Р Е Ш Е Н И Е
Номер – 342 08.11.2020 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На тринадесети октомври, две хиляди двадесет
и първа година
В
публично заседание в следния
състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: _________________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Гражданско дело № 342 по описа за 2021 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Делото е образувано по исковата
молба на А.Р.М. , гражданин на Руската
федерация против „Цам Балкан инвест“ООД
, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.Бургас , представлявано
от Андрей Ангелов с правно основание чл.240 от ЗЗД. Сочи се , че ищецът е
съдружник в ответното дружество с
дял 90% от капитала на дружеството. Въз
основа на договор за заем от 26.02.2013 г. ищецът е поел ангажимент да преведе на
ответника сумата от 25 000 евро
като предоставената сума е следвало да бъде върната в срок до 3 години от получаването. Освен
сумата дружеството се е задължило да изплати и
възнаградителна лихва в размер на 8% годишно от дължимата сума. В
изпълнение на задължението на 26.02.2013
г. ищецът е наредил по банков път по сметка на ответника сумата от 25 000 евро.
На падежа – 26.02.2016 г. сумата не е била изплатена и ответникът е изпаднал в забава. Сумата
многократно е търсена, но
изпълнение няма, нито обяснения.
Поради това се дължи сумата както и лихва
за целия период, но предвид текста на чл.111 от ЗЗД се претендира само лихвата
за последните 3 г. до датата на предявяване на
иска. Поради това се претендира след установяване на твърдяното в исковата
молба ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 25 000 евро – главница по
договор за заем и 11 733.98 лв. –
изчислена главница за тригодишен период до завеждането на иска и законната лихва върху главницата от
завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. Прави се искане за
назначаване на ССчЕ с поставени въпроси
в три пункта. Прилагат се доказателства по опис в четири пункта. Моли се за
даване на допълнителна възможност за
нови искания. Пред съда исковата
претенция се поддържа чрез процесуалния представител – адвокат. Моли се за
уважаване на претенцията. Представят се писмени бележки по съществото на спора
в дадения на страните срок като към тях се прилагат и съдебни актове от съдебна практика на ВКС в насока и
потвърждение на изложеното от страната.
В законоустановения срок от страна на
ответника „Цам балкан инвест“ООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление – гр.Бургас е постъпил отговор на исковата молба чрез
процесуален представител – адвокат. Не се оспорва допустимостта на иска. Признава
се , че ищецът е съдружник в ответното дружество с 90% собственост на капитала на това дружество. Признава се
сключването на договор за заем на 26.02.2013 г. Не се оспорва превеждането на
сумата. Сочи се ,че договорът за заем е нищожен, тъй като с него се заобикаля
разпоредбата на л.134 от Търговския закон – при необходимост от средства за
дейността на дружеството съдружниците могат да вземат решение за внасяне
на допълнителни вноски каквито следва да
бъдат внесени от всички съдружници съразмерни на дяловете в капитала , ако не е
предвидено друго. Поради невъзможността да бъде спазено това изискване е взето
решение да бъде заобиколено това изискване като се постигне привидно съгласие ,
че се сключва договор за заем , по силата на който в дружеството да постъпи съответната
сума.поради това страната счита , че не
съществува валидно правно основание за връщане на сумата. Оспорва се като
нищожна и уговорката за договорна лихва
– чл.4 от договора според който се уговаря възнаграждение на заемодателя под
формата на лихва в размер на 8% годишно от стойността на заетата сума , който
процент ще се изменя съобразно
изменението на банковия пазар.Според ответната страна липсва възможност
да бъде разтълкувана действителната воля на страните относно клаузата за
размера на договорната лихва и това води до извод за нейната нищожност. Чл.6
предвижда че договорната лихва се начислява към края на всяка календарна година
– т.е. – че действителната дължима лихва подлежи на установяване , съответно –
начисляване и не е изначално определена
в размер на 8%. Поради това се претендира
клаузата за лихвата по чл.4 от договора да бъде призната от съда за
нищожна и да се отхвърли претенцията за
възнаградителна лихва. Претенцията за
възнаградителна лихва за тригодишния период преди завеждането на иска се оспорва като неоснователна. Прави се възражение за изтекла
погасителна давност по чл.111 от ЗЗД. Оспорва се и претенцията на ищеца
съгласно чл.10 от Договора за дължимост на лихва за целия период от предаване
на сумата. Договорната – възнаградителна лихва е дължима в срок до три години –
т.е. – до 26.02.2016 г. и е погасена по
давност. По претенцията за изплащане на главницата – същата също се
оспорва като неоснователна. По доказателствените искания - страната предоставя на преценката на съда да
се произнесе по искането за назначаване на ССчЕ. Пред съда становището си страната поддържа чрез надлежно упълномощен процесуален представител
– адвокат.
Искът е допустим. По основателността на
същия съдът съобрази следното:
Съобразно твърденията на страните по
делото се установява:
Ищецът е
съдружник в ответното дружество
като притежава 90% от капитала на дружеството. Не се спори ,че между страните
по делото на 26.02.2013 г. е бил сключен
договор за заем. Не се спори , че
въпросната сума от 25 000 евро реално е получена от търговското
дружество.
Спори се по основателността на
претенцията за връщане на сумата и по задължението за
заплащане на лихва. Ищцовата страна претендира връщане на сумата на основание сключения заем и
заплащане на лихва върху главницата.
Ответната страна спори по валидността на
договора за заем и основателността на задължението за връщане на сумата като
твърди , че договорът е нищожен. Оспорва се и задължението за заплащане на
лихва като се излагат доводи относно нищожността на клаузата на чл.4 от Договора. Претендира
се отхвърляне на исковете както за
главницата , така и за лихвите.
По горното съдът намира , че между страните няма спор по
фактическата обстановка. Спори се по приложението на договора и неговите клаузи
– както по отношение валидността на
задължението за връщане на заетата сума , така и по валидността на клаузите за
лихвите – т.е. – спори се по правото.
Окръжният съд, като взе предвид
твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
От извършената служебна справка в
ТРРЮЛНЦ се установява, че ищецът А. Р. М. е
съдружник в „Цам Балкан инвест“ ООД заедно с управителя му Андрей Ромилов Ангелов.
По делото е представен договор за
заем на основание чл.134 от Търговския
закон от 26.02.2013 г., в който е обективирано решение ищецът да предаде в
собственост на заемателя паричната сума
в размер на 25 000 евро, която да внесе в срок от 20 дни от сключването на
договора. Внесената парична вноска съгласно решението е следвало бъде върната
на съдружника в срок до три години, ведно с лихва в размер на 8% годишно, който
размер лихва ще се изменя съобразно изменението на банковия пазар. Изрично
е упоменато в договора , че същият се
сключва във връзка с Решение на Общото
събрание на съдружниците в „ЦАМ Балкан инвест“ООД по протокол от
26.02.2013 г. на основание чл.137 ал.1 т.9 от Търговския закон във вр. С чл.134 от ТЗ.
Видно от приложеното банково извлечение
от сметката на Цам Балкан инвест ООД, находящо се на л. 6 по делото, обещаната
сума е била преведена по сметката на дружеството на 26.02.2013 г. с посочено
основание "заем".
Горепосочените обстоятелства не се
оспорват по делото.
Допълнителните парични вноски и
договорът за заем на парични средства представляват отделни способи за
кредитиране на дружеството с ограничена отговорност, произтичащи от различни
източници, като преценката за използваната форма на кредитиране при всеки
отделен случай се извършва въз основа на осъществилия се фактически състав /в
този смисъл решение № 172/22.01.2015 г. т. д. 3721/13 год І т. о. / Налице е
съвпадение в обекта на задълженията при двата способа на кредитиране, като няма
пречка задължението за внасяне на допълнителна парична вноска да бъде
впоследствие преоформено и като предмет на заемно правоотношение по сключен
между страните договор за заем за потребление. Неизпълнението на задължението
за допълнителна парична вноска е свързано единствено с членственото
правоотношение и не подлежи на принудително изпълнение, за разлика от
неизпълнение на задълженията по заемното правоотношение, което би гарантирало
упражняване на правата на страните в по-пълна степен.
Не се споделя възражението на ответната страна, че разпоредбата на чл. 134, ал. 1, изр. 1 от ТЗ е императивна, съдът намира , че няма противоречие или заобикаляне на тази разпоредба с договора за заем, не само защото нормата е диспозитивна и
решението е взето по целесъобразност и по така въведения от ответника порок не
подлежи на съдебен контрол предвид липсата на характера му на едностранна
сделка и неприложимост спрямо него на разпоредбата на чл. 26 от ЗЗД съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК,
но и защото то е взето единодушно на проведеното общо събрание на дружеството
от всички съдружници. Ответникът е възразил, че договорът за заем е нищожен ,
тъй като заобикаля императивна разпоредба / чл.134 от ТЗ/, но не ангажира
никакви доказателства по делото в подкрепа на твърденията си. По този
начин възраженията му, че договорът заем
е нищожен поради заобикаляне на закона са недоказани по делото.
При горните мотиви съдът приема, че
между страните е възникнало облигационно отношение от договор за заем, което
представлява източник на задължението за връщане на исковата сума.
Безспорно се доказва по делото, че след
вземане на решението за внасяне на допълнителна парична вноска от съдружника
страните са сключили писмен договор за заем, по който ищецът е изпълнил
задължението си за реалното предаване на заемната сума на основание заемно
правоотношение, което обстоятелство се доказва от приложеното банково
извлечение на л.6 по делото. Поради това съдът намира иска за основателен и
доказан и ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати претендираната сума в размер на 25 000
евро ведно с последиците по закон. В насока на гореизложеното е и
Решение № 260182 от 23.06.2021 г.
на ОС - Бургас по т. д. № 33/2020 г. по друг аналогичен спор между същите
страни – А.М. и „Цам балкан инвест“ООД.
Върху непогасената главница в размер на 25
000 евро се дължи изтекло обезщетение за забава / законна лихва/ за период от
три години преди предявяване на исковата молба – 26.02.2018 г. - 26.02.2021 г.,
който не е погасен по давност, чийто размер, изчислен от съда по реда на ПМС №
426 от 18.12.2014 г. възлиза на 14 932.58 лв. лева / върху левовата
равностойност на 25 000 евро = 49 000 лв./. Предявения размер договорна лихва, който се претендира с
исковата претенция обаче възлиза на
11 734.98 лв. – т.е. – той е в по-нисък размер и поради това обезщетението за забава следва да бъде уважено като доказано и основателно въпреки че за
пълнота съдът следва да отбележи, че задълженията за възнаградителна лихва се
погасяват с кратката тригодишна давност по чл. 111 б. "в" от ЗЗД ,
каквото възражение се съдържа в отговора
на исковата молба от страна на ответното търговско дружество „Цам Балкан
инвест“ООД. Поради това и възраженията за нищожност на клаузата за договорна
лихва съдът намира , че не следва да
бъдат обсъждани с настоящия съдебен акт , тъй като вземането за такава лихва е
погасено по давност. Изложените от
ищцовата страна доводи в подкрепа
на тази своя претенция съдът намира за
неоснователни. Липсва основание за
търсене на договорна лихва след падежа –
уговорено е , че такава лихва е дължима
в срок до 3 г. – т.е. – до 26.02.2016 г. Задължението за лихва е изискуемо на
падежа на главното задължение по договора за заем и погасителната давност за
него е започнала да тече на падежа на главното задължение – 26.02.2016 г.,
като е изтекла преди предявяването на
исковата молба – 26.02.2021 г. Договорните клаузи са такива , каквито са уговорени и не могат да се тълкуват разширително по волята на едната страна. По
този начин съдът намира че следва да се
присъди дължимата законна лихва вместо
претендираната договорна , която както се установява е в по-нисък размер
, но в по-ниския размер , какъвто се претендира с исковата молба.
При този изход на спора по делото ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото съдебно –деловодни разноски в
размер на 4929.36 лв. / заплатена държавна такса в размер на 2429.36 лв. , заплатено възнаграждение за адвокат в размер
на 2400 лв. и възнаграждение за вещо лице – 100 лв./.
Мотивиран от горното и на основание
чл.240 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Цам Балкан Инвест“ ООД,
ЕИК201083093, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ж. к. Лазур, бл. 65, вх. А, ет. 2, ап. 4, представлявано
от Андрей Ромилов Ангелов да заплати на А.
Р. М., гражданин на Руска Федерация, роден на ***
г., притежаващ паспорт №** *******, издаден на ******г., валиден до ******г., сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ евро,
представляваща главница-заемна сума на основание сключен между страните договор
за заем от 26.02.2013 г., както и сумата
в размер на 11 734, 98 лева / единадесет
хиляди седемстотин тридесет и четири лева и 98 ст./ лева , представляваща
обезщетение за забава / законна лихва/ върху главницата за периода 26.02.2018
г. -26.02.2021 г.
ОСЪЖДА „Цам Балкан Инвест“ ООД, ЕИК201083093, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж. к.
Лазур, бл. 65, вх. А, ет. 2, ап. 4, представлявано от Андрей Ромилов
Ангелов да заплати на А. Р. М.,
гражданин на Руска Федерация сумата в размер на 4929.36 / четири хиляди
деветстотин двадесет и девет лева и 36 ст./ лева – направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: