№ 8384
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря Р.Д.Г.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20231110123599
по описа за 2023 година
Предявени са от „П.К. България“ ЕООД срещу С. Т. Т. и К. Н. А. - ИВ.
следните обективно и субективно кумулативно съединени искове:
установителни искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК, с правно
основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1395,47 лева - представляваща главница по
договор за потребителски кредит № ********/02.10.2019 г. и Анекс № 1
към договора, ведно със законна лихва за период от 25.11.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата от 146,25 лева - представляваща
неплатено договорно възнаграждение за период от 10.06.2021 г. до
10.10.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение от
19.12.2022 г. по ч. гр. д. № 64462/2022 г. по описа на СРС, 178 състав, и
осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД против
посочените ответници за заплащане следните суми: сумата 250 лв. –
незаплатено възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и сумата
413,32 лв. – незаплатено възнаграждение за допълнителна услуга
„Флекси“ по договор за потребителски кредит № ********/02.10.2019 г.
и Анекс № 1 към договора. Претендира законна лихва и върху
възнагражденията за допълнителни услуги.
Претендират се сторените по делото разноски.
Ищецът „П.К. България“ ЕООД, ЕИК *******, твърди, че е сключил с
ответниците договор за потребителски кредит на 02.10.2019 г., въз основа на
който им предоставил сумата от 5000 лв., със срок на договора от 24 месеца и
размер на вноската от 308,30 лв., при ГПР 48,98% и годишен лихвен процент
41,17%, лихвен процент на ден – 0.11 %. С Анекс от 05.03.2021 г. страните
постигнали съгласие за отлагане на погасителни вноски и бил определен нов
погасителен план. Възнаградителната лихва твърди да е възникнала като
задължение в деня на подписване на договора, като страните уговорили
1
заплащането разсрочено във времето в рамките на погасителния план. При
сключване на договора било договорено ползването на услуги Фаст и Флекси.
Съгласно т. 15.1 услуга „Фаст“ представлява услуга, която дава право на
кредитополучателя да получи приоритетно разглеждане на искането му за
отпускане на потребителски кредит преди клиенти, без закупена такава
допълнителна услуга. В т.15.2 от общите условия по договора пък е
предвидено, че при закупуването на услуга „Флекси“ клиентът получава
право да променя погасителния си план при изпълнение на съответните
специфични изисквания за това. Позовава се на настъпила преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК изискуемост на кредита поради изтичане на срока
за плащане на вноските. Твърди, че ответниците са направили 19 пълни
погасителни вноски и 1 частична. Ето защо, моли за уважаване на
предявените искове.
Ответниците, редовно уведомени, са представили отговори на исковата
молба в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, с които оспорват
предявените искове. Ответницата А. - ИВ. възразява срещу допустимостта на
иска. Правят възражение за нищожност на договорни клаузи. Оспорват
действителния размер на ГПР. Твърдят, че действително възникналите
задължения са изпълнени. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират
разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415
ГПК и осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Със заявление от 25.11.2022 г. заявителят е отправил искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за: сумата 1915,12 лв. главница, сумата
267,15 лв. договорна възнаградителна лихва за периода 10.04.2021 г. –
10.10.2021 г., сумата 25,48 лв. мораторна лихва за периода 10.10.2021 г. –
24.11.2022 г., сумата 437,50 лв. възнаграждение за закупена услуга "Фаст",
сумата 656,25 лв. възнаграждение за закупена услуга "Флекси".
С разпореждане от 19.12.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение,
като е присъдил на заявителя сумите, както следва: сумата 1 915,12 лева
(хиляда деветстотин и петнадесет лева и 12 стотинки), представляваща
главница по договор за потребителски кредит № ******** от 02.10.2019 г. ,
ведно със законна лихва за период от 25.11.2022 г. до изплащане на вземането
, сумата 25,48 лева (двадесет и пет лева и 48 стотинки), представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за период от 10.10.2021 г.
до 24.11.2022 г. , 267,15 лева (двеста шестдесет и седем лева и 15 стотинки),
представляваща договорно възнаграждение за период от 10.04.2021 г. до
10.10.2021 г. , както и разноски: държавна такса в размер на 44,16 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 33,44 лева.
С разпореждане от 19.12.2022 г. СРС е отхвърлил заявлението от
25.11.2022 г. на „П.К. България“ ЕООД срещу С. Т. Т. и К. Н. А. за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите
437,50 лева - възнаграждение за допълнителна услуга Фаст и 656,25 лева -
2
възнаграждение за допълнителна услуга Флекси, както и за съответната част
за разноските.
В срока по чл. 414 ГПК длъжниците са подали възражения срещу
заповедта за изпълнение.
В срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил установителни и
осъдителни искове срещу длъжниците.
Представен е договор за потребителски кредит "Стандарт"
№********/02.10.2019 г., сключен между „П.К. България“ ЕООД като
кредитор и С. Т. Т. и К. Н. А. – ИВ. като солидарни длъжници -
кредитополучатели, при следните параметри: сума на кредита: 5 000 лв.; срок
на кредита: 24 месеца; размер на вноската: 308,30 лв.; ГПР – 48,98 %; ГЛП –
41, 00 %; лихвен процент на ден: 0, 11 %; общо задължение по кредита:
7399,42 лв.; По поискана и закупена допълнителна услуга: възнаграждение за
закупена услуга "Фаст" в размер на 1 500 лв.; възнаграждение за закупена
услуга "Флекси" в размер на 2250 лв.; размер на вноска по закупени
допълнителни услуги: 156,25 лв.; Общо задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги: общо задължение: 11149,42 лв.; общ размер на вноска:
464,55 лв.; дата на погасяване: 5-ти ден от месеца.
По делото са приложени общи условия към договора, погасителен план
и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити.
Видно от представения погасителен план към последния сключен по договора
анекс № 1, падежът на последната погасителна вноска е 10.10.2021 г.
Видно от договора за кредит, е уговорено предоставянето на сума в
размер на 5 000 лв., от която: сума за рефинансиране – 3000 лв.
От заключението по ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че с четири броя преводни нареждания
от 04.10.2019 г. и 11.10.2019 г. е усвоена изцяло сумата на предоставения
кредит общо в размер на 5000 лева.
Видно от представения договор за потребителски кредит и общите
условия към него, страните са уговорили предоставянето на пакет от
допълнителни услуги от кредитора Фаст приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит /т. 15. 1 от ОУ/ и пакет от допълнителни
услуги- Флекси- право на промяна на погасителния план при специфични
условия/т. 15. 2 от ОУ/.
От заключението по ССчЕ се установява още, че размерът на
възнаградителната лихва за периода 10.06.2021 г. – 10.10.2021 г. възлиза на
146,25 лева.
Вещото лице посочва, че платените от ответниците суми по процесния
договор за кредит са в размер на общо 10453,60 лева. С платените суми са
погасени задълженията по погасителния план по договора за главница,
възнаградителна лихва и за услуги в размер на 8944,38 лева, лихви за забава в
размер на 1499,22 лева на основание т. 12.1 от ОУ и 10,00 лева – такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, съгласно уговореното в чл.
17.4 от ОУ.
Видно от заключението по ССчЕ при определяне на ГПР по договора не
3
са включени предвидените в договора възнаграждения за услуги Фаст и
Флекси. ГПР по договора е изчислен само на база възнаградителна лихва по
погасителния план. ГПР, изчислен като се вземат предвид всички дължими
суми по погасителен план, включително възнаграждение за услуги Фаст и
Флекси, е в размер на 140,36 %.
От заключението се установява още, че ако се приеме, че не се дължи
възнаградителна лихва и възнаграждения за услуги Фаст и Флекси, то няма
дължима главница по процесния договор за кредит.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит
по смисъла на чл. 9 ЗПК, тъй като същият изпълва всички изисквания,
заложени в легалната дефиниция договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Страните по този договор са потребителите –
физически лица и кредиторът – юридическо лице. Договорът е сключен в
предвидената в закона /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ писмена форма, като съдържа
всички необходими реквизити.
Процесният договор за кредит попада в приложното поле на ЗПК,
поради което следва да отговаря на императивните разпоредби на този закон.
Нормата на чл. 11, ал. 1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът
за кредит. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията
на чл. 11, ал. 1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни
и нарушението им влече нищожност на сключения договор.
Видно от представения договор за потребителски кредит в същия е
предвидено възнаграждение за закупена услуга "Фаст" в размер на 1 500 лв. и
"Флекси" в размер на 2250 лв. при главница по кредита – 5 000 лв.
От съдържанието на Раздел 15 "Допълнителни услуги" от
представените Общи условия на кредитора към договор за потребителски
кредит /ОУ/ се установява, че уговорените допълнителни услуги имат
следното съдържание: чл. 15. 1 – клиентът закупил допълнителна услуга
"Фаст" получава приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга
"Фаст". След одобрение отпуснатата сума се нарежда към клиента по
избрания от него начин на изплащане до 24 часа след получаване от
кредитора на подписаните от клиента договор за потребителски кредит и
неговите приложения. Според чл. 15. 2 всеки клиент, пожелал и закупил
услуга "Флекси", получава право да променя погасителния си план при
изпълнение на специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл.
15.2.3. Следователно допълнителните услуги се явяват в две насоки: услуги,
4
свързани със сключването на договора за кредит и отпускането на
потребителския кредит, и услуги, свързани с неговото изпълнение.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК обаче установява
забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
В тази връзка следва да се има предвид, че услугата "Фаст" касае
действия, свързани с отпускането на кредита, начисляването на такса за които
попада в процесната забрана. Наред с посоченото, по този начин в тежест на
икономически послабата страна – потребителя е възложена такса, срещу
която да получи приоритетно разглеждане на заявлението си и предоставяне
на сумата по кредита до 24 часа след получаване на подписан договора за
кредит, с което неминуемо се нарушава равновесието в отношенията между
страните по правоотношението, едната от които всякога има интерес да
получи средствата във възможно най-кратни срокове. За пълнота следва да се
посочи и че в договора за потребителски кредит не се съдържа клауза,
изясняваща характера на дължимата насрещна престация при заплащане на
"услугата" - неясен остава въпросът в какво се изразява приоритетното
разглеждане на документи, какъв е редовният срок за разглеждането им и
какъв – приоритетният, респ. – какво преимущество в тази връзка получава
кредитополучателят срещу заплащане на таксата.
Що се отнася до услугата "Флекси", с оглед обстоятелството, че
Общите условия към договора за кредит предвиждат в чл. 15.2.1. 2 и чл.
15.2.2. 3 необходимост от сключване анекс към договора за кредит при
ползване на всяка една от услугите, а не възможност за кредитополучателя да
се възползва директно от тях чрез едностранно изявление, се налага
заключението, че допълнителните услуги, свързани с отлагане на вноски и
тяхното намаляване, представляват по своя характер изменения на кредитното
правоотношение по съгласие на страните по реда на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, а не
допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Ето защо
възнагражденията попадат в хипотезата на императивната забрана на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, доколкото са уговорени за елемент от съдържанието на самото
кредитно правоотношение, а не за предоставяне на свързана с него
допълнителна услуга.
Налага се извод, че при сключването на договора всъщност не дават
възможност на длъжника да избегне плащането на възнаграждение за услуги
"Фаст" и "Флекси", доколкото същите са неразделна част от договора, от
погасителния план и от общите условия на дружеството. След като това е
така, във всички случаи вземането за възнаграждение за тези услуги ще
възникне в сферата на кредитора.
Ако въобще става дума за предоставяне на каквито и да било
допълнителни услуги, то те следва да бъдат включени в годишния лихвен
процент, тъй като представляват сигурна печалба за кредитора. В случая това
не е сторено, което води до нарушаване императивното изискване на чл. 11,
ал. 1, т. 9 ЗПК за посочване в договора на лихвения процент по кредита, тъй
като посоченият ГЛП не съответства на реалния такъв.
5
Наред с посоченото, съдът намира, че е налице и нарушаване на
императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, според която
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В представения договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР 48,98 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този
размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно – разходите за допълнителните услуги "Фаст"
и "Флекси", които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Възнаграждението за допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси"
отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход
по кредита.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за
да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота
6
за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
От заключението по ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда, се
установява, че действителният размер на ГПР възлиза на 140,36 %, поради
което настоящият състав приема, че процесният договор противоречи на чл.
19, ал. 4 ЗПК, поради което е нищожен на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.
10 ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал.
4 ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия размер на
договорната лихва, нито да бъде прието, че частично недействителна е
единствено клаузата за уговорените допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси",
представляващи по съществото си договорна лихва, невключена в ГЛП и
ГПР. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните
клаузи, съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на
постигането на дългосрочната цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13,
тъй като продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват
посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да бъдат обявени за
недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната
степен от националния съд, така че да се гарантират интересите на тези
продавачи и доставчици / в т. см. – решения от 14 юни 2012 г., Banco Espaсol
de Crйdito, C: 618/10, EU: C: 2012: 349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kбsler и
Kбslernй Rбbai, C: 26/13, EU: C: 2014: 282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca
Corporaciуn Bancaria и Bankia, C: 70/17 и C: 179/17, EU: C: 2019: 250/.
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на
кредита – в процесния случай в размер на сумата 5000 лв., като не дължи
лихва или други разходи по кредита.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23
ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
В настоящия случай от ответниците са извършвани плащания по
кредита, чийто размер надхвърля размера на на чистата стойност на
главницата по кредита.
Ето защо, исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на присъждане на разноски възниква
единствено в полза на ответниците.
Всяка от ответниците претендира присъждането на разноски в размер
на 1690 лева за исковото производство и 400 лева за заповедното
производство – за заплатени адвокатски възнаграждения.
С молба от 05.04.2024 г. ищецът е направил възражение за
прекомерност на претендираните от ответниците разноски, което настоящият
състав намира за основателно.
7
С оглед Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г.,
настоящият състав приема, че не е обвързан от минималните размери,
предвидени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при определяне на размера на адвокатското
възнаграждение, претендирано от длъжника.
Нито делото, нито действието по подаване на възражението се отличава
с фактическа или правна сложност, като самото възражение е бланкетно.
Следва да бъде посочено, че възражение по чл. 414 от ГПК може да се
попълни лично от длъжника и така бланкетно да се възрази срещу издадената
заповед, като това би могло да му осигури достатъчна защита на този етап от
производството. Отбелязвайки това, съдът не може да пренебрегне
обстоятелството, че е била извършена някаква процесуална активност,
обусловила и ангажирането на адвокатска помощ. На основание § 1 от ДР на
Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждението следва да се определи по
аналогия, изхождайки от вида на самото процесуално действие. Настоящият
съдебен състав приема, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 6, ал. 1,
т. 5 от Наредбата, като се присъди адвокатското възнаграждение в размер от
50,00 лева, доколкото не са налице основания да бъде определян по-висок
размер на възнаграждение от този.
По отношение на възнагражденията, дължими за осъществено
процесуално представителство в исковото производство, с оглед на
цитираното решение на СЕС съдът следва да преценява фактическата и
правна сложност на всяко дело. Настоящият състав намира, че конкретното
дело не се отличава с висока фактическа или правна сложност, проведено е
само едно открито съдебно заседание, поради което справедливото
възнаграждение е в размер от 300 лв.
При определяне на размерите на присъдените разноски съдът
съобразява обстоятелството, че макар да са сключени два договора за правна
помощ с адв. М., то последният е представлявал и двете ответници, като е
депозирал от тяхно име два напълно идентични отговора на искова молба.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.К. България“ ЕООД, ЕИК *******, против С.
Т. Т., ЕГН **********, и К. Н.– ИВ., ЕГН **********, по реда на чл. 422, вр.
чл. 415 ГПК установителни искове за признаване за установено между
страните, че ответниците дължат солидарно на ищцовото дружество на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК сумата 1
915,12 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит
№******** от 02.10.2019 г., ведно със законна лихва за период от 25.11.2022
г. до изплащане на вземането, сумата 25,48 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за период от 10.10.2021 г.
до 24.11.2022 г., сумата 267,15 лева, представляваща договорно
възнаграждение за период от 10.04.2021 г. до 10.10.2021 г., за които вземания
е издадена на 19.12.2022 г. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
64462/2022 г. по описа на СРС, 178 състав., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
8
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.К. България“ ЕООД, ЕИК *******,
против С. Т. Т., ЕГН **********, и К. Н.– ИВ., ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 79 ЗЗД за солидарно заплащане на сумите 437,50 лева -
възнаграждение за допълнителна услуга Фаст, и 656,25 лева - възнаграждение
за допълнителна услуга Флекси, по договор за потребителски кредит №
******** от 02.10.2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „П.К. България“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на С. Т. Т.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 50 лева - разноски
за заповедното производство, и сумата 300 лева - разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА „П.К. България“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на К. Н.–
ИВ., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 50 лева -
разноски за заповедното производство, и сумата 300 лева - разноски за
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9