Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 08.07.2020г.

                                              

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година, в състав: 

                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Христина Цветкова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д.н. № 334 по описа за 2020г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ, образувано по молба вх. № 19996/14.02.2020г. на „К.т.б.” АД (в несъстоятелност) срещу „Н.Б.А.“ ООД.

 

Молителят твърди, че има вземания по търговски сделки -  Договор за банков кредит от 05.12.2005г. с анекси и Договор за банков кредит от 30.01.2008г. с анекси срещу длъжника . Вземанията са установени с влезли в сила съдебни решения след издаване на заповеди за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК - по т.д. № 6022/2015г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-16 състав и по т.д. № 6903/2015г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-2 състав, и въз основа на издадени изпълнителни листи е образувано изпълнително производство - изпълнително дело № 20158440402519 на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ. Задълженията на длъжника към 31.01.2020г. по договорите възлизат  поне на 62 834. 54 лева и 1 168 633. 49 лева. Длъжникът е наплатежоспособен от 31.05.2014г., когато е направил последно плащане на задължението си по договора за кредит от 30.01.2008г., евентуално свръхзадължен от същата дата. Молителят твърди, че са приложими презумпциите по чл. 608 от ТЗ относно неплатежоспособността, тъй като длъжникът е спрял плащанията, не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за три години (последния ГФО е за 2013г. и е обявен на 05.08.2014г.), както и по изпълнителното производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт, вземанията на молителя са останали неудовлетворени в рамките на шест месеца след получаването на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.  Вземанията на молителя са били обезпечени с договори за особен залог.

С оглед изложеното, и на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 607а от ТЗ, молителят иска от съда да обяви неплатежоспособността, евентуално свръхзадължеността на длъжника, да определи началната й дата от 31.05.2014г., да открие производство по несъстоятелност, да назначи временен синдик, да допусне обезпечение чрез налагане на запор и възбрана и да определи датата на първото събрание на кредиторите.

С молба от 03.07.2020г. молителят е уточнил, че въз основа на събраните по делото доказателства счита, че длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, респективно свръхзадълженост от 01.01.2009г.

 

Ответникът „Н.Б.А.“ ООД не е дал отговор на молбата.

 

Съдът като обсъди изложените в подадената молба обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда,  доказателства – писмени доказателства, данни от  Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“- СДВР, МВР, както и   данните на вещото лице по допуснатата съдебна финансово-икономическа експертиза   и  като съобрази вписванията и обявяванията в търговския регистър по партидата на ответното дружество, намира за установено от фактическа страна следното:

„Н.Б.А.“ ООД е търговско дружество, със седалище в района на Софийски градски съд, регистрирано по ф.д. № 7393/2003г. на този съд и пререгистрирано  в търговския регистър при Агенция по вписванията през 2008г. Дружеството е с предмет на дейност консултантски услуги в областта на бизнес управлението, както и всяка друга дейност незабранена от закона.

Към датата на приключване на устните състезания по делото  дружеството има изискуеми парични задължения по търговски сделки, както и  непогасени публични задължения, свързани с търговската му дейност.

Задълженията по търговски сделки са включително към молителя по Договор за банков кредит от 05.12.2005г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 11.01.2007г., Анекс № 2 от 13.02.2009г., Анекс № 3 от 22.11.2010г., Анекс № 4 от 14.09.2011г., Анекс № 5 от 14.09.2012г. и Анекс № 6 от 13.09.2013г., както и по  Договор за банков кредит от 30.01.2008г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 26.01.2009г., Анекс № 2 от 13.02.2009г., Анекс № 3 от 25.01.2010г., Анекс № 4 от 27.12.2011г., Анекс № 5 от 26.06.2012г., Анекс № 6 от 27.09.2012г., Анекс № 7 от 27.12.2012г., Анекс № 8 от 2606.2013г., Анекс № 9 от 18.12.2013г. и Анекс № 10 от 17.06.2014г.

Крайната дата за погасяване на задълженията по първия от кредитите е била 15.09.2014г. и на 07.07.2015г. от молителя е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Вземанията по издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист от Софийски районен съд, 90 състав по ч.гр.д. № 39287/2015г.  са били потвърдени по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК с влязло в сила Решение № 509 от 16.03.2016г. на Софийски градски съд, VІ-16 състав по т.д. № 6022/2015г. – за 49 733. 13 лева просрочена главница, 1 738. 01 лева просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.06.2014г. до 25.09.2014г., 5 774. 56 лева просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 25.09.2014г. до 25.03.2015г., 820. 60 лева текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.03.2015г. до 22.04.2015г. и 303. 14 лева неустойка, със законната лихва върху главницата от 07.07.2015г. до окончателното плащане, както и с разноските в заповедното и исковото производство.

Крайният срок за погасяване на главницата по договора от 30.01.2008г. е настъпил на 25.12.2014г. За задълженията на длъжника по този договор също е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на 07.07.2015г. и по образуваното ч.гр.д. № 39288/2015г. на Софийски районен съд, 33 състав, са били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. С влязло в сила Решение № 1869 от 31.10.2016г. по т.д. № 6903/2015г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-2 състав, по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК са били признати вземания на молителя  за 953 950 лева просрочена главница, 58 002. 41 лева лихви за периода от 25.06.2014г. до 29.12.2014г., 67 946. 16 лева просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 27.10.2014г. до 25.03.2015г., 15 740. 18 лева текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.03.2015г. до 22.04.2015г. и 303. 14 лева неустойка, със законната лихва върху главницата от 07.07.2015г. до окончателното плащане и с разноските в заповедното и исковото производство.

Въз основа на издадените в заповедните производства изпълнителни листи по молба на „КТБ“ АД (в несъстоятелност) е било образувано изпълнително дело № 20158440402519 на ЧСИ С.Я..

В шестмесечен срок от поканата за доброволно изпълнение, включително след влизане в сила на съдебните решения (съответно на 27.09.2016г. и на 01.12.2016г.) по исковете по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК задълженията на длъжника не са били погасени. В този смисъл са данните по удостоверение изх. № 015326/01.06.2020г. на ЧСИ С.Я., съгласно което последната покана за доброволно изпълнение е била изпратена на 30.11.2017г.

Размерът на задълженията по Договор за банков кредит от 05.12.2005г. са поне 62 834. 54 лева със законната лихва, а по Договор за банков кредит от 30.01.2008г. – поне  1 168 633. 49 лева.

Публичните задължения на ответното дружество (за ДОО, здравно осигуряване и универсален пенсионен фонд) са поне 4 242. 22 лева, от които 3 317. 03 лева главница и 925. 19 лева лихва. В този смисъл е изготвената и представена по делото справка от Национална агенция по приходите за актуални задължения към 01.06.2020г. Най-старото неплатено задължение е с дата на плащане 27.02.2017г. По делото не е оспорвано, че задълженията са във връзка с търговската дейност на ответника. 

Няма наложени обезпечителни мерки и няма започнато принудително изпълнение срещу имуществото на дружеството. В този смисъл са уведомления от НАП от 17.03.2020г., 22.05.2020г., 26.05.2020г. и от 28.05.2020г.

По делото няма данни за частни държавни вземания към длъжника.

Не се установява ответното дружество да има задължения  към персонала, които да са към най-малко 1/3 от работниците и служителите и  да не са изплатени повече от 2 месеца.

За времето,  когато е било пререгистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията, дружеството-ответник  е заявявало за обявяване годишни финансови отчети до 2014г. включително. Обявени са били тези от 2007г. до 2013г., включително, а обявяването на отчета за 2014г., съгласно заявление образец Г2 вх. № 20150628190455, е било отказано с влязъл в сила отказ на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията.

Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е работило въз основа на представените от длъжника на молителя отчети от 2005г. до 2011г.,  обявените в търговския регистър годишни финансови отчети до 2013г., включително, и този за 2014г., без от прокуриста и съдружник в дружеството Петя Татарска да са били предоставени допълнителни документи,  коефициентът на обща ликвидност, като показател за способността на ответното дружество да извършва своите текущи плащания към кредиторите, при общ норматив 1.00, към 31.12.2009г. е бил 0. 4738, към 31.12.2010г. – 0.4814, към 31.12.2011г. – 0. 4893, към 31.12.2012г. – 0. 5773, към 31.12.2013г. – 0. 6350 и към  31.12.2014г. – 0. 6613 - значително под единица. Наличните краткотрайни активи не са били достатъчни за покриване на краткосрочните задължения на дружеството. Вещото лице е констатирало, че в изготвения баланс към 31.12.2014г. задълженията към финансови институции (молителя) е посочено като дългосрочно, но това е некоректно, предвид доказателствата по делото за падежиране на задълженията на дружеството към 31.12.2014г. – по Договор за банков кредит от 05.12.2005г. и Анекс № 6 – на 15.09.2004г., и по Договор за банков кредит от 30.01.2008г. и Анекс № 10 от 27.05.2014г. – на 25.12.2014г., при което коефициентът на обща ликвидност към 31.12.2014г. е бил още понижен.

   Под норма са били и коефициентите на бърза ликвидност, на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност.

При общо норматив коефициент 0.33 за финансова автономност, като показател за способността да посреща дълготрайните си задължения,  коефициентът на финансова автономност на дружеството е бил в норма, което е било и за  реципрочния коефициент за финансова задлъжнялост.

За всяка от годините от 2009г.-2014г. ответното дружество  е било   декапитализирано (с отрицателен нетен оборотен капитал), предполагащ недоверие от страна на кредиторите.

За всяка от същите години дружеството е имало положителен финансов резултат, освен през  2011г., когато е била отчетена загуба.

Не се установява финансово-икономическото състояние на дружеството да е по-различно и след 2014г., съответно  към датата на приключване на устните състезания по делото. По делото няма данни за такива обстоятелства, включително няма посочени и представени доказателства от страна на длъжника.

 Коефициентът на обща ликвидност на дружеството е бил в норма  към 31.12.2008г. – 3.9135, както и предходната година, когато е бил 3.1705 (към 31.12. 2007г.).

Според постъпилата справка от Службата по вписванията, Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието, липсват данни за притежавани от ответното дружество понастоящем недвижими имоти. В този смисъл са данните по писмо изх. № 1155 от 20.03.2020г.

 Няма данни и за регистрирани и притежавани пътни превозни средства (така писмо от 09.03.2020г. на МВР, СДВР, Отдел “Пътна полиция“). 

Според обясненията на вещото лице в открито съдебно заседание на 25.06.2020г., при ответното дружество няма налични парични средства.

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.

Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца  (чл. 608, ал. 1 от ТЗ).

В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи извод, че  ответникът - длъжник е неплатежоспособен.

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има изискуеми парични задължения по търговски сделки, включително към молителя, както и публичноправни задължения към държавата.

Тези задължения не са  изпълнени, което предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ).

Няма събрани доказателства и обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическото състояние на длъжника, при което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения. Дружеството е трайно декапитализирано. 

Приложима е и презумпцията по чл. 608, ал. 4 от ТЗ относно неплатежоспособността. Вземанията на молителя, за които има влезли в сила заповеди за изпълнение,  са останали неудовлетворени в рамките на шест месеца след получаване на поканата за доброволно изпълнение по образувано изпълнително производство. Същевременно преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност от длъжника не са заявявани за обявяване в търговския регистър годишни финансови отчети за повече от три години – от 2015г. При това също се предполага, че търговецът не е в състояние да изпълни задълженията (чл. 608, ал. 2 от ТЗ).

Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата 31.12.2009г.

        Съгласно възприетото от фактическа страна, не по-късно от 31.12.2009г. ответникът - длъжник  не е могъл да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи –  коефициентът на обща ликвидност на дружеството към тази дата е бил  под характерната стойност 1, без да се установява съществена промяна във финансово-икономическото състояние на дружеството след това. На длъжника изрично е било указано в проектодоклада по делото, че при липса на дадено съдействие на вещото лице при неговата работа, съдът ще приеме, че относимите към финансово-икономическото  състояние на дружеството показатели сочат на неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост.

Без значение е дали след 31.12.2009г. от длъжника  са извършвани плащания. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, спиране на плащанията, като обстоятелство, предполагащо неплатежоспособност, е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.

Не се установява затрудненията на длъжника  да са временни, нито той да разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност на интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ).

Установява се активна легитимация на молителя да иска откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника – той има към молителя задължения, произтичащи от  търговски сделки – договори за банкови кредити,   сключен от ответника в качеството му на  търговец,  във връзка с упражняваното от него занятие (чл. 286, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ). Вземанията са били установени с влязла в сила заповед за незабавно изпълнение  по чл. 417 от ГПК след постановени съдебни решения по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Не би могло да се определи дата на неплатежоспособност на ответника преди 31.12.2009г. По правило коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за състояние на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.), коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост сочат на възможна неплатежоспособност в бъдеще, а за близък до 1 се приема размер на коефициента за обща ликвидност, който е 0.91-0.92 и нагоре  (така Решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 1 от 22.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). Към 31.12.2008г. и към 31.12.2007г. коефициентите на обща ликвидност на ответното дружество, изведени въз основа на обявени в търговския регистър годишни финансови отчети,  са значително  над релевантния  показател 1.000. По делото не е оспорвано, че тези отчети на ответника  представят вярно и честно имущественото и финансово състояние на дружеството, съответно на изискванията на чл. 24, ал. 1 от ЗСч, съответно ЗСч (отм.).

Съдът  не се произнася по обстоятелства по чл. 742, ал. 1, вр. чл. 607а, ал. 2 от ТЗ (свръхзадълженост на длъжника), тъй като те  са въведени като основание за откриване на производство по несъстоятелност от молителя при условията на евентуалност.  Съгласно възприетото по Решение № 174 от 05.12.2011г. по т.д. № 567/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,  Решение № 188 от 04.12.2012г. по т.д. № 323/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., основанията, с които съдът е обвързан, в съответствие с принципа на диспозитивното начало, са неплатежоспособност или свръхзадълженост съгласно чл. 607а от ТЗ. 

По вече възприетото, наличното имущество на длъжника не е достатъчно  за покриване  на началните разноски в производството по несъстоятелност. Тези разноски, определени от съда на 3 000 лева, не са били предплатени по реда на чл. 629б от ТЗ, въпреки дадената от съда възможност с определението от 25.06.2020г.

Предвид всички тези обстоятелства съдът следва да обяви неплатежоспособността на длъжника, да определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, да допусне (постанови) обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, но и да постанови прекратяване дейността на предприятието на длъжника, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството по реда на чл. 632, ал. 1, вр. чл. 710 от ТЗ.

На длъжника и кредиторите следва да бъде указано, че  спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението,  ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 3 000 лева (чл. 632, ал. 2 от ТЗ). Ако в този срок не бъде поискано възобновяване  на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър (чл. 632, ал. 4 от ТЗ).

На молителя са дължими направените разноски за платена държавна такса от 250 лева и 800 лева разноски за вещо лице (чл. 78, ал. 1 от ГПК,  вр. чл. 81 от ГПК).

Разноските ще бъдат събрани от масата на несъстоятелността при евентуално възобновяване на производството по несъстоятелност.

Воден от горното съдът

           

                                               Р Е Ш И:

 

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Н.Б.А.“  ООД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  на 31.12.2009г.

    ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Н.Б.А.“  ООД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Н.Б.А.“  ООД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***.

         ОБЯВЯВА в несъстоятелност „Н.Б.А.“  ООД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***.

ПОСТАНОВЯВА възбрана и запор върху имуществото на „Н.Б.А.“  ООД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***.

         СПИРА производството по т.д.н. № 334/2020г. на Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 3 000 лева.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в едногодишен срок от вписването на решението за спиране на производството по несъстоятелност не бъде поискано неговото възобновяване, съдът ще прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

ОСЪЖДА „Н.Б.А.“  ООД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***,  да заплати на „К.т.б.” АД (в несъстоятелност), с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1050 лева (хиляда и петдесет лева) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК.

Решението подлежи на вписване в търговския регистър при Агенция по вписванията, съгласно чл. 622, вр. чл. 624 от  ТЗ.

         Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията на основание чл. 14 от ЗТРРЛНЦ, за вписване в търговския регистър.

         Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър, включително от лицата по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.

 

 

                                                                СЪДИЯ: