РЕШЕНИЕ
№ 550
Плевен, 21.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести
състав, в публично съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева изслуша
докладваното от съдията Снежина Иванова адм. дело № 593 по описа за 2019 година
на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР).
Образувано е по
жалба на Ц.И.И., ЕГН **********,***, срещу заповед № УРИ 316з-1566/30.04.2019
г. на Директора на Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи - Плевен
/ОД на МВР-Плевен/, с която на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.2, чл.199,
ал.1, т.3 и чл.204, т.3 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“ за срок от 6 месеца за неизпълнение на служебни задължения -
небрежност в служебната дейност.
Оспорва
заповедта като неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на
материалните и процесуални норми. Сочи, че не е налице правилна правна
квалификация на вмененото му нарушение, доколкото в хипотезите на шестте точки
на чл.199, ал.1 от ЗМВР не е предвидена възможност за налагане на наказанието „писмено
предупреждение“ за неизпълнение на служебните задължения. Не са изложени мотиви
за определяне размера на наказанието, като не са взети предвид тежестта на
нарушението и цялостното поведение на държавния служител по време на службата,
с което е нарушен чл.206, ал.2 от ЗМВР. Твърди, че по време на проверката
съществено е нарушен и чл.205, ал.3 от ЗМВР, като не е бил допуснат до участие
в дисциплинарното производство посочен от него служител на МВР, който да го
подпомага в защитата му. Твърди, че в изготвената от дисциплинарно
разследващата комисия справка не се съдържат мотиви за нарушение на служебната
дисциплина, а само хронологично са отразявани обяснения на служители, като накрая
е направен извод, че извършеното деяние е нарушение на служебната дисциплина.
Сочи, че не е спазен и годишния срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР. Моли да се отмени
заповедта и да се присъдят разноски за държавна такса и адвокатски хонорар.
С Определение № 1008/27.05.2019 г. /л.110/ жалбата е
била оставена без движение за внасяне на държавна такса. Нередовността е
отстранена в дадения от съда срок /л.л.115/.
От ответника по делото не е постъпил писмен отговор на
жалбата, въпреки дадената му с Определение № 1016/29.05.2019 г. /л.116/
възможност.
В съдебно заседание оспорващият- Ц.И.И., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Д., който намира
заповедта за незаконосъобразна, тъй като
е постановена при неправилно прилагане на материалния закон, тъй като не
е налице нарушение по ЗМВР, каквото е вменено на лицето. Посочва се, че заповедта е издадено след изтичане на
едногодишния срок по ЗМВР и моли за отмяна и присъждане на разноски за адв.
възнаграждение и държавна такса.
В съдебно заседание ответникът – директор на ОД на МВР
– Плевен, редовно призован, се представлява от юрк Ф., която намира жалбата за
неоснователна, тъй като е издадено от компетентен орган, в сроковете по ЗМВР и
в съответствие с материалния закон. Намира, че с оглед доказателствата за
ползван отпуск, по са спазени сроковете за издаването й и е налице безспорно
извършено нарушение –не е докладвал на зам. директора за състоянието на
оперативната обстановка въпреки, че е запознат с това си задължение. Моли за
отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева.
Административен съд - Плевен, шести състав, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната
цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, предмет на това
производство, е подадена в срока по чл.149, ал. 1 от АПК, доколкото заповедта е
връчена на 13.05.2019 г., видно от отбелязването на самата нея /л.8/, а
жалбата е подадена на 15.05.2019 г., видно
от вх.№ на ОД на МВР-Плевен на л.3, от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Установява се следната фактическа обстановка:
Със заповед УРИ 316з-1123/29.03.2019 г. на директора
на ОД на МВР Плевен /л.л. 23,24/ е заповядано да се извърши проверка срещу И.,
като е назначена комисия за извършването й. За да издаде тази заповед,
директорът на ОД на МВР-Плевен се е позовал на извършена предходна проверка,
назначена със заповед № 316з-450/.07.02.2019 г. /л.38/, приключила своята
работа с справка, приобщена на л.л.30-37.
Комисията е изготвила справка рег.№316р-10705/04.04.2019
г. /л.л.18-22/. Съгласно същата, на 25.02.2018 г. в гр.Плевен, в магазин от
верига „Лайф“ в „Девети квартал“ И. е осъществил контакт с лицето И. В. И. /по
прякор М./, като това лице фигурира под №50 в списък рег.№ 3391р-822/22.01.2018
г. на лицата, представляващи интерес, изготвен от Второ РУ-Плевен, в раздел
“Първа категория ЛПИ“. В подадено обяснение И. е посочил, че познава лицето
като такова от криминалния контингент по линия „Наркотици“, което живее на
територията на Второ РУ-Плевен и че няма лични отношение с него. Срещата на
25.02.2018 г. около 12.20 часа в магазин от верига „Лайф“ в „Девети квартал“ гр.Плевен
не е била уговорена, а случайна. Разговорът е бил по инициатива на И., като последният
му е дал листче, в което имало бележка с информация за лице от криминалния
контингент, разпространяващо наркотици. От следващия ден - 26.02.2018 г., до
09.03.2018 г. И. е замествал началника на Второ РУ-Плевен съгласно заповед
рег.№316з-716/21.02.2018 г., поради което не му е докладвал за срещата. При
проверка в явно и скрито деловодство на Второ РУ-Плевен е установено, че няма
регистрирана справка, записка или друг документ за тази среща.
Съгласно разпореждане рег.№ 316р-33920/26.10.2017 г.
на директора на ОД на МВР-Плевен е възложено, считано от 27.10.2017 г. в
работни дини, до 08.30 часа, лично началниците на РУ при ОД на МВР-Плевен или
упълномощени от тях лица да докладват по телефона на заместник - директора на
ОД на МВР-Плевен за състоянието на оперативната обстановка на територията на
повереното им структурно звено за времето от 17.30 часа на предходния до 08.30
часа на следващия ден. Началникът на Второ РУ е свел устно до знанието на
ръководните служители това задължение, като не му е известно заместващ го
служител да не е изпълнявал това задължение. Заместник -директорат на ОД на
МВР-Плевен, той и началник отдел „КП“ при ОД на МВР-Плевен сочи, че И. не му е
докладвал за проведена между него и И. /по прякор М./ среща на 25.02.2018 г.
Въз основа на тези факти, комисията направила извод,
че И., изпълнявайки функции по заместване на началника на Второ РУ-Плевен през
периода от 26.02.2018 г. до 09.03.2018 г., не е докладвал на служебен
ръководител - заместник -директор, той и началник на отдел КП при ОД на МВР-Плевен,
за осъществения на 25.02.2018 г. в гр.Плевен от него контакт с лицето И. И., за
когото е имал служебна информация, че се занимава с разпространение на
наркотични вещества и живее на територията, обслужвана от Второ РУ-Плевен,
както и за информацията, получена от това лице, като тези данни пряко касаят
състоянието на оперативната обстановка на територията на структурното звено,
което е следвало да изпълни съгласно разпореждане рег.№ 316р-33920/26.10.2017
г. Посочено е, че деянието на служителя представлява нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР - неизпълнение на служебни
задължения, за което на основание чл.199, ал.1, т.3, предл. първо от ЗМВР -
небрежност в служебната дейност, е предвидено дисциплинарно наказание “писмено
предупреждение“ за срок от 3 до 6 месеца. При определяне на размера на
наказанието с оглед разпространения в медийното пространство видеозапис за
осъществения контакт на 25.02.2018 г. с лице, представляващо интерес за
полицейските органи, за който контакт не е докладвано, е създаден негативен
обществен отзвук, поради което комисията счита, че наказанието следва да е за
максимално предвидения срок - 6 месеца.
В справката също е посочено, че от 26.02.2018 г. до
04.04.2019 г. И. е ползвал платен годишен отпуск в размер на 66 календарни дни,
поради което едногодишния срок по чл.195 от ЗМВР не е изтекъл.
До И. е била отправена покана за даване на писмени
обяснения от директора на ОДМВР /л.л.16-17/, получена на 17.04.2019 г., като са
дадени писмени обяснения рег.№316р-12242/18.04.2019 г. /л.15/. В същите се
сочи, че през периода 26.02.2018 г. - 09.03.2018 г. е докладвал устно на
заместник - директора на ОД на МВР за проведения случаен контакт с И. И..
С процесната заповед е наложено дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение“ за
срок от 6 месеца за неизпълнение на служебни задължения, като са възпроизведени
фактите, посочени в справката, посочен
е повишения медиен отзвук сред обществеността. Посочено е, че са взети предвид
справката и становището по нея, оценени са събраните доказателства, тежестта на
нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е
извършено, формата на вината - небрежност и цялостното поведение на служителя
по време на службата /кадрова справка/ и приетите писмени обяснения на
служителя.
По делото са приети като доказателства кадрова справка на И. /л.л.12-14/, като видно
от същата, същият е на работа в системата на МВР от 07.12.1998 г., от
25.10.2016 г. е началник на сектор „Криминална полиция“ Второ РУ-Плевен,
награждаван е 6 пъти и е наказван веднъж.
Приложено е искане от И. от 18.04.2018 г.
рег.№316р-12243/18.04.2019 г. /л.11/, с което се иска да бъде подпомаган в
защитата си от служител на МВР-В.П.. Справка от 28.03.2019 г. /л.л.30-37/, в
която се съдържат същите /и други/ данни за извършена проверка във връзка с видеозаписа,
която справка е изготвена от комисията, назначена със заповед №
316з-450/.07.02.2019 г.
Сведение от комисар П. Е., зам.-директор, той и
началник на отдел КП /л.46/, в което се сочи, че И. не му е докладвал за
проведена от него среща на 25.02.2018 г. в магазин „Лайф“ находящ се в
гр.Плевен, „9 квартал“ с И. И., по прякор „М.“.
На л. 47 по делото е приложено сведение
от гл.инсп. В. В. - началник сектор „ПКП“-ОКП ОДМВР-Плевен, в което се сочи, че
И. му е заявявал, че е имал контакти с И. И. по повод получаване и последващо
обработване на оперативна информация от лица от АКК, като това със сигурност се
е случвало в периода преди март 2018 г. Не може да посочи обаче конкретни
пример и дата поради изтичането на дълъг времеви период.
Приложени са сведение от инспектор А. В.в - разузнавач
в сектор КП Второ РУ-Плевен /л.48/, в което се сочи, че на 01.03.2018 г. е
изготвил докладна записка за проведена среща от И. с лице, пожелало анонимност,
като на срещата е била съобщена информация, касаеща трето лице,
разпространяващо наркотици на територията на ж.к. „Сторгозия“ - автомобили, с
които се придвижва, и мобилен телефон. Докладната записка била адресирана до
самия И., като е регистрирана на 06.03.2018 г., но поради липсата на оперативно
покритие служителят не е успял да реализира въпросната информация. Докладната
записка, заведена на 06.03.2018 г. е налице в секретния регистър, като в същата
е отбелязано “получена информация от лице, пожелало анонимност“, видно от
документа на л.49. Докладна записка /л.51/, съгласно която в явно и скрито
деловодство на Второ РУ-Плевен няма документ, с който да е докладвана проведена
среща между И. и И. И. /М./. На л.л.58-66 по делото е приложена експертна
справка, съгласно която на 25.02.2018 г. за времето от 12.20.25 до 12.22.17
часа в магазин „Лайф“ в гр.Плевен, „Девети квартал“ е заснета среща между две
лица от видим мъжки пол, като ниското качество на заснетото изображение прави
невъзможно определянето на вида, размера и съдържанието на предадения „пакет“,
както и да се идентифицира същия.
Като доказателство е прието и разпореждане рег.№
316р-33920/26.10.2017 г. на директора на ОД на МВР-Плевен /л.88/, с което е
възложено, считано от 27.10.2017 г. в работни дини, до 08.30 часа, лично
началниците на РУ при ОД на МВР-Плевен или упълномощени от тях лица да
докладват по телефона на заместник - директора на ОД на МВР-Плевен за
състоянието на оперативната обстановка на територията на повереното им структурно
звено за времето от 17.30 часа на предходния до 08.30 часа на следващия ден.
Съгласно заповед №316з-716/21.02.2018 г. на директора
на ОД на МВР-Плевен, И. е определен да замества началника на Второ РУ-Плевен в
периода 26.02.2018 г. - 09.03.2018 г. /л.90/.
Представен е категоризиран актуализиран списък на
лицата, представляващи интерес /л.л.92-95/, в който под №50 фигурира И. И., като
И. е съгласувал списъка и е приобщена типова длъжностна характеристика на
началник на РУ /л.л.103-108/, съгласно която „се ръководи, контролира и оценява
от директора на ОД на МВР“. Приобщени са типова длъжностна характеристика на
началник група „Криминална полиция“ /л.л.99-102/, като видно от последната „се
ръководи, контролира и оценява от началника на РУ на МВР“.
Така установеното от фактическа страна води до
следните правни изводи:
Процесната заповед
е издадена от компетентен по смисъла на чл. 204,
ал.1, т.3 от ЗМВР орган. Съгласно тази разпоредба наказанията се
налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 - за всички
наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за
стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от
висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности - наказанията по чл. 197,
ал.1, т.1-3.
Съгласно чл. 37, ал.1,
т.2 от ЗМВР, Областната дирекция на МВР Плевен е основна структура,
която се ръководи от директор. Видно от оспорената заповед, неин издател е
директорът на ОД на МВР Плевен, а към момента на издаването й Ц.И.И. е заемал длъжност началник на сектор
„КП“ към Второ РУ - Плевен към ОД на МВР-Плевен. Ето защо съдът приема, че
директорът на ОД на МВР Плевен се явява компетентен орган и притежава
правомощие да издава заповед за налагане на наказанието по чл. 197,
ал.1, т.3 от ЗМВР по отношение на наказания служител.
Съдът намира,
че е спазен регламентирания в чл. 195, ал.1
от ЗМВР двумесечен срок, в които следва да бъде наложено
дисциплинарното наказание. Според посочената разпоредба наказанието следва да
се наложи не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно
от една година от извършването му. Нарушението, за което е ангажирана
отговорността на оспорващия е "открито" по смисъла на чл. 196, ал.1
от ЗМВР на 28.03.2019 г. при регистрирането на Справка рег.№ 316р-9329/28.03.2019
г. /изготвена при предходната проверка/. Именно в този документ се съдържат ясни
данни относно дисциплинарното нарушение и дееца. Макар че е назначена нова
комисия, представената нова справка не води до започване на нов двумесечен
срок. При това положение оспорената заповед от 30.04.2019 г. е издадена в
установения двумесечен срок от откриване на нарушението. Неоснователни са
твърденията, че към датата на издаването на заповедта е изтекъл едногодишният
срок от извършването на нарушението. Видно от представените доказателства за
ползван платен годишен отпуск, същият едногодишен срок не е изтекъл, доколкото
в периода 26.02.2028 г. - 30.04.2019 г. е ползван платен годишен отпуск от И. в
размер на 66 календарни дни.
Съдът
констатира, че е спазено императивното изискване на чл. 206 от ЗМВР,
задължаващо дисциплинарно наказващия орган преди да наложи дисциплинарното
наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Видно
от данните по преписката, жалбоподателят И. е бил запознат със съдържанието на
справката. До същия е била изпратена и покана за даване на писмени обяснения от
директора на ОД на МВР, като И. се е възползвал от дадената му възможност и е
дал писмени обяснения.
Смисълът на изискването по чл. 206, ал.1
от ЗМВР е изслушването или приемането на писмените обяснения от
служителя, спрямо който се води дисциплинарното производство, да стане едва,
след като по безспорен начин се установи /т.е. са събрани всички
доказателства/, че има извършено конкретно нарушение на служебната дисциплина,
кой е извършителят на това нарушение, виновно ли е действал, като това следва
да стане преди да се издаде актът за налагане на дисциплинарното наказание т.е.
едва след събиране на всички доказателства в дисциплинарното производство, тези
събрани от наказващия орган и тези посочени от самия служител /ако ги посочи в
определения срок/, последният може в най-пълен обем да се защити, като даде
обясненията си по така установеното чрез тези доказателства.
Съдът намира, че не е нарушен чл.205, ал.3 от ЗМВР,
тъй като след като се е запознал със
справката и е дал писмени обяснения И. е поискал да бъде подпомаган в защитата
си от служител на МВР. Това е видно от последващия регистрационен номер на искането
за подпомагане, който следва рег.№ на подадените обяснения. Към момента на
искането липсва обективна възможност И. да бъде подпомаган, доколкото не се
извършват никакви действия по дисциплинарно разследване, а само предстои
произнасяне от страна на дисциплинарно наказващия орган.
При издаване на заповедта, дисциплинарно - наказващият
орган обаче е допуснал нарушение на материално правните разпоредби. Същият към
правилно установената фактическа обстановка не е приложил относимите правни
норми. Съображенията за това са следните:
В процесната
заповед е прието, че И. е бил длъжен да докладва на заместник-началника на ОД
на МВР-Плевен за срещата с И., и за получената от последния информация. Следва
да се посочи, че съгласно приобщеното към делото разпореждане, на което се
позовава заповедта, на заместник-началника на ОД на МВР-Плевен се докладва
лично от началниците на РУ или от упълномощени от тях лица „за състоянието на
оперативната обстановка на територията на повереното Ви структурно звено за
времето от 17.30 часа на предходния до 08.30 ч. на следващия ден“. Срещата на И.
с И. е станала около 12.20 часа през деня на 25.02.2018 г., поради което същата
не попада във времевия интервал, за който съществува задължение за докладване,
нито са изложени твърдения или мотиви, от които да е видно, че същата среща е
повлияла на оперативната обстановка в посочения от разпореждането по-късен времеви
интервал. В разпореждането, посочено като нарушено /л.88/ липсва задължение да
се докладва за състоянието на оперативната обстановка в почивни дни, какъвто
ден е бил 25.02.2018 г. /неделя/, по време на друг времеви интервал. Дори обаче
да се приеме, че И. е бил длъжен да докладва за срещата с И., липсата на
докладване не е доказана. Налице са противоречиви твърдения - И. заявява, че е
докладвал за тази среща, а заместник - директорът на ОД на МВР-Плевен - че не
му е докладвано. Доколкото задължението за докладване е устно, по телефона, за
да се приеме, че липсва такъв доклад е необходимо да се представят
доказателства от страна на органа. Такива доказателства не са представени. Липсата
на писмени доказателства за докладването е лесно обяснимо, доколкото писмен
доклад не е изискван съгласно посоченото като нарушено разпореждане.
По отношение на останалите твърдения на жалбоподателя
съдът съобразява следното:
Посочената като нарушена
разпоредба на чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР би била правилна правна квалификация,
ако беше доказана липсата на доклад за срещата и добитата от нея информация,
ако тази среща е била по време на времевия период, посочен в разпореждането,
приобщено на л.88, и ако това е станало по небрежност. Ако е налице задължение
за докладване за срещата, и то не е изпълнено по небрежност, това би
представлявало нарушение на служебната дисциплина, но както бе посочено по
–горе липсва задължение за докладване. Следва да се отчете и обстоятелството, че оспорващият е
изпълнявал функциите на началник на РУ от 26.02.2018 година, а не от 25.02.2018
година и едва от тази дата следва да изпълнява задължението да докладва да
оперативната обстановка.
С оглед на изложеното, заповедта е издадена в
нарушение на материалния закон, поради което следва да се отмени.
При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл.
143, ал. 1 от АПК съдът намира, че на следва ОД на МВР-Плевен да бъде осъдена
да заплати в полза на Ц.И.И.,
ЕГН **********,*** направените по делото разноски за държавна такса и адв.
възнаграждение, като с оглед направеното от процесуалния представител на
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, същото
следва да бъде намалено до предвидения в чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения размер от 400 лева, съобразен с
липсата на фактическа и правна сложност на делото. По тези съображения Областна
дирекция на МВР - Плевен като юридическо лице, в чиято структура е издателят на
акта следва да бъде осъден да заплати на оспорващия направените по делото разноски
в общ размер на 410 лева - 10 лева за държавна такса /л.115/ и 400 лева-
договорено изплатено възнаграждение с оглед пълномощно на л. 133 по делото ,
като искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение до
претендирания размер от 500 лева, следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – град Плевен, шести
състав,
РЕШИ:
Отменя заповед
№ УРИ 316з-1566/30.04.2019 г. на директора на Областна Дирекция на
Министерството на вътрешните работи - Плевен.
Осъжда Областна Дирекция на Министерството на
вътрешните работи - Плевен, да заплати на Ц.И.И., ЕГН **********,*** сумата от 410
(четиристотин и десет) лева разноски по делото.
Оставя
без уважение искането на Ц.И.И., ЕГН **********,*** за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение до претендирания размер от 500 лева.
Решението съгласно чл.211,
изр.трето от Закона за Министерството на вътрешните работи не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/