РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

           № 2318/14.12.2023г.

 

гр. Пловдив,14.12.2023год.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                   

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

                                                                                 ГЕОРГИ ПАСКОВ                     

               

             при секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора Калоян Димитров, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД №2421 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

              Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

             Образувано е по касационна жалба, предявена от „ФЕРАННО ИНВЕСТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Драгота“ №3, партер, представлявано от управителя П.Й., депозирана чрез процесуалния му представител адвокат Б., против Решение №1499 от 24.08.2023г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №492 по описа на същия съд за 2023г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 682843   -Р682811/20.12.2022г. на Х.Г.Х.- Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на ФЕРАННО ИНВЕСТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Драгота“ №3, партер, представлявано от управителя П.П.Й., ЕГН **********, е наложена на основание чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 25815,83 лв.(двадесет и пет хиляди осемстотин и петнадесет лева и осемдесет и три стотинки) за нарушение по чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1, вр. чл.102, ал.4 и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

            Касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд е неправилен и незаконосъобразен.  Излага съображения относно изменението на чл.96, ал.1 от ЗДДС, с която е въведен регистрационен праг от 100000лв. и прилагането на по-благоприятния закон.

            Претендира се отмяна на решението на районния съд, респективно отмяната на НП.

           Ответникът по касационната жалба в писмено становище намира касационните оплаквания за неоснователни.  Излага подробни съображения относно приложението на чл. 102, ал.4 от ЗДДС. Сочи, че спорът се концентрира върху нарушение, състоящо се  в неначислен ДДС по облагаеми доставки, извършени за данъчен период от 22.07.2022г. до 31.07.2022г. Претендира отхвърляне на жалбата и юрисконсултско възнаграждение.

           Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

           Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

            Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

           Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна:

           Касационната инстанция споделя фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи на районния съд.

          Действително при съставянето на АУАН и постановяване на НП № 682843   -Р682811/20.12.2022г. не са допуснати нарушения на изискванията на ЗАНН.

          Безспорно е установено от събраните по делото писмени доказателства, че жалбоподателят  на 22.07.2022г.- 31.07.2022г. е реализирал  облагаем оборот над 50 000 лв. от извършената търговска дейност –търговия с топлоизолационни панели и сглобяеми къщи. Лицето не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в законоустановения 7 – дневен срок на датата 29.07.2022г. , съгласно чл. 96, ал.1 от ЗДДС. Същото е подадено след срока на дата 01.08.2022г.

        Съдът констатира, че с ДВ, бр. 58 от 2022 г., в сила от първо число на месеца, следващ месеца на влизането в сила на решение на Съвета на Европейския съюз за предоставяне на разрешение на Република България да въведе специална мярка за дерогация от чл. 287 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, но не преди 01.01.2023 г., е изменена разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Според изменената разпоредба всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 100 000 лева или повече за период не по - дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.

        С оглед на това съдът намира, че  не са налице условията на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, а именно, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Съгласно новата редакция на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС задължителната регистрация по ЗДДС се извършва при достигнат облагаем оборот от 100 000 лева, а в настоящия случай облагаемият оборот е в размер на 105 000лв., което е над определения минимум за регистрация по ЗДДС, поради което деянието на жалбоподателя следва да се квалифицира като нарушение,  както правилно е възприел първоинстанционният съд.

         Като е потвърдил НП, районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

         Съобразно изхода на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, на ответника следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. Настоящият състав определя възнаграждение в размер на 100 лв. /сто лева/, платимо от касационния жалбоподател.

         Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК съдът

Р Е Ш И:

 

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1499 от 24.08.2023г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №492 по описа на същия съд за 2023г

         ОСЪЖДА „ФЕРАННО ИНВЕСТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Драгота“ №3, партер, представлявано от управителя П.Й., да заплати в полза на Национална агенция за приходите сумата в размер на 100лв. /сто лева/.

        РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                     2.