Р Е Ш Е Н
И Е
№ 540
гр. П.***,
14.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – П.***, в открито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при
секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдия Димитрова
административно дело № 426 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.118, ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, вр.
чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по Жалба с вх. № 1914/06.07.2020 г. на Г.Б.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***,
срещу мълчалив отказ на директора на ТП на НОИ П.*** за произнасяне по жалба
срещу мълчалив отказ за определяне изплащане на обезщетение по Болничен лист №
Е20197667208 и срещу Решение № КПК-44 от 29.06.2020 г. на директора на ТП на
НОИ – гр. П.***, с което е отхвърлена Жалба вх. № Ц1012-13-21#1 от 28.05.2020
г. на Г.Б.Б. против Разпореждане № 0-13-999-00-*********/13.05.2020 г. на
ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – П.***.
В жалбата
се твърди, че и двата акта на директора на ТП на НОИ – П.*** са неправилни и
незаконосъобразни, постановени при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и поради това подлежащи на отмяна. Твърди се също, че с
обжалваното Решение № КПК-44 от 29.06.2020 г. административният орган се е
произнесъл след изтичане на срока за произнасяне по подадената от нея жалба
срещу мълчаливия отказ на ръководителя по изплащането на обезщетенията и
помощите, което го прави незаконосъобразен и като такъв – подлежащ на отмяна.
Навежда се, че необосновано административният орган е отрекъл на
жалбоподателката качеството „осигурено лице“, тъй като е налице валидно трудово
правоотношение, непрекратено по законоустановения ред, поради което дадените
задължителни предписания до осигурителя за заличаване на данни са
незаконосъобразни. Прави се искане в производството да бъде разгледан и решен
инцидентно и въпросът относно законосъобразността на издадените задължителни
предписания за заличаване на данни по чл.5, ал.4 от КСО, цитирани в обжалваното
решение.
В съдебно заседание жалбоподателката се
явява лично и с адв. Н.Х.,***.
Поддържа жалбата, а процесуалният й представител доразвива доводите в нея и
прави искане за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на материално затруднено лице, като представя списък на
същите по чл.80 от ГПК.
Ответникът
– директорът на ТП на НОИ – П.***, чрез процесуалните си представители
ст.юрисконсулт Й.С.*** и
ю.к. Е. С., оспорва жалбата и моли да бъде оставена без
уважение. Предявява се претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд – П.***, като съобрази събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Административното производство е
образувано по повод Болничен лист
№ **** /л.34/,
издаден от Групова практика за специализирана медицинска помощ „****“ ООД – гр. П.*** на жалбоподателката Г.Б.Б. с ЕГН
********** за ползване на болничен отпуск поради общо заболяване в периода от
06.06.2019 г. до 20.06.2019 г.
Данни за
него постъпили в Електронния регистър на болничните листове и решенията по
обжалването им /ЕРБЛРО/ - л.144.
При
обработката му се установило, че до началника на сектор „Контрол по разходите
на ДОО“ в ТП на НОИ – П.*** е изпратено Писмо /сигнал/ от началника на сектор
КП при НОИ – ТП – П.*** с изх. № 1130-13-183 от 09.07.2019 г., с молба за
извършване на проверка на осигурителя „*** “ ЕООД с ЕИК *** и адрес: гр. П.***,
ж.к. ***, Главен път П.*** – Р.***, ***, за да се установи дали подадените данни
в регистъра на трудовите договори и регистъра на осигурените лица съответстват
на данните в първичните документи, като при необходимост да се съберат сведения
и обяснения от осигурените лица и осигурителите за изясняване на факти и
обстоятелства по реда на чл.44 – 46 от АПК.
По повод
сигнала ръководителят на ТП на НОИ – П.*** издал Заповед №
ЗР-5-13-00595693/09.07.2019 г., с която възложил да се извърши проверка по
разходите на държавното обществено осигуряване на „*** “ ЕООД от ст.инспектор
по осигуряването Б.Г.Г.***, в срок от 20 работни дни, считано от датата на
връчване на заповедта.
В хода на
проверката е установено, че осигурителят „***” ЕООД с ЕИК *** е регистриран в
Агенцията по вписванията на 13.06.2016 г. Едноличен собственик на капитала и
управител на дружеството е Б. Й. Е.. На 05.04.2017 г. е вписана покупко-продажба на
дружеството и като едноличен собственик и управител е регистриран Ф.А.М.***. На
21.04.2017 г. е вписана нова покупко-продажба и като едноличен собственик на
капитала и управител е вписан Е. Б. Ц.. „***”
ЕООД е включено в списъка на длъжниците по чл.182, ал.3, т.2 от ДОПК към НАП
със задължения над 5000 лв., които нямат имущество върху което да се наложи
обезпечение, не е представено обезпечение и нямат вземания от банки и трети лица.
От периода, в който собственик на дружеството е Е.Ц. е започнало подаване на
уведомления за трудови договори за 63 лица. В периода от 01.03.2018 г. до
31.10.2018 г. са освободени всички лица наети на длъжност шофьор, механиците и
спедиторите. Освободени са техническия секретар и заемащият длъжността
управител транспорт. С оглед на това е прието, че след 31.10.2018 г.
дружеството не извършва декларираната транспортна дейност, а след 31.01.2019 г.
не извършва каквато и да е друга
търговска дейност. На адреса на управление на дружеството в гр. П.***,
ж.к. ***, главен път П.*** – Р.***, не са открити лица, които да получат
заповедта да възлагане на проверка. Собственикът на дружеството Е. Б.Ц. е установен едва след оказано съдействие от
органите на ОДМВР – П.*** и са му връчени заповедта за възлагане на проверка на
дружеството и покана за представяне на документи.
С
Декларация вх. № 1130-13-183#21/06.01.2020
г. /л.80/ Е.Ц. е декларирал, че като управител на „*** ” ЕООД не е извършвал
дейност, не е подавал данни за осигуряване и обезщетения в НАП и НОИ, не е
назначавал лица по трудови правоотношения и не разполага с документи на
дружеството, необходими за проверката, не си спомня дали е упълномощавал някого
да представлява дружеството.
За
изясняване на факти и обстоятелства са изискани писмени сведения от лица
относно упражнявана трудова дейност при осигурителя „***” ЕООД. В тази връзка
жалбоподателката попълнила Анкета вх. № 1130-13-183-8/29.08.2019 г. /л.58/. Посочила, че работи във фирмата от 29.08.2016 г.
на трудов договор като счетоводител. Постъпила там след като се явила на
интервю. От страна на проверяващите била извършена проверка на документи,
свързани с наличие или липса на трудово и осигурително правоотношение между нея
и други лица. Установили, че същата има основно трудово правоотношение с
търговското дружество „***“ ЕООД с ЕИК ***от 27.06.2016 г. до 01.01.2019 г.,
което също не внася осигурителни вноски във фондовете на ДОО, а от него за Б.
са подавани данни за 8-часов работен ден. От 01.07.2018 г. започнало подаване
на данни за нея с максимален осигурителен доход. В „***” ЕООД жалбоподателката
постъпила на работа на 28.08.2017 г., след като сключила Трудов договор №
75/28.08.2017 г. При прекратяване на основното трудово правоотношение на Г.Б., осигурителят
„***” ЕООД, не подал уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за сключено споразумение
към допълнителния трудов договор или за сключване на нов основен трудов
договор. Осигурителят започнал да подава данни за осигуряване на лицето при
условията на 8-часов работен ден.
За
установяване наличие на търговска дейност е изпратен сигнал до ТД на НАП –
С.***, във връзка с който е посочено, че дружеството има един регистриран касов
апарат, по седалището на фирмата, като последен отчет е на 07.01.2019 г. Всички
данни и документи за дружеството се подават по електронен път с КЕП, титуляр,
на който е „***
С
Разпореждане № Д-13-999-00-********** от 16.07.2019 г. ръководителят по
изплащането на обезщетенията и помощите, на основание чл.40, ал.4 от КСО, спира
производството по отпускането/изплащането на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване по Болничен лист № Е20197667208 за
периода от 06.06.2019 г. до 20.06.2019 г. на Г.Б.Б.. След обжалването на същото
по административен ред, директорът на ТП на НОИ – П.*** се произнася с Решение
№ КПК -18/05.09.2019 г. Срещу него е подадена жалба до Административен съд –
П.***. В производството по адм.дело № 587/2020 г. е постановено Решение №
22/17.02.2020 г., с което оспореният акт е отменен. Решението, като
необжалваемо, е влязло в сила на 17.02.2020 г.
На
04.05.2020 г., Г.Б.Б. подава Жалба вх. № Ц1012-13-21 от същата дата /л.21/,
срещу мълчалив отказ на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите
при ТП на НОИ – П.*** за изплащане на обезщетение по Болничен лист № ***.
На 13.05.2020 г. ръководителят по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – П.*** постановява изричен писмен отказ, обективиран в Разпореждане
№ 0-13-999-00-********* от 13.05.2020 г. /л.19/. С него, на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от
Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване, отказва изплащане на парично обезщетение /помощ за общо
заболяване/ на Г.Б.Б. по Болничен лист №
***. Действието си мотивира
с това, че на „*** “ ЕООД са издадени Задължителни предписания №
ЗД-1-13-00749827 от 29.04.2020 г. /л.72/ за заличаване на неоснователно
подадени данни по чл.5, ал.1, т.1 от КСО за периода от 01.02.2019 г. до
31.03.2020 г.
Разпореждане
№ О-13-999-00-********* от 13.05.2020 г. е връчено на
адресата на 15.05.2020
г. /видно от известие за доставяне на л.20/. В срока по чл.117, ал.2 от КСО
срещу него е подадена Жалба вх. № Ц-1012-13-21#1 от 28.05.2020 г. Същата е отхвърлена като
неоснователна с процесното Решение № КПК-44/29.06.2020 г., издадено от
директора на ТП на НОИ – П.***. Последното е изменено с Решение №
КПК-49/14.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ – П.*** като е постановено
навсякъде вместо Разпореждане № О-13-999-00-001206620 да се чете Разпореждане № О-13-999-00-*********.
Задължителни предписания №
ЗД-1-13-00749827 от 29.04.2020 г., на които ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП
на НОИ – П.***, а после и директорът на ТП
на НОИ – П.*** основават актовете си, задължават осигурителя „***”
ЕООД, в срок от 17 работни дни след получаването, да
подаде декларация за заличаване на подадени данни за осигуряване по трудови правоотношения
за общо шест лица, сред които и Г.Б.Б. за периода от 01.02.2019 г. до
31.03.2020 г. Те са връчени
на управителя на дружеството, лично, на 20.05.2020 г., не са обжалвани и са влезли в сила след изтичането на 17 работни дни, т.е
на 15.06.2020 г. Връчването и влизането в сила на задължителните предписания е
станало в момент, следващ издаването на процесното Разпореждане
№ 0-13-999-00-********* от 13.05.2020 г.
В хода на
съдебното производство от страна на
жалбоподателката са ангажирани писмени доказателства – Заявление за постъпване
на работа като счетоводител в „***” ЕООД, адресирано до управителя на
дружеството; декларация, Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62,
ал.5 от КТ с вх. № 14388173015629/29.08.2017 г.; Длъжностна характеристика за
длъжността „счетоводител“; Трудов договор № 75/28.08.2017 г.; Допълнително
споразумение № 16/01.01.2019 г. към Трудов договор № 75 от 28.08.2017, сключен
между Г.Б.Б. и „***” ЕООД; Служебна бележка изх. № 172/10.04.2018 г.; разпечатки
от регистри на НОИ, касаещи осигурителния статус на жалбоподателката; Протокол
№ 1290556 от 11.12.2017 г. Искане за представяне на документи, сведения и
писмени обяснения от трети лица № П-22000118090903-041-001 от 11.06.2020 г.;
Трудов договор № 72/27.06.2016 г., сключен между Б. и „***“ ЕООД; длъжностна
характеристика за длъжността „счетоводител“ при „***“ ЕООД; Справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх. № 14388163009850/28.06.2016
г.; Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх. №
22388193001443/02.10.2019 г.; Заповед за прекратяване на трудово правоотношение
№ 95/02.01.2019 г.; Удостоверение УП-2 изх. № 18/02.01.2019 г.; Удостоверение
УП-3 изх. № 19/02.01.2019 г.; Декларация от Е. Б. Ц. вх. № 1130-13-183#28/16.06.2020
г.; Определение № 170/12.08.2020 г., постановено по АД № 473 по описа на
Административен съд – П.*** за 2020 г.; Задължителни предписания №
ЗД-1-21-00727010/26.02.2020 г., издадени на „***“ ЕООД; Констативен протокол №
КВ-5-21-00805098/31.08.2020 г., Задължителни предписания №
ЗД-1-21-00805083/31.08.2020 г., издадени на „***“ ЕООД; Декларация от М.А.А. –
управител на „***“ ЕООД; Търговско пълномощно, издадено от Е. Борисов Ц. в
полза на Юлиян Юлиев Костадинов; Справка-извлечение от регистъра на нотариус
Цветелина Гечева.
По отношение откритото в производство по оспорване
истинността на декларацията на управителя Е.Ц., следва да се посочи, че
деклараторът е вписан в търговския регистър като едноличен собственик на
капитала и управител на дружеството. От негово име са подписвани всички
документи, изхождащи от дружеството, в качеството му на осигурител. С оглед на
това е правноирелевантно обстоятелството, че същият е упълномощил друго лице да
го представлява и следва да се приеме, че обстоятелствата, посочени в
Декларация вх. № 1130-13-183#21/06.01.2020
г. на Е.Ц., не са опровергани.
Въз
основа на така установеното, настоящият
състав на Административен съд, направи следните правни изводи:
Жалбата, по която е образувано производството, е подадена
срещу мълчалив отказ на директора на ТП на НОИ - П.*** да се произнесе по жалба
срещу мълчалив отказ за определяне изплащане на обезщетение по Болничен лист № ***и едновременно с това срещу
Решение № КПК-44 от 29.06.2020 г. на директора на ТП на НОИ – гр. П.***, с
което е отхвърлена Жалба вх. № Ц1012-13-21#1 от 28.05.2020 г. на Г.Б.Б. против
Разпореждане № 0-13-999-00-*********/13.05.2020 г. на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – П.***.
По аргумент от
разпоредбата на чл.58, ал.3 от АПК
и ППВС № 4/1976 г.,
когато е подадена жалба срещу мълчалив отказ, тя трябва да се приеме за жалба и
срещу изричния отказ, ако е последвал такъв. В случая
изричен такъв е обективиран в Разпореждане № 0-13-999-00-*********/13.05.2020 г.
на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ –
П.***, което е потвърдено от директора на ТП на НОИ –
П.*** с Решение № КПК-44 от 29.06.2020 г. Поради
това именно последното е предмет на настоящото производство.
Жалбата срещу Решение № КПК-44 от 29.06.2020 г. е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок срещу подлежащ на съдебен контрол
административен акт, от страна,
която има право и интерес от обжалването му. Разгледана по същество тя е
основателна.
Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено
е след надлежно сезиране с Жалба вх. № Ц-1012-13-21#1 от 28.05.2020 г., по реда на чл.117, ал.1 от КСО и в срока за обжалване по чл.117, ал.2, т.2 от КСО. Постановяването му след
изтичане на едномесечния срок по чл.117, ал.3, изр.1 от КСО не се отразява на
законосъобразността му, тъй като същият е инструктивен и няма правопрекратяващ
ефект по отношение на правомощието на органа да се произнесе по жалбата, с
която е сезиран.
Решението е издадено от компетентен орган съгласно
чл.117, ал.3 от КСО – директорът на ТП на НОИ - П.***. Обективирано е в
посочената в същата разпоредба писмена форма и със съдържание, регламентирано в
чл.59, ал.2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл.117,
ал.3 от КСО. Означен е органът, който го е издал. Отразени са направените от
него при осъществената контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран
е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който
подлежи на обжалване. Датирано и подписано. От обстоятелствената му част
недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган споделя
извода на издателя на административния акт за наличие на предпоставките по
чл.40, ал.3 от КСО за отказване изплащането на парично обезщетение/помощ за
общо заболяване на Г.Б.Б. по Болничен лист № *** за периода от 06.06.2019
г. до 20.06.2019 г.
Настоящият съдебен състав намира, че така
направеният извод не съответства на закона. Разпореждането на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – П.***, предмет на
съдебен контрол е издадено на основание чл.40, ал.3 от КСО. Законовата норма
урежда правомощието на длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на
обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя
на териториалното поделение на НОИ, да издаде разпореждане за
отказ ако лицето няма право на обезщетение и помощ. Респективно,
предпоставките, определящи правото на обезщетение за общо заболяване, са
посочени в чл.40, ал.1 от КСО. Според тази разпоредба „Осигурените лица за общо
заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за
времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако
имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили
18-годишна възраст“.
Следователно, за да има едно лице право на парично
обезщетение за общо заболяване, то трябва да е „осигурено лице“ и да има
най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск, освен
ако не е навършил 18-годишна възраст. В конкретния случай е прието,
че Б. няма качеството „осигурено лице“,
тъй като при извършените проверки от контролните органи на НОИ не е потвърден
осигурителният стаж и доход, от които се определя обезщетението, не са
изпълнени условията на чл.10, ал.1 от КСО и §1, ал.1, т.3 и т.12 от ДР на КСО.
Съдът счита горния извод за неправилен доколкото по
делото са представени Трудов договор № 75/28.08.2017 г., сключен между Г.Б.Б. и „***
Административният орган е обосновал преценката си
за липса на осигуряване с това, че дружеството не е извършвало търговска
дейност, че данните за осигуряване на наетите лица са неоснователно подадени и
„ще бъдат предприети действия за заличаване по реда на чл.4, ал.10 от Наредба
Н-13/17.12.2019 г.“. Такива действия действително са предприети и същият е
издал задължителни предписания за заличаване на данните за осигуряване по
трудови правоотношения на шест лица, сред които и на Б., но към момента на издаване
на процесното Разпореждане № 0-13-999-00-*********/13.05.2020 г. те не са влязли в сила и не са могли да породят
желаните правни последици. Респ. преди този момент неправилно е отречено
качеството на осигурено лице на Г.Б.Б. и неправилно й е отказано изплащане на
парично обезщетение.
Съобразно
чл.142, ал.1 от
АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му. Този текст визира контрола за законосъобразност и
задължението на решаващия съд да постанови решението си съобразно действащия
към момента на издаването на оспорения административен акт закон, а
както се посочи, при постановяването на процесното разпореждане не са били
налице материалноправните предпоставки за това.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че
ръководителят осигуряването за безработица неправилно е приложил разпоредбата
на чл.40, ал.3 от КСО и е отказал изплащане на парично
обезщетение/помощ за общо заболяване на
жалбоподателката без да са налице предвидените в нормата предпоставки. Като е
потвърдил същото по реда на административния контрол по чл.117, ал.3 от КСО директорът на ТП на НОИ - П.*** е издал незаконосъобразен акт. Затова и
на основание чл.172, ал.2 от АПК оспореното решение и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени.
Предвид изхода от спора, на жалбоподателката следва да
бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
350,00 лв. /триста и петдесет лева/, съобразно чл.8, ал.2, т.2 от Наредба № 1
от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – П.***
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № КПК-44 от
29.06.2020 г., издадено от директора
на ТП на НОИ – гр. П.***, с което е отхвърлена Жалба вх. № Ц1012-13-21#1 от
28.05.2020 г. на Г.Б.Б. против Разпореждане № О-13-999-00-*********/13.05.2020 г. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – П.***, с което на основание чл.40, ал.3 от КСО отказва изплащане
на парично обезщетение /помощ за общо заболяване/ на Г.Б.Б. по Болничен
лист № Е20197667208, като незаконосъобразни.
ОСЪЖДА
Териториално поделение на Национален осигурителен институт – П.*** да заплати
на Г.Б.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 350,00 лв. /триста и петдесет лева/ - адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание
чл.119, във вр. с чл.117, ал.1, т.2, б.“е“ от КСО.
СЪДИЯ:/П/