№ 1677
гр. Русе, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20224520105508 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 128, вр. чл. 242 от КТ от С. В. Т. против
ФЛОР ЕООД за заплащане на нетно трудово възнаграждение в размер на 252.19 лева за
месец юни 2021 год., мораторна лихва с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на
32.13 лева за периода от 01.08.2021 год. до 02.11.2022, трудово възнаграждение за месец
юли 2021 год. в нетен размер на 320.98 лева, мораторна лихва с правно основание чл. 86, ал.
1 от ЗЗД в размер на 38.17 лева за периода от 01.09.2021 год. до 02.11.2022, както и
законната лихва върху главниците от предявяване на иска до изплащане на задължението,
ведно направените разноски по делото.
Ищецът твърди, че работила по силата на трудов договор от 26.04.2021 год. с
ответника на длъжност „хигиенист“ до 31.07.2021 год., когато бил прекратен на основание
чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ със Заповед № 71/28.07.2021 год. Договореното основно трудово
възнаграждение било в размер на 325.00 лева.
Ответникът е подал писмен отговор, не оспорва исковете. Твърди, че след получаване
на исковата молба е установил, че действително са останали неизплатени трудови
възнаграждения, въпреки че са внесени дължимите данъци и осигуровки. Дължимите
трудови възнаграждения били платени на ищеца с пощенски запис. Моли искът да бъде
отхвърлен, ако ищецът не го оттегли. Счита, че не дължи разноски, тъй като с поведението
си не е станал причина за завеждане на делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
1
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че ищецът е била в
трудово правоотношение с ответника по силата на трудов договор № 61 от 26.04.2021 год. с
ответника на длъжност „хигиенист“ до 31.07.2021 год., прекратен на основание чл. 325, ал.
1, т. 1 от КТ със Заповед № 71/28.07.2021 год. Страните не спорят, че договореното основно
трудово възнаграждение е в размер на 325.00 лева, както и че исковите претенции са
платени на ищеца на 24.11.2022 год.- след предявяване на иска и връчване на исковата
молба на ответника. Ищецът признава неизгодни за него факти относно плащането на
възнаграждението.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено, считано от 31.07.2021 год.
При преценка на обстоятелствата по делото, установени с допустими доказателства,
съдът намира, че е налице неизпълнение от страна на ответника на задължението му за
заплащане на трудово възнаграждение за месеците юни и юли 2021 год. в срока по трудовия
договор- 31.07.2021 год., респективно 31.08.2021 год., т.е. преди предявяване на иска, с
което поведение той е станал причина за завеждане на делото. На 24.11.2022 год. е
заплатено дължимото възнаграждение, поради което и на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК,
вземайки предвид настъпилите след предявяване на иска факти, съдът следва да отхвърли
иска.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът дължи
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер на 300.00
лева. Не са налице кумулатвините предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като с
поведението си ответникът е станал причина за предявяване на иска, неспазвайки
уговорения в трудовия договор срок за заплащане на трудовото възнаграждение в пълен
размер. В случая и на основание чл. 128, т. 2 чл. 245 и чл. 270 от КТ покана за заплащане на
трудово възнаграждение работникът не дължи.
Липсата на списък по чл. 80 не води до неоснователност на искането за присъждане
на разноски, а единствено прегражда възможността да се претендира изменение на
решението в частта за разноските от страната, която не го е представила.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на РРС сумата 50.00
лева, представляваща държавна такса.
Така мотивиран, Русенски районен съд, първи граждански състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. В. Т., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Русе, ул. Г.
2
С. р* № 18, вх. 1 чрез адвокат Г. Т. от АК- Варна против ФЛОР ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. м** № 2, представлявано от Ц.Г.Д.
пълномощник: адвокат П. К. И. от АК- Русе иск за заплащане на нетно трудово
възнаграждение в размер на 252.19 лева за месец юни 2021 год., мораторна лихва с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на 32.13 лева за периода от 01.08.2021 год. до
02.11.2022, трудово възнаграждение за месец юли 2021 год. в нетен размер на 320.98 лева,
мораторна лихва с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на 38.17 лева за периода от
01.09.2021 год. до 02.11.2022, както и законната лихва върху главниците от предявяване на
иска до изплащане на задължението, поради погасяване чрез плащане.
ОСЪЖДА ФЛОР ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Русе,
ул. м** № 2, представлявано т Ц.Г.Д. пълномощник: адвокат П. К. И. да заплати на адвокат
Г. Д. Т. от АК- Варна сумата 300.00 лева- адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА ФЛОР ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Русе,
ул. м** № 2, представлявано т Ц.Г.Д. пълномощник: адвокат П. К. И. да заплати по сметка
на Районен съд- Русе сумата 50.00 лева, представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3