Р Е Ш Е Н И Е
№ 78 17.08.2018 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Търговище,
на седемнадесети юли две
хиляди и осемнадесета година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар- Гергана Бачева
Прокурор- Васил Ангелов
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 69 по описа за 2018 г. на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на С.Н.С., ЕГН-********** ***, подадена чрез адвокат Ц.З.З.
от АК-Велико Търново против Областна Дирекция на МВР-Търговище.
С
исковата молба на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се претендира присъждане на
обезщетение в размер на 418.87 лева за претърпени имуществени вреди от отменено
като незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-1292-001159/27.06.2017г.
на ВПД началник група, с-р Пътна полиция – Търговище към ОДМВР-Търговище,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по НАХД №838/2017г. пред Районен съд гр.Търговище, образувано
по обжалване на горепосоченото Наказателно постановление в размер на 300 лева и
разходи за гориво за път с автомобил от гр.Стара Загора до гр.Търговище за
явяване по посоченото НАХД в размер на 118.87 лева, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от датата на влизане в сила на решението, с което е
отменено НП-26.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира се и
присъждане на направените в настоящото производство разноски.
В съдебно заседание ищецът
се явява лично и с адвокат Ц.З. и изразява становище за поддържане на исковата
молба в цялост. Излагат се доводи,
обосноваващи наличието на всички предпоставки на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ по
отношение на ищеца. Моли се исковата молба да бъде уважена.
Ответникът по исковата молба – Областна
дирекция на МВР /ОДМВР/-Търговище не представя писмен отговор по исковата молба.
В съдебно заседание ответникът по иска,
чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Лиляна Жечева оспорва изцяло
исковата молба. Излага становище за недоказаност плащането на претендираната
като обезщетение сума като разход за адвокатско възнаграждение, както и на
претендираните суми за пътни разноски. Моли исковата молба изцяло да бъде
оставена без уважение като неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура намира
исковата молба за неоснователа. Счита за недоказани както претенцията за платено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по НАХД №838/2017г.
така и претенциите за направени пътни разноски, постановление. Дава заключение,
че исковата молба следва изцяло да бъде оставена
без уважение.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
С
НП № 17-1292-001159/27.06.2017г., на ВПД началник група, с-р Пътна полиция –
Търговище към ОДМВР-Търговище на ищеца
С.Н.С., за нарушение на чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 30 лева.
Гореописаното НП е
обжалвано от ищеца и отменено като незаконосъобразно от Районен съд
гр.Търговище с Решение №320/11.12.2017г. по НАХД №838/2017г. по описа на същия
съд. Решението е влязло в законна сила на 26.01.2018г.
Видно от приложеното по НАХД №838/2017г пълномощно,
същото е подписано от С.Н.С. за осъществяване на процесуално
представителство на дружеството по образуваното НАХД. Видно от съдържанието на приложения
към същото дело договор за правна защита и съдействие серия ВТ, №0202763 от 20.10.2017г./л.28
от ищецът е бил реално представляван процесуално пред Районен съд гр.Търговище
по НАХД №838/2017г. от адвокат Ц.З.З. от АК-Велико Търново. В приложения по делото договор за правна защита
и съдействие е вписано, че договореният размер на възнаграждението от 300 лева
е платено Договорът е подписан и от двете страни. В производството по НАХД
№838/2017г не са представени от ищеца
доказателства за направени пътни разноски.
В настоящото
производство е представен фискален бон с дата 13.11.2017г., което е ден преди
датата на последното заседание по НАХД №№838/2017г-14.11.2017г за закупуване на
бензин за сумата от 30 лева., както и
фискален бон за закупуване на бензин за сумата от 58.57лева.Представени са и
фискални бонове с дати 17.07.2018г. КТ представените бонове се установява
единствено закупуване на гориво-дизел на
посочената дата за сумите 49.98 лв.
и109.98 лева.
Така установената от съда фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото
писмени доказателства.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира исковата молба за допустима по следните съображения:
Исковата молба е подадена срещу
ответник, които има надлежна пасивна процесулна
легитимация.
Исковата молба е подадена от надлежна
страна и при наличие на правен интерес.
По основателността
на исковата молба съдът намира исковата молба за частично основателна по
следните съображения:
По делото е
безспорно установено, че НП №
17-1292-001159/11.09.2015г., на ВПД началник група, с-р Пътна полиция –
Търговище към ОДМВР-Търговище е отменено
като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение.
Правораздавателният
акт, който административният орган издава, когато упражнява
административно-наказващата си функция, с оглед на автора си е административна
дейност. Не вида на функцията, а качеството на правния субект на орган на
държавата или на общината и относимостта на акта към това му качество е
релевантно за отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Вредите причинени на
частно-правните субекти при и по повод осъществяване на
административнонаказващата функция на административния орган са вреди,
причинени от административна дейност и възстановяването им следва да бъде по
реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.-Определение №6/16.02.2015г. на ВАС по ад.д.
№30/2014г.
По изложените
съображения съдът намира за доказана първата от регламентираните предпоставки за отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ-незаконосъобразен
административен акт, постановен при или по повод изпълнение на административна
дейност, който да е отменен по съответния ред.
Съдът намира за
доказана и втората предпоставка -причинена реална и непосредствена вреда.
Налице е плащане в брой на възнаграждение за адвокат, осъществил процесуално
представителство, което е отразено изрично в приложения по делото договор за правна защита и съдействие, което е
достатъчно доказателство за това, че разходът е сторен, съгласно т.1 от ТР
№6/06.11.2013г. по т.д. №6/2012г. на ОС на ГК ТП на ВКС. Договорът за правна
помощ в този случай има характер на разписка, с която се удостоверява, че
страната не само е договорила, но и заплатила адвокатско възнаграждение. По
изложените съображения съдът намира за неоснователни доводите на ответника за
недоказаност на настъпването на имуществената вреда.
Липсата на процесуална възможност да се
упражни претенцията за разноски в административно-наказателния процес от
лицето, подложено на неоправдана административно-наказателна репресия обуславя
извод, че направените разходи от него в административнонаказателното
производство, приключило с отмяна на административното наказание представляват
намаление на имуществото му и за него това се явява имуществена вреда- Решение
№355/03.08.2010г. на ВКС по гр.д.№1651/2009г.
На следващо място съдът, счита, че посочената
имуществена вреда е в пряка причинно-следствена връзка с отмененото
незаконосъобразно НП, тъй като заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат е
типична, нормално настъпваща и необходима последица от издаването на същото и
защитата, която се е наложила срещу него. Независимо, че плащането на
адвокатското възнаграждение произтича от договора за правна помощ, налице е посочената по-горе пряка
причинно-следствена връзка, тъй като единственото фактическо основание за
сключването на този договор е издаденото
незаконосъобразно НП, срещу което ищецът е можел да се защити единствено като
го обжалва пред съда и упражни конституционното си право на защита, включително
и чрез съдействие на защитник-адвокат. Следва да се има предвид, че приложеният по делото договор за
правна защита е в пряка и непосредствена връзка именно и само с делото, в което
е оспорено НП. Незаконосъобразното НП е необходимото условие за сключването на договора
за правна защита и съдействие, за упълномощаването за извършеното процесуално
представителство, съответно за плащането на адвокатското възнаграждение и
причиняването на вреди на ищеца. В този смисъл е Тълкувателно решение №1/15.03.2017г.
по т.д. №2/2016г. на ОСС от І и ІІ колегия на ВАС съгласно което „…
адвокатските възнаграждения в производствата по обжалването и отмяна на
незаконосъобразни наказателни постановления представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ“.
По изложените
съображения съдът приема, че са налице всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на
претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи
платените от него разноски за адвокат по делото, в което е отменено като
незаконосъобразно НП
№ 17-1292-001159/27.06.2017г.., на ВПД началник група, с-р Пътна полиция –
Търговище към ОДМВР-Търговище.
При така представените по делото
доказателства съдът намира за недоказана по делото претенцията за обезщетение
за причинени имуществени вреди, съставляващи пътни разноски в размер на 118.87
лева. По отношение на тази искова претенция съдът намира за недоказан от страна
на ищеца на елемента-пряка причинно-следствена
връзка с отмененото незаконосъобразно НП. Следва исковата молба в тази и част
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съгласно
Тълкувателно решение №3/22.04.2004г. на ВКС по т.д.№3/2004г. вземането за
обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението,
с което се отменя като незаконосъобразен унищожаемият административен акт, като
този момент на изискуемост е и началния момент на забавата, от който се дължи
мораторна лихва. В конкретния случай решението на Районния съд гр.Търговище, с
което е отменено като незаконосъобразно НП е влязло в законна сила на
26.01.2018г. Следователно претенцията за мораторна лихва върху главницата от
300 лева се явява основателна само за периода от 26.01.2018 до
25.04.2018г. за размера от 7.52 лева, определен чрез общодостъпния в интернет
калкулатор за изчисляване на лихви.
По отношение на
претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата от 300 лева от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
съдът намира че същата следва да бъде уважена.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер на от 310 лева, съставляващи- платено възнаграждение за
един адвокат от 300 лева и дължима държавна такса от 10 лева, съгласно
чл.2а,т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Претенцията за пътни разноски от 159.96 лева съдът намира за недоказана от
ищеца по безсъмнен начин в настоящото производство.Решението на съда не може да
се основава на предположения. Следва посочената претенция да бъде оставена без
уважение.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР
-Търговище да заплати на С.Н.С., ЕГН-**********
*** обезщетение за претърпените имуществени вреди от
незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-1292-001159/27.06.2017г., на ВПД началник група, с-р Пътна полиция –
Търговище към ОДМВР-Търговище в размер на
300 лева, представляващи платено възнаграждение за адвокат по делото, в което НП
е отменено като незаконосъобразно, ведно с мораторна лихва върху размера
на обезщетението за периода 26.01.2018 до
25.04.2018г. за размера от 7.52 лева и
законна лихва върху размера на обезщетението от 300 лева, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата като
ОТХВЪРЛЯ исковата молба в останалата и
част до размера на 418.87 лева.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР -Търговище да заплати на С.Н.С., ЕГН-********** *** разноски по настоящото
дело в размер на 310 / триста и десет /
лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото съобщаване.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
Председател: