№ 92
гр. Бургас, 23.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
Сложи за разглеждане докладваното от Христина З. Марева Въззивно
гражданско дело № 20212000500349 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:20 часа се явиха:
Въззивниците ищци А.Ж. и Т.Ж., редовно призовани, не се явяват.
Вместо тях адв. Г.К..
За въззивника ответник Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД се
явява адв. П. В., преупълномощен от адв. Пл. Н..
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва, съгласно свое Определение
№ 267/02.09.2021 г., с което е приета за допустима и внесена за разглеждане в
открито съдебно заседание въззивната жалба на А.Ж. и Т.Ж. против Решение
№ 156 от 05.05.2021 г. по т.д. № 16/2020 г. в частта, с която предявените от
тях искове са отхвърлени над размера от по 90 000 лв. до предявения размер
от по 150 000 лв. за всеки от ищците, както и въззивната жалба на
застрахователното дружество против същото решение в частта, с която
исковете са уважени над размера от 75 000 лв. до 90 000 лв. за всеки от
1
ищците.
АДВ. К.: Уважаеми въззивни съдии, поддържам жалбата на моите
доверители, съответно оспорвам жалбата на ответника по делото. Нямам
възражения по доклада. Нямам доказателствени искания.
АДВ. В.: Оспорвам депозираната въззивна жалба. Поддържам
въззивната жалба на застрахователното дружество. Нямам възражения по
доклада. Нямам доказателствени искания. Моля да бъде приключено
съдебното дирене и даден ход по същество.
По доказателствата съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства по делото.
ДАВА думата по същество.
АДВ. К.: Уважаеми господин Председател, уважаеми въззивни съдии,
моля от името на моите доверители да уважите жалбата им и да присъдите
претендираните от тях обезщетения, ведно с разноските пред настоящата
съдебна инстанция и евентуално неприсъдената част от разноските пред
предходната съдебна инстанция.
Поддържам доводите изложени от мен във въззивната жалба, както и
доводите в отговора на въззивната жалба на ответника.
Уважаеми въззивни съдии, по отношение приложението на чл. 52 ЗЗД
Ви моля да съобразите, че практиката както на Търговска колегия на ВКС,
така и на Гражданска колегия на ВКС е константна и бележи тенденция
необратима към увеличаване размера на тези обезщетения, предвид
изменената социално-икономическа обстановка в страната ни, намерила
отражение в размера на лимитите за покриване на застрахователната
отговорност на застрахователите, особено в периода след приемане на
действащия Кодекс за застраховането. Изхождайки от този критерий и други
установени в закона и практиката критерии, Върховният касационен съд има
достатъчно богата практика, в която за аналогични случаи, имайки предвид
2
механизма на ПТП, евентуалните възражения за непоставен предпазен колан,
както и критериите за оценка, е присъдил обезщетение на родители, които са
ищци по делата, от 150 000 до 200 000 лв. на човек. Имам предвид например
Решение № 224/22.11.2018 г. по т.д. № 94/2018 г. на І ТО на ВКС, Решение №
101/18.04.2018 г. по т.д. № 1858/2017 г. на ІІ ТО, в които решения ВКС
увеличава присъдения от въззивната инстанция размер на обезщетение за
всеки от родителите на по 150 000 лв. В тази насока е и практиката на
Гражданската колегия на ВКС, ще цитирам само Решение № 193/06.12.2017 г.
по гр.д. № 60137/2016 г. на ІV ГО, където при случай много близък до случая,
предмет на настоящото производство ВКС е увеличил обезщетението от 120
000 лв. на 200 000 лв. за всеки от двамата родители.
Моля Ви, при постановяване на Вашия съдебен акт да съобразите тази
практика, изложените в нея съображения и конкретиката на настоящия казус.
По отношение приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и там колегите на
ВКС имат константна практика, в смисъл, че наличието на съпричиняване, в
случая непоставянето на предпазен колан следва да бъде доказано по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване. Даже и тогава,
когато това нарушение формално от ЗДвП е било доказано, следва да се
докаже причинно-следствена връзка между вредоносния резултат и това
нарушение на пострадалото лице. В тази връзка, освен цитираните във
въззивната жалба на моите доверители решения на ВКС, моля да съобразите и
Решение № 339/20.12.2018 г. по т.д. № 2882/2017 г. на ІІ ТО, както и Решение
№ 8/05.06.2019 г. по т.д. № 3014/2017 г. на ІІ ТО, Решение № 98/24.06.2013 г.
по т.д. № 596/2012 г. на ІІ ТО и Решение № 206/12.03.2010 г. по т.д. №
35/2009 г. на ІІ ТО.
Съобразявайки се с тази практика и изложените доводи, моля да
уважите жалбата на моите доверители.
Представям молба по чл. 80 ГПК.
АДВ. В.: Уважаеми Апелативни съдии, аз Ви моля да уважите
депозираната от нас жалба, съответно да отмените решението на
първоинстанционния съд в обжалваната от нас част.
3
Няма спор, че е налице една житейска трагедия. Безспорна е също така
и мъката на родителите като следствие от загубата на тяхната дъщеря.
За да бъде определено справедливо обезщетение в настоящия процес,
следва обаче конкретните факти да бъдат доказани. Споделяме изложеното
току-що от колегата за различния диапазон при еднотипни дела. Като казвам
еднотипни, имам предвид ПТП завършило със смърт. Всяко производство
обаче си има своя специфика и свои конкретни доказателства. Без значение,
че се касае за ищци от т.нар. първи ред, в които се включват родители, деца,
съпруга, съгласно ППВС № 4/61 г., което не е загубило своето действие, а
напротив, всички съдилища го прилагат, вредите следва да бъдат доказани.
Пред първоинстанционния съд за доказване размера на обезщетението
за неимуществени вреди са допуснати двама свидетели. Свидетелят Т., макар
че първоначално е заявила, че тя няма роднински връзки, впоследствие в
показанията си е изложила в протокола: „Познаваме се и като роднини, и като
семейство“. Наблягам на това с оглед как следва да бъдат ценени нейните
показания. Това, което прави впечатление при тези показания е, че не са
изложени лични впечатления, не са изложени конкретни житейски ситуации.
От изложеното от Т. единственият извод, който аз правя е, че родителите не
са живеели със своята дъщеря, те не са живеели нито в един апартамент, не са
живеели дори в един град, не са живеели в едно населено място. Свидетелката
Т., доколкото разбирам от показанията й, живее в Бургас. В тази връзка тя не
се е срещала ежедневно или непрекъснато, както тя самата казва, нито със С.,
нито със своите далечни роднини, които живеят на 36 км от Бургас. В
кратките свидетелски показания изложеното от Т. са последиците от
злополуката и търпените вреди, а именно, че родителите всяка седмица ходят
на гробищата поне два пъти. Този факт също е неустановен непряко, тъй като
тя живее в Бургас. Разпитан е и втори свидетел – свидетелката Ш., пряка
роднина, братовчедка на бащата. Свидетелят излага, че всичко, което знае, го
знае от бащата. Отново обръщам внимание, не са налице преки впечатления.
Това обяснява и разликите в определените от съда обезщетения, а именно
конкретните факти. Може би ВКС присъжда големи обезщетения при
установено ясно и безспорно, че родителите и децата живеят в едно
домакинство, че си помагат ежедневно, с ясни конкретни ситуации, че са
зависими един от друг.
4
Що се касае до размера на съпричиняването определено от
първоинстанционния съд, мисля че фактът, че е налице причинна връзка
между непоставения колан и смъртта на лицето е безспорно доказано.
Направено е сравнение в тази връзка между травмите на водача на МПС,
който е бил с поставен колан и починалата, като се установява, че неговите
травми са незначителни. Ето защо считам, че размерът на съпричиняването
следва да бъде оценен в по-голям размер.
Пълно доказателство се явяват и двете допуснати експертизи, както
медицинската такава, така и автотехническата.
Оспорвам размера на адвокатското възнаграждение като прекомерен.
Моля Ви за справедливо решение.
АДВ. К.: В решението, което аз цитирах на Четвърто гражданско
отделение случаят е подобен. Когато починалата жена, на 37 години дъщеря
не е живяла в един град, в едно населено място с родителите, въпреки всичко,
това обстоятелство не се е отразило на преценката на размера на
обезщетението.
По отношение на експертизите, не може без да е приложено
наказателното дело по настоящото производство, без да е изискано даже от
ответника, вещите лица и по двете експертизи да се позовават на материалите
по това дело, което е приложено по друго гражданско дело в Бургаския
окръжен съд. Т.е. самите експертизи са изначално процесуално опорочени и
няма какво повече да ги обсъждаме в това отношение.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще произнесе решението си
в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.30 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5
6