Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260097
гр. ВРАЦА, 21.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 13.11.2020 г., в състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:
ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
Мл.с.МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на секретар
ЛИЛИЯ ГОРЧЕВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N
21 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение №
322/16.10.2018 г. по гр.д.№ 933/2017 г. Районен съд-Козлодуй е осъдил А.И.Г. ***
да заплати на Ц.И.Х. *** на основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата от 954,05 лева, с
която ищцата се е обеднила, а ответника - обогатил, във връзка с продажбата на
нейната идеална част от недвижим имот, находящ се в с.***, общ.Хайредин, като в
останалата му част до пълния предявен размер от 6 000,00 лева искът е отхвърлен
като неоснователен. Със същия съдебен акт Ц.И.Х. е осъдена да заплати на А.И.Г.
на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 714,84 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
С въззивна жалба вх.№ 5653/02.11.2018 г. А.И.Г.,
чрез пълномощника си адв.М.С., атакува решението в частта, в която е уважен
предявения иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД и е осъден да заплати на
ищцата Ц.И.Х. сумата 954,05 лева.
Въззивникът
твърди, че в обжалваната част решението е незаконосъобразно и некореспондиращо
със събраните по делото доказателства. Навежда доводи, че е единствен
собственик на имота и това обстоятелство е признато с нотариален акт № 155,
т.V, дело № 235/26.06.2001 г. на нотариус В.М.. Изтъква, че производството по
делото е прекратено в частта, в която е поискано да бъде прогласена нищожността
на този нотариален акт, както и че самата ищца в съдебно заседание е заявила,
че не оспорва акта. Моли решението на районния съд да бъде отменено в
осъдителната част и предявения иск да бъде отхвърлен изцяло.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Ц.И.Х., която оспорва
подадената въззивна жалба и наведените в същата доводи, че въззивникът е
единствен собственик на имота и нотариалния акт за собствеността му не е
оспорен. Посочва, че имотът има наследствен характер, а производството по
установителния иск за оспорване на нотариалния акт е прекратено, тъй като
ответникът цяла година не е взел участие и не могат да бъдат събрани
доказателства от нотариус В.М. поради изтичане на давностния срок за съхранение
на нотариалното дело. Поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като ответникът
не е дал отговор по осъдителния иск. Навежда доводи, че имотът е продаден за
сумата 14 500 евро, а не за сумата 3 816,20 лева, поради което ответникът й
дължи сумата 6 000,00 лева, с която се е обогатил от продажбата на
наследствения им имот.
Против
решението на РС-Козлодуй е постъпила и въззивна
жалба вх.№ 5745/08.11.2018 г. от Ц.И.Х.. В жалбата се поддържа, че
съдебният акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Жалбоподателката излага в хронологична последователност извършените
процесуални действия по делото, определящи предмета на спора. Изтъква, че
писменият отговор на ответника не е съобразен с предявения осъдителен иск и е
пълен с неясноти и фактически грешки. Намира за неправилни изводите на
първоинстанционния съд, че продажната цена на имота е 3 816,20 лева. Навежда
доводи, че в самия нотариален акт е вписана продажна цена от 6 000,00 лева, а в
действителност имотът е продаден от нейния брат на белгийски граждани за сумата
14 500 евро, което обстоятелство ищцата е установила при разговор с купувачите
и от представените от тях 2 вносни бележки. Развива съображения, че банковият
превод предхожда сключването на сделката, тъй като е във връзка със сключения
предварителен договор за продажба. Въззивницата намира, че районният съд е
извършил и неправилна преценка относно договора за доброволна делба на
наследствен имот, като изтъква, че подписът върху този договор е положен от
нейния брат А.Г., но тя е отказала да го подпише, тъй като той не е пожелал да
й заплати 2000,00 лева. Навежда доводи, че представеното саморъчно завещание е
подписано от майка й Й.Т.Г. под влияние на упражнено върху нея насилие от
страна на ответника, но заявява, че признава същото. Въззивницата счита, че
нотариус М. е унищожил книжата по нотариалното дело от 2001 г., за да бъдат
прикрити допуснати процесуални нарушения при издаването на нотариалния акт -
липсата на удостоверение за наследници, липсата на подписи на свидетелите и на
брат й. Счита също, че нотариалният акт за собственост на ответника, както и
сключения впоследствие договор за
продажба, са извършени по скрит начин и че брат й се е обогатил неоснователно с
полагащата й се част от продажната цена. Въззивницата моли за отмяна на
решението и уважаване на предявения иск изцяло.
В срока по
263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна А.И.Г..
Въз основа
на жалбите е образувано в.гр.д.№ 21/2019 г. по описа на Окръжен съд-Враца. С
Решение № 50/26.02.2019 г. въззивният съд е обезсилил изцяло
първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. Въззивното
решение е отменено от ВКС на РБ с Решение № 90/15.09.2020 г. по гр.д.№
3937/2019 г. и делото е върнато на същия съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Въззивните
жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, в рамките на
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се
произнесе по основателността на жалбите, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Съдебното
производство се движи по предявен от Ц.И.Х. *** против А.И.Г. *** иск за
заплащане на сумата 6000,00 лева, с която ответникът неоснователно се е
обогатил за сметка на ищцата, продавайки нейната част от наследствен недвижим
имот, находящ се в с.***, общ.Хайредин, обл.Враца.
В исковата
молба, както и в депозирани уточняващи молби след дадени от районния съд
указания за отстраняване на нередовности, се твърди, че страните са
съсобственици по силата на наследствено правоприемство от общия им наследодател
И.П.Г.,***.01.1985 г., на недвижим имот, представляващ дворно място с площ 1 199 кв.м. и построените в него
полумасивна къща от 60 кв.м. и две селскостопански постройки, находящо се в с.***,
общХайредин. Посочва се, че ответникът А.Г. се е снабдил по скрит начин - без
знанието и съгласието на ищцата Ц.Х., с
нотариален акт № 155, т.V, рег.№ 5397, дело № 235/26.06.2001 г. по описа
на нотариус В.М. с район на действие РС-Козлодуй, с който е признат за
собственик по наследство и давностно владение на целия недвижим имот. Навеждат
се доводи, че съдържанието на този нотариален акт е незаконосъобразно, тъй като
имотът е наследствен на страните, не е прехвърлян от родителите им на ответника
и същият не е добросъвестен владелец на имота. Сочи се също, че с нотариален
акт № 127, т.ІІІ, рег.№ 4167, дело № 347 по описа на същия нотариус ответникът,
отново по скрит начин - без знанието и съгласието на ищцата, е продал целия
наследствен имот на трети лица М.-П.О.Ф. и Д.Б. за сумата 14 500 евро. Навеждат се доводи, че при така извършената
продажба ответникът се е обогатил неоснователно с част от продажната цена в
размер на 6 000,00 лева, представляващи паричната равностойност на дела на
ищцата от наследствения недвижим имот, което поражда правен интерес от
предявяване на осъдителен иск за заплащане на тази сума.
Първоначално
с исковата молба е бил предявен и установителен иск за прогласяване нищожността
на нотариален акт № 155, т.V, рег.№ 5397, дело № 235/26.06.2001 г. по описа на
нотариус В.М., но в тази част съдебното производство е прекратено, поради
неотстранени нередовности на исковата молба.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Г., който твърди, че е придобил
право на собственост върху целия имот по силата на 10-годишно давностно
владение, започнало да тече от датата на снабдяването му с нотариалния акт за
собственост по обстоятелствена проверка
- 27.06.2001 г. и изтекло до
датата на продажбата на имота -
29.05.2017 г. Навежда доводи, че не е опорочена процедурата по издаване на
констативния нотариален акт по обстоятелствена проверка. Позовава се на
съставено в негова полза саморъчно завещание на майка му Й.Т. от 17.10.1988 г. Оспорва твърденията на ищцата,
че имотът е продаден за сумата 14 500 евро.
Пред
първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, които
обсъдени поотделно и в тяхната пълнота, дават основание на настоящия съдебен
състав да приеме за установено от фактическа страна следното:
Между
страните не се спори, а и от приложените по делото удостоверения за наследници
№ 198/28.06.2017 г. и № 119/22.05.2018 г., издадени
от Кметство с.***, общ.Хайредин, се установява, че страните по
делото са наследници по закон - деца
на И.П.Г., починал на 16.01.1985 г.,
и на Й.Т.Г., починала на 27.02.1989 г.
Безспорно е
и обстоятелството, че наследодателят И.П.Г. е бил собственик на урегулиран
поземлен имот находящ се в с. ***, общ. Хайредин,
обл. Враца, ***, представляващ дворно място с площ 1 199 кв.м. и построените в него
полумасивна къща от 60 кв.м. и две селскостопански постройки, както и че той и
съпругата му Й.Т.Г. са живели в този имот до смъртта си.
От представените от ответника саморъчно
завещание от 17.11.1988 г. и протокол за обявяване на саморъчно завещание от
22.05.2018 г. на съдия по вписвания при PC – Оряхово, се установява, че Й.Т.Г.
е завещала на сина си – ответника А.И.Г., своя дял от къщата и двора, в които живее
като наследница на И. Г., с когото са
строили къщата. В проведеното пред
районния съд съдебно заседание на 17.09.2018 г., ищцата Ц.Х. е заявила, че
признава, че майка й е завещала своя дял на брат й. Във въззивната си жалба Ц.Х.
също заявява, че не оспорва завещанието.
Ищцата е представила договор за
доброволна делба от 08.11.1996 г., по силата на който А.Г. и Ц.И.Х. е трябвало да
извършат делба на недвижим имот, останал им в наследство от И.П.Г., като имотът
остане в дял на ответника, а ищцата получи парично уравнение. Този договор е подписан единствено от А.Г.,
като подписът му е заверен от длъжностно лице. В договора липсва подпис на Ц.Х..
На 26.06.2001 год. ответникът А.И.Г. се е снабдил с
нотариален акт № 155, т.V, рег.№ 5397, дело № 235/2001 г. на нотариус В. М.,
вписан в НК на РБ под № *** с район на действие PC-Козлодуй, с който въз основа
на постановление от същата дата, издадено по обстоятелствена проверка, на
основание чл.483 ГПК е признат за собственик по наследство и давностно владение
на урегулиран поземлен имот, находящ се в с.***, общ.Хайредин, обл.Враца, а
именно: дворно място от 1 199 кв.м., представляващо ½ ид.ч. от парцел
ІІ, целия от 2 398 кв.м. в кв.19, ведно с находящите се в него жилищна сграда и
стопански постройки, по ЗРП на с.***, одобрен със Заповеди № 72 о № 602 от 1907
г., при съседи: от две страни – улици, Л. Г. и н-ци А. Г..
На 29.05.2017г. с договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 127, том ІІІ, дело № 347 от
29.05.2017г. на нотариус В. М., вписан в НК под №***, с район на действие PC
Козлодуй, А.И.Г. е продал същия недвижим имот, находящ се в с. ***, Община Хайредин, представляващ дворно място с
площ 1199 кв. м., квартал 19, ведно с
находящите се в него полумасивна жилищна сграда със застроена площ 67кв.м. и
второстепенна полумасивна стопанска сграда със застроена площ 100 кв.м., на М. П. О. Ф., гражданин на
Белгия, и Д.Б., гражданин на Белгия. В нотариалния акт е вписано, че данъчната
оценка на имота е 3 816,20 лв., а продажната цена е 6 000 лева, които са
изплатени напълно от купувачите на продавача преди подписването на нотариалния
акт.
В подкрепа на твърденията си, че имотът
е продаден за цена, различна от посочената в нотариалния акт, ищцата е представила
заверено копие от вносна бележка, от която се установява, че на 02.05.2017 г. А.Г.
е внесъл в брой в собствената си банкова сметка ***. В документа като основание
за внасянето е отразено "от продажба на къща с.***". Приложен е и
документ, който не е преведен на български и единственото, което е ясно е
отразяване на дата – 08.05.2017 г., отразяване на имената на един от купувачите
по сделката М. П. Ф. и на ответника А.И.Г., както и посочване на сумата 7 500
евро.
Между страните не се спори, че в спорния
имот са живеели родителите им И.П.Г. и Й.Т.Г.. Безспорно е също, че ищецът и
ответницата са родени и израснали в процесния имот, както и че през 1958г.
ищцата е заминала да работи в гр.Габрово, където няколко години по- късно през
1962г. е сключила граждански брак видно от приложеното удостоверение за
граждански брак на Община Габрово.
От показанията на разпитаните пред
първоинстанционния съд свидетели Г.М., А.А.ов и Г.Г., които са били свидетели и
при обстоятелствената проверка, се установява, че ответникът е живял в гр.
Враца, но е продължил да посещава имота и да полага грижи за него. В същия имот
е изградил пилетарник и е гледал кокошки и пилета, извършил е множество
ремонти, засадил е овощни дървета. Свидетелите установяват, че ответникът е
пригодил една от постройките в имота за работилница, в която е изработвал надгробни
снимки за паметници, като свидетелят А.А.ов установява, че във връзка с тази
дейност А.Г. е живял в имота от 2001 г. до 2017 г. В подкрепа на тази част от
свидетелските показания е и представеното от ответника Решение от 04.07.1989 г.
по ф.д.№ 92/1989 г. на ОС-Враца, от което е видно, че А.И.Г. е регистрирал ЕФ „Г.”***, и предмет на дейност: фотокерамика
/надгробни снимки за паметници/ и фотоуслуги.
Свидетелите заявяват, че след смъртта на
родителите на страните не са виждали друг освен ответника А.Г. да се грижи за
имота. Според свидетелите, ищцата не е идвала в имота, не е полагала грижи за
него и не е предявявала претенции. Свидетелят Г. заявява, че знае от А.Г., че е
ходил при сестраси си в гр.Габрово и й е казал, че има нотариален акт и майка
им му е подписала за къщата.
При така възприетата фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание
чл.59 ЗЗД.
За да бъде уважен този иск, ищцата
следва да докаже твърденията си, че имотът е бил съсобствен между страните по
силата на наследствено правоприемство; че ответникът е продал целия съсобствен
имот, включително и притежаваната от ищцата идеална част; че е получил и
задържал цялата продажна цена на имота, което е довело до обогатяването му с
част от тази цена в размер на 6 000 лв., съответстваща на притежаваната от нея
идеална част от имота.
Ответникът носи тежестта да докаже
възраженията си, че е имал право да
получи и задържи цялата продажна цена, тъй като е придобил по давност
собствеността върху целия имот.
По делото не са представени писмени
доказателства, но страните не спорят по факта, че имотът е бил собственост на И.П.Г.. Това становище
е изразено от Ц.Х. в исковата молба, а от ответника А.Г. – в подписания от него
договор за доброволна делба от 1996 г. В приложеното по делото саморъчно
завещание от 17.11.1988 г. преживялата съпруга Й. Г. също заявява, че живее в
имота като наследник на И.П.Г.. При
липсата на спор относно собствеността върху имота към момента на смъртта на наследодателя
И. Г. през 1985 г., съдът приема, че по силата на наследственото правоприемство
е възникнала съсобственост върху имота между преживялата му съпруга Й.Т.Г. и
децата му Ц.И.Х. и А.И. Г.. Съгласно чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН тази
съсобственост е при равни права: по 1/3 ид.ч. от имота за всеки от наследниците.
С посоченото саморъчно завещание Й. Г. е
завещала на сина си А.Г. своята част от наследствения имот. Завещанието не е
оспорено от ищцата и същата е заявила, че приема волята на своята майка. При
това положение, след смъртта на Й. Г. правата върху имота са следните: 1/3
ид.ч. от имота за ищцата Ц.И.Х. и 2/3 за ответника А.Г..
От събраните по делото доказателства се
установи, че на 29.05.2017 г. ответникът А.Г. е продал на трети лица
собствеността върху целия имот. Спорен между страните е въпросът дали към
момента на сключването на тази разпоредителна сделка имотът все още е бил
съсобствен или собствеността е придобита изцяло по силата на изтекло в полза на
А.Г. давностно владение.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели се установява, че след смъртта на наследодателите грижи за имота са
полагани единствено от ответника, а ищцата е живяла в друго населено място и не
е посещавала имота. Настоящият съдебен състав намира, че само тези факти не са
достатъчни, за да бъде прието, че А.Г. е придобил право на собственост върху
имота по силата на давностно владение.
Когато едно лице установи фактическа
власт върху вещ на основание наследяване, както е в конкретния случай, то има
качеството на владелец по отношение на своите идеални части и на държател по
отношение на идеалните части на останалите сънаследници. Това е така, тъй като
при наследяване владението върху вещта, което е имал наследодателя, се придобива
по право от всички негови наследници, а не само от този, който е останал да
ползва имота. Като съсобственик той има право да ползва сам цялата вещ – чл.31,
ал.1 ЗС, доколкото това не пречи на останалите съсобственици също да ползват
имота съобразно правата си. Затова само въз основа на факта, че съсобственият
имот продължително време се е ползвал само от един сънаследник, не може да се
съди за това дали той е преобърнал държанието на чуждите идеални части във владение
за себе си или упражнява предоставеното му от закона право да си служи с цялата
вещ.
Според приетото в ТР № 1 от 06.08.2012
г. по тълк.д.№ 1/2012 г., ОСГК на ВКС, в отношенията между сънаследници
презумпцията на чл.69 ЗС не се прилага. Когато сънаследник се позовава на
придобивна давност за чуждите идеални части, той трябва да докаже, че е
извършил такива действия, които явно и недвусмислено обективират спрямо
останалите съсобственици намерението му да владее техните идеални части за себе
си. За да породи придобИ.е по давност на чуждите идеални части, промяната на
намерението като волеви акт предполага външна изява, доведена до знанието на
останалите съсобственици чрез извършването на такива действия, които са явни и
несъмнени и създават сигурност, че сънаследникът е установил изключителна
фактическа власт върху вещта, отричайки правата им.
В конкретния случай, смъртта на
наследодателя И. Г. е настъпила през 1985 г., а на Й. Г. – през 1988 г. През
1996 г. е заверен подписа на ответника А.Г. върху договор за доброволна делба.
Този договор не е подписан от ищцата Ц.Х., поради което няма вещноправно
действие и въз основа на него не е настъпила промяна в собствеността на имота.
Фактът на полагането на подпис под този договор от А.Г. обаче следва да бъде
разглеждано като негово признание относно наследствения характер на имота, т.е.
към този момент – 08.11.1996 г. ответникът е изразил воля, че имотът е
съсобствен между него и сестра му Ц.Х.. От този момент до момента на снабдяването
на А.Г. с нотариален акт по обстоятелствена проверка на 26.06.2001 г. не е
изтекъл необходимия период от време по чл.79, ал.1 ЗС за придобИ.е по давност
на собствеността върху целия наследствен имот, поради което настоящият съдебен
състав приема, че констатациите на нотариуса в нотариален акт № 155/2001 г.
относно придобИ.ето на собствеността върху целия имот по наследство и давностно
владение са неправилни.
Ответникът се позовава на придобивна
давност, започнала да тече от момента на снабдяването му с нотариалния акт по
обстоятелствена проверка през 2001 г. до момента на сключване на
разпоредителната сделка през 2017 г.
Както бе посочено, за да се придобие по
давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът-сънаследник
следва да превърне с едностранни действия държането им във владение, като тези
действия трябва да са явни и недвусмислени и да показват отричане на владението
на останалите съсобственици. Снабдяването
на съсобственика с констативен нотариален акт за собственост на целия имот само
по себе си не представлява обективиране на намерението за своене пред
останалите съсобственици, тъй като този нотариален акт се издава в едностранно
охранително производство по искане на молителя, в което останалите съсобственици
не участват и не биха могли да узнаят за отричането на правата им, докато този
акт не им бъде съобщен или противопоставен / в този смисъл е практиката на ВКС,
залегнала в Решение № 161 от 19.07.2013 г. по гр.д.№ 1163/2013 г., ІІ г.о., ГК;
Решение № 192 от 16.02.2017 г. по гр.д.№ 763/2016 г., І г.о., ГК и др./.
Ето защо настоящият съдебен състав
приема, че фактът на снабдяване на ответника А.Г. с нотариален акт № 155/2001
г. не е достатъчен, за да се приеме, че
от този момент в негова полза е започнала да тече придобивна давност. По делото
липсват доказателства този факт да е бил съобщен на другия съсобственик Ц.Х..
Подобни данни се съдържат единствено в показанията на свидетеля Г.Г., но самият
свидетел не е бил очевидец, а заявява, че знае от ответника, че е съобщил на
сестра си, че има нотариален акт. Освен това в свидетелските показания липсва
каквато ида е конкретика относно
момента, в който се е състоял този разговор.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че ищцата е доказала, че имотът е бил съсобствен между страните
по силата на наследствено правоприемство, както и че ответникът е продал целия
съсобствен имот, включително и притежаваната от нея идеална част, при което са
налице предпоставките за възникване в нейна полза на право да получи
съответната част от продажната цена на съсобствения имот. От своя страна ответникът
не е доказал възражението си, че е имал право да получи и задържи цялата
продажна цена, тъй като е придобил по давност собствеността върху целия имот.
При тези
съображения, въззивният съд приема, че предявеният иск с правно основание чл.59 ЗЗД е доказан по основание и следва да бъде уважен, но не в предявения размер
от 6 000 лв.
Както бе
посочено, отразената в нотариалния акт продажна цена е 6 000 лв., по отношение
на която страните заявяват, че е платена напълно от купувачите на продавача
преди подписването на нотариалния акт. Районният съд неправилно е приел, че
продажната цена на имота е 3 816,20 лв., тъй като това е посочената в
нотариалния акт данъчна оценка на имота, която не се равнява на продажната
цена.
Ищцата е
оспорила отразената в нотариалния акт продажна цена, като твърди, че
действителната платена такава е в размер на 14 500 евро. Настоящият съдебен
състав намира, че направеното от Ц.Х. оспорване е допустимо. Нотариалният
акт представлява официален документ, но неговата обвързваща доказателствена
сила се простира само върху фактите, обхванати от удостоверителното изявление
на нотариуса: датата и мястото на съставяне на акта, самоличността на лицата и
изявленията им за сключване на сделката, както и за другите действия, извършени
пред и от нотариуса - прочитане, одобряване и подписване на акта,т.е. законната
доказателствена сила на този документ се отнася или до личните действия на
нотариуса, или до неговите преки възприятия.Доказателствената сила на
нотариалния акт не обхваща верността на изявленията на лицата, в която част нотариалния акт има
характер на частен документ. Въпросът
за верността на изявленията на страните по сделката, т. е. доколко те отговарят
на истината, се решава от съда според събраните по делото доказателства.
Доказателствената сила на удостоверените в нотариалния акт изявления на
страните относно цената могат да бъдат оборени чрез писмени
доказателства, както и чрез гласни такива при
наличието на предпоставките на чл. 165, ал. 2 ГПК /в този
смисъл Решение № 9/29.01.2019 г. по гр.д.№ 2285/2018 г., ІІ гр.отд. на ВКС/.
В случая
ищцата е представила два документа за опровергаване верността на изявленията на
страните по сделката в частта относно цената. От приложената вносна бележка се
установява, че на 02.05.2017 г. А.Г. лично е внесъл по банковата си сметка
сумата 7 000 евро, сочейки като основание за внасянето на тези средства сочи продажба
на къща в с.***. Действително внасянето на тази сума предхожда с няколко дни
сключването на договора, но съдът намира, че доколкото в самия нотариален акт
страните по сделката сочат, че цената е платена предварително, то това разминаване
в датите не опровергава отразения в документа произход на средствата. Вторият
документ е на чужд език и не е придружен с превод нъ български, съобразно
изискванията на чл.185 ГПК, поради което не може да бъде ценен като годно
доказателство. От същият не става ясно дали се касае до банков или друг вид
паричен превод на отразената сума от 7 500 евро между посочените лица М. П. Ф. и А.И.Г., нито основанието
за това. Ищцата твърди, че е провела разговор с купувачите, при който й е
обяснено, че продажната цена е 14 500 евро, но не е поискала призоваването им
като свидетели по делото.
При тези
съображения, съдът приема, че размерът на доказаната от ищцата действителна
продажна цена е сумата, посочена във вносната бележка, а именно - 7 000 евро,
чиято левова равностойност възлиза на 13 690,65 лв. Полагащата се на ищцата
част от тази сума, съобразно наследствения й дял, възлиза на 4 563,55 лв., в какъвто размер се явява
основателен и доказан и предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде отменено в частта, в която искът е
отхвърлен над уважения размер от 954,05 лв. до размер от 4 563,55 лв., като
вместо това бъде постановен друг съдебен акт, с който ответникът А.Г. бъде
осъден да заплати на ищцата Ц.Х. сумата от още 3 609,50 лв., с която ответникът
се е обогатил при продажбата на собствената на ищцата идеална част от
недвижимия имот в с.***. В останалата част, в която искът е уважен за сумата
954,05 лв. и е отхвърлен над размер от 4563,55 лева до пълния предявен размер
от 6 000 лева решението следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК всяка от страните има
право на разноски, съразмерно с уважената, респ. с отхвърлената част от
исковата претенция.
Пред
първоинстанционния съд ищцата Ц.Х. е направила разноски за държавна такса, но
не е поискала своевременно присъждането им.Такова искане се прави на по-късен
етап от развитието на съдебното производство – пред касационната инстанция,
поради което не може да бъде уважено. Пред същата съдебна инстанция ответникът А.Г.
е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 850,00 лв., от
които ищцата му дължи заплащане на 203,50 лева, изчислени съразмерно с
отхвърлената част от иска. При това положение решението на КРС следва да бъде отменено
в частта, в която ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски над размер
от 203,50 лв.
Пред
въззивната и касационната инстанции Ц.Х. е направила разноски за държавни такси
в общ размер от 350 лв. Присъждането на
тези разноски е поискала пред ВКС с молба от 16.03.2020 г. От тези разноски следва да й бъдат присъдени
266,21 лв., съразмерно с уважената част от исковата претенция.
Пред
въззивната инстанция А.Г. е направил разноски за държавна такса в размер на
200,00 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. Няма данни за
направени разноски от ответника пред касационната инстанция. При това положение
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски от общо 143,65
лв., съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
322/16.10.2018 г. по гр.д.№ 933/2017 г. на Районен съд-Козлодуй В ЧАСТТА, в която предявеният от Ц.И.Х.
*** против А.И.Г. *** иск с правно основание чл.59 ЗЗД е отхвърлен над уважения
размер от 954,05 лв. до размер от 4 563,55 лв., както и В ЧАСТТА, в която Ц.И.Х. е осъдена да заплати на А.И.Г. разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение над размер от 203,50 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание
чл.59, ал.1 ЗЗД А.И.Г., с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.И.Х., с ЕГН ********** и адрес: ***, на основание
чл.59, ал.1 ЗЗД сума от още 3 609,50 лв.
/ или общо дължимата сума, присъдена от двете инстанции е в размер на 4
563,55 лв./, с която ищцата се е обеднила, а ответникът се е обогатил без
основание при продажбата на наследствената й част от съсобствен недвижим имот в
с.***, общ.Хайредин.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
322/16.10.2018 г. по гр.д.№ 933/2017 г. на Районен съд-Козлодуй в останалата
част.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 ГПК А.И.Г., с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.И.Х., с ЕГН **********
и адрес: ***, сумата 266,21 лева, представляваща направени разноски за държавни
такси пред въззивната и касационната инстанция, съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.3 ГПК Ц.И.Х., с ЕГН ********** и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на А.И.Г., с ЕГН **********
и адрес: ***, сумата 143,65 лв., представляваща направени разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение пред въззивнатаинстанция, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........