Р Е Ш Е Н И Е
№
От публичен регистър, том
№……,стр……..
Гр.Тервел, 04.01.2021 година
Решение
от книга за открити заседания №………… от 04.01.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тервелски
районен съд в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети декември, през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия : Росен
Балкански
При участието на секретаря Ж.Ж.и участието на
прокурора.................................... като сложи на разглеждане докладваното от районния съдия.......................
гр.дело No163 по описа на Тервелски районен
съд за 2020 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Делото е образувано по
искова молба - вх. №1223 от
02.07.2020 година от Е.М.И. с ЕГН-********** с адрес ***, чрез
пълномощник адв.В.Д. от ВАК с адрес ***.Св.Кирил и Методий №5 срещу Н.Ф.И. с
ЕГН-********** с адрес *** .
Предявени са обективно
съединени искове, както следва :
Небрачен иск с правно основание чл. 150 вр. с чл. 142 и чл. 143 от Семейния кодекс - предявен е иск от ищцата срещу ответника, за
увеличаване на следващата се за детето Н. Н.Ф. месечна
издръжка , което се следва от ответника - бащата, присъдена с Решение № 117
/ 21.04.2015 година по гр. дело № 306 /
2014 година по описа на Тервелски районен съд ,като същата,платима
от ответника,чрез майката - ищцата
бъде увеличена от 100,00 лева
на 250,00 лева месечно,считано от дата
на депозиране на исковата молба пред съда 02.07.2020 година предвид настъпилите изменения във връзка с
нарасналите потребности на детето Н. Н.Ф.
родена на *** година с ЕГН **********.
Предявен е
небрачен иск - иск с правно основание чл. 127 а ал. 2 от Семейния
кодекс :
Заявена е претенция от ищцата в качеството и на майка и законен
представител на детето, съдът да даде своето разрешение, като бъде разрешено на основание
чл. 127а ал. 2 от СК на малолетното дете Н. Н.Ф.
родена на *** година с ЕГН **********, с родители майка Е.М.И. с ЕГН-********** и
баща Н.Ф.И. с ЕГН-********** да се издаде паспорт за задгранични пътувания по заявление
по чл. 45, ал.1 ЗБЛД, по заявление подадено
само от майката - ищцата,без да е нужно съгласието на другия
родител -бащата – Н.Ф.И. с ЕГН-**********, като в
случай на издаването му,
паспортът ДА СЕ ПОЛУЧИ от родителя- ищцата Е.М.И. с ЕГН-**********, по реда на чл.
45, ал. 2 от ЗБЛД.
Заявена е претенция съдът на
основание чл.
127а ал.2 от СК на малолетното дете Н. Н.Ф. родена на ***
година с ЕГН **********, с родители майка Е.М.И. с ЕГН-********** и
баща Н.Ф.И. с ЕГН-********** съдът да
даде разрешение детето ДА ПЪТУВА извън пределите на Република
България -да напуска територията на Република
България придружавано само от майката – Е.М.И. с ЕГН-**********, без да е необходимо за целта съгласието на бащата - ответника, като детето осъществява неограничен брой пътувания за
срок от 10 /десет/ години, считано от
дата на влизане в законна сила на
настоящото решение от Република България до страни от ЕС по специално
Федерална република Германия ,с цел туризъм и гостуване ,както и с допуснато изменение на иска – съдът да даде
разрешение детето да пътува и до
Р. Турция .
С
Разпореждане № 390 от 06.07.2020
година , съдът :
Конституира като контролираща страна по гр. дело №163/ 2020 година по описа на
Тервелски районен съд Дирекция "Социално подпомагане" гр. Тервел – отдел Закрила на детето .
ПРЕПИС от исковата молба и от
приложенията към нея, съдът изпрати на
ответника по гр. дело №163/ 2020 година
– Н.Ф.И. с ЕГН-********** с адрес *** и на контролиращата страна , на основание чл. 131 от ГПК .
ИЗИСКВА от контролирацата
страна Дирекция „Социално подпомагане” отдел „Закрила на
детето” гр. Тервел, обл.Добрич, в седмодневен срок да изготви социален доклад на осн. чл.21 ал.1 т.15 от Закона за закрила
на детето в който да се отговори на
следните въпроси:
Каква е социално битовата
среда в която живее детето Н. Н.Ф. роден ана *** година с ЕГН **********, в дома
на своята майка Е.М.И. с ЕГН-********** ***.
Кой полага непосредствени грижи за
детето .
Какви са отношенията на
майката с детето .
Какви са отношенията на бащата с
детето .
Съдът дава свободна воля на органа
изготвящ доклада да включи и други въпроси, които счита, че следва да бъдат
изследвани във връзка с предявения иск с
правно основание чл. 150 от Семейния
кодекс и
иска по чл. 127 а ал. 2 от СК.
ИЗИСКВА от ТД
на НАП гр. Варна, клон Добрич
справка относно това има ли декларирани
доходи и трудови
договори от страните :
Е.М.И. с ЕГН-**********
с адрес *** и Н.Ф.И. с ЕГН-********** с адрес ***.
ИЗИСКВА от
Община Тервел, обл. Добрич,Дирекция „ФСУС”, справка относно собствеността на недвижимите имоти на
страните по делото:
Е.М.И. с ЕГН-**********
с адрес *** и Н.Ф.И. с ЕГН-********** с адрес ***.
ИЗИСКВА от ОД „Полиция” гр.Добрич, сектор Пътна полиция справка
относно това на името на
страните : Е.М.И. с ЕГН-**********
с адрес *** и Н.Ф.И. с ЕГН-********** с адрес ***.
С оглед разпоредбата на чл.310,ал.6 от ГПК/
Нова-ДВ,бр.100 от 2010г./ иска за
увеличаване на издръжка ,делото ще се разглежда по реда на
ОСОБЕНИ ИСКОВИ
ПРОИЗВОДСТВА Глава двадесет и пета-БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО.
С
Определение № 260003 от 10.09.2020 година, съдът приема следното :
НАЗНАЧАВА адвокат М.Н.П. ***, за особен
представител на ответника.
В дадения месечен срок от особения представител
на ответника е депозиран писмен отговор
на иссковата моллба – вх. № 260241 от 08.10.2020 година . С дадения писмен
отговор предявените ОСИ се приемат от
особения представител на ответника за
основателни и доказани.
По делото
ищцата редовно призована се явява
за съдебно заседание лично и с процесуалния си представител –адвокат В.Д. *** . Исковете
се подържат така, както са предявени .
Ответника не се явява , по делото
се представлява от назначения му от съда особен представител.
Контролираща страна - Д СП гр. Тервел ,
не излъчва свой процесуален представител
по делото . От същата страна е депозиран
искания по делото социален доклад- вх. №
1321 от 15.07.2020 година който дава отговори на поставените от съда
въпроси визирани по разпореждането .
Съдът приобщи по делото писмените
доказателства депозирани с исковата
молба.Съдът прие по делото изготвения социален доклад. По делото съдът приема писмените доказателства изискани с разпореждането . По делото съдът
разпита в качеството на свидетели
– М. *** , в родствена връзка с ищцата – неин баща и Габриела Стоянова Атанасова – от гр. Добрич без родствена връзка с ищцата .
Ищцата основава исковете си на следните фактически твърдения:
По твърдения обективирани в исковата молба молба страните са разведени от 2015 година. Брака им е прекратен
с Решение № 117 / 21.04.2015 година по гр. Дело № 306 / 2014 година, като
решението е влазло в законна сила на
08.05.2015 година .
Видно от твърденията по ИМ а и от анализа на представения препис от
съдебно решение се установява, че родителските права върху роденото от брака на страните дете – Н. Н.Ф. родена на *** година с ЕГН ********** са
предоставени за упражняване
от майката, като съответно за
бащата е определен режим на лични отношения с детето,както и е осъден да заплаща месечна издръжка на детето си –чрез
майката в размер на 100,00 лева.
Твърдения за това , че от дата на
първоначалната определена за
детето месечна издръжка е минал значителен периот от време , през който и период нуждите на детето са нарастнали
значително и майката не е в състояние сама да обезпеава нужните на
детето си .
Видно от твърденията на ищцата обективирани по исковата молба и приложеното в подкрепа писмено доказателства – копие от Решение №113 от
13.11.2015 година по гр. дело № 341 по
описа на РС Тервел за 2015
година на ищцата е
разрешено да представлява детето
си при и по повод издаването на задграничен поспорт на детето, без да е
необходимо за целта съгласието на бащата
, както и е било разрешено
на детето да бътува в страни от ЕС за срок от
5 / пет / години, придружавано
само от майката .
Този срок е изтекъл, като
ищцата твърди , че ответника няма никакви контакти с детето
и с майката поради което и
ищцата не може да намери
бащата на детето за да уредят заедни родителите последващо издаване на
задграничен паспорт на детето .
По делото от фактическа страна :
По
делото не се спори по следното обстоятелство :
С
влязло в законна сила Решение № 117 от 21.04.2015 година , по гр. Дело №306
/ 2014 година по описа на ТРС ,влязло в законна сила на 08.05.2015 година брака между страните по делото е прекратен с развод . С посоченото Решение съдът е дал регламент по
повод упражняването на родителските
права върху роденото от брака на страните
дете -Н. Н.Ф. . С последваща искова молба
настоящата ищцата е водила
срещу отвенника и производство по реда на чл. 127 а ал. 2 от Семейния кодекс .
Видно
от установеното по
назначения от съда социален доклад детето е с постоянен адрес *** а с настоящ адрес ***1 .
Установеното по социалния доклад се подкрепя от
показанията на разпитаните по
делото свидетели, показанията на които съдът
цени и кредитира като обективни
и безпристрастно дадени .
Видно от свидетелските
показания за детето от развода грижи полага само и единствено майката – настоящата ищцата, като при
грижите си по детето майката е подкрепяна от своите близки , като ответника -бащата не е проявявал никакво внимание към
детето . Ответника – бащата не дава
никакви средстав за отглеждането на детето, няма и минимално участие по възпитанието на детето. Бащата е напълно
дезинтересиран от съдбата на детето си.
Установи се по делото по безспорен ред , че под грижите на майката детето е обхванато от медицинска помощ – има личен
лекар, детето е ученик при СУ „Свети Климент Охридски“ гр. Добрич. Дома който обитава
детето в момента - в гр. Добрич
и този по постоянния адрес на детето са собствени на дядото на детето .
От социалния доклад и
показанията на свидетелите, съдът
прави извода, че към дата на социалното проучване детето Н.
е обгрижвано от своята майка с
отчетената голяма материална подкрепа давана от дядото на детето по майчина
линия – свидетеля М.И. Мустафа . Видно от
установеното по назначената
социална анкета детето Н. не се намира в ситуация на социална изолация. Детето има силна
емоционална връзка със своята майка и
дядо по майчина линия. За детето Н. в
дома на нейния дядо по майчина линия
в гр. Добрич, а и в имота находащ се в село Коларци са
създадени всички необходими условия за живот. Детето живее в безопазна среда.
В цялост доказа се по делото, че от така постановения първоначален размер на издръжката за
детето е изминал значителен период, през който нуждите на детето са значитено нарастнали и майката не може да осигури сама жизнения минимум на своето дете .
След
развода бащата е
преустановил всякакви контакти с детето си и по
сведения обективирани в социалния доклод се намира на
работа в Германия от години . Там
са на работа са и бабата и дядото на детето по
бащина линия, като и за тях не
се събраха
доказателства да са търсили своята внучка и да са предлагали на майката своята финансова
подкрепа за детето.
От раздялата
си с детето - към момента на
развода,бащата не е търсил никакви контакти с детето . Не се събраха
доказателства бащата да дава изръжка за
детето си .
Майката на детето - ищцата Е.И. да е регистрирана
в Дирекция „Бюро по труда“ гр.
Тервел или в гр. Добрич , но от социаланата
анкета е видно, че майката – ищцата по
настоящото дело е подпомагана от Д „СП“
Добрич на основание чл. 7 ал. 1
от Закона за семейните помощи за деца – в размер на 40,00 лева месечно.
От анализа на социалния доклад и
от доказателствата депозирани с исковата
молба не се установи
майката да е подавала сигнали до Районната прокуратура гр. Добрич- за това , че
не и е заплащана следващата се месечни
издръжка за детето от ответника , но по доклада са налице неоспорени твърдения за това , че майката е предприела действие следващата се на детето
месечна издръжка да се заплаща от
Община Тервел по реда на Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата
на присъдената издръжка приета с
ПМС № 167 от 17.06.2011 година, като за детето майката
получава на всеки три месеца сума
в размер на 240,00 лева.
От
правна страна :
Предявеният иск с
правно основание е допустим и основателен и като такъв съдът приема ,че същия следва да
се уважи частично , като е мотивиран от следните съображения :
Съгласно разпоредбата на
чл. 150 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде
изменена. Изменение на обстоятелствата е налице при трайно съществено изменение
на нуждите на детето или при трайно съществено изменение на възможностите на
задълженото лице.
От
момента на присъждането на издръжката са изминали около
пет години , през което време детето
е пораснало и нуждите му са без съмнение увеличени. Затова съдът счита, че е налице трайно съществено изменение на нуждите на детето. Тези нужди обаче
следва да се ограничат до обикновените условия на живот и обикновените
потребности, съобразени със сегашния момент и със стандарта на живот, тъй като
нито се твърдят, нито се представят доказателства за наличието на
обстоятелства, които водят до по-големи нужди и ежедневни разходи за
покриването им.
По
делото се установи
материалното положение на ищцата-
касаещо размера на осигуряването и от последния
работодател – в случая търговското дружество на което едноличен управител се явява бащата на
ищцата .
Следва по делото съдът да
повтори ,че по делото е отчетено
обстоятелството че липсват доказателства за каквито и да е
постъпки от ищцата за иницииране
на досъдебно производство срещу ответника – за вероятно извършено от него престъпление по
чл. 183 ал. 1 от НК.Не са налице
доказателства за това ищцата да
полага грижи за други свои
низходящи .
Съдът като
анализира доказателствата и с оглед
на възрастта на детето, съдът счита, че за ежемесечна му издръжка са необходими около 250,00 лева месечно, от които бащата следва
да заплаща над половината от тази сума а
именно сума в размер на 170,00 лева ,
като останалата сума, необходима за подържането на нужния
житейски минимум на детето и непосредствените грижи по детето, следва да
се поемат от майката, която и до този момент полага и преките и непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на детето. Тези усилия, които тя полага във връзка с отглеждането на детето, следва да
се вземат под внимание при определяне размера на издръжката, която неполагащия непосредствени грижи родител дължи
.Майката трябва да поеме по-малката част
от необходимата за издръжката на детето
сума .
По
делото не се установиха какви са
възможностите на ответника по
делото – материалното
му положение и имотното
му състояние. Не се доказа твърдението
на ищцата за получаване от
ответника доходи с които същия може да дава значителни следства за издръжката на детето .
По делото
не се установиха никакви факти, които да влият върху възможностите на бащата.
Издръжката в новия й размер се дължи от датата на исковата молба.
С оглед на горе изложените съображения
съдът намира, при така установената
фактическа обстановка , че молбата относно изменението издръжката е частично основателна и следва да
бъде уважена до посочения по- горе
размер .
Съдът счита, че нуждите на детето Н. без съмнение са нараснали .Детето е ученичка
втори клас , при което и се нуждае
от повече средства за задоволяването на потребносттите и свързани със закупуване на
учебници и учебни пособия, дрехи
и обувки, като начина на живот в страна се е оскъпил от присъждането на
издръжката до настоящия момент. Безспорен е и момента, че единствено майката
полага грижи за детето.
В хода на делото не бяха
представени никакви доказателства от
страна на ответника, че полага грижи за други свои деца, нито че последния
страда от заболявания, поради което получавания от него размер на трудово
възнаграждение да отива изцяло в негова полза.
Съдът счита, че съобразно
представените писмени доказателства и податните възможности на ответника ,
предявеният иск следва да се уважи частично, като се увеличи размера на
издръжката от 100,00 на 170,00 лева
месечно считано от дата на
подаване на исковата молба при съда – 02.07.2020 година,
като в останалата част до петендирания за
плащане размер до 250,00 лева съдът намира иска за недоказан .
Съгласно
чл.143 ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца,независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.Безспорно се доказа по делото,че ответника Н.Ф.И. е баща на детето Н. и към настоящия момент /съдът има в предвид
периода на завеждане на исковата молба и дата на съдебното заседание/ не осигурява доброволна издръжка за
задоволяване нуждите на детето си, не участва
пряко по дейносттите по отглеждането
и възпитанието на детето .Ето защо
съдът следва да осъди ответника да
заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете Н. в размер на 170,00 лева ,като размерът се определя съобразно
критериите и рамките визирани в чл.142 от СК,а именно съобразно нуждите на детето и възможностите на
дължащите издръжка родители,както и ,че минималната издръжка е равна на една
четвърт от минималната работна заплата.
С оглед изложеното и анализирайки
конкретните нужди на малолетното дете – Н. и възможностите на родителите,съдът намира, че
ответника следва да бъде осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 170,00
лева за детето си Н. Н.Ф. родена на *** година с ЕГН **********,платима на всяко 5 / пето / число на
месеца ,чрез майката като
законен представител на детето, считано от дата на депозиране на исковата молба – 01.06.2020
година, до настъпването на законови основания за
изменяването и прекратяването на
издръжката ,ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, като се има в предвид , че майката
и нейните близки дават преките и непосредствени грижи
по детето и допълват недостига на средства за нормалния стандарт на живот на детето .
Въпреки, че същият размер издръжка не
би могъл да задоволи напълно нуждите
на детето ,то той е съобразен и с общата разпоредба на чл.142 ал.1 от СК вр. С чл. 143 от СК ,
както и с ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 331 ОТ 26 НОЕМВРИ
2020 Г. ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ РАЗМЕРА НА МИНИМАЛНАТА РАБОТНА ЗАПЛАТА ЗА СТРАНАТА Обн.,
ДВ, бр. 103 от 04.12.2020 г., , за определяне нов размер на
минималната работна заплата за страната,като
от 01.01.2021г. минималната работна
заплата за страната е определена в размер на 650,00 лева .
Останалата част от разноските по детето
, ведно с непосредствените грижи по
него ще се поемат от майката .
По предявения иск с правно основание по
чл.127а от СК във вр. с чл. 45 и с чл.76, т.9 ЗБДС :
Искът с правно
основание чл. 127а от СК във вр. с чл. 45 и чл. 79 т.9 от ЗБЛД следва да бъде уважен , като
съображенията на съда са в следната насока :
Съгласно разпоредбата на чл. 127а от СК, въпросите, свързани с пътуване
на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се
решават по общо съгласие на родителите.Според ал.2 на същия , когато родителите не постигнат
съгласие по ал. 1, то спорът между тях
се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
В случая не се спори ,че детето е малолетно към дата на съдебното
заседание , а по арг. от чл.76, т.9 от ЗБЛД, малолетните и непълнолетните деца следва да имат писменото нотариално
заверено писмено съгласие на своите родители, за да им бъде разрешено напускане
на страната а така също и при снабдяване
с лични документи . При разногласие между родителите спорът се
решава по реда на чл.127а от Семейния кодекс.
Предвид факта, че родителските права
върху детето съдът е предоставил за за упражняване от ищцата – майката на детето – това е станало с Решение № 117/
21.04.2015 година по гр. Дело № 306 /
2014 година по описа на Тервелски
районен съд , предвид обстоятелството, че майката настоящата
ищца е водила иск с правно основание
чл. 127а ал. 2 от СК , като
по иска си има положително
решение на съда - като се има в преввид
Решение № 113 от 13.11.2015
година по гр. дело № 341/2015
година по поиса на Тервелски райнон съд, съдът приема,че е в
интерес на детето, да му бъде дадено разрешение да пътува в страни
от ЕС и в Република Турция, придружавано само от майката - което
касае издаване на личен документ и
представителство при пътуване.
Съдът приема ,че е в интерес на самото
дете Н., да и бъде дадено от съда разрешение
да пътува с майката, независимо че на този етап
ищцата не е посочила конкретно
планирано пътуване– съдът има предвид липса на посочени неотложни нужди от образование, лечение или
други такива обстоятелства.
Съдът е мотивиран да уважи исковата молба в тази и част ,само и единствено за това, че
детето за в бъдеще, както и до настоящия
момент ще е под непосредствените грижи на
майката, а последната е доказала
капацитета си на отговорен родител и
като майка в никакъв случай няма да накърни
интереса на детето си.
Срока следва да е даден до навършване
на пълнолетия от детето – 10 годишен.
Относно разноските по делото :
На
основание чл.78 ал.6 ГПК и чл.69 ал.1 т.6 от ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса по първия иск справно основание чл. 150 от СК , в
размер на 100,80 лева, представляваща 4% от сбора на тригодишните
платежи/ за разликата от 100,00 до
170,00 лева – изчислена в размер
на 70 ,00 лева/ върху присъдения увеличен размер на издръжката.
По втория иск ищцата е внесла ДТ в размер на 30,00 лева за разглеждане на делото пред
настоящата инстанция и тази сума следва да и бъде заплатена от
ответника .
На основание чл. 78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените от последвата разноски а именно сума в размер на 300,00 /
триста / лева - представляваща заплатено възнаграждание за назначен особен
представител на ответника .
Мотивиран от гореизложеното ,
съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА на
осн. Чл. 150 от СК размера на определената по гр.д. № 306/ 2014 година по описа
на РС Тервел , издръжка,постановена с Решение № 117 / 21.04.2015 година ,в
законна лсила от 08.05.2015 година , дължима
от ответника Н.Ф.И. с ЕГН-********** с адрес *** в полза на детето си : Н. Н.Ф. родена на *** година с ЕГН ********** ,чрез майката на детето ,в качеството и на неин законен представител – Е.М.И. с ЕГН-**********
с адрес *** , като УВЕЛИЧАВА съответно същата месечна издръжка от 100,00 / сто / лева на 170,00 / сто и седемдесет / лева, считано от датата на завеждане на
исковата молба -02.07.2020 година, с падеж всяко пето число на месеца, за който
се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска до
настъпване на законова причина за нейното изменяване или прекратяване,като
до размера на претенцията в размер на 250,00 лева месечно отхвърля иска като недоказан.
ДАВА на основание чл.127а СК във връзка с чл.45, ал.1 ЗБЛД
съгласие – заместващо съгласието на бащата Н.Ф.И. с ЕГН-**********, като РАЗРЕШАВА да се издадат лична
карта и
задграничен паспорт на
детето Н. Н.Ф. родена на *** година с ЕГН **********,
родена от родители – майка Е.М.И. с ЕГН-**********
и баща Н.Ф.И. с ЕГН-**********,
представлявано от своята майка и законен представител – Е.М.И. с ЕГН-**********, БЕЗ ДА Е НЕОБХОДИМО за целта заявление или
съгласие от бащата на детето - Н.Ф.И. с ЕГН-**********.
ДАВА на основание чл.127а,
ал.2 СК във връзка с чл.
76, т.9 ЗБЛД съгласие – заместващо съгласието
на бащата Н.Ф.И. с ЕГН-**********, при
което детето Н. Н.Ф. родена на ***
година с ЕГН **********, родена от родители – майка Е.М.И. с ЕГН-**********
и баща Н.Ф.И. с ЕГН-**********, да има
правото и да пътува
придружено само от майката - Е.М.И. с ЕГН-**********, БЕЗ ДА Е
НЕОБХОДИМО за целта заявление или съгласие от
бащата – Н.Ф.И. с ЕГН-**********,
като детето има правото да осъществява пътувания за времето, през
което е във ученическа ваканция, считано от дата на влизане в законна сила на настоящото решение
от Република България до страни от ЕС и до Рупублика Турция с цел
туризъм и гостуване – за срок от 10 /
десет/ години, считано от дата на влизане в законна сила на натоящото
решение .
На основание чл. 242 ГПК,
съдът допуска предварително изпълнение върху решението, в частта му досежно
присъдената издръжка.
ОСЪЖДА ответника Н.Ф.И.
с ЕГН-********** с адрес *** да заплати на ищцата Е.М.И. с ЕГН-********** с
адрес *** сумата от 300,00 лева - представляваща сторени от ищцата разноски по назначен от съда на ответника особен
представител , като и да и запрати
сумата от 30,00 лева – внесета от ищцата
държавна такса по иска с правно освонаие
чл. 127а ал. 2 от СК .
ОСЪЖДА ответника Н.Ф.И. с ЕГН-********** с адрес ***
да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Тервел
държавна такса по иска с правно
основание чл. 150 от СК в размер на 100,80 /сто лева и 80 ст./ лева, сума представляваща 4% от сбора на тригодишните платежи/ за разликата от
100,00 до 170,00 лева – изчислена в
размер на 70,00 лева върху присъдения
увеличен размер на издръжката.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Добрички Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия :