РЕШЕНИЕ
№ 183/гр. Перник, 27.05.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на 25.04.2019 год. /двадесет и пети
април през две хиляди и деветнадесета година / в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове: Рени Ковачка
мл.с. Кристина Костадинова
при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Ковачка
възз. гр. дело № 129 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 178/21.12.2018год.,
постановено по гр.дело № 734/2018год. Р. районен съд признал за установено по
отношение на „Леяро ковашки машиностроителен комплекс“ ЕООД гр.Р., че дължи
на „Радомир Метал Индъстрийз“ АД гр.Р.
сума в размер на 7 675.20лева, представляваща стойността на продадени, но
незаплатени 13 бл. отливки за ходови колела, за което е издадена фактура №
**********/***год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение-11.05.2018год. до окончателното
й изплащане и е осъдил „Леяро ковашки машиностроителен комплекс“ ЕООД гр.Р. да
заплати на „Радомир Метал Индъстрийз“ АД гр.Р. разноски по делото в размер на
1261.02лева.
Недоволен от така
постановеното решение е останал ответникът в първоинстанционното производство, поради което го обжалва изцяло в срока по в срока по чл.259, ал.1 от ГПК. В жалбата се твърди,
че неправилно и необосновано районния съд е приел за доказано предаването на
стоката като в тази връзка е кредитирал показанията на св. Ш. и писмо от ***год.,
без да съобрази показанията на свидетеля К. и липсата на индивидуализация на процесните колела. Твърди
също така, че първоинстанционния съд е допуснал нарушения на процесуалните
правила, тъй като се е позовал на недопустими свидетелски показания .Счита, че
доколкото се твърди, че от склада са
изнесени ходови колела на стойност
5000лева и че за тях е издадена заповед за продажба, то е недопустимо
предвид забраната в чл. 164, ал.1,т.3, предл.3 от ГПК установяването на подобна
сделка да се установява със свидетелски показания. Поддържа, че районният съд е
направил неправилна интерпретация на
представеното по делото писмо от ***год., като не се е съобразил с
клаузите на сключено между страните споразумение от ***год. Според
жалбоподателя извод за предаване на
стоката не може да се направи и въз основа на фактура № **********/***год., тъй
като същата не е подписана от негов представител, а и не е взето предвид от
съда и нейното оспорване. Счита, че районният съд неправилно е приел за доказан
предявения иск, позовавайки се по отношение стойността на процесните колела на
изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, която счита за изготвена
въз основа на субективни показания и без да са отчетени идентифициращите
характеристики на процесните ходови колела. Моли обжалваното решение да бъде
отменено като неправилно и необосновано и постановено ново за отхвърляне на
предявения против него установителен иск. При отхвърляне на иска претендира
присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок е подаден писмен отговор от „Радомир Метал
Индъстрийз“ АД гр.Р., с който се оспорва подадената въззивна жалба. Поддържа, че
събраните по делото гласни доказателства са допустими и правилно преценени от
районния съд, тъй като са непротиворечиви и кореспондират с представените по
делото писмени доказателства. Твърди, че процесната продажба произтича от
сключено между страните споразумение от ***год., че продадените вещи са
индивидуализирани в писма изх.№ 035/05.07.2017год. и писмо изх.№
256/07.07.2017год., че съдебно-техническа и ценова експертиза по делото е
изготвена в съответствие изискванията на чл. 326, ал.2 от ТЗ, както и че
правилно районния съд е приложил разпоредбата на чл.326, ал.2 от ТЗ относно
цената на продадената стока. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно с присъждане на
направените във въззивното производство разноски.
При извършената
служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът констатира, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което следва да се извърши проверка за неговата
законосъобразност по наведените в жалбата доводи.
Пред районният
съд е предявен установителен иск по чл. 422 вр. чл.415 ал.1 от ГПК. По изложените в исковата молба обстоятелства, ищецът «Радомир Метал Индъстрийз» АД гр.Р. претендира установяване съществуването на
вземане спрямо «Леяро Ковашки Машиностроителен
комплекс» ЕООД гр.Р., произтичащ от Договор за продажба на 13 броя ходови колела и издадена
фактура –№ **********/***год. на стойност 7 675.20лева. Ищецът твърди, че в
изпълнение на поето със Споразумение за изпълнение на договорни действия по
инвестиционно споразумение от ***год. е предоставил на ответника 13 броя ходови
колела-изделие № *** на обща стойност 6 396лева без ДДС и
7 675.20лева с ДДС, които последният не му заплатил. Предвид на това е подадено
заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и такава е била
издадена от районния съд. С постъпилото
от „Леяро ковашки машиностроителен комплекс„ ЕООД гр.Р. против издадената заповед за изпълнение № 485/***год. възражение ищецът обосновава и правния си
интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК «Леяро ковашки машиностроителен комплекс»
ЕООД гр.Р. е депозирал писмен отговор, с
който е оспорил иска като неоснователен. Оспорил е представената от ищеца
фактура № *********/***год., с твърдения, че не съставлява доказателство за
наличие на продажбено правоотношение с ищеца и за получаване на стоката, тъй
като нито е подписана от негов
представител, нито е осчетоводена в счетоводството му. Твърди, че между страните
не е налице договор за продажба,поради което за него не съществува задължение
за заплащане на продажната цена.
Районният съд е уважил така предявения иск като е приел, че между страните
е сключен договор за търговска продажба на 13 броя ходови колела, че последните
са предадени на купувача и че последният е неизправна страна по него, тъй като не е
заплатил продажната цена. По отношение на продажната цена е приложил разпоредбата на чл.326, ал.2 от ТЗ.
От фактическа страна по делото се установява следното:
По делото е представено Споразумение за изпълнение на договорени действия
по инвестиционно споразумение от ***год., в чл.7 от което страните са се
съгласили, че считано от датата на сключването му, «Леяро ковашки
машиностроителен комплекс» ЕООД /ЛКМК/ ще закупи от «Радомир Метал Индъстрийз» АД /РМИ/ суровини и материали на стойност
1 500 000 лева като конкретния избор на закупуваните от ЛКМК суровини
и материали ще се извършва с писмено уведомление на ЛКМК към РМИ. Уговорили
също така, че останалите суровини и материали, собственост на РМИ, подлежат на
продажба на трети лица като ЛКМК ще осигури необходимия достъп и съдействие за
улесняване на продажбите.
На 05.07.2017год. Изпълнителния директор на «Радомир Метал Индъстрийз» АД гр.Р. е изпратил писмо до «ЛКМК» ЕООД гр.Р., с което
и по повод взети заготовки за ходови колела с инвентарен номер *** и с оглед
тяхното фактуриране е поискал да се определи човек за договаряне на цената и
фактуриране.
В отговор на така цитираното писмо
Управителят на «ЛКМК» ЕООД е отговорил с писмо изх.№ 256/07.07.2017год.,
в което е посочил, че претендираните за взети заготовки ще бъдат възстановени и
не е необходимо да бъде определен човек за договаряне на цената и фактуриране.
На ***год. е издадена фактура № ********** за 13 броя ходови колела, инв.№ ***
на обща стойност 7 675.20лева.
По делото е разпитан като свидетел В. К., от чиито показания се установява,
че в цеха, на който е началник, през м.
юни-юли 2017год. са обработвани ходови колела и те са докарвани като отливки. Същите
са се намирали в корпус 15, докарвани
са по заявка на началниците на
съответните цехове, които са ги поръчвали. Свидетелят установява, че годишно
обработват около 20-30 отливки на ходови
колела, че такива през 2012год. са правени от «Радомир Метал Индъстрийъз», където
свидетелят е работил преди това и че през 2012год. са били изработени около 150
броя. Сочи, че докараните в неговия цех през м.юни-юли.2017год. ходови колела
са механообработени и са наличини в корпус 9, че не са 13, а са около 20 броя.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Е. Ш., която е през м.юни-юли 2017год. е
работила като *** в «Леяро ковашки машиностроителен комплекс» ЕООД се установява,
че складът с отливките не е в корпус 15, а на друго място. Установява се също
така, че през м.юни-юли.2017год. в склада е имало 128 броя отливки за ходови
колела, които са били собственост на «Радомир Метал Индъстрийз» и че през м.юли всичките били изкарани.
Свидетелката сочи, че отливките били различни размери и че през м.юли издали
заповед за продажба на 13 броя от тях. Свидетелката ползвала отпуск през м. юли, но установява, че като се върнала
в края на м. юли, всичките колела били изкарани от склада.
От изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че
справедливата пазарна стойност на 13 броя заготовки за ходови колела за подемни
кранове към м.юли 2017год. възлиза на 11 179.27лева. Вещото лице е
определило цената след направени проучвания за цени на отливки за ходови колела
от стомана 55Л за периода юли 2017год.. Съобразил се е с теглото на заготовките, което е определил на
база информация за ходови колела със същата или подобни размери както следва:
заготовка за ходово колело с диаметър 680 мм и заготовка за ходово колело с
диаметър 760 мм.
Преценявайки така събраните доказателства, настоящият въззивен състав
напълно споделя изложените от районния съд мотиви за основателност на
предявения от „Радомир Метал Индъстрийз“ АД гр.Р. установителен иск и на основание чл.272 от ГПК
препраща към тях.
Предвид наведените във въззивната жалба оплаквания допълва следното: В
правната доктрина и в съдебната практика няма спор, че договорът за търговска
продажба е неформален и консесуален договор, който се счита за сключен в
момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му
съществени елементи-предмета и цената. Писмената форма не е условие за
действителност, а само форма за доказване на търговската продажба.
Безспорно представената от ищеца фактура
не представлява годно доказателство за извършени фактически действия по
получаването и приемането на стоката, нито пък доказателство за облигационна
обвързаност между страните по силата на неформален договор за търговска
продажба. Това е така, тъй като тя съставлява частен документ, оспорена е от
ответника и не носи неговия подпис.
Налице са обаче писмени доказателства, установяващи тази обвързаност. Представеното
по делото Споразумение от ***год. установява постигната между страните принципна
договореност за продажба на останали на
територията на ответника ЛКМК суровини и материали, както и такава за
тяхната обща цена- 1 500 000 лева. Наличието на облигационна
обвързаност във връзка с продажбата на конкретните 13 броя отливки за ходови
колела се установява от цитираните по-горе писма. В писмо изх.№
256/07.07.2017год. се съдържа изявление от страна на „Леяро ковашки
машиностроителен комплекс“ ЕООД и то по повод конкретно запитване от страна на
ищеца за „взети“ заготовки за ходови
колена с инвентарен № ***,че ще тези ходови колела ще бъдат „върнати“, което по същество
съставлява признание за тяхното получаване. В случая е налице фактическо приемане на стоката – процесните
13 броя заготовки за ходови колена с инвентарен
№ ***, а това е израз на постигнато съгласие, с което договорът за
продажба се счита за сключен. Намерението за
последващо „възстановяване“ на вещите предмет на договора за продажба не
променя този извод, нито освобождава
купувача от задължението му по чл. 327,ал.1 от ТЗ.
Неоснователно се твърди във
въззивната жалба, че районният съд е направил извод за наличие на продажбено
правоотношение между страните въз основа на свидетелки показания, които са
недопустими съгласно чл. 164, ал.1 ,т.3 от ГПК. Районният съд, позовавайки се
на показанията на разпитаната по делото свидетелка Е. Ш., е приел за доказан
факта на получаване на процесните колела от купувача и установяването на този
факт със свидетелски показания е допустимо. Предаването на вещта, предмет на
договор за покупко-продажба, не се
включва в неговия фактически състав, а е
в изпълнение на породените от него договорни задължения. Ето защо, за
изпълнение на задължението на продавача да предаде стоката, законодателна
забрана за събиране на свидетелски показания, не е въведена.
Правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че
търговското качество на страните по делото
обуславят търговския характер на сключената между тях сделка. Като
такава, по отношение на нея, е приложима разпоредбата на чл. 326, ал.2 от ТЗ.
Според законовата презумпция, установена с нея, ако цената на сделката не е определена и не е уговорено как ще бъде
определена, се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се
плаща по време на сключване на продажбата за същия вид стоки при подобни
обстоятелства. Следователно, договорът за търговска продажба е валиден и без
страните да са договорили цена, за разлика от обичайния договор за продажба по
ЗЗД, по който цената трябва да е определена или поне определяема.
В случая, със сключеното между страните на ***год. споразумение страните по
делото са уговорили обща цена на подлежащите на
продажба от РМИ на ЛКМК суровини и материали. Не се установява конкретна
договореност относно цената на процесните 13 броя ходови колела ,поради което
за такава е възприета цената, изчислена от вещото лице в изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е определил продажната цена на ходови колена, индивидуализирани чрез свидетелските
показания, съобразявайки момента на продажбата- 2017год. И тук следва да се има
предвид, че изготвената
съдебно-техническа експертиза не е оспорена
от ответника чрез въвеждане на
твърдения, идентични на изложените във въззивната жалба, относно липсата на индивидуализация
на продадените вещи. Ако ответникът е твърдял, че чрез експертизата е
определена цена на движими вещи, различни
от продадените, то е следвало да оспори експертизата и индивидуализира
същите, което не е направил, а оспорването й едва с въззивната жалба е недопустимо.
Дори и да се приеме, че цената на продадените вещи не е определена по
делото и съответно е останала недоказана независимо от изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза, то това е от значение за размера на вземането на ищеца. Когато
искът за цената е основателен, а настоящият е именно такъв и няма данни за
неговия размер, то същият би могъл да бъде определен и по реда на чл. 162 от ГПК.
Предвид на гореизложеното, настоящият въззивен състав, намира предявеният
установителен иск по чл.422 от ГПК за
основателен, поради което следва да се уважи в предявения му размер. Достигайки
до същия извод районния съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което
следва да бъде потвърдено.
Въпреки изхода на спора и направеното в тази връзка искане, на въззивника
не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като извършването на такива във
въззивното производство не е доказано.
Действително, „Радомир Метал Индъстрийз“ АД гр.Р. е
представляван във въззивното производство
от адвокат пълномощник при уговорено
възнаграждение в размер на 714 лева. Липсват по делото доказателства за
неговото заплащане-в брой и по банков път, така както е уговорено в договор за
правна защита и съдействие № 0280231.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 178/21.12.2018год., постановено по гр.дело №
734/2018год. по описа на Районен съд-Р..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: