№ 502
гр. С., 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ В. МУСТАКОВА
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20222230200976 по описа за 2022 година
Производството е по повод жалба от Д. Д. К. с ЕГН **********, против
НП № F644709/18.04.2022 г. издадено от Директор Дирекция „Контрол“ ТД
на НАП гр.Б., съгласно Заповед на изпълнителния директор на НАП за
упълномощаване на АНО № ЗЦУ- 1149 от 25.08.20 г., с което е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева за нарушение на
чл.180, ал.2 във вр. с чл.180, ал.1 от ЗДДС и на основание чл. 180, ал. 2 от
ЗДДС във връзка с чл. 180, ал.1 от ЗЗД.
Жалбоподателката, редовно призована не се явява, представлява се от
адвокат А. А. от АК - град С., надлежно упълномощена от 22.08.2022 г. с
пълномощно приложено по делото. Процесуалният представител на
жалбоподателя моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.
Претендира разноски.
В с.з. административно – наказващия орган, издал обжалваното
наказателно постановление се представлява от надлежно упълномощен
юрисконсулт Ж. Д.. Моли съда НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
По повод на извършена проверка от св. Х. Д. - гл. инспектор по приходите
в ТД на НАП - Б., било установено, че за периода от 01.08.2020 г. до
1
31.07.2021 г. жалбоподателката е реализирала облагаем оборот от 54 659,60
лв. и не е спазила срока по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС за подаване на заявление за
регистрация по ЗДДС, в случая от 01.08.2021 г. до 09.08.2021 г.
Жалбоподателката не се е регистрирала по ЗДДС до 09.08.2021 г. и не е
начислила ДДС. Задълженото лице Д. К. подала заявление за регистрация на
03.09.2021 г., като е регистрирана на 15.09.2021 г. с издаден Акт за
регистрация по ЗДДС с № 200422102969552/15.09.2021 г., връчен на същата
дата. Проверяващите приели, че на основание чл.102, ал.3 т.1 от ЗДДС
задълженото лице дължи данък за периода от изтичане на срока, в който е
следвало да бъде издаден акта за регистрация, ако лицето е подало
заявлението за регистрация в срок, до датата на която е регистрирано от орган
по приходите. ЗЛ не било начислило дължимия данък за извършените
облагаеми доставки на селскостопанска продукция за периода от 24.08.2021 г.
до 14.09.2021 г., които били в общ размер на 560,00 лева и се дължало ДДС в
размер на 93,33 лева.
Нарушението било установено на 06.12.2021г. по повод на
извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства приключила с
протокол № П-02002021171260-073-001/06.12.2021 г. До жалбоподателката
била изпратена покана с изх.№ П-326/06.12.2021 г. за явяване в сградата на
ТД НАП Б., офис С. в 7-дневен срок от получаването й, която била получена
по електронен път на 15.12.21 г. В указания срок жалбоподателката или
упълномощен неин представител не се явили, поради което на осн. чл.40, ал.2
от ЗАНН бил съставен АУАН № F644709/04.03.2022 г.
Въз основа на установеното по време на проверката на
жалбоподателката бил издаден Акт за установяване на административно
нарушение № F644709/04.03.2022 г. за извършено нарушение на чл.180, ал.2
във вр. с чл.180, ал.1 от ЗДДС. На 16.03.2022 г. акта бил връчен на
упълномощено от жалбоподателя лице , който вписал в него възражения.
На 21.03.2022 г до ТД на НАП Б. - офис С. било входирано
възражение срещу съставения АУАН, в което е признала ,че е извършила
нарушението като обяснила, че фактура издадена от 29.07.2021 г. била
платена на 02.08.2021 г. и тя е взела в предвид облагаемия оборот на датата
на плащането, което я е подвело. Заявява, че не е действала умишлено и не е
ощетила бюджета. Възразила, че при проверката, сумата на дължимото от нея
2
ДДС за периода от 24.08.2021 г. – 15.09.2021 г. било начислено и внесено с
Декларация за ДДС за м.11.2021 г. Обяснила, че е изряден платец, спазва
законодателството и няма други нарушения, това било за първи път. С
подаденото възражение искала да бъде отменен издадения срещу нея АУАН.
АНО приел, че изложените от жалбоподателката обстоятелства не изключват
административнонаказателната й отговорност и оставило възражението без
уважение.
Въз основа на съставеният АУАН било издадено НП №
F644709/18.04.2020 г. от Директор Дирекция „Контрол“ ТД на НАП гр.Б., в
което е посочено, че е налице нарушение на разпоредбите на чл.180, ал.2 във
вр. с чл.180, ал.1 от ЗДДС, като на основание чл. 180, ал. 2, във връзка с чл.
180, ал.1 от ЗЗД на жалбоподателката е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 500лева. НП било връчено на упълномощен представите
на жалбоподателката на 20.08.2022 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира
дадените в хода на съдебното следствие показания на актосъставителя Х. Д.,
доколкото същите са безпротиворечащи и взаимно допълващи се относно
основните подлежащи на доказване факти. Съдът дава вяра на писмените
доказателства, приобщени по съответния процесуален ред по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалването, а по същество е основателна.
Както в акта, така и в наказателното постановление е описано
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при,
които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Посочени са и
законовите разпоредби, които са били нарушени. АНО правилно, след като е
установил състава на конкретното нарушение го е подвел под конкретна
правна норма. По този начин спазвайки разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6
от ЗАНН е установил единство между констатираното нарушение,
обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби, които са
били нарушени.
3
По делото безспорно се установява, че жалбоподателката е
извършила описаното в НП административно нарушение, изразяващо се в
нарушение на разпоредбата на чл.180, ал.2 във вр. с чл.180, ал.1 от ЗДДС.
Нормата на чл.180, ал.1 от ЗДДС регламентира, че регистрирано лице, което
като е длъжно, не начисли данък в предвидените в ЗДДС срокове, се наказва с
глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция
- за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления
данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на
глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък,
но не по-малко от 1000 лв. Алинея 1 на същия член се прилага и когато
лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и
не се е регистрирало по ЗДДС в срок. Безспорно описаното в НП
административно нарушение, се изразява в неизпълнение на задължение за
начисляване на дължим данък, в период когато задълженото лице не е било
регистрирано лице по ЗДДС.
Установи се, че жалбоподателката К. е регистриран земеделски
производител и като такава за периода 01.08.2020 г. – 31.07.2021 г. е
реализирала облагаем оборот, формиран от продажба на непреработена
селскостопанска продукция в размер на 54 659,60 лева. При достигане на
облагаем доход оборот от 50 000 лв. и повече за период по-дълъг последните
12 последователни месеца, какъвто е настоящия случай жалбоподателката е
следвало да подаде заявление за задължителна регистрация по ЗДДС на осн.
чл.96, ал.1 от ЗДДС. Това е следвало да бъде извършено от жалбоподателката
в срок 7-дневен от изтичането на данъчния период, през който са достигнати
тези обороти, в настоящия случай това е било в периода от 01.08.2021 г. до
09.08.2021 г. Не е спорно по делото, че жалбоподателката е подала заявление
за регистрация не в законоустановения срок, а именно на 03.09.2021 г. като
същата е регистрирана на 15.09.2021 г. с издаден Акт за регистрация по
ЗДДС с № 200422102969552/15.09.2021г., връчен на 15.09.2021 година.
Не е спорно и това, че жалбоподателката не е начислила дължимия
данък в размер на 93,33 лв. за извършените облагаеми доставки на
селскостопанска продукция за периода от 24.08.2021 г. до 14.09.2021 г., които
са били в размер на 560 лв.
Съдът счита за неоснователно възражението на процесуалния
представител на жалбоподателката за приложение на чл.3 на чл.180 от ЗДДС.
Цитираната алинея се прилага, в случаите когато регистрираното лице е
начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е
следвало да бъде начислен. В настоящия случай видно от представените по
делото доказателства Протокол № П- 02002021171260 - 073 - 001/06.10.2021 г.
проверката на задълженото лице е завършила на 06.10.2021 г., но тя касае
4
минал период от 24.08.2021 г. до 14.09.2021 г, за който категорично е
установено че не е изпълнено задължение за начисляване на дължим данък от
лице, което в периода в който не е изпълнило това задължение е имало
качеството на нерегистрирано лице. В тази връзка е ирелевантно за
съставомерността на нарушението, че в по-късен етап е извършена
регистрация по ЗДДС, тъй като неизпълнението на задължението, за което е
наложено наказанието е било осъществено.
Съдът счита за неоснователни и доводите на жалбоподателя за
неизяснена фактическа обстановка. АНО достатъчно ясно е конкретизирал
нарушението, обстоятелствата, при, които е извършено и доказателствата,
които го потвърждават. В НП е налице подробно описание на установените в
хода на проверката обстоятелства, а именно ,че при наличието на основания
за задължително регистриране по ЗДДС (реализиран оборот в размер на
54 659,60 лв. за последните 12 последователни месеца, а именно за период
01.08.2020 г.-31.07.2021 г.) не е начислен дължимия данък за извършени от
нея облагаеми доставки в размер на 560 лв. на селскостопанска продукция за
периода от 24.08.21 г. до 14.09.2021 г.Посочен е размера на данъка , а именно
93,33 лв. Достатъчно конкретно е описано, кога жалбоподателката е подала
заявление за регистрация и съответно кога е осъществен актът на регистрация
по ЗДДС, както и това че посоченият от АНО оборот е определен от органа
по приходите, съгласно представени документи. Описано е и за кой период
задълженото лице не е начислила дължимия данък за извършени облагаеми
доставки на селскостопанска продукция в размер на 560 лв.,а именно за
периода от 24.08.2021 г. до 14.09.2021 г. , като е посочено и, че съгласно
чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС това е следвало да бъде изпълнено както и ,че се
дължи данък за периода от изтичане на срока, в който е следвало да бъде
издаден акта за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация
в срок, до датата на която е регистрирано от орган по приходите.
В настоящия казус, съдът счита, че макар да не е изпълнено
задължение вменено от Държавата чрез ЗДДС и свързани с данъчното
законодателство,предвид минималния срок на забава и липсата на вредни
последици деянието се явява маловажно по смисъла на закона и като такова е
следвало да не се ангажира административната отговорност на
жалбоподателя. АНО неправилно е приел, че липсват предпоставки за
приложение на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на установеното
административно нарушение като „маловажен случай“ като при съставяне на
НП макар да е вписал, че липсват такива не е посочил каквито и да е
съждения в подкрепа на този извод.
В разпоредбата на чл.28 от ЗАНН/ в редакцията му в сила към момента
на извършване на нарушението/ е предвидено, че за „маловажни случаи“ на
административни нарушения, наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
5
Съгласно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. на ВКС, преценката
на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност
и тя подлежи на съдебен контрол.
За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на
препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва да се приложи
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Съгласно константната съдебна
практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат
способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца,
мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване то му , т.е.
следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират
деянието и дееца във всеки един конкретен случай.
Ето защо и на основание чл.28 от ЗАНН, административно–
наказващият орган не е следвало да налага наказание, а само да предупреди
нарушителката, че при друго такова нарушение ще бъде ангажирана
отговорността й посредством издаване на наказателно
постановление. Действително отношения между Държавата и данъчно
задължените лица, които регулира ЗДДС са от особена важност, но това не
означава, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е изобщо неприложима за този
вид нарушения и може да бъде основание административно–
наказващия орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на
всеки отделен случай,още повече, че в конкретния казус липсва ощетяване на
фиска на Държавата.
Основателно и своевременно се явява искането за присъждане на
разноски във вид на изплатено възнаграждение за защита от процесуален
представител .
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № F644709/18.04.2022 г. издадено от Директор Дирекция
„Контрол“ ТД на НАП гр.Б., с което на Д. Д. К. с ЕГН **********, с адрес:
с.М., общ.С., ул. „Захари Зограф“ № 1, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 500 лева за нарушение на чл.180, ал.2, във вр. с
чл.180, ал.1 от ЗДДС на основание чл. 180, ал. 2, във вр. с чл.180, ал.1 от
ЗДДС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ТД на НАП – гр.Б. да заплати сумата от 300 лв. за
процесуално представителство на Д. Д. К. с ЕГН **********, с адрес: с.М.,
6
общ.С., ул. „Захари Зограф“ № 1 .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - С. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7