№ 7516
гр. София, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. С.А
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110149285 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК
Образувано е предявен на 09.09.2022г. от Б. С. А. против И. И. И. иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 от СК. В молбата се твърди, че страните са родители на
малолетното дете С. Б. А., роден на 27.03.2014г. по време на съпружеското им съжителство,
продължило около седем години в периода 2012г. до 2019г. Сочи се, че ответникът има две
деца от предходна връзка, едното от което пълнолетно, с което са живели заедно. След като
ответникът решила да го напусне тя взела големите си деца и му оставила общия им син С..
Според ищеца от фактическата раздяла на страните от 01.09.2019г. до депозиране на
исковата молба ответникът не е полагала никакви грижи за детето, не отишла дори и на
първия му учебен ден като ученик. В молбата се твърди, че въпреки че живее в съседния
квартал майката по никакъв начин не се интересува от детето си. Ищецът се грижел сам за
него с помощта на своята майка. По посочените причини желае упражняването на
родителските права спрямо общото дете на страните – дете С. Б. А., роден на 27.03.2014г. да
му бъде предоставено на него, при когото да бъде местоживеенето на детето, определяне на
режим на лични отношения с неговата майка, както и осъждане на същата да заплаща
месечна издръжка в размер на 300 лв., ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска, както за в бъдеща, така и за в период от една година назад преди
депозиране на иска, а именно за периода 09.09.2021г. до 09.09.2022г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответника И. И. И.. Същата
заявява, че е съгласна с искането упражняването на родителски права по отношение на
общото им дете С. да се възложат на бащата. Твърди, че тя има две деца от предишен брак и
при раздялата с ищеца уговорката била общото дете да остане при ищеца, защото му било
единствено, а тя имала свои, за които да се грижи. Представя удостоверение раждане на
единия си син – Борис Божидаров Игнатов, роден на 23.09.2010г. все още малолетен. Отрича
твърденията, чене се е интересувала от детето си С., като сочи обективни пречки,за да не
може да го вижда - била болна от кодвид, след това имала тежък възстановителен период,
имала здравословни проблеми. Заявява, че желае да поддържа отношения с детето си С. и е
1
съгласен да заплаща издръжка в минимален размер за в бъдеще. Оспорва основателността
на исковата пренция за заплащане на издръжка за период от една година назад преди
завеждане на иска, като твърди, че винаги когато е имала възможност е изпращала пари за
издръжка на детето С. до неговия баща. Представя разпечатка от преводи чрез Изипей, от
които се удостоверява, че е изпращала всеки месец средства на ищеца и на неговата майка -
С.ка Иванова А.а.
В съдебно заседание двете страни се явява и заявяват, че нямат спор относно
упражняването на родителските права по отношение на общото им дете, режима на лични
отношения и местоживеенето. Представят и подписано от страните споразумение, което
двамата заявяват че поддържат в съдебно заседание, съгласно което родителските права по
отношение на общото им дете С. А. ще се упражняват от бащата, при когото детето ще
живее, а на майката се определя режим на лични отношения, съгласно който същата има
право да взема детето всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10.00ч. в събота
до 18.00 в неделя с преспиване, както и десет дни през лятото по време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на бащата. Ищецът оспорва твърдението, че майката е изпращала
издръжка, като потвърждава факта, че е изпращала парични средства, но те били детски
надбавки, които получавала и му дължала.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от представеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на
Акт за раждане № 7/03.04.2014г., на СО-гр. Бухово, страните са родители на детето – С. Б.
А., роден на 27.03.2014г. Страните са постигнали споразумение относно упражняването на
родителските права и режимът на лични отношения, което отговаря на изискванията на
закона и е в интерес на общото им дете, поради което съдът не изследва родителския им
капацитет.
Единствения спорен въпрос между страните е този относно дължимата от майката
издръжка. От писмо на НАП от 30.12.2022г. се установява, че двамата родители са трудово
ангажирани, работят по трудово правоотношение като всеки от тях получава месечно
възнаграждение равно н а минималната работна заплата в страната. По делото се установи,
че майката полага грижи и издържа и свое малолетно дете от предишна връзка - дете С. Б.
А., роден на 27.03.2014г. не се установи бащата да има други алиментни задължения.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 127, ал .2, изр. І от СК в настоящото производство съдът следва да
определи и издръжка на детето, каквато няма доказателства да е определяна. Съгласно чл.
143, ал. 2 от СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”, като
размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право
на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи” съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, но
издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата
(чл. 142, ал. 2 от СК). Изискването на чл. 139 СК претендиращия издръжка да е
неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо
ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по
отношение на чл.139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това детето с оглед
възрастта си е дефинитивно неработоспособно, поради което има право на издръжка от
родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2
от СК) поради липса на лица от първи ред. Нуждите на детето са обичайни за дете на
неговата възраст (за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински грижи и т.н.), както и
общите разходи за издръжката на домакинството на бащата, в което то е отглеждана, се
установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се
2
обосновава специално.
Бащата не заявява детето С. да има нужди по-големи от обичайните за дете на
неговата възраст – 9 години. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на
издръжката, се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи. Страните не спорят, че от фактическата раздяла
до настоящия момент грижи за детето е полагал само бащата, с помощта на неговата майка
Родителите са в трудоспособна възраст, не страдат от заболявания, които да ги
възпрепятстват да осъществяват обичайните трудови дейности. По делото се установи, че
майката има задължение за издръжка на друга свое малолетно дете. Съдът приема за
доказано, че ищецът няма задължения за издръжка към други лица, ненавършили
пълнолетие, което се установява от справката за родствени връзки, приобщена към
материалите по делото. Установи се безспорно по делото, че майката е млад и
работоспособен човек и няма пречка да работи и да реализира поне средна за страната
заплата, така щото да участва адекватно в разходите на децата си. Дори и след раздяла
родителите следва да обезпечат децата си така, че те да имат стандарт, какъвто конкубинът е
имал преди фактическата раздяла, като детето не бива да бъде поставено в различно
положение от това, при което би било, като отглеждано от двамата си родители.
Относно размера на издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е
да гледат и издържат децата си, като в случаите когато гледането се осъществява
изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да
компенсира с увеличен размер на издръжката. Така, като взе предвид нуждите на детето за
физическото му съществуване и образование и след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, както и с оглед възможността съдът да присъди издръжка в размер,
дължим съобразно Конвенцията за правата на детето, съдът определя общ размер на месечна
издръжка в размер на 300 лв., като ответникът следва да поеме по – голямата част от нея в
размер на 200 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба. Останалата част, ведно
с непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето следва да се поеме от
бащата. С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен посочения размер от 200
лв., а за разликата до 300 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Издръжките се
дължат, видно със законната лихва за забава, арг. от чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК.
С исковата молба е предявен и иск за заплащане на издръжка за период от дванадесет
месеца преди депозиране на исковата молба, т. . за периода 09.09.2021г. до 09.09.2022г.
Ответникът представи писмени доказателства – разпечатка от платежна система на Изипей,
от които се установява, че майката е изпращала всеки месец по няколко пъти суми на бащата
или неговата майка. В съдебно заседание бащата не оспори това обстоятелство, но заяви, че
това са детски надбавки които му се дължали по принцип. Същият не ангажира
доказателства, че майката е получавала детски надбавки въпреки, че не е полагала грижи за
общото им дете. По изложените съображения съдът намира иска с право основание чл. 149
СК за неоснователен, защото по делото безспорно се установи, че майката е заплащана
издръжка на малолетното си дете С. в периода 09.09.2021г. до 09.09.2022г.
Съгласно чл.242, ал.1, хип.І ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за исковете по чл.127, ал.2 от
СК. Поради това съдът е длъжен да допусне, служебно предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката на детето, дори и без искане на страните.
По разноските:
С исковата молба ищецът е претендирал заплащане на разноски и е представил
доказателство за тях. С оглед характера на настоящото производство – спорна съдебна
администрация, обаче, направените разноски, следва да останат в тежест на страните така,
както са направени, респективно претенцията на ищцата за присъждането на такива, следва
да бъде оставена без уважение.
При този изход на спора ответникът И. И. следва да бъде осъден да заплати в полза
на СРС сумата в размер на 288 лева - държавна такса върху определения размер на
3
издръжка на детето С. (чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал. 1, т.6 и т. 7 от ГПК).
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл. 127, ал. 2 от СК, упражняването на родителските права по
отношение на детето С. Б. А., ЕГН **********, на неговия баща Б. С. А., ЕГН **********,
с адрес гр. София, кв. Бухово, община Столична, ул. „Никола Бонев“, бл. 9, вх. Г, ап. 4 с
изключение на правата, които по закон се упражняват заедно.
МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето С. Б. А., ЕГН **********, да бъде при бащата на
адрес Б. С. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. Бухово, община Столична, ул.
„Никола Бонев“, бл. 9, вх. Г, ап. 4.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на детето С. Б. А., ЕГН
**********, с майката И. И. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. Кремиковци, ул.
„Алея Свежест“, бл. 41, ет. 2, по следния начин: майката има право да взема при себе си
детето всяка първа, трета и пета (ако има такава) седмица месеца за времето от 10:00 часа в
събота до 18:00 часа в неделя (с преспиване), както и 10 дена през лятото, определени по
уговорка на страните до 30. май на съответната година, а ако не се постигне такава – от 10.
юли до 20. юли включително, а в четни години бащата ще прекарва с детето Великденските
празници от 10:00 часа на Разпети петък по православния календар до 18:00 часа в
понеделника на Великден, и Нова година за времето от 29. декември в 11:00 часа до 2.
януари в 13:00 часа, а в нечетни години - Коледните празници от 19:30 часа на 23. декември
до 18:00 часа на 27 декември, майката има право на виртуален контакт с детето два пъти в
седмицата – вторник и четвъртък в диапазона между 18.00ч. и 19.00 часа по Скайп, Вайбър
и/или телефон, като бащата Б. С. А., ЕГН ********** се задължава да обезпечава
технически тези срещи.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 СК във връзка с чл. 127, ал. 1 ГПК И. И. И., ЕГН
**********, с адрес гр. София, кв. Кремиковци, ул. „Алея Свежест“, бл. 41, ет. 2, да
заплаща на сина си С. Б. А., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител
Б. С. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. Бухово, община Столична, ул. „Никола
Бонев“, бл. 9, вх. Г, ап. 4., месечна издръжка в размер на 200 (двеста) лева, считано от
09.09.2022г. / датата на депозиране на исковата молба/ до настъпване на причина за
изменение или прекратяване на издръжката, на основание чл. 143, ал.2 от СК, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, на основание
чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК, като отхвърля исковата претенция за разликата до 300 лв. като
неоснователна както и отхвърля исковата претенция на основание чл.149 СК за заплащане
на издръжка за период от 09.09.2021г. до 09.09.2022г. (една година преди депозиране на
исковата молба) като неоснователна.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА И. И. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. Кремиковци, ул. „Алея
Свежест“, бл. 41, ет. 2 да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на
288 лв. - държавна такса по делото върху определения размер на издръжката на детето.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за присъждане на разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5