Р Е Ш Е Н И Е № 3583
гр.
Пловдив, 30.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на 19.09.2019г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 19710 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба от „Състейнъбъл бизнес
солюшънс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
„България” № 81, вх. Б, ет.1 против
Г.Й.Д., ЕГН: **********, с адрес ***,
с която са предявени обективно съединени искове с правно основание
чл.422 ГПК във връзка чл. 415, във вр. чл. 414 ГПК, чл. 183 вр. чл.200 ЗЗД и
чл. 86, вр. чл.84 ЗЗД за признаване на установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца обща сумата в размер на 87,51 лв., от които: 87,00 лв. -
главница по Договор за поръчителство от
07.11.2014 г., сключен между ищеца и ответника, сумата от 0,51 лв.- мораторна
лихва за забава за периода от 08.09.2018 г. до 01.10.2018 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 01.10.2018 г. до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски в заповедното и настоящото исково производство.
Ищецът
сочи, че на 05.10.2015 г. между „А1 България” ЕАД, ЕИК: *********, в качеството
на продавач и Г.Й.Д., ЕГН: **********, в качеството на купувач, е сключен
Договор за продажба на изплащане № ***, по силата на който купувачът е станал
собственик на устройство *** със сериен номер ***. С подписването на договора,
купувачът се е задължил да заплати на „А1 България” ЕАД продажната цена на
вещта, съобразно погасителния план към договора. Поради неплащане в срок на две
месечни вноски, договорът е прекратен
предсрочно, като непогасената сума до края на срока на Договора е в размер на
87,00 лв.
На
07.11.2014 г. „А1 България” ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД сключват Договор
за поръчителство, съгласно който „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД се е задължил
в качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили
Договор за продажба на изпащане с „А1 България” ЕАД. Поради неплащане на
дължимата сума от страна на Г.Й.Д. по Договора за продажба на изплащане, на
основание чл.143 ЗЗД и чл. 2.2.4 от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г.,
„Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД уведомил, ответника, че ще изпълни
задължението му към „А1 България” ЕАД вместо него. Сочи се, че на 09.08.2018 г.
„Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД заплатил на А1 България” ЕАД сумата от 87,00
лв., представляваща дължимата сума от Г.Й.Д. по Договора за продажба на
изплащане от 12.09.2016 г.
За
събиране на дължимите суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, като се претендирала и законна лихва, считано от датата на подаване
на заявлението. Срещу издадената заповед е постъпило възражение от ответника, което обусловило
правния интерес от предявяване на настоящите искове. Претендира се и сумата в
размер на 0,51 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от
датата на плащане на главницата от ищеца до
датата на предявяване на заявление на основание на чл.410 ГПК –
01.10.2018 г. Моли се исковете да се уважат, като се претендират разноски за
исковото и заповедното производство.
Ответникът е подал отговор в законоустановения срок по
чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че
не дължи претендираните суми и че ищецът не е отправил искане за заплащане на
процесните суми. Сочи, че не е била уведомена за настъпването на предсрочната
изискуемост по Договора за продажба на изплащане и за сключения договор за
поръчителство. Твърди, че е заплащала процесните суми по Договора за продажба
на изплащане на „А1 България” ЕАД. Моли се за отхвърлянето на иска и за
обезсилването на Заповедта за изпълнение, както и за освобождаването от
плащането на разноски по делото, поради
влошено здравословно състояние.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и
правна страна:
За
да се уважи предявеният иск дружеството – ищец следва да установи вземанията си
на претендираното основание и в претендирания размер, а ответникът да докаже
възраженията си за наличието на предпоставки за отпадане на отговорността.
По
делото е прието ч.гр.д. № 15391 по описа за 2018 г. на ПРС, ХІІІ– ти гр.състав,
от което се установява, че вземането, предмет на производството съответства на
вземането по издадената заповед за изпълнение, както по основание, така и по
размер. Длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение в
двуседмичния срок от получаване на препис от заповедта, а искът предмет на
настоящото производство е подаден в едномесечния срок от получаване на
съобщение за подаденото възражение. От изложеното следва, че предявеният иск е
допустим и следва да се преценят събраните по делото доказателства, касаещи
основателност или неоснователност на същия.
На
12.09.2016 г. между МОБИЛТЕЛ
ЕАД (понастоящем „А1 България” ЕАД) , ЕИК: *********, в качеството на продавач
и Г.Й.Д., ЕГН: **********, в качеството на купувач, е сключен Договор за
продажба на изплащане № ***, по силата на който купувачът е станал собственик
на устройство *** със сериен номер ***. С подписването на договора, купувачът
се е задължил да заплати на МОБИЛТЕЛ ЕАД ( понастоящем „А1 България” ЕАД) продажната
цена на вещта, съобразно погасителния план към договора. Купувачът се е задължил да заплита
първоначална вноска в размер от 14,50 лв. и 23 месечни вноски (с включена лихва
в размер на 9,7 %), като общата сума, която е следвало да се заплати е в размер
на 348 лв. В т. 5 от договора е уговорена, че подробна информация относно
дължимите вноски и плана за разсрочване на плащането на сумата се съдържа в
Приложения 2 към договора – Погасителен план. В т. 6 от договора е уговорено,
че първоначалната вноска се заплаща от купувача при предаването на вещта, а
всяка следваща месечна вноска в сроковете за плащане на сумите по месечни
таксуващи фактури, издавани за ползвани услуги по Договора за услуги. Уговорено е, че месечните вноски по договора
се отразявана в месечните таксуващи фактури, издавани от продавача по Договора
за услуги. В т.12.3 от договора е уговорено, че при неплащане в срок на най –
малко 2 последователни месечни вноски от страна на купувача, всички суми,
дължими до края на срока на договора стават изискуеми от датата на издаване на
фактурата за тези суми и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на
посочения във фактурата срок. В т. 9.1.2. от договора е уредено правото на
продавача да обезпечи вземанията по договора с поръчителство на трета страна,
като съгласно т. 15 в този случай ако поръчителят е изпълнил задълженията на
купувача, може да иска от него всичко, което е платил вместо него, заедно с
лихвите и разноските, които е направил след като го е уведомил за предявения
срещу него иск.
Подписан
е приемо – предавателен протокол между купувача и продавача за предаване на
вещта, предмет на договора от 12.09.2016 г.
Страните
по договора МОБИЛТЕЛ ЕАД ( понастоящем „А1 България” ЕАД) , ЕИК: *********, в
качеството на продавач и Г.Й.Д., ЕГН: **********, в качеството на купувач са
подписали и Приложение № 2 – Погасителен план по договора за продажба на
изплащане от 12.09.2016 г.
Преди
сключване на договора за продажба на изплащане, на 07.11.2014 г. между МОБИЛТЕЛ
ЕАД ( понастоящем „А1 България” ЕАД) и ищцовото дружество е сключен договор, по
силата на който ищцовото дружество се е задължило срещу възнаграждение и при
условията на сроковете на договора да извършва скоринг на потребител с цел
сключване на договор за продажба на изплащане, в зависимост от изготвената
кредитна оценка и определения кредитен лимит и да гарантира чрез поръчителство на вземанията на
Мобилтел от абонати по договори за продажба на изплащане до размера на кредитния
лимит. Уговорено е, че изпълнението на предмета на договора се състои от два
основни етапа – първи етап – Скоринг и втори етап – реализиране на
отговорността на поръчителя, регресен иск към абонат. Скорингът включва
изготвяне и предоставяне от страна на ищцовото дружество на кредитна оценка на
Потребителя до 10 минути от подаване на искането и определяне на кредитен
лимит. В т.2.1.4. е уговорено, че до 5 работни дни от началота на всеки месец
МОБИЛТЕЛ ЕАД ( понастоящем „А1 България” ЕАД) предоставя на ищцовото дружество
списък са абонатите, които през предходния месец са сключили договори за
продажба на изплащане въз основа на скоринг, както и размера на задълженията,
произтичащи от договора. В т.2.2.1 е предвидено, че при спиране на достъпа на
абоната до мрежата в резултат на просрочено плащане по договор за продажба на
изплащане, МОБИЛТЕЛ ЕАД ( понастоящем „А1 България” ЕАД) уведомява ищцовото
дружество за всички случаи с просрочени задължения, по които са изтекли повече
от 30 дни след от спирането чрез предоставяне на справка за съответните
просрочени плащания по съответните договори за продажба на изплащане. След
изтичане на 125 дни от спирането на достъпа на абоната, за който ищцовото
дружество е информирано, МОБИЛТЕЛ ЕАД ( понастоящем „А1 България” ЕАД) издава
на абоната фактура или друга аналогичен документ за всички суми, дължими до
края на съответния договор за продажба на изплащане. Тези суми стават предсрочно изискуеми от
датата на издаване на фактура за тях и следва да бъдат заплатени от абоната в
рамките на посочения във фактурата срок. Уговорени са и възнаграждения за всяка
от услугите. В раздел ІV т. 3 е уговорено, че ищцовото дружество в качеството
на поръчител се задължава да отговаря пред МОБИЛТЕЛ ЕАД ( понастоящем „А1
България” ЕАД) за задълженията на абонати, сключили договор за продажба на
изплащане с МОБИЛТЕЛ ЕАД ( понастоящем „А1 България” ЕАД) в резултат на
получено одобрение от СБС в рамките на извършен скоринг по този договор. Договорът е сключен за срок от една година,
считано от датата на подписването му т.е. до 07.11.2015 г. На 08.10.2015 г. е подписан Анкес към договор от
07.11.2014 г., с който са преуредени задълженията за уведомяване на абонатите
за дължимите суми. На 15.03.2016 г. е сключен Анекс към договор от 07.11.2014 г.,
с който страните са се споразумели , че срокът на договора ще бъде продължен с
още една година, считано до 07.11.2016 г.
На 12.12.2016 г. е сключен още един Анекс към договор от 07.11.2014 г.
за продължаване на срока на договора до 07.11.2017 г. , който впоследствие с
анекс от 30.11.2017 г. е продължен още с 3 месеца.
Ищцовото
дружество е изпратило до ответника уведомление за предсрочна изискуемост с
писмо, което е върнато като непотърсено от адресата.
Прието
е като доказателство и потвърдително писмо от МОБИЛТЕЛ ЕАД ( понастоящем „А1
България” ЕАД) за получено плащане на предсрочно изискуема сума в размер от 87
лв. по договор за продажба на изплащане от 12.09.2016 г.
Приета
е като доказателство и справка, предадена с протокол от 11.04.2018 г.,
съдържаща списък на абонатите и размера на просрочените задължения, като в тази
справка е отразен и процесния договор за продажба на изплащане от 12.09.2016 г.
, като е отразена дата на изискуемост 03.04.2018 г. и остатък за плащане 145
лв. Съгласно справката, предадена на
05.09.2018 г. за платените от ищцовото дружество в качеството на поръчител
задължения, платената сума по договора от 12.09.2016 г. е в размер от 87 лв.
От
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, се
установява, че ответницата е заплатила
по договора за продажба на изплащане от 12.09.2016 г. сума в общ размер от
246,50 лв., като последното плащане е от 19.04.2018 г. в размер от 14,50 лв., с
което е погасена 17-та от общо 23 месечни погасителни вноски. Вещото лице
установява, ча договорът за продажба на изплащане е бил предсрочно прекратен на
19.03.2018 г. поради неплащане в срок на
вноските за месеците – януари и февруари 2018 г. След последното плащане от
страна на ответницата на 19.04.2018 г. са останали дължими суми към ищцовото
дружество в размер на 87 лв. от 18-та до 23 – та вноска включително, които са
погасени от поръчителя на 09.08.2018 г.
От
представен по делото договор от 07.11.2014 г. сключен между "Мобилтел"
ЕАД и ищеца се установява, че ищецът в
качеството си на поръчител се е съгласил да отговаря за изпълнение на
задълженията на потребител, който желае да сключи договор за продажба на
изплащане, който за целта е предоставил лични данни /т. 1 Определения,
"Потребител"/, какъвто в случая е ответника. Видно от приложените по
делото анекси към договора от 07.11.2014 г., същият е имал действие и към
датата на сключване на договора за продажба на изплащане.
По
своята правна същност договорът за поръчителство е каузален като основанието му
се изразява в намерението за обезпечаването на чуждо задължение /осн. чл. 138,
ал. 1 ЗЗД/. Предметът на поръчителството е идентичен с предмета на главния
дълг, затова поръчителството има акцесорен характер и е функция на друго,
главно правоотношение. Предпоставка за възникване отговорността на поръчителя е
съществуването на валидно чуждо задължение, при което отговорността на
поръчителя е солидарна и до размера на това, което дължи главния длъжник /арг.
чл. 141, ал. 1 ЗЗД/. В конкретния случай съглашението е сключено в изискуемата
писмена форма за действителност и с необходимото съдържание, а именно - волята
на кредитора да приеме поръчителя като такъв, съответно и съгласието на
последния да отговаря за изпълнението на чуждо задължение.
Наред
с това, с подписване на договора за изплащане ответникът се е съгласил, че
"Мобилтел" ЕАД може да обезпечи вземанията си по договора с
поръчителство от трета страна – т. 9.1.2 от договора, Раздел III Задължения на
страните.
От приетите по делото уведомление от МОБИЛТЕЛ
ЕАД ( понастоящем „А1 България” ЕАД) и заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че ищецът е заплатил задълженията на ответника по сключения договор
за продажба на изплащане от 12.09.2016 г. Размерът на остатъка, дължим по
договора за продажба на изплащане се установява от приетото по делото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза.
В
тази връзка следва да се обсъди и възражението на ответника, че не са настъпили
предпоставки за прекратяване на договора за продажба на изплащане и настъпила
предсрочна изискуемост, с оглед преценка за настъпване изискуемостта на
вземането. Съгласно т. 11 от договора за продажба на изплащане, същият е
сключен за срок от 23 месеца, считано от подписването му на 12.09.2016 г.. Срокът на договора към настоящия момент е изтекъл. Предвид това
обстоятелство се явява без значение дали договорът е прекратен и дали е
нестъпила предсрочна изискуемост, доколкото към момента на плащане от ищеца, а
и към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
е изтекъл срока на договора и по силата на този факт е настъпила изискуемостта
на остатъка от задълженията по договора. За пълнота следва да се посочи, че от
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява и основанието за предсрочна
изискуемост, а именно забава на две последователни вноски съответно за месеците
– януари и февруари 2018 г.
Предвид
извършеното плащане и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД ищецът, който е изпълнил
чуждото задължение встъпва в правата на кредитора и е материално правно
легитимиран да претендира от ответницата размера на погасените задължения за
главница, лихви и разноски, които е направил, след като го е уведомил за
предявения срещу него иск.
Същевременно
обстоятелството, че поръчителят не е уведомил длъжника за извършеното от него
изпълнение, не е определящо за реализиране на регресния иск по встъпване в
правата на удовлетворения кредитор. Дори същото да не е получено или пратката
да не е потърсена, то уреждането в чл. 143 ЗЗД на задължение на поръчителя да
уведоми длъжника, е за да узнае своевременно възраженията му, в противен случай
рискува да плати недължимо или в повече, а длъжникът, ако не знае за
извършеното плащане от поръчителя, може да продължи да изпълнява на кредитора
/в този смисъл Решение № 229/10.09.2012 г. по гр. д. № 452/2011 г. на ІV г. о.
ВКС/.
Неуведомяването
на длъжника не погасява регресните права на поръчителя при плащане на
задължението, а има за последица непротивопоставимост на извършеното плащане на
длъжника и поражда вземане спрямо кредитора за връщане на даденото, ако
длъжникът е платил или плати, както и ако той не дължи плащане по друга
причина. По настоящото дело не са представени доказателства, че ответницата е
изпълнила задължението си по процесния договор към кредитора, както и не е
въвел възражения, че не дължи по други причини, с оглед на което следва да се
приеме, че дължи на ищеца претендираните в настоящото производство суми за
главница в размер на 87 лева, която съдът приема, че се доказа по основание и
размер.
В
тази връзка се явява и основателна претенцията за заплащане на законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 01.10.2018 г. до
окончателното плащане.
Съгласно
чл. 143, ал. 1, изр. 2 ЗЗД поръчителят има право и на законни лихви върху
заплатените суми от деня на плащането.
В
случая нормативно е определено от кой момент длъжника изпада в забава, поради
което не е нужна покана, за да възникне отговорността му за заплащане на обезщетение
за забава.
По
делото се установи, че ищецът е заплатил дължимите суми по договора за продажба
на изплащане на 12.09.2016 г. като от този момент му се дължат лихви върху
платената сума.
Размерът
на законната лихва е нормативно определен на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД -
основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10
пункта /чл. единствен от ПМС № 72 от 8 април 1994 г. за определяне на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута/, поради което акцесорният
иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен и доказан за сумата в размер на 6. 55
лева за претендирания период от 10.07.2018 г. до 26.09.2018 г., определена по
реда на чл. 162 ГПК чрез математическа операция, за извършването на която не са
необходими специални знания, с каквито съдът да не разполага, изчислени чрез
сайта Calculator. bg., като за горницата до пълния предявен размер от 0,51
лева, като неоснователен искът следва да бъде отхвърлен.
С
оглед изхода на правния спор в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените в производството по делото разноски. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Присъдените със заповедта за
изпълнение разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна последица от уважаването/отхвърлянето на иска,
като съдът, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да разпредели отговорността
за разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство.
От представените в заповедното производство доказателства се установява, че са
направени разноски в размер на 25 лв. – заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., което е в рамките на минималния размер,
съгласно чл. 7, ал. 7 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В исковото
производство са направени разноски в общ размер от 475 лв., включващи сумата от
150 лв.- депозит за изготвяне на съдебно – счетоводна експертиза, сумата от 300
лв.- адвокатско възнаграждение (в рамките на установения минимум) и държавна
такса в размер на 25 лв. Ответникът е
направил възражение за недължимост на разноските, но доколкото с поведението си
е станал повод за завеждането на делото и не е признал иска, то не съществува
законово основание за освобождаването й от заплащане на разноски по делото. Още повече, че ответницата е оспорила
дължимостта на процесната сума, което е наложило допускане и назначаване на
съдебно – счетоводна експертиза.
Финансовото състояние на ответника, дължащо се на обстоятелства, стоящи извън предмета на
делото, не представлява основание за освобождаването от заплащането на разноски
предвид уважване на исковите претенции.
По
изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Й.Д., ЕГН: **********, с адрес ***
дължи на „Състейнъбъл бизнес солюшънс”
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
„България” № 81, вх. Б, ет.1 сумата
87,00 лв. - главница по Договор
за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между ищеца и ответника и
обезпечаващ задължения по Договор за продажба на изплащане от 12.09.2016 г.,
сумата от 0,51 лв.- мораторна лихва за забава за периода от 08.09.2018 г. до
01.10.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 01.10.2018
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г.Й.Д., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” № 81, вх. Б, ет.1 сумата от общо 800 лв. – разноски, включваща
сумата от 325 лв. разноски в
производството по ч.гр.д. №15391/2018 г. по описа на ПРС и сумата от 425 лв.-
разноски по гр. д. №19710/2018 г. по описа на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ