РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. Тутракан, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20233430100306 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба вх.№
2519/20.06.2023 на „У. т. е.“ ГмбХ&Ко.КГ, дружество, учредено по правото на
***, със седалище и адрес на управление в ***, вписано в търговския
регистър А при Районен съд *** под № ***, и в търговски регистър Б, под №
***, представлявано от К. Б.-управител, роден на ***г. в ***, чрез
пълномощниците: адв. Н. Г. и адв. А. Г. против „А.-т.“ ЕООД с ЕИК *** и
Азис С. Х. с ЕГН ********** за осъждането на двамата ответници солидарно
да платят на ищеца 2066,92 лева главница и законна лихва върху тази сума от
подаване на исковата молба на 19.06.2023 г. до изплащане на задължението.
Делото е с международен елемент – седалището и адреса на управление
на ищцовото дружество е в ***, а на ответното дружество в ***. В *** са
регистрираните настоящ и постоянен адрес на ответника физическо лице,
който е и български гражданин. Обстоятелствата за ответниците се
установяват от служебно направените справки в търговския регистър и в НБД
„Население“. Международната компетентност на българския съд следва от
чл. 4, пар. 1 във вр. чл. 63, пар. 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на
европейския парламент и на съвета от 12 декември 2012 година относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела. От значение за определяне на международната
компетентност на българския съд е фактът, че исковата молба е връчена
лично на ответникът А. Х. и на Н. Ю., който е управителя на ответното
юридическо лице, и същите не са оспорили международната компетентност
1
на българския съд.
Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд по правилата на
националното законодателство се определя от чл. 116 във вр. чл. 105 от ГПК,
тъй като постоянният адрес на ответникът А. Х. е в *** и попада в съдебния
район на РС Тутракан, докато настоящия му адрес и седалището на ответното
дружество са в съдебния район на РС Дулово; изборът при множествена
подсъдност е на ищеца.
Платена е държавната такса от 82,68 лева (4%) върху цената на иска от
2066,92 лева.
По делото са постановени Определение № 172 и 173 от 21.06.2023 г. по
молба за обезпечаване на предявения иск и е издадена обезпечителна заповед
№ 1/21.06.2023 за налагане на запор върху суми в банкови сметки на
ответното дружество.
Ищецът твърди, че е издало по договор с ответното дружество
кредитен инструмент карта УТА тип Ута фул за автомобил № ***, с който да
се плащат на кредит покупки свързани с автомобила: гориво и смазочни
материали, пътни, тунелни, мостови, фериботни такси, глоби от пътните
власти в Западна Европа и т.н. На предварително уговорен период покупките
се обобщават във фактури, които се изпращат на ответника с покана за
погасяване на задълженията по тях. Правоотношенията са се развивали
според договора между страните до 30.03.2023, когато настъпил падежът на
фактури с отчетен период до 15.03.2023 г. Сумата по тях била платена
частично. Следващите покупки, респ. фактурирани суми, не са платени
изобщо. Физическото лице ответник, който е бил управител на юридическото
лице ответник, е сключило договор за поръчителство с кредитора за
дължимите суми по рамковия договор до размера от 4000 евро.
Подробностите за механизма на начисляване на сумите, издаването на
фактурите, връчването им на насрещната страна, заплащането или
незаплащането им, конкретният им номер, стойност, предмет и т.н. са
описани в исковата молба. Поради неплащане на дължимите суми в общ
размер 2066,92 лева ищецът иска присъждането и, чрез солидарното осъждане
̀
на ответниците. Претендира разноски.
Ответниците са получили лично (дружеството чрез своя управител)
исковата молба и разпореждането по чл. 131 от ГПК, в което са предупредени
за предпоставките, последиците и възможността срещу тях да се постанови
неприсъствено решение, ако останат пасивни. Въпреки това, отговор на
исковата молба не е постъпил от никого.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Ищцовото дружество изразява писмено становище, в което иска произнасяне
на съда с неприсъствено решение.
От фактическа и правна страна съдът намира следното:
За квалификацията на конкретния иск няма особено значение какви са
правоотношенията между участниците в схемата за продажба на стоки и
услуги в рамките на организацията УТА и т.нар. издаване на колективни
2
фактури, след като в тях ясно е посочено, че издателят е ищцовото дружество
и сметката е негова. Как той ще се разплаща с продавачите, ако още не го е
сторил, или вече им е платил, претендирайки на свой ред от ответниците
платеното, е без значение. Важното е, че множеството правоотношенията, от
които произтича исковата претенция, се основават на договори за продажба
на стоки и услуги, сключени между търговци, а само задължението на
купувача да плати цената е по договор между всички участници в схемата
УТА, което от гледна точка на общото облигационно законодателство
означава, че ищцовото дружество се явява упълномощен да получи цената на
сделките кредитор. Ето защо, съдът възприема за правилна предложената в
исковата молба квалификация на иска по чл. 324, ал. 1 от Търговския закон,
според който купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката
или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е
уговорено друго. Другото уговорено е по договора между ищцовото
дружество и ответното, както и по договора за поръчителство, като купувачът
и поръчителят са длъжни да платят на ищцовото дружество купените стоки и
услуги, според общите условия, приложени по делото, във връзка с договора
за издадения платежен инструмент – карта УТА.
В отговор на направено искане от страна на процесуалния представител
на ищеца съдът постанови протоколно определение, че ще се произнесе по
делото с неприсъствено решение по чл. 238 ГПК.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответниците по
делото, следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, никой от
ответниците не е представил в срок отговор на исковата молба. На следващо
място никой от тях не се е явил и не е изпратил представител в първото
заседание по делото, като не са направили и искане за разглеждането му в
тяхно отсъствие. Освен това, налице е изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК,
тъй като с разпореждането по чл. 131 ГПК с № 539 от 06.07.2023 г., което е
връчено лично на ответниците заедно с преписа на исковата молба, на тях им
са указани последиците от неподаването на отговор, от неявяването в първото
съдебно заседание по делото и от неотправянето на искане то да се разгледа в
тяхно отсъствие, във връзка с възможността ищецът да поиска от съда да се
произнесе с неприсъствено решение.
Съдът намира, че е налице условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът
да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените и приети по делото доказателства.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество.
В тежест на ответниците, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се
възложат разноските за държавна такса от 82,68 лева, за адвокатски хонорар
500 лева и 131,20 лева в изпълнителното обезпечително производство №
20237670400656 на ЧСИ Г. Г., район на действие ОС Силистра, образувано по
Обезпечителна заповед № 1/21.06.2023 г. в изпълнение на Определение №
3
172/21.06.2023 г. по настоящото дело; общо 713,88 лева.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А.-т.“ ЕООД с ЕИК ***, с управител Н. М. Ю., със седалище
и адрес на управление *** и А. С. Х. с ЕГН ********** и постоянен адрес в
*** солидарно да платят на „У. т. е.“ ГмбХ&Ко.КГ, дружество, учредено по
правото на ***, със седалище и адрес на управление в г***, вписано в
търговския регистър А при Районен съд *** под № ***, и в търговски
регистър Б, под № ***, представлявано от К. Б.-управител, роден на *** г. в
***, сумата в размер на 2066,92 лева (две хиляди шестдесет и шест лева и
деветдесет и две стотинки) представляваща цена за купени стоки и услуги
по договор № 262023/09.05.2022 г. за кредитен инструмент карта УТА тип
Ута фул за автомобил № ***, за които стоки и услуги са издадени списък
фактури № 48936074/15.03.2023г., с отчетен период до 15.03.2023 г с падеж
на плащане 30.03.2023 г.; списък фактури № 49014801/31.03.2023 г., с отчетен
период до 31.03.2023 г. с падеж на плащане 15.04.2023 г.; списък фактури №
49115637/15.04.2023 г., с отчетен период до 15.04.2023 г с падеж на плащане
30.04.2023 г.; списък фактури № 49283149/15.05.2023 г., с отчетен период до
15.05.2023 г с падеж на плащане 30.05.2023 г.; списък фактури №
49363637/31.05.2023г., с отчетен период до 31.05.2023 г. с падеж на плащане
15.06.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума от
подаване на исковата молба на 19.06.2023 г. насетне до изплащане на
задължението, както и разноските по делото в размер на 713,88 лева.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4
ГПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
4