М О Т И В И
към присъда
№36/15.05.2019 година,
постановена по
НОХД № 262/2019 година по описа на РС-Хасково
Районна прокуратура /РП/ – Хасково е повдигнала обвинение против подсъдимия Б.Г.В. с ЕГН:**********, роден
на *** ***, , за това, че през периода от 16.04.2018 г. до
16.01.2019 г. в гр.Хасково, след като е осъден с влязло в сила на 16.04.2018 г.
съдебно решение №162/20.03.2018 г. по гр.дело №1602/2018 г. по описа на Районен
съд - гр.Хасково, да издържа свои низходящи - дъщеря си Г.Б.В., родена на ***
г. и дъщеря си Б.Б.В., родена на *** г., като заплаща
месечна издръжка в размер на 130 лв. за всяко от децата, чрез тяхната майка и
законен представител М.З. ***, съзнателно не изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно 9 месечни вноски от по 130 лв. за Г.Б.В.
и 9 месечни вноски от по 130 лв. за Б.Б.В., всички
вноски на обща стойност 2340 лв.-
престъплението по чл. 183 ал. 1 от НК.
В с.з. РП-Хасково, чрез свой
представител, поддържа изцяло повдигнатото обвинение, което се доказвало по
категоричен начина от събраните по
делото доказателства. Според прокурора,
в случая съдът следвало да признае
подсъдимия за виновен и да не
му налага наказание тъй като
видно от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства се доказвало, че той
е изплатил инкриминираните суми за издръжка
на детето си до приключване
на съдебното следствие. Поради това и прокурора
иска съдът да не налага
наказание на подсъдимия съгласно чл.183, ал.3 от НК.
Подсъдимия Б.Г.В., признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и вината си. В последната си дума изказва съжалени, като заявява, че
не е плащал издръжка на децата
си поради материално затруднение, произтичащи от факта, че
се грижи отдавна за болната
си майка. Твърди в последната си дума,
че ще направи
всичко възможно за да изплаща
издръжката на дъщеря си. предоставя на
съда да прецени
какво наказание да му наложи.
По делото не е предявен
за съвместно разглеждане граждански иск.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: на 15.10.2011
г. св.М.З.З. и подс.Б.Г.В.
сключили граждански брак, от който им се родили две деца - Г.Б.В., родена на ***
г. и Б.Б.В., родена на *** г. С влязло в сила на
16.04.2018 г. съдебно решение №162/20.03.2018 г. по гр.дело №1602/2018 г. по
описа на Районен съд - гр.Хасково, брака между подс.Б.В.
и св.М.З. бил прекратен, а подс.Б.В. бил осъден да
издържа своите низходящи - дъщеря си Г.Б.В., родена на *** г. и дъщеря си Б.Б.В., родена на *** г., като им заплаща ежемесечна издръжка
в размер на 130 лв. за всяко от децата, чрез тяхната майка и законен
представител М.З.З. с ЕГН:**********. Въпреки
знанието за горното, след влизане на решението, подс.Б.В.
не заплащал никакви средства на св.М.З. за издръжката на децата си, поради
което и по жалба на св.М.З. било образувано настоящето производство. В периода
след влизане в сила на решението, от 01.08.2018г. подс.Б.В.
работел като таксиметров шофьор към фирма „Флирт-такси" ООД (видно от
справка л.90 по делото), имал недвижимо и движимо имущество, но въпреки това не
изплащал издръжката на децата си. Към 16.01.2019г. общата дължима сума от подс.Б.В. по издръжката на децата му възлизала на 2340 лв.
(девет месечни вноски по 130 лв. за всяко от децата). На 04.02.2019 г. подсъдимият
внесъл по банковата сметка на св.М.З. сумата от 1500 лв., равняваща се на пълни
пет месечни вноски за децата. В последствие в съдебно заседание преди даване
ход на съдебното следствие подсъдимият представя вносна бележка за сумата от
840 лева, като по този начин същият е изплатил изцяло дължимата сума за която
му е повдигнато обвинение по настоящото дело. Сумата за издръжката на децата е
заплатена от подсъдимия до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, като не са настъпили други вредни
последици за пострадалите от неплащането на издръжката. Подс.Б.В. е имал задължението,
доколкото издръжката е „носимо задължение" и
доколкото майката и децата му живеели - с постоянен адрес ***, да заплаща
издръжката по местоживеенето им.
Освен това подсъдимият не е осъждан и не са му
налагани наказания по чл.78а от НК. По делото както бе отбелязано не се доказа
да са настъпили и други вредни последици за пострадалата от неизпълнението в
срок на задължението от страна на подсъдимия да изплаща присъдената издръжка на
децата си.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за
установена въз основа разпитите на свидетелите в съдебно заседание на
обясненията на подсъдимия и на приобщените
по ДП доказателства, а именно: протоколите за разпит на свидетели,
протокол за разпит на обвиняем, както и от останалия приложен към делото доказателствен материал – №162/20.03.2018 г. по гр.дело
№1602/2018 г. по описа на Районен съд - гр.Хасково, справка за съдимост ,
характеристични данни.
Поради горното и съдът прие за установено от обективна
и субективна страна, че подсъдимият Б.Г.В. с ЕГН:**********, *****, е осъществил
състава на престъплението по чл. 183 ал. 1 от НК, като през периода от 16.04.2018 г. до 16.01.2019 г.
в гр.Хасково, след като е осъден с влязло в сила на 16.04.2018 г. съдебно
решение №162/20.03.2018 г. по гр.дело №1602/2018 г. по описа на Районен съд -
гр.Хасково, да издържа свои низходящи - дъщеря си Г.Б.В., родена на *** г. и
дъщеря си Б.Б.В., родена на *** г., като заплаща
месечна издръжка в размер на 130 лв. за всяко от децата, чрез тяхната майка и
законен представител М.З. ***, съзнателно не изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно 9 месечни вноски от по 130 лв. за Г.Б.В.
и 9 месечни вноски от по 130 лв. за Б.Б.В., всички
вноски на обща стойност 2340 лв.
Престъплението
е извършено при пряк умисъл, тъй като обвиняемият е съзнавал, че в следствие на
неговото бездействие ще се стигне до неизбежното неплащане на издръжка и е
искал настъпването на този резултат - чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК.
Във връзка с горното съдът държи да отбележи,
че от събраните и описани по горе
доказателства по безспорен начин се доказва
по делото, че подсъдимият е извършил престъплението за което е предаден
на съд. Свидетелката З. в хода на съдебното производство са категорична, че той
не е заплащал на децата си дължимите съгласно съдебното решение издръжки, за
посочените в обвинението срокове.
Последното не се отрича и от самия подсъдим, напротив той сочи и
причината поради която не е плащал издръжка. Неплащането на горните издръжки се потвърждава
и от самопризнанията на подсъдимия дадени в съдебното производство. Всичко това
налага извода, че подсъдимият е извършил престъплението за което му е
повдигнато обвинение. С оглед горното и съдът прие, че подс.
В. е виновен в престъплението за което му е повдигнато обвинение и в тази
връзка го призна за виновен в извършването на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.
Като
взе предвид факта, който се доказа по делото, а именно че подсъдимият е
изплатил процесните суми по издръжката на децата си
до приключването на съдебното следствие и постановяването на настоящата присъда
съдът приложи чл.183, ал.3 от НК и не му наложи наказание.
Така
съдът счете, че ще съдействат за поправянето на подсъдимия и за постигане на
поставените от закона превантивни цели, както по отношение на същия, така и по
отношение на останалите членове на обществото – чл.36 ал.1 от НК.
Мотивиран така, съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: /П/ НЕ СЕ
ЧЕТЕ.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
Секретар: /П.Н./