№……………………….../05.01.2016 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х СЪСТАВ в открито съдебно
заседание, проведено на единадесети декември през
две хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА
при
секретар С.Я.,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2220
по описа за 2015
г.,
за
да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата си молба Г.И.Д.
твърди, че ответникът Прокуратурата на Република България следва да бъде осъден
да заплати, както следва: сумата от 100 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в
причинени психически страдания, срам, унижения, дискомфорт
и накърняване на доброто му име в обществото, в следствие на обвинение в
извършване на престъпление, по което воденото срещу него наказателното
производство ДП № 59/2010 г. по описа на ОСС – Варна, е приключило с
оправдателна присъда № 171/26.04.2013 г. по НОХД № 260/2013 г. по описа на ВРС,
ХХХVІ състав, потвърдена с решение № 195/12.07.2013 г. по ВНОХД № 714/2013 г.
по описа на ВОС, н.о. и сумата от 3 500 лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди изразяващи се в заплатени адвокатски
възнаграждения по ДП № 59/2010 г. по описа на ОСС – Варна в размер на 500 лева,
по НОХД
№ 260/2013 г. по описа на ВРС, ХХХVІ състав в размер 2000 лева и по ВНОХД № 714/2013
г. по описа на ВОС, н.о. в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 12.07.2013 г. до окончателното им изплащане. Претендират
се направените по делото разноски.
Ответникът
Прокуратурата на Република България депозира отговор на
исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, като оспорва изцяло исковете като
неоснователни. Твърди се, че не са доказани вредите и причинно-следствената им
връзка с повдигнатото обвинение, както и техния размер. Излага се в
евентуалност, че претенциите са изключително завишени по размер.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От материалите по приобщеното дознание ДП № 59/2010
г. по описа на ОСС – Варна се установява: С
Постановление от 20.04.2012 г.
на следовател в Окръжен следствен отдел
– ОП - Варна
ищецът е привлечен като обвиняем за
извършено престъпление
по чл. 387 ал. 2, пр. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че през периода
22.03.2010 г. - 03.05.2010 г. в гр.
Варна, при условията на
продължавано престъпление,
в качеството си на длъжностно лице
от състава на МВР - в.н.д. Началник сектор
„Базова научно-техническа лаборатория" при ОД на МВР -Варна, експерт криминалистически експертизи, не изпълнил задълженията си по служба,
произтичащи от Методически указания № 1д2401/23.12.2009 г. на
Генерален комисар на МВР -
Видно е от НОХД № 260/2013 г. по описа на ВРС, ХХХVІ състав, че същото
е образувано по обвинителен акт по ДП № 59/2010 г. по описа на ОСС - Варна срещу Г.И.Д. за престъпление по чл. 387 ал. 2, пр. 1, вр.
с ал. 1, вр. с чл.
26, ал. 1 от НК, като с присъда
№ 171/26.04.2013 г. Д. е признат за
невиновен
в това, че през периода 22.03.2010 г. - 03.05.2010 г. в гр.
Варна, при условията на
продължавано престъпление,
в качеството си на длъжностно лице
от състава на МВР - в.н.д. Началник сектор
„Базова научно-техническа лаборатория" при ОД на МВР -Варна, експерт криминалистически експертизи, не изпълнил задълженията си по служба,
произтичащи от Методически указания № 1д2401/23.12.2009 г. на
Генерален комисар на МВР -
От удостоверение на ОД на МВР – Варна /лист 25/ е видно, че Г.И.Д. е заемал последователно длъжностите
„разузнавач”, началник на група и ВНД началник на сектор в сектор „Базова
научно-техническа лаборатория” към ОД на МВР – Варна в периода от 25.03.1993 г.
– 05.01.2011 г.
От справка на Варненски окръжен съд /26/ се установява, че Д. фигурира в
списъка на вещи лица от 2003 г., както и че фигурира като вещо лице и към
настоящия момент.
Представени са амбулаторни листи за извършени прегледи на ответника от
28.02.2013 г., 21.03.2013 г., 30.04.2013 г., 19.09.2013 г., като на същия са
поставени диагнози умерено тежък депресивен епизод, тежък депресивен период без
психотични симптоми и рецидивиращо депресивно
разстройство /листи 27 – 30/.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от
съда СПЕ /листи 59 – 61/, кредетирано като обективно
и компетентно изготвено се установява, че на Д. му е поставена диагноза умерено тежък депресивен епизод, като при освидетелстването се
диагностицират – понижено настроение, нестабилност на нервната система,
тревожност, сензитивност и интровертна
насоченост. Същият все още болезнено изживява факта от водените съдебни дела и
несправедливото обвинение. Това обстоятелство е повлияло, както на психичното
му състояние, така и на състоянието на семейството му. Повлияло е социалните
контакти в разширения социум – уволнение от работа, промяна на града и нова
работа на по-ниска длъжност. Ответникът е преживял дистанциране на приятели и
познати. Към настоящия момент при него се наблюдава повишена възбудимост и
лесна раздразнителност в комуникациите и интеракциите
с другите лица в тях. Налице е завоялирана вербална
агресивност, която с автоагресивна насоченост. Д. се
е намирал в перманентен стрес по време на водените съдебни дела, който стрес се
е превърнал в дистрес. След приключване на водените
дела състоянието му постепенно се е стабилизирало, но тежкото злокачествено
заболяване диагностицирано в началото на 2015 г. е нов психически стрес довел
до актуализиране на преживения дистрес. Ответникът е
с устойчиво емоционално състояние и често и силно преживяване на емоцията –
емоционален навик. Психотравменото преживяване на
наказателното производство от Д. нарушава психичния баланс на личността му,
като повлиява преживяванията -
настроение, емоции, повишена сензитивност,
чувствителност спрямо себе си и мнителност спрямо другите въздейства
негативно върху самооценката, създава малоценностови изживявания, повишава страховата
готовност. Натрапливи спомени и емоции ограничават,
стесняват контактите му и интересите. Същият е с промяна в начина на живот,
усложнили са се взаимоотношенията му с близки и познати, нарушено е качеството
му на живот.
По
искане на ищеца, с оглед доказване на твърденията
му, са разпитани
свидетелите Е.А.А. /без родство и дела
със страните/ и П.Г.В.
/съпруга на ищеца/, чиито показанията
съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти,
базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени
факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени
и гласни доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите
причинени на граждани от органи на следствието и прокуратурата при повдигнато
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
В настоящия случай
твърденията на ищеца са за претърпени неимуществени и имуществени вреди в
следствие на това, че срещу него е повдигнато, поддържано
обвинение за извършено престъпление
по чл. 387 ал. 2, пр. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, завършило с оправдателна присъда.
Съдът намира, че са
налице всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба, а именно
– повдигнато обвинение на ищеца за извършено престъпление по чл. 387 ал. 2, пр.
1, вр. с ал. 1, вр. с чл.
26, ал. 1 от НК и влязла в сила Присъда № 171/26.04.2013 г. по НОХД № 260/2013
г. по описа на ВРС, ХХХVІ състав, с която
Г.И.Д. е признат за невинен за това, че през периода
22.03.2010 г. - 03.05.2010 г. в гр. Варна, при условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице от състава на МВР - в.н.д. Началник сектор „Базова научно-техническа
лаборатория" при ОД на МВР -Варна, експерт криминалистически
експертизи, не изпълнил задълженията си по служба, произтичащи от Методически
указания № 1д2401/23.12.2009 г. на Генерален комисар на МВР -
Прокурорът е
държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление, длъжен е
да му даде правилна квалификация, проверява има ли основание за прекратяване
или спиране на предварителното наказателно производство, събрани ли са всички
доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се
обвинението от тези доказателства, отстоява обвинението в процеса. Ето защо,
обвинението в престъпление се явява неоснователно винаги когато лицето е
оправдано. Безспорно е налице и правнорелевантната
причинна връзка между действията на ответната страна и увреждането на ищеца,
която се извежда от общите правила на чл. 51 от ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ. Съгласно
чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
Със събраните гласни
доказателства се доказа претърпяването на неимуществени вреди от ищеца. Свидетелите
А. и В. установяват настъпили неблагоприятни последици в емоционалното
състояние на ищеца в следствие на образуваното спрямо него наказателно
производство, което е преминало и двете фази – досъдебна и съдебна, а именно:
отрицателна промяна в характера, изразяваща се в униние, нервност, затваряне в
себе си, поява на суицидни мисли, отчужденост от околните, влошаване на семейния
микроклимат и на психическото му състояние, непрестанен стрес, преживяно чувство на притеснение в отношенията с близки и познати.
Свидетелите свързват
същите с воденото срещу ищеца наказателно производство за квалифицирано длъжностно
престъпление. В тази насока съдът обаче не може да цени без ограничения тези
показания, доколкото от тях и от останалия събран доказателствен материал по
делото е видно, че Д. е бил уволнен от длъжността ВНД началник сектор „БНТЛ” в
отдел „КП” при ОД на МВР – Варна със заповед на Министъра на вътрешните работи
от 29.12.2010 г., която ответникът е оспорил и по негова жалба е водено съдебно
производство пред Върховния административен съд, което не е приключило в негова
полза /листи 134 – 141 от том VІІ на ДП 59/2010 г./. Установява се, че ищецът
изключително тежко е приел отстраняването му от длъжност и прекратяване на
служебното му правоотношение, тъй като освен, че не е разполагал със странични
доходи за издръжка на себе си и семейството си, но и е бил силно отдаден на
професията си. Изводът на съда е, че негативните проявления у ищеца не са само
и единствено резултат на процесното обвинение.
Необосновано би било да се изключи въобще въздействието върху психиката на
ищеца и на други фактори – налагането на дисциплинарно наказание „уволнение”, воденото
по негова жалба административно производство пред Върховния административен съд
по повод прекратеното служебно правоотношение, което обаче приключва с влязло в
законна сила решение, с което се отхвърля жалбата.
Безспорно е налице правнорелевантната причинна връзка между действията на
ответната страна и увреждането на ищеца, която се извежда от общите правила на
чл. 51 от ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ. Но същевременно не само и единствено тези
действия са в причинна връзка с така описаното психическо състояние на ищеца.
Не се установи, че претърпените от Д. негативни последици са предизвикани единствено
от воденото ДП № 59/2010 г. по описа на ОСС – Варна и последвалото съдебно
производство по повдигнатото му обвинение за длъжностно престъпление, предвид преживените
от него изключително отрицателни изживявания по повод демонстративното му
отстраняване от длъжност и последвалото го уволнение, по сведения на свидетеля В..
Установи се обаче, че
в следствие на провежданото наказателното преследване спрямо Г.Д. се е стигнало
до действително уронване на доброто му име сред обществото. От показанията на свидетелите
А. и В. е видно, че наказателното производство се е отразило на създадената от Д.
репутация на компетентен и безпристрастен експерт - криминалист и то в
отрицателна посока, тъй като поради качеството му на обвиняем и подсъдим вече не
е бил назначаван за вещо лице в различните производства за разлика от преди
това, когато е бил търсен и ценен като експерт. Това обаче не е попречило на
ищеца да упражнява трудова дейност, тъй като от цитираните показания се
установява, че същият работи и към настоящия момент, макар и извън системата на
МВР.
От друга страна обаче не се
доказа, воденото срещу ищеца конкретно наказателно преследване
изобщо да е станало широко обществено достояние поради действия на
прокуратурата и по тази причина да са
били накърнени честта
и доброто име на Д. в обществото. Не се доказа наличие на публикации в пресата досежно воденото спрямо ищеца
досъдебно производство. Не се установи още и влошаването на здравето му поради
онкологично заболяване да е в пряка и непосредствена връзка с процесното наказателно производство, тъй като от
прегледаната медицинска документация от вещото лице по допуснатата СПЕ, която
съдът цени като обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните, е
видно, че горепосоченото заболяване е диагностицирано и лекувано през 2015 г.,
период следхождащ релевантния 20.04.2012 г. –
12.07.2013 г.
Воден от горното съда
намира, че прокуратурата дължи обезщетение на ищеца, като при
определяне размера на същото следва
да се изхожда,
както от общия принцип за
обезщетяване на причинените неимуществени вреди по справедливост
визиран в разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД, така и от разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, според която границите
на отговорността се простират до
вредите, ”които са пряка
и непосредствена последица от увреждането”. Определената сума пари в най-пълна
степен следва да компенсира вредите.
В настоящата хипотеза съдът съобразява продължителността на воденото наказателно производство
срещу ищеца – година и три месеца; предвиденото наказание за престъплението, в
което е бил обвинен – до
8 години лишаване от свобода; вида на търпените от
него страдания от морален характер;
взетата спрямо него най-лека мярка за неотклонение
„подписка”,
намира, че сумата от 7500
лева справедливо обезщетява доказаните неимуществени вреди, като за разликата до претендираните 100 000 лева искът следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен.
В настоящото производство се търси и обезщетение за претърпените от ищeца имуществени вреди. Тази претенция е
установена в пълния й претендиран размер от 3500 лева, представляваща заплатени
адвокатски възнаграждения по ДП № 59/2010 г. по описа на ОСС – Варна в размер на 500 лева /лист 18 от том VІІ на ДП/,
по НОХД № 260/2013 г. по
описа на ВРС, ХХХVІ състав в размер 2000 лева /лист 179/ и по ВНОХД №
714/2013 г. по описа на ВОС, н.о. в размер на 1000 лева /лист 30/.
На
основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава по отношение на
вредите от деня на непозволеното увреждане, което за неимуществените е от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда за извършеното престъпление /т.
4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк.
гр. д. № 3/2004 г., ОСГК/, а за имуществените е от датата на извършване на
разхода. По делото е видно, че НОХД № 260/2013 г. по описа на ВРС, ХХХVІ състав
е влязла в законна сила, считано от 12.07.2013 г., от която дата се претендира
и присъждане на обезщетение за забава и за претърпените от ищеца имуществени
вреди, въпреки, че разходите за адвокатска защита са направени преди този
момент. Т.е акцесорния иск с правно основание чл. 86
от ЗЗД се явява основателен и като такъв следва да бъде изцяло уважен.
С оглед изхода на правния спор ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените от ищеца разноски в настоящото производство, съобразно уважената
част от исковете в размер на 402.27 лева, представляващи платена държавна такса
– 10 лева, заплатен депозит за СПЕ – 140 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 3635 лева, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА, вр. с
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр.София, ул.”Витошка”
№2, представлявана от Главния прокурор С.Ц. да заплати на Г.И.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, както следва: сумата от 7 500 /седем хиляди и петстотин/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в причинени психически страдания, дискомфорт и накърняване на доброто му
име в обществото, в следствие на обвинение в извършване на престъпление,
по което воденото срещу него наказателното производство ДП № 59/2010 г. по описа на
ОСС – Варна, е приключило
с оправдателна присъда №
171/26.04.2013 г. по НОХД № 260/2013 г. по описа на
ВРС, ХХХVІ състав, потвърдена
с решение № 195/12.07.2013 г. по
ВНОХД № 714/2013 г. по описа
на ВОС, н.о. и сумата от 3 500 /три хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения по ДП № 59/2010 г.
по описа на ОСС – Варна в размер на 500 лева,
по НОХД № 260/2013 г. по
описа на ВРС, ХХХVІ състав в размер 2000 лева и по ВНОХД № 714/2013 г. по описа на
ВОС, н.о. в размер на 1000 лева, в следствие на обвинение в извършване на престъпление,
по което воденото срещу Д.
наказателното производство ДП
№ 59/2010 г. по описа на ОСС – Варна, е приключило с оправдателна присъда № 171/26.04.2013 г. по
НОХД № 260/2013 г. по описа
на ВРС, ХХХVІ състав, потвърдена с решение №
195/12.07.2013 г. по ВНОХД № 714/2013 г. по описа на
ВОС, н.о., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 12.07.2013 г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от
ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
2, ал. 1,
т. 3 от
ЗОДОВ за разликата над сумата от 7
500 /седем хиляди и петстотин/ лева до пълния размер на претенцията от 100 000 /сто хиляди/ лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр.София, ул.”Витошка”
№2, представлявана от Главния прокурор С.Ц. да заплати на Г.И.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 402.27 /четиристотин и два
лева и двадесет и седем ст./ лева, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: