Решение по дело №9585/2018 на Софийски градски съд

 

 

 

     Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  

 

                                    гр.София,  08.06.2020 г.

 

  В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в закрито заседание на осми юни през две хиляди и двадесетата година, в състав:      

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мгърдичян

                                                                       м.с. Десислава Йорданова

като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 9585/18 г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.247 от ГПК.

С определение № 137 от 01.06.2020 г. по гр.д. № 1170/2020 г. ВКС на Р България, трето гражданско отделение е прекратил производството по гр.дело № 1170/2020г. по описа на Трето гражданско отделение на ВКС. Изпратил е делото на СГС, гражданско отделение, ІІІ-„в“ въззивен състав/ има се предвид ІІІ-„б“ въззивен състас/ за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 276 от 14.01.2019г. по в. гр. дело № 9585/2018г.

СГС констатира следното:

С решение от 14.01.2019 г. по в.гр.д. 9585/18 г., СГС, ГО, ІІІ-„б“ въззивен състав е допълнил  решение  13.12.2018 г. по гр.д. № 9585/2018г. на СГС, ГО, ІІІ-„б“ въззивен състав в производството по чл.250 ГПК, като е осъдил „П.М.г.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Т., бул. „********4, представлявано от Х.Б.С., със съдебен адрес:***, чрез адвокат М.В. да заплати на Г.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“, представлявано от управителя адвокат С.Е.С. законна лихва върху главницата от 7 000 лв., считано от деликта от 16.02.2015 г. до датата на извършенато плащане на лихвата на 27.03.2018г. и законна лихва върху сумата от 4600 лв., считано от 16.02.2015 г.  до окончателното плащане. Съдът е допуснал поправка на ОФГ по реда на чл.247 ГПК, в която част не следва да се поизнася.

Както е посочил ВКС в отменителното определение, в мотивите на допълнителното решение, СГС е съобразил, че законната лихва за забава върху частично платената на 27.03.2018г. главница от 2 400лв., се дължи за периода 16.02.2015г.- 27.03.2018г., а върху дължимият остатък от 4 600 лв. - за целия период 16.02.2015г. до окончателното плащане. В диспозитива на решението е присъдил лихвата върху цялата главница от 7 000 лв. за периода: 16.02.2015г. - 27.03.2018г. и отделно върху остатъка от 4 600лв. - за периода от 16.02.2015г. до окончателното плащане. По този начин върху главницата от 4 600лв. е присъдена два пъти законната лихва за забава за периода от 16.02.2015г.-27.03.2018г. Освен това, в мотивите си, въззивният съд е посочил, че е налице доброволно плащане в хода на процеса от страна на работодателя на законната лихва за забава в размер на 765,51 лв., която погасява целият дължим размер на претендираната законна лихва за забава върху главницата.

Налице е несъответствие между формираната истинска воля на въззивния съд по акцесорната претенция на ищцата за заплащане на законна лихва за забава върху процесната главница за периода от датата на трудовата злополука до окончателното плащане и нейното обективиране в писмения текст на диспозитива на допълнителното въззивно решение, съставляващо очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК.

Ето защо, решението от 14.01.2019 г. по в.гр.д. 9585/18 г., с което СГС, ГО, ІІІ-„б“ въззивен състав е допълнил  решение  13.12.2018 г. по гр.д. № 9585/2018г. на СГС, ГО, ІІІ-„б“ въззивен състав в производството по чл.250 ГПК, като е осъдил „П.М.г.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Т., бул. „********4, представлявано от Х.Б.С., със съдебен адрес:***, чрез адвокат М.В. да заплати на Г.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“, представлявано от управителя адвокат С.Е.С. законна лихва върху главницата от 7 000 лв., считано от деликта от 16.02.2015 г. до датата на извършенато плащане на лихвата на 27.03.2018г. и законна лихва върху сумата от 4600 лв., считано от 16.02.2015 г.  до окончателното плащане следва да бъде поправено по реда на чл.247 ГПК, като в частта на допълване на решението да се приеме, че законна лихва върху главницата от 7 000 лв., считано от деликта от 16.02.2015 г. до датата на извършенато плащане на лихвата на 27.03.2018г. и законна лихва върху сумата от 4600 лв., считано от 16.02.2015 г.  до окончателното плащане, не се дължат.

Водим от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 14.01.2019 г. по гр.д. № 9585/18 г.  на СГС, ГО, ІІІ-„б” въззивен състав, в следния смисъл:

КЪМ  ДОПЪЛВА  решение от 13.12.2018 г. по гр.д. № 9585/2018г. на СГС, ГО, ІІІ-„б“ въззивен състав в производството по чл.250 ГПК,

ДА НЕ СЕ ЧЕТЕ: в частта, в която е осъдил „П.М.г.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Т., бул. „********4, представлявано от Х.Б.С., със съдебен адрес:***, чрез адвокат М.В. да заплати на Г.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“, представлявано от управителя адвокат С.Е.С. законна лихва върху главницата от 7 000 лв., считано от деликта от 16.02.2015 г. до датата на извършенато плащане на лихвата на 27.03.2018г. и законна лихва върху сумата от 4600 лв., считано от 16.02.2015 г.  до окончателното плащане.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок връчването преписа на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.