Решение по дело №399/2019 на Районен съд - Пирдоп

 

           Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                                           

                                                                         №

 

 

                гр. Пирдоп, 25.11.2019 г.  

                                  

                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

   

 

            Районен съд-Пирдоп, първи състав, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                                Председател: Симеон Гюров                                                        

            При участието на съдебния секретар Мария Николова, като разгледа докладваното от съдията Гюров гр.д.№ 399 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:

                                        

Производството е по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.

„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. З.Й.Ц. – САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр. София, ж.к. Гео Милев, ул. „Александър Жендов” № 6, ет. 5, е сезирало съда с иск за установяване на съществуване на вземането по  Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 21.01.2016 г., съгласно които на клиента е предоставен мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство Telenor Smart Plus II Black. Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 151.57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни вноски в размер на 6.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират с месечните сметки за ползвани мобилни услуги; по Договор за мобилни услуги № ********* от 23.01.2016 г., съгласно който на клиента е предоставен мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство Tablet Alcatel PIXI3 7 Black и по Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 09.09.2016 г., съгласно което за мобилен номер **********, ползван от ответника съгласно предходно сключен Договор за мобилни услуги, влиза в сила нов абонаментен план, срещу И.М.Г. ЕГН: **********,***, п.к. 2070, ул. „Славци” № 14, за  сума в общ размер на 227.30 лв. (двеста двадесет и седем лева и тридесет стотинки), дължима се съгласно фактура № **********/15.10.2016 г., фактура № **********/15.11.2016 г. и фактура № **********/15.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д.№298 по осина на Районен съд-Пирдоп за 2019 г.до окончателното изплащане на вземането.  Претендира и разноски в настоящото и заповедното производство в общ размер на 770,00 лв.

Ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се явява в първото по делото заседание – редовно призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

            С оглед на горното и на основание чл.238, ал.1 от ГПК,  ищецът е поискал от съда постановяване на неприсъствено решение по делото срещу ответника.

 

Исковата претенция се явява вероятно основателна, с оглед на посочените в молбата обстоятелства, представените и събрани по делото доказателства, установяващи дължимостта на паричното вземане на ищеца към ответника, поради което съдът преценява, че следва да постанови уважително решение, основаващо се на предпоставките за неприсъствено такова, а именно: ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се явява в първото по делото заседание – редовно призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; ищецът е поискал от съда постановяване на неприсъствено решение по делото срещу ответника на основание чл.238, ал.1 от ГПК; на страните са указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 ГПК и искът се явява вероятно основателен и подкрепен с убедителни доказателства.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за установено съществуването на вземането на ищеца към ответника така, както е предявено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски по настоящото и заповедното производство в размер общо на 770,00  лева.

 

Водим от горното, Районен съд-Пирдоп, първи състав

 

                                                            Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че от страна на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6 е налице вземане по издадена Заповед № 277 от 30.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело №298 по описа на Районен съд-Пирдоп за 2019 година, срещу И.М.Г. ЕГН: **********,***, п.к. 2070, ул. „Славци” № 14,  както следва: сума в общ размер на 227.30 лв. (двеста двадесет и седем лева и тридесет стотинки), дължима се съгласно фактура № **********/15.10.2016 г., фактура № **********/15.11.2016 г. и фактура № **********/15.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2019г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д.№298 по описа на Районен съд-Пирдоп за 2019 г. до окончателното изплащане на вземането.  

 

ОСЪЖДА И.М.Г. ЕГН: ********** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, сумата в общ размер на 770,00 лева, за направените разноски по настоящото производство и по ч.гр.д. №298/2019 г. по описа на РСПп.

 

РЕШЕНИЕТО се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                                                     РАЙОНЕН  СЪДИЯ: