МОТИВИ
към Присъда № 461/ 17.10.2018г.
по НЧХД № 411/2018год.
по описа на СРС
Подсъдимите Б.Й.Г.,
С.Н.Г. и Д.С.А. са предадени на съд за това, че на 04.04.2018г.
около 17,00ч. в с.А. обл.С, в съучастие помежду си са причинили лека телесна
повреда на Ф.Н.А. ***, ЕГН ********** чрез нанасяне на удари с ръце по главата,
ритане с крака по тялото и скубане на косата, изразяваща се в контузия на
главата, разкъсни рани и кръвонасядания в окосмената част на главата,
сътресение на мозъка, контузия на гръдния гръбнак и гръдната кост, множество
кръвонасядания по гръдния кош и крайниците, представляващи временно
разстройство на здравето не опасно за живота – престъпление по чл. 130 ал.1 във
вр.с чл.20 ал.2 от НК.
Тъжителят Ф.Н.А., редовно призована, явява се лично и с
проц.представител- адв.Елка Петрова при САК. На основание чл.84 от НПК същата предяви
и граждански иск срещу тримата подсъдими солидарно на обща стойност 6 000 лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за сумата от 105
лева, представляващи имуществени вреди, изразяващи се в лечение в едно със
законната лихва от датата на причиняването до окончателното и изплащане. След
изслушване становището на ответната страна съда счете иска за допустим,
своевременно предявен и го прие за съвместно разглеждане като конституира
тъжителя А. и като граждански ищец в процеса срещу тримата подсъдими.
Тримата подсъдими, редовно призовани, в първото съдебно
заседание се явяват лично и дават своите обяснения по обвинението си. В
последващите съдебни заседания се явяват със защитник- адв.В.Григорова при САК.
Процесуалният представител на тъжителят А. пледира за
осъдителна присъда относно престъплението по чл.130 ал.1 от НК, като указва на
съда да наложи наказание по справедливост на тримата подсъдими, гражданския иск
да бъде изцяло уважен, претендира и разноски по делото.
Подсъдимите Б.Г., С.Г. и Д.А. чрез защитника си пледират
за оправдателна присъда като излага доводи в тази насока, не се признават за
виновни и дават обяснения по обвинението пред съда. Алтернативно молят съда да
бъдат освободени от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК като съда им наложи минимално такова.
В хода на съдебното производство бяха разпитани
допълнително сочени и искани от страните в процеса свидетели. Нови искания и
възражения също се направиха.
Проц.представител на тъжителя направи искане за допускане
до разпит на нови свидетели, което съда след изслушване становището на
ответната страна счете за допустимо и основателно и допусна до разпит в
качеството на свидетели С.Т.Р. и Р.Й.К., които дадоха своите показания
добросъвестно и съда ги прие като доказателства по делото.
Отново по искане на проц.представител на тъжителя съда
изиска ДП № 1886 ЗМ-247/2018г. по описа на РУ на МВР-С. Същото беше прието като
надлежно доказателство по делото. От страна на проц.представител на тъжителя
беше представено и ново писмено доказателство, което съда след изслушване
становището на страните счете за относимо спрямо предмета на спора и го прие
като доказателство по делото, а именно- Постановление от 27.06.2018г. на РП-С
за прекратяване на ДП № 1886 ЗМ- 247/2018г. по описа на РУ на МВР-С.
По искане на проц.представител на тъжителя беше разгледана
изготвената по време на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза
с вещо лице д-р Т.Иванов- съдебен лекар при МБАЛ- С, която съда след изслушване
становището на страните прие като надлежно доказателство по делото.
От страна на защитата на тримата подсъдими беше направено
искане за изискване на справка от РУ на МВР-С относно посетен адрес в гр.С на
04.04.2018г. Съдът след като изслуша становището на ответната страна счете
искането за допустимо и основателно и изиска справка от РУ на МВР-С, като
същата беше депозирана в срок и приета като доказателство по делото.
След преценка на събраните в хода на съдебното следствие
по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подс.С.Г. и тъжителя Ф.А. имали връзка и живеели във
фактическо съжителство, от което имали две деца на 7г. и 4г. По време на
пролетната ваканция голямата дъщеря на тъжителя А. поискала от майка си да се
види с баща си и след няколкодневни увещания майката- тъжителя А. се съгласила
да я заведе в с.А., където живеел баща и- подс.Г..
На 04.04.3.2018г. тъжителя А. ***, чиито водач бил св.Р.К..
В таксито се качили тъжителя А. и двете и дъщери и тръгнали към с.А., като
пристигнали около 17ч. Тъжителя А. била седнала на задната седалка заедно с
двете си деца. Още в началото на селото тъжителя А. видяла майката на бащата на
децата- подс.Б.Г., която била с друга жена. Казала на таксито да спре и веднага
след спирането на автомобила от св.К., голямата дъщеря на тъжителя излязла от
колата и отишла при баба си- подс.Г., но тя изобщо не и обърнала внимание. Нещо
повече- след като подс.Г. видяла внучката си започнала да и се кара и да я пита
защо е дошла и с кого е. Тогава от колата слязла и тъжителя А. и казала на
подс.Г., че дъщеря и иска да се види с баща си- подс.Г.. Двете жени- подс.Г. и
тъжителя А. започнали да се карат, тъй като подс.Г. не искала да вземе детето в
дома си. Тъжителя А. влязла обратно в автомобила, а в това време от долната
страна на улицата се появил и бащата на децата- подс.Г.. След като видял, че
майка му- подс.Г. се карала с бившата му жена- тъжителя А. и той отишъл при
тях. Започнал да се кара на тъжителя и да я гони да се маха от селото. В този
момент подс.Г. отворила вратата на таксито и започнала да дърпа тъжителя А., а
подс.Г. се причислил към нея като хванал за врата тъжителя. Опитвали се да изкарат
тъжителя извън таксито за да могат да я набият, а в това време чувайки
шумотевицата отвън излязла и подс.Д.А. с която в него момент живеел на семейни
начала подс.Г.. Тя също се притекла на помощ на мъжа си и свекърва си и тримата
започнали да дърпат тъжителя А. с цел да я свалят от таксито и да я набият. В
крайна сметка тримата подсъдими успели да изкарат извън таксито тъжителя А. и
започнали да я налагат с ръце по главата, в следствие на което тя паднала на
земята, а тримата подсъдими продължили да и нанасят удари с ритници в областта
на тялото и главата. Дрехите на тъжителя А. се скъсали, а децата започнали да
плачат и пищят. Тримата подсъдими след като преценили, че са нанесли достатъчно
побой на тъжителя А. я оставили и заминали.
През цялото време по показания на св.К., който е бил пряк
свидетел-очевидец на инцидента се опитвал да ги вразуми като им казвал да
престанат, но тъй като всичко се развило много бързо не успял дори да слезе от
таксито и да се опита да ги разтърве. След като тримата подсъдими заминали,
тъжителя А. се качила обратно в таксито и казала на св.К. ***, като поискала да
я остави до магазин „Деница“ по ул.“Филип Тотю“. По показания на св.К. докато
пътували обратно към гр.С забелязал, че по лицето на тъжителя А. имало кръв, а
дрехите и били скъсани.
След като се прибрала в дома си тъжителя А. заедно с
малката си дъщеря, тъй като голямата останала все пак в дома на баща си- подс.Г.,
майката на тъжителя- св.С.Р. я видяла в какво състояние е и я попитала какво се
е случило. Тогава тъжителя А. и разказала как тримата подсъдими са я били. От
своя страна св.Р. попитала защо св.К. не се е намесил, но тъжителя А. не можела
да отговори на този въпрос. Тъй като тъжителя била много зле по показания на
св.Р. тя се обадила на 112 и на место дошли органите на полицията. Посъветвали
ги да отидат веднага до Бърза помощ и от своя страна св.Р. занесла тъжителя А.
до Бърза помощ. След като направили необходимите медицински изследвания същата
била приета в хирургично отделение при МБАЛ-С, където пролежала 7 дни.
На следващия ден случайно св.К. имал поръчка за болницата
и тогава отново видял тъжителя А., като по негови показания същата била в
оттоци.
По обяснения на подс.Г. същия ден е била в дома си и
спяла по времето, когато тъжителя А. дошла пред дома и. Чула викове от към
улицата и излязла да види какво става и тогава видяла, че снаха и- подс.А. и
тъжителя А. се били хванали за косите и се биели една друга. Опитала се да ги
разтърве и тогава тъжителя А. паднала на земята, а след като отдалечила подс.А.
от нея и помогнала да стане от земята, но преди това братята на подс.А., които
се намирали в близост видели, че сестра им се карала с тъжителя и се притекли в
нейна помощ. След като тъжителя А. паднала на земята, братята на подс.А.
започнали да я ритат по тялото и главата. Вече след като подс.Г. успяла да
разтърве подс.А. и тъжителя А. се появил и нейния син- подс.Г., който като
видял тъжителя А. само успял да я попита защо е дошла пак. След това тя си
тръгнала с таксито.
По обяснения на подс.Г. по време на описаното в тъжбата
време е бил на работа и прибирайки се видял, че тъжителя А. и дошла пред дома
му с такси. Успял да я попита само какво прави тук и тя затворила вратата на
таксито и тръгнала. Отрича да е участвал в побой над тъжителя А. и да е видял
каквото и да е от нанесеният и побой.
От обясненията на третата подсъдима А. по описаното в
тъжбата време тя е била в дома си когато пристигнала тъжителя А.. Попитала къде
е подс.Г. като със себе си водела голямата си дъщеря. Тъй като подс.Г. не
признавал децата си от тъжителя А., те двете били в обтегнати отношения започнали да се карат. Според нейните
обяснения тъжителя А. насила накарала дъщеря си да остане в дома им и се качила
обратно в таксито с малката си дъщеря за да си тръгва обратно. Тогава голямата
и дъщеря отишла при нея в таксито и искала да се прибере с нея, но тъжителя А.
не искала да я взема със себе си. Започнала да и се кара и да я удря, а подс.А.
отишла за да ги разтърве. Тогава двете жени-тъжителя А. и подс.А. се скарали
отново и се хванали за косите една друга. Започнали да се скубят и да си
разменят удари, а двамата братя на подс.А. видели това и се притекли на помощ
на сестра си, въпреки, че били по-малки от нея. Те я съборили на земята и
започнали да я ритат и тогава се появила подс.Г., която разтървала тъжителя А.
от братята на подс.А..
Според заключението на вещото лице д-р
Т. Иванов- съдебен лекар при МБАЛ- С изготвената по време на досъдебното
производство и приета като доказателство по настоящето наказателно производство
съдебно-медицинска експертиза е видно, че тъжителя А. е получила телесни
увреждания, изразяващи се в контузия на главата, разкъсни рани и кръвонасядания
в окосмената част на главата, сътресение на мозъка, контузия на гръдния гръбнак
и гръдната кост, множество кръвонасядания по гръдния кош и крайниците,
представляващи временно разстройство на здравето не опасно за живота.
Горепосочените увреждания представляват по смисъла на чл.130 ал.1 от НК „лека
телесна повреда”. Според заключението на вещото лице уврежданията са били
причинени на тъжителя А. по общия механизъм на удар с или върху твърди
тъпи/тъпоръбести предмети и повърхности и може да бъдат получени по време,
начин и място, както сочат данните по делото, а именно нанасяне на удари с ръце
по главата, ритане с крака по тялото и скубане на косата.
Описаната фактическа обстановка се установява от
събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства: обясненията
на подс. Б.Г., подс.С.Г. и подс.Д.А., депозираните показания на свидетелите С.Р.
и Р.К., както и заключението на съдебно-медицинската експертиза и приетите като
доказателства материали.
При оценката на целия доказателствен материал съдът
констатира противоречие между две групи доказателствени средства: от една
страна обясненията на тримата подсъдими, неподкрепени от други доказателства и
от друга – изложените обстоятелства в показанията на останалите свидетели и
тъжителя, заключението по съдебно-медицинската експертиза, както и приетите
като писмени доказателства.
В тази насока съдът кредитира относимите към главния факт
показания на втората група свидетели, включително и тези на тъжителя А.,
касаещи обвинението по чл.130 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 от НК, тъй като същите
са подкрепени помежду си, кореспондират с останалия доказателствен материал по
делото и са в взаимна връзка помежду си. В тази връзка съдът не кредитира показанията
на тримата подсъдими, тъй като на първо място не са налице никакви
доказателства в подкрепа на изложеното от тях. Единственият безпристрастен
свидетел-очевидец съвсем недвусмислено и категорично заяви, че подс.Г. и подс.Г.
са били основните участници в побоят над тъжителя А., и въпреки, че не е
забелязал третата подсъдима да е участвала там, то и спрямо нея са налице
категорични доказателства за участието и в побоят, вкл. и в нейните собствени
обяснения, съобразно които тя признава, че с тъжителя А. са се сбили. Не са
налице никакви доказателства за участието в побоят над тъжителя А. на двамата
братя на подс.А., каквато защитна теза лансираха и тримата подсъдими, като
единственото което би могло да се предположи за тях е,че те са присъствали на
инцидента, но не са вземали отношение в него. На следващо място не са налице
доказателства, че действително подс.А. и тъжителя А. са се сбили и последната
също е ударила подсъдимата, тъй като няма пряк свидетел-очевидец на същото,
няма медицински документи, доказващи това нейно твърдение, няма и подобни данни
изобщо.
Относно визираното от защитата на тримата подсъдими, че
тъжителя А. е получила телесните си увреждания в последствие след като се е
прибрала в дома си, тъй като се е била скарала със снаха си и двете са се
сбили, настоящия съдебен състав счита за неоснователно и недоказано. Съобразно
изисканата справка от РУ на МВР-С. е видно, че полицаи са посетили дома на тъжителя
А. веднага след нейното прибиране и са констатирали, че в дома си тъжителката е
припаднала и е прилошало по данни на нейни близки. Уведомили са ОДЧ и са
разяснили на лицето, че следва да посети незабавно Бърза помощ. Тези данни
съвпадат изцяло с показанията на майката на тъжителя А.- св.Рамисова, която
заяви, че лично тя е подала сигнала до телефон 112. Не са налице данни и
доказателства за нанесен друг побой спрямо тъжителя А. за него ден извън
описаният по-горе от тримата подсъдими.
Поради изложеното по-горе съда като съпостави показанията
на другите свидетели, а именно тези на св.Р. и К., който е и пряк свидетел-очевидец
на инцидента, с останалия доказателствен материал и като не намери други
доказателства, освен обясненията на тримата подсъдими, които отчасти да ги
изключват, съдът мотивира фактическите си изводи основно върху тях. Обясненията
на подсъдимите съдът преценява, предвид обстоятелството, че освен
доказателствено средство те са и средство за защита и определят тяхната защитна
позиция. Като доказателствено средство те следва да се ценят, от една страна,
във връзка с останалия доказателствен материал, а от друга – с оглед
собствената им убедителност, логичност, вътрешна последователност. И предвид
разминаванията между двете групи доказателствени средства, съда констатира
противоречието между тях описани по-горе. Ръководен от тези положения, съдът
направи извода, че първата група доказателствени средства в частта си по
отношение на самият удар / изпълнителното деяние на престъплението по чл.130
ал.1 от НК за което са били обвинени тримата подсъдими / не са в единство с
останалия доказателствен материал, поради което не следва да се кредитират
изцяло в тази им част. Следва да се има предвид и обстоятелството, че и тримата
подсъдими са в роднинска връзка помежду си / подс.Г. е син на подс.Г. и мъж с
който живее на семейни начала на подс.А. /, поради което са налице и данни за
уговор между тях тримата т.е. тримата подсъдими са се разбрали да прехвърлят цялата
вина по случая върху непълнолетната тогава подс.А., тъй като са разбрали, че
спрямо нея съдът не може да приложи сериозно наказание.
Извода си за наличието на нанесените удари по описания
по-горе начин спрямо тъжителя А. в най-голяма степен съдът обосновава предвид
заключението на СМЕ. От същата е видно, че подобни наранявания могат да се
получат по начина, описан от тъжителя А. т.е. по механизмът на удари с ръце по
главата, ритане с крака по тялото и скубане на косата. Съобразно приложените по
делото медицински документи вещото лице е приело, че същите може да са
причинени по време, начин и място, както е посочила тъжителя. Обективните
находки за тези наранявания, констатирани от вещото лице са били налице при
първичния медицински преглед на тъжителя А., извършен непосредствено след изписването
и от болницата т.е. на 17.04.2018г. Тъжителя А. е била прегледана от вещото
лице за което и е било издадено и съдебномедицинско освидетелстване № 2213/ 17.04.2018г.
По време на съдебните прения защитникът на тримата
подсъдими поиска от съда да ги признае за невиновни в извършването на престъплението
за което са били обвинени, тъй като не са били събрани достатъчно и категорични
доказателства за вината им. Това искане настоящия съдебен състав счита за
неоснователно, тъй като както стана ясно по-горе са налице категорични
доказателства за вината и на тримата подсъдими, най-вече събрани чрез разпита
на единствения безпристрастен свидетел-очевидец Р.К. и изготвената по време на
досъдебното производство СМЕ, приета като доказателство по настоящето
наказателно производство. Нещо повече- не са налице никакви доказателства за
нападение от страна на тъжителя А., като съобразно доказателствата по делото
същата е била през цялото време в отбранителна позиция.
Всички доказателства, разгледани по отделно и в тяхната
съвкупност налагат следните правни изводи:
При така възприетата фактическа обстановка съдът намери,
че тримата подсъдими са осъществили състава на престъпление по чл. 130 ал. 1
във вр.с чл.20 ал.2 от НК.
От обективна страна: Обект на престъплението по чл.130
ал.1 от НК са обществените отношения, свързани с неприкосновеността на
човешкото здраве и физическата цялост на личността. Предмет на престъплението
са именно тези отношения.
Изпълнителното деяние съставлява система от действия
върху организма на другиго, което може да предизвика изменения в отделни
органи, тъкани или системи на организма на пострадалия или да предизвика
промяна в тяхното функциониране, а именно и в конкретния казус-контузия на
главата, разкъсни рани и кръвонасядания в окосмената част на главата,
сътресение на мозъка, контузия на гръдния гръбнак и гръдната кост, множество
кръвонасядания по гръдния кош и крайниците. Изпълнителното деяние на това
престъпление по чл.130 ал.1 от НК, което е от категорията на типичните
резултатни увреждащи престъпления е довършено, като е извършено чрез действие
т.е. удари с с ръце по главата, ритане с крака по тялото и скубане на косата.
От субективна страна: Деянието е
осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 предл. 1
от НК - деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е
настъпването на неговите обществено опасни последици и е искал тяхното
настъпване. Подсъдимите са съзнавали всички елементи от състава на
престъплението, предвиждали са настъпването на обществено опасните последици и
са искали тяхното настъпване, видно от поведението им преди, по време и след
извършване на деянието. Независимо, че към момента на извършването на деянието
подс.А. е била все още непълнолетна, то тя много добре е разбирала свойството и
значението на извършеното от нея и е можела да ръководи постъпките си по
разумни подбуди, видно от поведението и по време и след извършването на
деянието. Към момента на провеждането на наказателното производство подс.А. е
вече навършила пълнолетие, поради което и съобразно нормата на чл.394 ал.1 от НПК делото и спрямо нея се разгледа по общия ред.
Като обсъди въпросите по чл.301
ал.1 и чл.303 от НПК и като съобрази, че за престъплението по чл.130 ал.1 във
вр.с чл.20 ал.2 от НК, което тримата подсъдими са извършили се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години / наказанието е до 2 год. лишаване
от свобода или пробация /, че подсъдимите не представляват дейци с голяма обществена
опасност, че подсъдимите не са били осъждани или освобождавани от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК, че няма причинени имуществени вреди и че
целите на наказанието, визирани в чл.36 НК биха могли да бъдат постигнати и с
освобождаването на деецът от наказателна отговорност и предвид наличието на
предпоставките на чл.78а ал.1 НК, съдът освободи тримата подсъдими от
наказателна отговорност и наложи административно наказание- глоба в размер на 1
000 лева спрямо подс.Г. и Г., а тъй като подс.А. е била непълнолетна към
момента на извършването на деянието и съобразно нормата на чл.78а ал.6 от НК и
наложи административно наказание обществено порицание, което следва да се
изпълни чрез местната преса или радио. При определяне на размера на глобата на подсъдимите С.Г. и
Б.Г. съдът прецени както обществената опасност на подсъдимите- сравнително
ниска и извършеното от тях / също сравнително ниска обществена опасност /, конфликта
между тях и тъжителя А., подбудите за извършване на престъплението и другите
обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказателната им отговорност,
както и липсата на такива, които да препятстват реализирането на тази
отговорност.
По същите мотиви съдът определи и административното наказание „обществено
порицание“ спрямо подс.А..
Като причина за деянието съдът отчита
незачитането на правните норми
регламентиращи обществените отношения, свързани с неприкосновеността на
физическата цялост на личността и правото на свободно вземане на решение по
вътрешно убеждение, ниската правна култура на тримата подсъдими, както и
назрялото напрежение в отношенията между тях и тъжителя А..
С установените по представеният от съда
начин действия на подсъдимите те са увредили по недопустим начин здравето на
тъжителя, причинил са и временно разстройство на здравето не опасно за живота,
поради което и на основание чл.45 от ЗЗД би следвало да понесат деликтна
отговорност. На репариране в конкретният случай подлежат имуществените /
разходи за лечение / и неимуществените вреди / нанесените и телесни увреждания
/ на пострадалата от извършеното спрямо нея престъпление. Предвид тези
обстоятелства и при съблюдаване критерия за справедливост на чл.52 от ЗЗД съда
приема, че описаните неимуществени вреди най-пълно биха се възмездили с размер
на обезщетението от 1 200 лева общо или по 400 лева за всеки един от тримата
подсъдими, тъй като нанесените телесни увреждания на тъжителя са уронили нейния
облик в обществото, накърнили са нейното самочувствие и са провокирали срам у
нея от извършеното спрямо нея деяние. При определяне на размера се взе в
предвид начина по който са били извършени неимуществените вреди,
обстоятелствата и обстановката при които са били извършени, настъпилият
вредоносен резултат и др. Относно исканите имуществени вреди, причинени чрез
разходи за лечение, то това искане е напълно законосъобразно и основателно с
оглед представените по делото разходо-оправдателни документи на обща стойност
105 лева, поради което и съда счете, че следва да уважи и в тази част иска по
размер в цялост като осъди тримата подсъдими да заплатят по равно тази сума или
по 35 лева за всеки един от тримата подсъдими. Що се касае за акцесорното
искане за законна лихва от датата на увреждането, то то е напълно основателно,
тъй като според чл.114 ал.3 от ЗЗД вземането за непозволено увреждане е
изискуемо от деня на извършването когато дееца е известен още тогава, а
причинителя се смята в забава и без покана според чл.84 ал.3 от ЗЗД. В останалата
част иска до размера на претендираното обезщетение от 6 000 лева солидарно за
неимуществени вреди съдът отхвърля като неоснователен, необоснован и недоказан,
тъй като няма данни и доказателства от които да е видно, че на тъжителя А. са и
били причинени неудобства извън обичайните за тези наранявания.
Подсъдимите следва да понесат и
разноските по делото представляващи разноски по делото за ДТ за завеждане на
тъжба като ги заплатят по нейна сметка. Отделно от това и съобразно нормата на
чл.189 ал.3 от НПК подсъдимите следва да поемат разноските на тъжителя, касаещи
направени от нея разходи за адвокатско възнаграждение като съобразно приетото
по делото пълномощно на адв.Елка Петрова при САК- проц.представител на тъжителя
А., същото възлиза на 600 лева, поради което съда осъди тримата подсъдими да
заплатят поравно и тази сума по сметка на тъжителя А. или по 200 лева за всеки
един от тримата подсъдими.
Тримата подсъдими следва да заплатят
по сметка на РС-С и ДТ върху уважената част от гражданския иск, представляваща
4% върху сумата от 1 350 лв или ДТ в размер на по 50 лева за всеки един от
тримата подсъдими.
Съдът счита, че в този вид и размер
присъдата ще изиграе своята възпираща, превантивна и възпитателна роля.
Водим от тези съображения, съдът
постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:……………….
/ М. ХРИСТОВ /