева, които той е заплатил.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намери от правна
страна следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за присъждане на
обезщетения за претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди от деликт от
26.11.2023 г., ведно със законната лихва върху присъдените суми от датата на увреждането
(26.11.2023г. за неимуществените и 30.11.2023 г. за имуществените вреди) до окончателно
плащане.
Като източник на облигационни отношения непозволеното увреждане е сложен
фактически състав, чийто съставни елементи са: деяние (действие или бездействие),
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между осъщественото деяние и
претърпяната вреда, както и вина, която съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до
доказване на противното. Противоправността се изразява в такова поведение (действие или
бездействие) на дееца, което засяга чужди субективни права, а причинната връзка е
необходимо закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат.
Безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата се ангажира в случаите,
когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило непозволено увреждане
при и по повод извършването на последната.
5
Преди всичко, следва да се установи противоправно поведение, тъй като само при
наличието на такова, стои въпросът за обезщетяване на вредите от отговорното лице /респ. и
за причинната връзка/. По принцип, за да е налице противоправно поведение, то следва да е
предприето въпреки установен в закон запрет за неговото извършване, който запрет
охранява абсолютни субективни права, като изводът за противоправността представлява
правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на
действащите разпоредби.
Изрично следва да се посочи, че не е необходимо да се установяват конкретните
лица, осъществили деянието (ППВС№7/1959г. на ВС, т.7), а само качеството им на
изпълнители на възложена работа. Наличието на всички останали елементи от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД, доколкото същите представляват правопораждащи юридически факти
за твърдяното право, трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, при условията на пълно и главно
доказване.
В случая ищецът е заявил в исковата си молба, че ответното юридическо лице не е
изпълнило задължението си обезопаси и да поддържа в добро състояние тротоара, по който
той е минавал.
Съгласно разясненията, дадени в Постановление № 9 от 28.12.1966 г., пленум на ВС,
вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са
резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е
възложена работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за
увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона,
от техническите и други правила, и от характера на възложената работа. Ето защо, за да е
налице противоправно бездействие, даденият субект, чиято отговорност следва да се
ангажира, трябва да е имал задължение да действа.
Съгласно чл. 11 от ЗОС „имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в
интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин“. Общинските пътища са собственост на общината (чл. 8, ал. 3 ЗП). Част от тях са
и тротоарите, по аргумент от чл. 31 ЗП вр. § 1, т. 2 от ДР на ЗП, както и от § 6, т. 6 от ДР на
ЗДвП. На основание чл. 31 ЗП във вр. с чл. 48, т. 2, б. "а" ППЗП поддръжката на тротоара
като част от земното платно е задължение на ответника. Следователно, общината има
задължение да осигурява чрез свои служители или чрез трети лица поддържането на
тротоарната настилка в състояние, съответно на предназначението им за безопасно ползване
от пешеходците.
Съгласно т. 14, пар. 1 от ДР на ЗП, "поддържане на пътищата" е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Един от видовете поддържане на
пътищата е зимното поддържане (чл. 2, ал. 2, т. 3 от Наредба № РД-02-20-19). То включва
комплекс от дейности, свързани с осигуряване на проходимостта на пътищата при зимни
6
условия и премахване или ограничаване на неблагоприятното влияние на снега и леда върху
условията на движение, измежду които и обезопасяване на пътищата срещу хлъзгане:
разпръскване на минерални материали и химични вещества. (чл. 11, ал. 2, т. 4, вр. с чл. 11,
ал. 1 от Наредбата). Дейностите за зимно поддържане на пътищата се извършват в
съответствие с плановете за зимно поддържане (чл. 12, ал. 1 от Наредбата).
По делото не се спори, че мястото, на което е реализиран процесния инцидент, е
общинска собственост. Столична община твърди, че е извършвала дейности по поддържане
на процесния тротоар. Същевременно представените протоколи за извършени дейности по
поддръжка касаят периода след 06 часа на 26.11.2023г., т.е. след настъпването на инцидента
(протокола, л. 94-99), а в протокола от 25.11.2023 г. (л. 100) липсват данни за конкретни
участъци от улици и тротоари. Поради това не може да се направи извод за спазването на
това задължение именно за мястото, където се е случил инцидента. Затова, предвид
показанията на свидетеля Д. за наличието на сняг и заледяване на тротоара, съдът приема, че
това задължение на ответника не е било изпълнено. Ето защо е доказано, че служителите на
ответника не са извършили необходимите действия за привеждане на настилката на
процесния тротоар в състояние, годно за безопасно придвижване и от това тяхно
бездействие са настъпили доказаните, съобразно приетото по-горе, неимуществени вреди в
правната сфера на ищеца. Предвид изложеното, съдът намира, че са осъществени всички
елементи от фактическия състав на нормата на чл. 49 ЗЗД, което налага ангажиране на
обективната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответната община към ищеца.
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди
съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и
страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние
на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението
за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните
последици за здравето и претърпени от ищцата болки, в каквато насока е константната
съдебна практика на всички съдилища в Република България.
Относно размерът, съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на
Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС и отчете силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе
при установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на лечебния и
възстановителен период, който продължава и към настоящият момент (през първите дни –
непосредствено след получаване на травмите, както и през първите дни след операцията,
ищецът Д. Д. е търпял болки и страдания с по-голям интензитет); затруднените движения на
крайника на пострадалия, в резултат на счупването на двете кости на подбедрицата и
извършените две операции, довели до необходимостта от придвижване с помощни средства;
остатъчните белези и промяната в обема на подбедрицата и глезена; ограниченията в обема
7
на движенията в десните коляно, глезен и ходило, наличието на сублуксация на
талокруралната става с липса на консолидация на задния тибиален малеол и остатъчно
ограничение в обема на движенията на ставата; възрастта на Д. Д. към датата на инцидента
– 51 г.; както и социално-икономическите условия към същия момент и към настоящия
момент. Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера
на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който
са оказали върху начина на живот на Д. Д., съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 40 000 лв., колкото е и
поискано от ищеца. Затова искът е изцяло основателен. При преценката си за размера съдът
съобрази и практиката на горестоящата инстанция по дела за обезщетяване на вреди от
сходни, но по-леки увреждания на долните крайници (Решение № 156 от 15.02.2024 г. по в.
гр. д. № 2541/2023 г. на САС; Решение № 189 от 20.02.2023 г. по в. гр. д. № 2432/2022 г. на
САС).
Сумата се претендира с лихва за забава от датата на инцидента. Съгласно чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата. При задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД). Ето защо с оглед
основателността на главната претенция, основателна е и акцесорната за лихва от датата на
увреждането – 26.11.2023 г.
По отношение на имуществените вреди съдът установи, че ищецът е направил
разходи във връзка с лечението си в размер на общо 578,00 лв. Затова искът за
имуществените вреди е изцяло основателен. Сумата се дължи с лихва за периода от датата
на извършване на разхода - 30.11.2023 г. до окончателното плащане.
При този изход на спора съдът дължи произнасяне по своевременно направеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалият ищец,
който се придвижвал без да прояви нужното внимание, с което е допринесъл за
настъпването на инцидента.
Съпричиняване от страна на пострадалия е налице, когато с поведението си той е
създал предпоставки за осъществяването на деликта и за настъпването на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди,
независимо дали е действал или бездействал виновно.
В настоящият случай няма никакви доказателства за конкретно поведение на ищеца,
което да е в причинна връзка с настъпилия резултат. Той е се е подхлъзнал на заледения
тротоар и е паднал. Липсват доказателства, че това е станало по причина различна от
заледената настилка. С оглед на всичко това възражението за съпричиняване не е
основателно.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има единствено ищеца. Той е бил
представляван безплатно от адвокат М. Д. на основание чл.38, ал.1 от ЗА. В хипотезата на
8
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатите могат да предоставят безплатна правна помощ на
материално затруднени лица. При безплатна правна помощ, осъществена по договор между
страна по дело и адвокат, не намира приложение Законът за правната помощ. Ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът определя
възнаграждение на адвоката по правилата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв се дължи директно на адвоката и не представлява
разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението за неговото
заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78,
ал. 1 ГПК – този извод се подкрепя от нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, приложима, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. В този смисъл е и
константната съдебна практика, намерила израз в Определение № 643 от 7.12.2022 г. на ВКС
по к. ч. т. д. № 2370/2022г.
Минималното адвокатско възнаграждение по НВАР в процесния случай е в размер
на 3 896,24 лв.
Междувременно е постановено решение С-438/22 г. на СЕС, съгласно което НВАР
(преди изменението – НМРАВ) е нищожна, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1
ДФЕС. Съгласно приетото от СЕС – В тази хипотеза "националният съд е длъжен да откаже
да приложи тази национална права уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение", включително и в случаите, когато
"предвиденото в тази наредба за минималните размери отразява реалните пазарни цени на
адвокатските услуги". В мотивите си СЕС посочва, че "цената на услуга, която е определена
в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за
реална пазарна цена. Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на
пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1
ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени" /вж. § 60/. Затова подходът
следва да е конкретен, като съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение
въз основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства.
Възражението за прекомерност е неприложимо, защото редът на чл. 78, ал. 5 ГПК е
приложим само при реално заплатено от страната възнаграждение, а настоящият случай не е
такъв. В този смисъл е и Определение № 1221 от 15.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
838/2024 г., III г. о., ГК.
В процесния случай предвид фактическата и правната сложност на делото съдът
намира, че следва да осъди ищеца да заплати на адв. М. Д. сумата от 2000 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за
адвокатурата в съответствие с уважената част от исковете. Не е налице фактическа и правна
сложност, като делото е приключило в две съдебни заседания.
Ищецът е заплатил 1 379,66 лева за държавна такса (л. 8) и 500 лева за вещи лица (л.
46) или общо направените разноски са в размер на 1 879,66 лв. Предвид изложеното съдът
намира, че на Д. Д. следва да бъде присъдена сумата от 1 879,66 лв., представляваща
направени по делото разноски в съответствие с уважената част от исковете.
9
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул.
„Московска“ № 33, да заплати на Д. Т. Д., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „*******, чрез адв. М. Д. - САК, на основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД следните суми:
1/ 40 000 лева – главница, представляваща обезщетение за претърпени от Д. Д.
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, от деликт настъпил
на 26.11.2023г., ведно със законната лихва, считано от 26.11.2023г. до окончателното
плащане и
2/ 578 лева – главница, представляваща обезщетение за претърпени от Д. Д.
имуществени вреди (разходи за лечение) от деликт от 26.11.2023г., ведно със законната
лихва, считано от 30.11.2023г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул.
„Московска“ № 33, да заплати на Д. Т. Д., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „*******, чрез адв. М. Д. - САК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1
879,66 лева, представляваща разноски в съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул.
„Московска“ № 33, да заплати на адвокат М. Д. - САК, с адрес: гр. София, ул. „*******, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 2000,00 лева, – адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на ищеца в съответствие с
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в
двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10