О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 358
29.05.2018г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета
година, проведено в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като
разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. т. д. № 262
по
описа на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по
въззивна жалба на „АЯ“ ООД - гр. Добрич, ЕИК *********, подадена чрез адв. Я.Я.
от ВАК, срещу решение №
190/20.11.2017г., постановено по т. д. № 39/2016год. по описа на ОС– гр. Добрич, с което
въззивникът е осъден да заплати на „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ“АД - гр. София, ЕИК
*********, сумата 250 000 лв., представляващи максимален размер
на неустойка за неизпълнение по чл. 20 от договор от 28.06.2012 г. за изработка
на линия за производство на пелети, и са отхвърлени насрещните искове, предявените от въззивника срещу въззиваемото дружество, за присъждане на сумата
32 160 лв., представляваща последната част от възнаграждението по същия
договор, и сумата от 5 000 лв., частичен иск за дължима неустойка по чл.
21 от договора с максимален размер от 250 000лв.
В жалбата са инвокирани конкретни
оплаквания за неправилност на решение поради необоснованост и допуснати
процесуални нарушения, като са изложените доводи и съображения за необсъждане
или превратно обсъждане на събрани доказателства. Искането към въззивния съд е за
отмяна на решението изцяло, отхвърляне на първоначалните искови и уважаване на
насрещните искове, с присъждане на съдебно – деловодни разноски за две
инстанции.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен
интерес от обжалването, и отговаря на изискванията на чл. 262 ГПК, поради което
се преценява от въззивния съд като процесуално допустима и редовна.
Въззиваемата страна „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ“АД
- гр. София представя отговор по реда и в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, в
който е изразено становище за неоснователност на жалбата, с подробно изложени
доводи и съображения.
В жалбата и отговора не са направени
искания за събиране на нови доказателства във въззивното производство.
Предвид правния характер на направените
възражения от страните и при съобразяване на приложимите правни норми съставът
на въззивния съд намира, че следва да бъде постановено служебно събиране на
доказателства чрез ползването на специалните знания на експерт – оценител на
машини и съоръжения, необходими във връзка с евентуалното приложение на
императивна правна норма – чл. 266 ЗЗД. На вещото лице следва да бъде възложено
изготвянето на заключение по въпроса: с колко би се намалила стойността на
процесната линия
за производство на пелети ако се приеме, че същата е достигнала
производителност от около 550 кг/ч вместо договорените от 750 до 1000 кг/ч.
Предмет на настоящото производство по
въззивно т. д. № 262/2018г. е и въззивна частна жалба вх. № 2005/26.03.2018г.
на „АЯ“ ООД - гр. Добрич, представлявано
по пълномощие от адв. Я. Я. от ВАК, срещу постановеното по същото дело
определение № 123/08.03.2018г., с което е отхвърлена молба на частния
жалбоподател с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 190/20.11.2017г. в частта
за разноските.
Частната жалба подлежи на разглеждане
по реда на чл. 278 във вр. чл. 248, ал. 3 ГПК. Същата е подадена в срок, от
легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и се преценява като процесуално допустима и
отговаряща на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 във вр. чл. 275,
ал. 2 ГПК.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК представителят
на насрещната страна изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Съдът намира, че е целесъобразно съвместно
разглеждане на жалбите в рамките на образуваното въззивно производство и
произнасянето по тях в общ съдебен акт. Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на страните, на основание
чл. 267, ал. 1 от ГПК.
По направеното от въззивника искане за
допускане обезпечение, съставът на ВнАпС съобрази следното:
Искането,
обективирано в жалбата, е за допускане обезпечение на предявените
насрещни искове
от въззивника срещу въззиваемото дружество,
за присъждане на сумата 32 160 лв., претендирана като последна дължима,
незаплатена част от възнаграждението по процесния договор за изработка, и
сумата от 5 000 лв., частичен иск за дължима неустойка по чл. 21 от договора
с максимален размер от 250 000лв. Посочена е обезпечителна мярка по чл.
397, ал.1, т. 2 ГПК – запор върху произведената в изпълнение на процесния договор
линия за производство на пелети.
Молбата за допускане на обезпечение се
преценява като неоснователна по следните съображения:
При произнасяне по подадена молба по
чл. 389 и сл. ГПК за допускане обезпечение на бъдещ или предявен иск, съдът
следва да направи преценка, въз основа на твърденията в молбата и приложените
към нея доказателства, относно допустимостта и вероятната основателност на
обезпечавания иск, обезпечителна нужда и адекватността на обезпечителната мярка
по отношение на обезпечителната нужда и обезпечавания интерес.
След преценка
на всички представени от молителя доказателства, с които се цели доказване на
релевантни факти и обстоятелства по насрещните искове, съдът намира, че въз
основа на тях към момента не може да се направи обосновано предположение за
основателност на твърденията на молителя за пълно и точно изпълнение на поетите
от него задължения по процесния договор за изработка на линия за
производство на пелети. За да достигне до правен извод за основателност на
исковете, който ще се яви обратен на направения от първоинстанционния съд,
въззивният съд следва да обсъди в решението, при произнасяне по съществото на
спора, всички релевирани от страните оплаквания срещу правилността на първоинстанционния
съдебен акт, съображения и правни доводи, както и да съобрази заключението на
допуснатата съдебно – оценителна експертиза.
Воден от горното, съставът на ВнАпС
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане въззивна
жалба на „АЯ“ ООД - гр. Добрич, ЕИК *********, подадена чрез адв. Я.Я. от ВАК, срещу
решение № 190/20.11.2017г., постановено
по т. д. № 39/2016год. по описа на ОС– гр. Добрич.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото
производство въззивна частна жалба вх. №
2005/26.03.2018г. на „АЯ“ ООД - гр. Добрич,
представлявано по пълномощие от адв. Я. Я. от ВАК, срещу постановеното по
същото дело определение № 123/08.03.2018г., с което е отхвърлена молба на
частния жалбоподател с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на
решение №
190/20.11.2017г. в частта за разноските, и ОБЯВЯВА, че ще се произнесе
по двете жалби с общ съдебен акт.
ДОПУСКА съдебно
– оценителна експертиза, на основание чл. 195 ГПК, по която вещото лице, след
запознаване с материалите по делото и съответните проучвания на пазарни цени,
да даде заключение по въпроса: с колко би се намалила стойността на
процесната линия за производство на пелети ако се приеме, че същата
е достигнала производителност от около 550 кг/ч вместо договорените от 750 до
1000 кг/ч.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 150 лв. /сто и петдесет
лева/, който следва за бъде внесен от въззиваемото дружество „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ“АД - гр. София
по набирателната сметка на ВнАпС, в тридневен срок от съобщението, с
представяне на доказателства за плащането в същия срок.
НАЗНАЧАВА
вещо лице БИСЕР НИКОЛОВ АТАНАСОВ за изпълнение на допуснатата СОЕ. Вещото лице
да се призове след представяне на доказателства за внасяне на депозита.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 26.06.2018г. от
14.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ОТХВЪРЛЯ молбата на АЯ“ ООД - гр. Добрич, ЕИК *********, представлявано по пълномощие от адв. Я.Я. от ВАК, за
допускане обезпечение на насрещни искове, предявени срещу „РИСК
ИНЖЕНЕРИНГ“АД- гр. София, ЕИК *********, за присъждане на
сумата 32 160 лв., представляваща последната част от възнаграждението по договор от 28.06.2012 г. за изработка на линия за
производство на пелети,
и сумата от 5 000 лв., частичен иск за дължима неустойка по чл. 21 от
договора с максимален размер от 250 000лв., като неоснователна.
Определението подлежи на
обжалване само в частта, с която е отхвърлена молбата за обезпечение, с частна
жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок, считано от връчването
му на молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.