Р Е Ш Е Н И Е
№………………… / 10.03.2021 г., гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, I – ви
касационен състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ВАЛЕНТИН
ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Камелия
Александрова и прокурор Владислав Томов, след като разгледа докладваното от
съдия В. Пушевски КНАХД № 72 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 208 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на И.А.П., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, депозирана чрез неговия процесуален представител
адв. Б.К. *** срещу Решение № 260454 от 23.11.2020 г., постановено в
производството по НАХД № 2888 по описа на Районен съд Варна, 45 състав, с което
е потвърдено Наказателно постановление № 23 – 0000518 от 22.05.2020 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр.
Варна, с което на жалбоподателя И.А.П., на основание разпоредбата на чл. 93в,
ал. 17, т. 3 от Закона за автомобилните превози, му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1500 лева (хиляда и петстотин лева) за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 36, пар. 2, т. (ii) на Регламент (ЕС) № 165/ 2014 на Европейския парламент и на Съвета относно
тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на
Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт.
Касаторът И.А.П. намира решението на Районен съд – Варна за неправилно и
незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своето
становище. Посочва, че в хода на първоинстанционното съдебно производство е
било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в
допускане на участие в процеса на лице, което няма право да осъществява
процесуално представителство, конкретно В. В., в качеството й на мл. експерт в отдел
„Контрол“ към РД „Автомобилна администрация“ – гр. Варна. Също така навежда
твърдения, че неправилно първоинстанционния съд е потвърдил наказателното
постановление, доколкото нарушението, за което е ангажирана административно –
наказателната отговорност на касатора в случая е останало недоказано, а и не е
бил изследван въпроса дали самото деяние е било извършено виновно. Изразява
несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че липсата на посочване на т. 1
и т. 4 на чл. 93в, ал. 17 от Закона за автомобилните
превози като правно основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателя
не представлява процесуално нарушение от категорията на съществените. Поради
гореизложените съображения, касаторът И.А.П. моли за отмяна на първоинстанционното
съдебно решение и респ. за отмяна на наказателното постановление.
Ответната страна РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна не е депозирала
писмен отговор на касационната жалба.
В проведеното на 11.02.2021 г. открито съдебно заседание в производството по
КНАХД № 72 по описа за 2021 г. на Административен съд – Варна, жалбоподателят И.А.П.
не се явява, не изпраща и процесуален представител, който да изрази позицията
му в дадения ход на делото по същество.
В проведеното на 11.02.2021 г. открито съдебно заседание в производството
по КНАХД № 72 по описа за 2021 г. на Административен съд – Варна, ответната
страна РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна не изпраща нито законен, нито
процесуален представител, който да изрази позицията й в дадения ход на делото
по същество.
Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Варна изразява
позиция за неоснователност на касационната жалба и пледира да бъде оставено в
сила решението на Районен съд Варна.
Съдът, след като съобрази доводите и възраженията на страните и след преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 211,
ал. 1 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, изхожда от надлежна страна, поради
което е допустима за разглеждане. Наведените доводи в същата представляват
касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим
по препращане от разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна, поради
следните съображения:
Производството пред Районен съд – Варна е образувано по въззивна жалба на И.А.П.
срещу Наказателно постановление № 23 – 0000518 от 22.05.2020 г., издадено от Директора
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на
жалбоподателя, на основание разпоредбата на чл. 93в, ал. 17, т. 3 от Закона за
автомобилните превози, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1500 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 36, пар. 2, т. (ii)
на Регламент (ЕС) № 165/ 2014 на Европейския парламент и на Съвета.
С Решение № 260454 от 23.11.2020 г., постановено в производството по НАХД №
2888 по описа за 2020 г. на Районен съд Варна, процесното наказателно
постановление е било потвърдено, като от фактическа страна е било установено
следното:
В следобедните часове на 10.03.2020 г. касаторът И.А.П. управлявал влекач „******“,
кат. N3, с рег. № ******, собственост на „******“ ЕООД, с прикачено полуремарке
с рег. № ******, като извършвал обществен превоз на товари (към момента без
товар) по маршрут гр. Добрич – гр. Девня.
В същото време на пътен възел „Летище Варна“ в обл. Варна, бил позициониран
екип на РД „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, съставна част от който бил
св. К. Н. К. – инспектор в РД „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, който
изпълнявал служебните си задължения по контрол на автомобилното движение в този
район.
Около 16:25 часа на 10.03.2020 г. св. К. спрял за проверка управлявания от
жалбоподателя П. товарен автомобил с рег. № *******, което превозно средство
било оборудвано с дигитален тахограф марка Siemens тип 1381.**********, № *******, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) 561/
2006 г., като св. К. поискал от жалбоподателя да му представи за периода от 15:55
часа (UTC)
на дата 06.03.2020 г. до 05:59 часа (UTC) на дата 09.03.2020 г. всеки ръчен запис или разпечатки, тахографски листове
или удостоверения за дейности, тъй като след проверка на картата на водача за
дигиталния тахограф липсвала информация за този период.
Касаторът И.А.П. не представил изисканите му документи (всеки ръчен
запис или разпечатки, тахографски листове или удостоверения за дейности),
поради което и преценявайки, че със своето поведение жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 36, пар. 2, т. (ii) на Регламент (ЕС) № 165/ 2014 на
Европейския парламент и на Съвета, на 10.03.2020 г. св. К. съставил на
жалбоподателя П. акт за установяване на административно нарушение, с който го
санкционирал за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, не постъпило
писмено възражение срещу съставения му АУАН, като на 22.05.2020 г. Директорът
на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал
наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 93в, ал.
17, т. 3 от Закона за автомобилните превози, наложил на жалбоподателя П.,
административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева за нарушение на разпоредбата
на чл. 36, пар. 2, т. (ii) на Регламент (ЕС) № 165/ 2014 на Европейския
парламент и на Съвета.
За да потвърди наказателното постановление, Районен съд – Варна е приел, че
в случая нарушението на материалния закон е безспорно установено, както и, че в
хода на административно – наказателното производство не са били допуснати нарушения
на съдопроизводствените правила.
Тези изводи на първоинстанционния съд са правилни и следва да бъдат подкрепени.
Разпоредбата на чл. 36, пар. 2 от на Регламент (ЕС) № 165/ 2014 на
Европейския парламент и на Съвета вменява задължение на водач, който управлява
превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, да е в състояние да
представи по искане на оправомощен служител на контролен орган i) своята карта на водача; ii) всички ръчни записи
и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни, съгласно
изискванията на настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 561/ 2006 г.; iii) тахографските листове за същия период, като посочения в подточка ii), през
който е управлявал превозното средство, оборудвано с аналогов тахограф.
В случая не се спори, че жалбоподателят
П. не е представил в хода на проверката, извършена в следобедните часове на 10.03.2020 г. всеки ръчен запис или разпечатки, тахографски листове или удостоверения за
дейности, тъй като след проверка на картата на водача за дигиталния тахограф липсвала
информация за този период, поради което и според съда, със своето поведение, в
частност бездействие, несъмнено е нарушил разпоредбата на чл. 36, пар. 2, т. ii) на
Регламент (ЕС) № 165/ 2014 на Европейския парламент и на Съвета, поради което правилно
е била ангажирана административно – наказателната му отговорност.
Основните възражения, наведени в касационната жалба се изразяват в
допуснати от първоинстанционния съд, според жалбоподателя, процесуални
нарушения.
Касационната инстанция намира за неоснователни тези възражения, поради
следните съображения.
Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че в първоинстанционното
съдебно производство
е било допуснато до участие лице, което не разполага с
представителна власт да представлява РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна –
напротив на л. 16 от НАХД № 2888 по описа за 2020 г. на
Районен съд – Варна е приложено пълномощно, предоставящо представителна власт
на мл. експерт В. В. (служител с юридическо образование и юридическа
правоспособност) да представлява
РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна в съдебното производство.
Нарушението е безспорно доказано, предвид показанията на св. К. и св. ., а
и следва да се подчертае, че жалбоподателят на практика не оспорва, че в хода
на проверката, а и след нейното приключване не е представил на контролните
органи изисканите му документи.
Както в АУАН и в процесното наказателно постановление, така и в
първоинстанционното съдебно решение, ясно и конкретно е посочена нарушената
материалноправна разпоредба, поради което и възраженията на жалбоподателя в
тази посока се явяват несъстоятелни.
Наложеното административно наказание „глоба“ е строго фиксирано като
размер, административно – наказващият орган изцяло се е съобразил с него в
процеса по индивидуализация на наказанието, поради което и пред съда не е
поставен въпроса за неговата завишеност, респ. евентуална несправедливост.
Гореизложените съображения обуславят извода на касационния съд, че решението
на въззивната инстанция е постановено при спазване на материалния закон и процесуалните
правила. Правилно Районен съд – Варна е анализирал събраните доказателства,
както поотделно, така и в тяхната съвкупност, и е формирал кореспондиращ с
доказателствата извод по делото, поради което и решението му следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание разпоредбата на чл. 221, ал. 2
от АПК, Административен съд Варна, I – ви касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260454 от 23.11.2020 г., постановено в производството по НАХД
№ 2888 по описа за 2020 г. на Районен съд Варна, 45 състав, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 23 – 0000518 от 22.05.2020 г., издадено
от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: