№ 552
гр. София, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20231100500632 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от длъжника Й. Г. Й. срещу отказа на ЧСИ М.П. с
рег. № 851 на КЧСИ и с район на действие – СГС, обективиран в съобщение с
изх. № 77448/02.12.2022 г., да спре производството по изп. дело №
20178510404505. Твърди, че отказът е неправилен, тъй като е постановен в
нарушение на материалния и процесуалния закон, и е необоснован.
Поддържа, че не е подписвал договор за кредит с „И.А.М.“ от 21.11.2014 г., и
че е инвалидизиран с решение на ТЕЛК, и преждевременното изпълнение ще
му нанесе вреди, тъй като има малолетно дете, което издържа. Твърди, че
отказът е постановен преждевременно преди съдът да се е произнесъл по
частната жалба срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и издадения
въз основа на нея изпълнителен лист по ч. гр. д. № 17783/16 г. по описа на
СРС, 34 състав. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени
отказа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 на КЧСИ и с район на действие – СГС,
обективиран в съобщение с изх. № 77448/02.12.2022 г., да спре
производството по изп. дело № 20178510404505.
Ответникът по жалбата – взискателят „А.ЗА С.НА В. ЕАД е подал
1
възражение в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, в който поддържа становището, че
жалбата е неоснователна.
ЧСИ М.П. е изложил на основание чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви, в които
поддържа становището, че жалбата е допустима, а по същество
неоснователна.
Софийски градски съд, след като взе предвид изложените в жалбата
доводи, възражението на взискателя и мотивите на съдебния изпълнител,
намира за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 20178510404505 е образувано по молба с вх. №
76806/05.10.2017 г. от взискателя „А.ЗА С.НА В. ЕАД въз основа на
изпълнителен лист от 30.06.2016 г., издаден на основание влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17783/16 г. по описа на
СРС, 34 състав, с който длъжникът Й. Г. Й. е осъден да заплати на кредитора
„А.ЗА С.НА В. АД сумата от 247,77 лв., ведно със законната лихва за периода
от 31.03.2016 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4,07
лв. за периода от 16.01.2016 г. до 31.03.2016 г., и 325 лв. – разноски по делото,
от които - 25 лв. – държавна такса и 300 лв. – възнаграждение на
юрисконсулт.
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил
на ЧСИ М.П. на основание чл. 18 ЗЧСИ да направи пълно проучване на
имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя
документи, книжа и други, да определи начина на изпълнение, както и да
бъде пазач на имуществото.
На 05.10.2017 г. е изпратено до длъжника съобщение за образувано
изпълнително дело с изх. № 163994. Освен това са изпратени и запитвания до
КАТ и НАП за декларирано имущество на длъжника, като са наложени и
съответните обезпечителни мерки, съобразно направената имуществена
проверка.
На 21.06.2017 г. взискателят е депозирал молба с вх. № 52546/21.06.2016
г. за извършване на опис на движимо имущество.
Видно от разписката върху съобщение с изх. № 67029/12.10.2018 г. на
адреса на длъжника е залепено уведомление по чл. 47 ГПК от 12.11.2018 г.
Тъй като в 2 – седмичния срок от залепване на уведомлението в кантората на
ЧСИ не се е явило лице, което да получи книжата, ЧСИ е приел, че
2
съобщението се счита връчено на 26.11.2018 г.
С молби от 06.02.2019 г. и 18.09.2019 г. взискателят е поискал да бъде
извършено ново имуществено проучване на длъжника, респ. налагане на
съответните обезпечителни мерки, с оглед получена от ТД на НАП София –
град информация за декларирано имущество.
На 25.02.2020 г. е изпратено уведомление до длъжника за наложен запор
върху МПС с изх. № 9859/25.02.2020 г., което е върнато в цялост като
непотърсено.
С молби с вх. № 72472/21.10.2020 г. и № 66226/06.07.2021 г. взискателят е
поискал извършването на актуална проверка на имущественото състояние на
длъжника, като ЧСИ е наложил запор върху получаваната от длъжника
пенсия.
Във връзка с молба с вх. № 115480/15.11.2022 г., и предвид това, че
длъжникът получава доходи, както от трудово възнаграждение, така и от
пенсия, е изготвено съобщение с изх. № 70861/15.11.2022 г. до работодателя
СОТ Запад ООД да бъде взета предвид получаваната от длъжника пенсия при
изчисляване на секвестируемата част от трудовото възнаграждение на
длъжника.
При извършена актуална справка в регистъра на БНБ е установено
наличието на новооткрита сметка в „У.К.Б.“ АД на длъжника и е изготвено
съобщение с изх. № 71356/16.11.2022 г. до третото задължено лице.
На 30.11.2022 г. длъжникът е подал по изпълнителното дело възражение с
вх. № 124494/30.11.2022 г., с което е поискал да бъде вдигнат наложения по
изпълнителното дело запор върху трудовото му възнаграждение.
Със съобщение с изх. № 76459/30.11.2022 г. ЧСИ М.П. е отказал да
вдигне наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
поради липса на основания за това.
На 02.12.2022 г. длъжникът е подал по изпълнителното дело възражение
с вх. № 126317/02.12.2022 г., с което е поискал да бъде спряно
принудителното изпълнение по делото.
Със съобщение с изх. № 77448/02.12.2022 г. ЧСИ М.П. е отказал да спре
производството по изпълнителното дело, тъй като не са налице предвидените
в чл. 432, ал. 1 ГПК основания.
3
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е от процесуално легитимирана страна
в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, и е насочена срещу отказ на съдебния
изпълнител да спре изпълнителното производство, който отказ попада в
обхвата на подлежащите на обжалване действия от длъжника
съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за
това са следните:
За да е законосъобразно спирането на изпълнителното производство,
следва да е налице някое от основанията за спиране, посочени в чл. 432, ал.
1, т. 1 - 6 ГПК, или други основания, предвидени в закон /чл. 432, ал. 1, т. 7
ГПК/.
Обстоятелството, че длъжникът е депозирал частна жалба срещу
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 17783/16 г. по описа на СРС, 34 състав, не е
основание за спиране на изпълнителното производство, тъй като в случая не е
налице нито една от хипотезите, визирани в чл. 432, ал. 1, ал. 1 - 6 ГПК, нито
представлява друго основание, предвидено в закон.
Не представляват основание за спиране на изпълнителното производство
и твърденията на длъжника, изложени във възражение с вх. №
126317/02.12.2022 г., че не е подписвал договор за кредит с „И.А.М.“ от
21.11.2014 г., и че е инвалидизиран с решение на ТЕЛК и преждевременното
изпълнение ще му нанесе вреди, тъй като има малолетно дете, което издържа.
Предвид изложеното по – горе, жалбата от длъжника Й. Г. Й. срещу
отказа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 на КЧСИ и с район на действие – СГС,
обективиран в съобщение с изх. № 77448/02.12.2022 г., да спре
производството по изп. дело № 20178510404505, следва да се остави без
уважение като неоснователна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от длъжника Й. Г. Й. срещу отказа
на ЧСИ М.П. с рег. № 851 на КЧСИ и с район на действие – СГС, обективиран
в съобщение с изх. № 77448/02.12.2022 г., да спре производството по
изп. дело № 20178510404505.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5