О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
25.01.2021г., гр.Кюстендил
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на двадесет и пети януари, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател:Ваня Богоева Членове:Евгения Стамова Веселина Джонева
След като разгледа, докладваното от съдия Стамова, в.ч.гр.д.№590/20г. и, за да се произнесе взе предвид:
С определение 260215/26.10.2020г. на Дупнишкия районен съд постановено по гр.д.№1137/2020г. производството по делото е прекратено поради наличие на отрицателна процесуална предпоставка за неговото развитие – наличие на арбитражно споразумение, предвиждащо разглеждане на спора от арбитражен съд.
Определението е съобщено на страните на 30.10.2020г. и на 18.11.2020г.В срока за обжалване е подадена частна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – „Рая Уест“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Дупница, ул.“Влахина планина“№2, представлявано от Р. И., в качеството на ищец по гр.д.№1137/2020г. Жалбоподателят не е съгласен с определението на съда, обосновано с факта, че искът се основава на договор, във връзка с който съществува арбитражно споразумение между праводателя на ищеца „Феникс – Дупница“ ООД и ответника „Балканфарма Дупница“АД.Доколкото „Балканфарма“ АД не е страна по договора, то според жалбоподателя сключеното арбитражно споразумение не го обвързва.Поддържа, че между „Рея уест“ ЕООД и „Балканфарма Дупница“ АД арбитражно споразумение липсва, с договора за цесия относно вземанията арбитражната клауза не е прехвърлена.Позовава се на нормата на чл.7, ал.2 ЗМТА според която споразумението трябва да е писмено и да е подписано от страните т.е арбитражното споразумение има самостоятелен характер, то се подчинява на отделен режим и тази негова относителна самостоятелност определя, че то не е принадлежност към договора респ. към вземането.Излага и други доводи – правата и задълженията на страните по договора са различни от правата и задълженията по арбитражното споразумение, с прехвърляне на вземането не може да се прехвърли арбитражна клауза, задължаваща насрещната страна за отнасяне на спора пред арбитража, арбитражната клауза не е принадлежност, не следва прехвърляне на правата по договора тъй като няма съгласие на длъжника за това.Позовава се на съдебна практика според която цесията на вземане по материалноправен договор не прави цесионера страна по включената в материалноправния договор арбитражна клауза, освен ако цесионерът със съгласието на цедента и длъжника встъпи в арбитражната клауза – (решение №70/15.06.2012г. по т.д.№112/12г. на ВКС, І т.о и решение №122/18.06.2013г. по т.д.№920/12г. на ВКС ІІ т.о, определение №289/01.07.2016г. по ч.т.д.№1252/2016г. на ВКС, ТК, І т.о).Изтъква, че уведомяването или не на длъжника за цесията е без значение за прехвърляне на правата и действието на цесията спрямо длъжника, доколкото от уведомяването не може да се направи извод за прехвърляне на арбитражна клауза( определение №204/30.04.2018г. на І ТО на ВКС постановено по д.№389/2018г.).Искането е определението да бъде отменено, а на жалбоподателя да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Препис от ч.ж. е връчен на ответника „Балканфарма – Дупница“ АД, ЕИК ********* представлявано от Г. М. и М. Ш., чрез адв.С. А..В срок е подаден отговор, в който е изразено становище за правилност и законосъобразност на определението.Ответникът поддържа, че предявеният иск не е подведомствен на Районен съд – Дупница, поради наличие на арбитражно споразумение.Позовава се на чл.23 от Договор №15/01.02.2018г. в който е обективирано арбитражното споразумение установяващо изключителна компетентност на Софийски арбитражен съд при Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“ по отношение на всички спорове, които могат да възникнат във връзка с тълкуването, прилагането и изпълнението на клаузите на този договор.Сочи се и нормата на чл.8, ал.1 ЗМТА според която при предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение съдът е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор, като спорът не попада сред изключенията за които това правило не важи.Ответникът счита, че с прехвърляне на вземането се прехвърля и арбитражната клауза.Сочи съдебна практика в която е възприето това становище – решение №51 от 23.09.2013г. по т.д.№610/2012г., ІІ т.о на ВКС, решение №203 от 20.01.2015г. по т.д.№1300/2014г. на ВКС, ІІ т.о.Като аргумент в подкрепа на това становище се визира принципа за предвидимост на правилата за компетентността, които да не могат да бъдат заобиколени от страните.Във връзка с изразеното в решения №70 от 15.06.2012г. на ВКС по т.д.№112/2017г., І т.о ТК и решение №44 от 29.06.2016г. на ВКС по т.д.№971/2015г. ІІ т.о ТК становище в обратен смисъл се изтъква факта, че ответникът като страна по договора с позоваването си на арбитражна клауза, всъщност изразява изрично съгласие с прехвърлянето и на новия кредитор.Цитира съдебна практика – решение №127 от 30.07.2018г. на ВКС по т.д.№1103/2017г., ІІ т.о, ТК и решение №195 от 28.05.2019г. на ВКС по т.д.№2393/2017г. І т.о ТК в която е мотивирано становището, че с извършването на цесията длъжникът не се лишава от правата, които има към цедента, като това касае и процесуалните средства за защита.Съхраняването на възраженията които може да направи по аргумент от чл.103, ал.3 ЗЗД е определено като едно от най – важните средства за правна защита на ответника.Да се приеме, че цедентът и цесионерът сключвайки по между си договор за цесия, могат да дерогират валидно арбитражно споразумение, договорено по рано между кредитор и длъжник, би означавало да се предостави на кредитора възможност, чрез съдействие на едно трето спрямо кредитора и длъжника лице, за заобикаляне на закона и злоупотреба с процесуални права, тъй като със сключване на договора кредиторът би могъл да промени едностранно спрямо длъжника, без да отчита неговата воля договорената с длъжника подведомственост на евентуален спор, а длъжникът да бъде принуден да търпи в правната си сфера последствията от едно такова поведение и договаряне между две лица.Отправя искане за потвърждаване на обжалваното определение.Оспорва претенцията на жалбоподателя за заплащане на разноски, прави възражение за прекомерност на разноските.
Обжалваното определение е съобщено на жалбоподателя на 30.10.2020г. – жалбата е подадена в законоустановения срок.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Производството пред ДнРС е образувано по искова молба, подадена от „Рея уест“ ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.Дупница, ул.“Влахина планина“№2 представлявано от Рая Илиева срещу „Балканфарма – Дупница“ АД, ЕИК **********.
Заявена е претенция за заплащане на сумите, както следва: *** лева с ДДС по фактура №00000011324/10.01.2020г., 4 529,28 лева с ДДС по фактура №**********/10.01.2020г., *** лева по фактура №**********/10.01.2020г. и сума в размер на *** лева по фактура №**********/10.01.2020г., мораторни лихви в размер на ** лева*** лева, *** лева и *** лева както и направените по делото разноски.
Претенцията се основава на договор №15/2018г. от 01.02.2018г. , сключен между „Балканфарма Дупница“ АД и „Феникс – Дупница“ ООД с предмет събиране, предаване и третиране на отпадъци и договор за цесия от 01.06.2020г. според който цедентът - „Феникс –Дупница“ ООД прехвърля безвъзмездно на цесионера „Рея Уест“ ЕООД вземането си от „Балканфарма Дупница“ АД придобито на основание договор от 01.02.2018г. в размер на *** лева, за което е отразено, че преминава в патримониума на цесионера ведно с принадлежностите му срещу сумата от *** лева.Съгласно чл.6 от договора за цесия споровете между страните по този договор се уреждат по взаимно съгласие, а при липса на такова – пред Българския съд.
По делото е представено уведомление за цесията отправено от „Феникс – Дупница“ ООД до „Балканфарма Дупница“ АД.
Съгласно чл.23 от договора за събиране, предаване и третиране на отпадъци всички спорове отнасящи се до този договор, вкл. тълкуването му ще бъдат решени по взаимно съгласие между страните, а когато не се постигне такова – съобразно българското законодателство от Софийския арбитражен съд при сдружение „МАПА“ съобразно неговия правилник.
След получаване на преписи от исковата молба и доказателствата в представения писмен отговор вх.№2619/20.10.2020г. „Балканфарма – Дупница“ АД прави изрично възражение за неподведомственост на спора на Общия съд поради наличие на арбитражно споразумение, което става повод за постановяване на обжалваното определение.
Съдът е посочил съществуващата противоречива съдебна практика по този въпрос, след което е преценил, че производството следва да бъде прекратено.Съдът е приел, че спорът не е подведомствен на съда, защото съществува валидна арбитражна клауза в договора, представляваща отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на иска пред държавния съд по аргумент от чл.8, ал.1 ЗМТА вр. с чл.19, ал.1 ГПК.Съдът е изложил и съображения, че инициирането на съдебен процес от ищеца при несъобразяване с договорената арбитражна клауза съставлява основание за възлагане в негова тежест на направените от ответника разноски до прекратяване на производството поради наличие на относителна отрицателна предпоставка за неговото развитие.
Въззивният съд намира обжалваното определение
за неправилно.
Правото на
защита за нарушени права е основно конституционно право.
Съгласно чл.119 от Конституцията на Република
България - правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд,
Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища.Според
ал.2 със закон могат да се създават и специализирани съдилища, а извънредни
съдилища не се допускат – ал.3.В конституцията са регламентирани и основните принципи
на които се основава правораздаването от държавния съд, а подробна
регламентация се съдържа в действащите процесуални закони - ГПК и НПК.
Съгласно
чл.1 ал.1 от Закона за международния търговски арбитраж - този закон се прилага за международния
търговски арбитраж, основан на арбитражно споразумение, когато мястото на
арбитража е на територията на Република България, а според ал.2 международният
търговски арбитраж разрешава граждански имуществени спорове, възникнали от външнотърговски
отношения, както и спорове за попълване празноти в договор или приспособяването
му към нововъзникнали обстоятелства, ако местожителството или седалището на
поне една от страните не е в Република България.
По изрично
разпореждане на пар.3 от закона -този закон се прилага и при
арбитраж между страни с местожителство или седалище в Република България с
изключение на чл. 1, ал. 2, чл. 10, чл. 11, ал. 2 (освен когато
страна по спора е предприятие с преобладаващо чуждестранно участие), чл. 26 и думите
"съобразно закона, избран от страните, а при липса на избор" от чл. 47, ал. 1, т. 2.Съгласно
ал.2 по спорове, които не произтичат от търговски сделки, назначаващ орган по чл. 12 е
Софийският градски съд, а според ал.3 при арбитраж между страни с
местожителство или седалище в Република България разпоредбите на чл. 38, ал. 1 и 2 се прилагат
само ако спорното правоотношение има такъв международен елемент, който според
българското международно частно право води до прилагането на чужд закон.В този
закон са разписани правила относно процедура за определяне на абритражен съд,
относно принципи и процедура за разглеждане на делата, като е предвидено по
много от тези въпроси решаването им по съгласие на страните.
Съгласно чл.19 ал.1 ГПК страните по имуществен спор могат да
уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет
вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово
правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на
пар.13 т.1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл.7 ЗМТА арбитражно споразумение е
съгласието на страните да възложат на арбитраж да реши всички или някои
спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно
определено договорно или извъндоговорно правоотношение. То може да бъде
арбитражна клауза в друг договор или отделно споразумение.Арбитражното
споразумение трябва да бъде писмено. Смята се, че споразумението е писмено, ако
се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси,
телеграми или други средства за съобщения.
С разпоредбата на чл.19, ал.2 ЗМТА арбитражното споразумение, включено в
договор, е определено, като независимо от другите негови уговорки, както и, че
нищожността на договора не означава сама по себе си недействителност и на
съдържащото се в него арбитражно споразумение.
Съгласно чл.8 ЗМТА съдът, пред който е
предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати
делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба.
Ако съдът намери, че арбитражното споразумение е нищожно, изгубило силата си
или не може да бъде изпълнено, делото не се прекратява.
Видно от изложеното е, че за да се приеме, че
е налице пречка за разглеждане на спора
от държавния съд то, то следва да е налице изрично съгласие между спорещите за разглеждане
на спора от арбитражен съд – арбитражно споразумение, като това споразумение трябва
да е обективирано в писмена форма и е отделно от сключения между тях договор.Ясно
е, че споразумение може да се сключи за бъдещ спор както и за вече възникнал
спор.
Липсва норма в ГПК, ЗМДТА или друг нормативен
акт от която да се направи извод, че при сключване на договор за прехвърляне на
вземане, сключеното между цедента и длъжника арбитражно споразумение запазва
своето действие.Съгласно чл.99, ал.2 ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху
новия кредитор с неговите привилегии, обезпечения и други принадлежности.Ясно е
какво представляват привилегиите и обезпеченията на едно вземане.По въпроса
дали арбитражното споразумение е принадлежност към вземането, следва да се даде
отрицателен отговор – предвид употребения от законодателя израз – други
принадлежности, следва, че като принадлежности към вземането той разглежда
привилегиите, обезпеченията, лихви т.е все права - които са във връзка с дължимата
престация, реалното изпълнение на задълженията по договора и насочени към
реално удовлетворяване на правоимащия т.е с осъществяването на преследваната с
договора цел – реално задоволяване на определен интерес.
Макар изборът на съд пред който да бъде разгледан
възникнал спор във връзка с изпълнение на задълженията по договора да е насочен
към постигането на целта на договора то постигнатото споразумение за избор на
съд не може да се разглежда като
принадлежност към вземането.Това следва и от изричната разпоредба на чл.19,
ал.2 ЗМТА съгласно която арбитражното
споразумение е независимо от останалите уговорки в договора.След като изборът
на Арбитражен съд за разрешаване на имуществен спор следва от изрично изразена
воля от страните по спора, по силата на изрична законова норма, то следва, че
при промяна на страните по спора, в резултат на прехвърляне на вземане, за
което не се изисква съгласието на длъжника по определение от закона, не може да се счита, че сключеното по – рано
арбитражно споразумение запазва своето действие и по отношение на новия
кредитор, при липса на изрична разпоредба.За да стане трето лице страна по
арбитражната клауза е нужно то със съгласието на двете страни по него да
замести една от тях данни за каквото съгласие в случая липсват.
Предвид изложеното съдът намира обжалваното
определение за неправилно, като възприема цитираните в жалбата решения по този
въпрос.Липсва арбитражно споразумение между страните по спора, поради което не
е налице основание за прекратяване на производството по делото, съгласно чл.8
от ЗМТА.Обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да се отмени, а
делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
С оглед уважаване на жалбата на
жалбоподателят се дължат разноски в размер на 15,00 лева – заплатена държавна
такса.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №260215/26.10.2020г. на
Дупнишкия районен съд постановено по гр.д.№1137/2020г. с което производството
по делото е прекратено поради наличие на отрицателна процесуална предпоставка
за неговото развитие и
ВРЪЩА делото на Районен съд – Дупница за
продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество по
предявения иск.
ОСЪЖДА „Балканфарма – Дупница“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
гр.Дупница 2600, ул.“Самоковско шосе“№3 представлявано от М. Ш. и М. П. да заплати
на „Рея уест“ ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление
гр.Дупница, ул.“Влахина планина“№2 разноски за производството в размер на ** лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: