Присъда по дело №2447/2024 на Районен съд - Варна

Мотиви
към присъда по НЧХД № 2447 по описа за 2024 година на Варненския
районен съд, наказателна колегия, VІ състав

На 20.06.2024год. във ВРС е депозирана частна тъжба от П. Д. Хр.
ЕГН**********, въз основа на която образувано производство пред първа
инстанция срещу подсъдимия П.Д.С. ЕГН ********** с оглед извършено от
него престъпление наказуемо по чл. 148, ал.1 2, вр. чл. 146 от НК за това, че на
30.05.2024год., в гр.Варна, чрез социалната мрежа „Фиейсбук“ в собствената
си страница „Petar Stoyanov“, обидил П. Д. Хр. като го нарекъл „плужек“ и
„престъпник“като обидата е разпространена по друг начин.
В съдебното производство е допуснат и приет за съвместно разглеждане
граждански иск предявен от частния тъжител срещу подсъдимия за сума в
размер на 5000лв., представляваща обезщетение за претърпени от тъжителя
неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 148, ал.1, т.2 вр. чл.
146, ал.1 от НК, в едно със законната лихва от датата на деянието
30.05.2024год. до окончателното изплащане на сумата като на основание чл.
84 и сл. от НПК частния тъжител е конституиран и като граждански ищец.
В с.з. повереникът на частния тъжител – адв. П. Д. поддържа тъжбата, а
във фазата по съществото на делото моли подсъдимият да бъде признат за
виновен.
Защитникът на подсъдимия – адв. И. И. пледира за оправдателна
присъда като изразява становище, че безспорни и категорични доказателства
подзащитния да е извършил престъплението за което е предадена на съд не са
налице. Сочи, че с оглед обективното и всестранно изясняване на
обстоятелствата по делото са били уважени всички доказателствени искания
на тъжителя, разпитани били свидетели, назначена била СТЕ но въпреки това
обвинението останало недоказано. Моли подсъдимият да бъде признат за
невинен както и да отхвърлен предявения срещу него граждански иск.
Отправя искане за присъждане на разноски за осъществена правна помощ по
реда на чл. 38, ал.1 т.3, вр. чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Петър С. заявява, че разбира обвинението и не желае да дава обяснения.
В дадената му последна дума отрича да е правил публикации и моли да бъде
оправдан.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 30 май, в социалната мрежа Фейсбук (Facebook), във фейсбук
страницата на потребителски профил с потребителско име „Petar Stoyanov“
била публикувана публикация със следното съдържание: „Това е кандидат за
депутат от листата на ГЕРБ-СДС за 3-МИР от гр.Варна .. Участвал в
учредяването на ПП „Републиканци за България“ представен лично на Г-н Цв.
от Г. И. за гр. Шумен, като лоялен и предан кадър. Кандидатът срещу който се
водят проверки от НАП за укриване на данъци и източване на ДДС от фирми,
1

които представлява. Ще направя всичко по силите си, като симпатизант на ПП
ГЕРБ да уведомя ръководството за такива „плужеци“, КОЙ, КАК и по какви
„заслуги“ е номинирал този индивид да представя една успешна ПП „ГЕРБ-
СДС“ и да раздвоява симпатизантите в предстоящите избори, като „ да плачат
ли“ да се смеят ли“.познавайки го що за престъпник е кандидат за НАРОДЕН
ПРЕДСТАВИТЕЛ….“.
Под публикацията имало и снимка на тъжителя, който бил регистриран
като кандидат за народен представител в изборите за народни представители,
насрочени за 9 юни 2024г. по предложение на КП ГЕРБ-СДС.
На неустановена дата след месец май 2024год. св. Г. попаднал случайно
на публикацията. Същият направил скрийншот на публикацията и я изпратил
на тъжителя.
На 20.06.2024г. частният тъжител Хр. депозирал в РС-Варна частна
тъжба с твърдения за извършено от П.Д.С. престъпление, което се преследва
по частен ред.
В хода на съдебното следствие по искане на частния тъжител е
назначена, изготвена и приобщена по делото съдебно-техническа експертиза.
Видно от нейното заключение към датата на изготвяне на експертизата –
24.04.2025год. в платформата „Фейсбук" е извършено търсене на
потребителски профили с имена „Petar Stoyanov“ като били установени над
160 профила с такива имена.
Експертизата е установила профил с име изписано на латиница „Petar
Stoyanov“ с визуално съвпадаща с представената с тъжба профилна снимка -
facebook.com/petar.stoyanov.965 с идентификационен номер
4459858910906935. В този профил към датата на изготвяне на експертизата са
били установени само две публични публикации – едната публикувана в
група „ИМА ТАКЪВ ПРОСТАК“, което е била изтрита и втора със снимки от
Viber. В заключението си вещото лице е посочило, не е възможно да се
установи IP адреса към момента на публикациите, както и че за да се установи
дали има и други изтрити публикации е необходим физически достъп до
телефона на потребителя с който е активирано приложението Facebook, но и в
тази хипотеза било възможно да се заличат следите от евентуално изтриване.
Сочи, че единствено информацията от сървърите на „Фейсбук" би могла да
бъде коректна, но няма начин да се сдобие с такава.
В съдебно заседание вещото лице Кр. К., изготвил експертизата,
поддържа нейното заключение. На въпроси на защитата сочи, че е изследвал
само един профил за който установил, че има снимка която визуално прилича
на представената с тъжбата снимка. Заявява, че от този профил който е
изследвал на 30.05. имало публикация в групата „Има такъв простак“, след
което тази публикация е била изтрита. Какво е съдържанието на публикацията
не може да се посочи.
На въпроси но съда отговаря, че посочения в експертизата
идентификационен номер е уникален за всеки потребител и не може да бъде
2

променян. Сочи обаче, че кой седи зад този номер, кое е лицето, не може да
каже. Такава информация се съдържала единствено в базата на „Фейсбук“.
По искане на повереника на частния тъжител на вещото лице К. е била
поставена допълнителна задача, да направи запитване до платформата
„Фейсбук“ и след получаване на отговор да даде отговор на въпроса кое лице
стои зад профил с идентификационен номер 4459858910906935. От
заключението на вещото лице по така поставената му допълнителна задача е
видно, че не е получил информация от платформата „Фейсбук“.
От приобщената по делото справка за съдимост се установява, че подс.
Петър С. е неосъждан.
Описаната фактическа обстановка се установи по безспорен и
категоричен начин събраните по делото доказателства, а именно: от
показанията на св. Г., от показанията на вещото лице Кр. Н. К. и изготвената
от него СТЕ и допълнителна такава, справка за съдимост на подс. С., ВДС
снимки – разпечатка от социалната медия „Фийсбук и Удостоверение по чл.
72, ал.1 т.8 от ИК като в своята съвкупност така посочените доказателства са
непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не водят на различни правни
изводи.
В производството по искане на по искане на частния тъжител са
допуснати до разпит свидетелите Г. Г. и К. Г.. Съдът оцени показанията на
тези двама свидетели, на плоскостта на подразбиращото се съмнение в тяхната
безпристрастност. Отчете, че двамата свидетели са в приятелски отношения с
тъжителя, както и демонстрираното от тях явно негативно отношение към
подсъдимия. Показанията на св. Г., досежно съдържанието на публикацията
във Фейсбук която е възприел съдът кредитира доколкото същите се
подкрепят от приложената към тъжбата и приета от съда разпечатка от
социалната мрежа Фейсбук. В частта обаче в която сочи, че публикацията била
направена от подсъдимия съдът не кредитира показанията му доколкото
същият не е бил очевидец на публикуването, а излага собствени
предположения на база снимки в профила в който е видял публикацията.
Що се касае до показанията на св. Г. същите са в противоречие както с
показанията на св. Г. така и със съдържанието на приложената към тъжбата
разпечатка от социалната мрежа „Фейсбук“ поради което и не се кредитират
от съда. В показанията си св. Г. сочи, че миналата година видял публикация
пост във „Фейсбук“ от подс. С. със снимка на тъжителя Хр. на болнично легло
с коментар, че е престъпник и плужек, че мака му е проститутка, а баща му
алкохолик. Нищо такова не се установява от представената от самия тъжител
разпечатка от социалната мрежа Фейсбук. В същност единственото общо са
думите плужек и престъпник, които се съдържат и в разпечатката, но всичко
останало, включително и снимката по публикацията са различни. Видно от
разпечатката на нея тъжителя е с костюм и вратовръзка и определено не е на
болнично легло. Липсва и споменаване в поста на неговите родители. Горното
според настоящия съд сочи на извод, че този свидетел или изобщо не е
3

възприел лично публикацията в социалната мрежа и преразказва нещо
съобщено му от друго лице или пък свидетелства за възприета от него друга
публикация.
Съдът напълно кредитира заключението на изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза като обективно, компетентно и
безпристрастно, както и депозираните от вещото лице К. показания в хода на
съдебното следствие. Съдът напълно кредитира писмените и веществени
доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и
взаимно допълващи се.
След като прецени всички доказателства релевантни за делото,
поотделно и в тяхната съвкупност и така установената фактическа обстановка,
при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК съдът приема за установено от
правна страна следното:

За да е осъществен състав на престъплението обида, от обективна
страна, е необходимо деецът да е изрекъл думи или да е осъществил действия,
които са с унизително съдържание, и които са обективирани в присъствието на
пострадалия. Когато престъплението се извършва чрез думи, какъвто се
твърди да е конкретният случай, от гледна точка на тяхното съдържание, те
следва да са унизителни и да засягат в отрицателен аспект чувството за чест и
собствено достойнство на пострадалия, както и да са изречени в негово
присъствие и да са възприети от него. Обида има и тогава, когато лицето не
присъства на мястото, но чуе обидните изрази по телефон, по радиото и
телевизията, или ги прочете в публикация в пресата или интернет. В
конкретния случай се твърди да е налице квалифициращо обстоятелство,
което обуславя по-тежката правна квалификация с оглед на това, че се твърди
деянието да е извършено чрез социалната мрежа „Фейсбук“.
От субективна страна, за да съставлява деянието престъпление обида, е
необходимо то да е осъществено при форма на вина умисъл, като при
обективиране на конкретните думи, изрази или действия, деецът трябва да е
съзнавал значението на употребените изрази или осъществените действия като
унизителни и въпреки това да ги е използвал и/или извършил, като е искал
или е допускал засягането на честта и достойнството на пострадалия.
При цялостния анализ на доказателствените източници и изведените въз
основа на тях фактически положения, настоящият съдебен състав намира, че
подс. П.Д.С. не е осъществил вмененото му с частната тъжба престъпно
деяния по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, както обективна, така и от
субективна страна.
Безспорно инкриминираните изразни средства: "престъпник“ и плужек“
представляват обидни квалификации, които неминуемо рефлектират
неблагоприятно върху доброто му име в обществото. Няма спор, че
посочените по-горе обидни квалификации са били насочени срещу тъжителя
доколкото са съпроводени от снимка на същия и изразяват негативна оценка
4

към личността на последния.
Независимо от това обаче в хода на съдебното следствие не бяха
събрани безспорни категорични доказателства за авторството на деянието в
лицето на подсъдимия.
Ангажираните от страна на тъжителя, върху когото лежи и тежестта на
доказване, доказателства не водят до безспорен и категоричен извод за
авторството от страна на подсъдимия. На първо място представената от
страна на тъжителя разпечатка (л.7) от профил в
социалната мрежа „Фейсбук“ с имена „Petar Stoyanov“ съдържаща
публикация със снимка на тъжителя ,не съдържа година на публикуване на
поста (публикацията). Не е ясно кой и при какви условия е изготвил
разпечатката, от кой профил е снета информацията и каква връзка има с
подсъдимия. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че не може да
бъде направена дори връзка, между тази разпечатка (л.7 от делото) и
останалите 3бр. разпечатки (л.4-6 от делото) съдържащи снимки на
подсъдимия, в частност не може с категоричност да се приеме, че
публикацията от профил с име „Petar Stoyanov“ е направена от профил „Petar
Stoyanov“ съдържащ снимка на подсъдимия.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза и показанията на
вещото лице К. се установява, че в социалната платформа „Фейсбук“ има над
160 профила с имена „Petar Stoyanov“ като е посочил и три начина за
индивидуализация – потребителско име и име на профила, които могат да
бъдат променяни от потребителя) и идентификационен номер, който не би
могъл да се променя. От заключението на експерта и показанията му в
съдебно заседание се установява, че той е изследвал профил с потребителско
име „Petar Stoyanov“ с визуално съвпадаща с представената от тъжителя
разпечатка профилна снимка и е установил, че в този профил има само две
публични публикации едната от които е била публикува към група „Има такъв
простак“ и изтрита, а втората със снимки от вайбър.
Така или иначе по делото не е установено от кой точно профил с
потребителско име „Petar Stoyanov“ от общо над 160-те профила с такова
потребителско име е направена инкриминираната публикация.
В показанията си пред съда св. Г. сочи, че видял публикация на
подсъдимия съдържаща обидни думи към тъжителя – престъпник плужек.
Същият обаче не е очевидец, на публикуването, видял е публикацията през
лятото, след месец май, и сочи подсъдимия като автор на база предположения
– видял негови снимки в профила от който била направена публикацията и
приел че това е неговият профил.
Вещото лице обаче е категорично, че не може по една снимка да се
установи, кое лице стои зад профила. Сочи, че за да се установи от кой
потребителски профил е направена конкретна публикация и кой е създателят
му следва да се установи т.нар. ІD адрес, от който е публикувано с която
информация единствено компанията „Фейсбук".
5

Такова запитване до компанията е било направено от него, с оглед
поставената му допълнителна задача, но отговор не е постъпил.
В контекста на изложеното по-горе съдът счете, че от събраните по
делото доказателства не се установява кое е лицето, публикувало процесната
публикация. В тази насока не са налице нито преки нито съвкупност от
косвени доказателства, а единствено твърдения на частния тъжител.
Обстоятелството, дали това твърдение се оспорва или не от подсъдимия и
неговия защитник е без значение, доколкото приложимият процесуален закон
(чл. 303, ал. 2 от НПК) изисква всички инкриминирани обстоятелства,
включително авторството на деянието, да бъдат установени по несъмнен
начин и забранява една осъдителна присъда да почива само на предположения
– чл. 303, ал. 1 от НПК. Именно предположение би представлявал извод, че
подсъдимият Петър С. е автор на процесната публикация, съдържаща
инкриминираните думи, изхождайки единствено от обстоятелството, че
Фейсбук профилът, от който е публикуван е с имена „Petar Stoyanov“. За да се
установи по несъмнен начин, че подсъдимият е автор на посоченото
електронно съобщение, следва да бъде идентифицирано крайното електронно
съобщително устройство на потребителя, публикувал съобщението. В този
смисъл Решение № 40 от 11.04.2018 г. по н. д. № 1308/2017 г. на ВКС, 1-во н.
о.). Горното би могло да бъде установено чрез изискване на трафични данни от
мобилни оператори/интернет доставчици и естествено при наличие
установъчни данни – телефонен номер, ИМЕИ, интернет поща, е-мейл адрес и
т.н. Такива от данни, една страна не са установени по делото, а от друга
предвид на това, че престъплението по чл. 148 от НК не е тежко такова, не би
могла да бъде използвана процедурата по чл. 159а от НПК.
В изпълнение на задължението си по чл.107, ал.2 от НПК да събере
служебно и други доказателства относно фактическите положения включени в
предмета на доказване, съдът изчерпи всички процесуални способи за
събиране на доказателства за установяване на обективната истина по делото.
Въпреки това обаче, други преки или косвени доказателства, които да
подкрепят обвинителната теза не се събраха, поради което и на основание чл.
304 от НПК съдът оправда подс. П.Д.С. по така възведеното му обвинение.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
6

Номер на акта:	200
Дата:	7 юли 2025 г. (в сила от 23 юли 2025 г.)
Съдия:	Радостина Методиева

Дело:	20243110202447
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	21 юни 2024 г.

Присъда по дело №2447/2024 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите