Р Е Ш Е Н И Е
№................................/..................................2021 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав в открито заседание на
тридесети септември 2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВЕЛИНА ПОПОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при участието на секретаря Елена
Воденичарова и на прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна прокуратура,
изслуша докладваното от съдия–докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно наказателно дело №1253 по описа на съда за 2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на Н.Е.Х. *** срещу решение №260569/29.04.2021 г. на
Варненския районен съд по НАХД №385/2021 г., в частта, с което е потвърдено
наказателно постановление №436а-16/14.01.2021г., издадено от началник сектор
„Охранителна полиция“ във ІІ РУ към ОД на МВР-Варна, с което на Х. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева на осн. чл.264 ал.1 от
Закон за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ за нарушение на същата
разпоредба.
В
касационната жалба се излагат доводи за нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални
нарушения и несправедливост на наложената глоба. Излагат се доводи, че
нарушението не е индивидуализирано в АУАН и НП – не са посочени действия по възпрепятстване
на полицейския служител да осъществи функциите си. Навеждат се доводи, че
нарушителят е напуснал мястото на проверката, защото проверяващият не се е
легитимирал, че е служител на МВР. Касаторът се позовава на разпоредбата на
чл.264, ал.2 от ЗМВР според която за да е налице противозаконно пречене е
необходимо деецът да извършва активни действия, с които противозаконно да пречи
на орган на МВР да изпълнява служебните си задължения. Действията на касатора
се изразяват в неизпълнение на полицейско разпореждане, поради което следва да
се преквалифицира деянието от нарушение по чл.264, ал.1 от ЗМВР в такова по
чл.64, ал.1 от ЗМВР. Иска се отмяна на решението в частта на потвърждаване на
наказателното постановление по пункт 2.
Ответникът –
Областна Дирекция на МВР – Варна, по съображения, изложени в писмените бележки,
оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на ВРС да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН. В случай на уважаване на касационната жалба и претендиране на
разноски за адвокатско възнаграждение, моли за присъждането им в минимален
размер.
Представителят
на ВОП намира решението за правилно, а касационната жалба за неоснователна.
След
преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в
рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН, съдът намира следното:
Касационната
жалба е предявена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно
изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1 изр. второ от ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице съгл. чл. 210, ал. 1 от АПК и в преклузивния срок, визиран в
чл. 211, ал. 1 от АПК. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от НПК, приложим по препращане от
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Касационната
жалба е срещу решението в частта, с която е потвърдена т.2 от наказателното
постановление за налагане на глоба от 500 лева на основание чл.264 ал.1 от ЗМВР
за това, че Н.Е.Х. противозаконно е попречил на орган на МВР да изпълнява
функциите си, свързани с проверка на документите.
От
показанията на М. Д., дадени пред съда и от докладната ѝ записка,
представена в хода на административно-наказателното производство става ясно, че
тя се е представила при започване на проверката с имената си и е посочила, че е
служител в сектор СПС, след което е
поискала от Н.Х. личната му карта и документите на автомобила, като му е
разпоредила да остане на място. Вместо да позволи започване на проверката,
водачът на товарния автомобил се е качил в него и е напуснал мястото на
нарушението. В тази връзка, правилно е
заключението на предходният съд, че след като проверката е започнала на открито
обществено място в светлата част на деня и М. Д. е била в униформа с всички
отличителни полицейски знаци, нарушителят е бил длъжен да предположи, че тя е
полицейски служител, защото не е имало никакви обективни факти, които да
породят в него съмнение.
Правилно Варненският
районен съд е приел, че Н.Х. е нарушил едновременно чл.64 ал.4 и чл.264 ал.1 от ЗМВР, но съставът на нарушението по чл.264 ал.1 от ЗМВР поглъща нарушението по
чл.64 ал.4 от ЗМВР и неизпълнявайки разпореждането да остане на място
нарушителят е попречил на полицейския служител да извърши проверката. Споделя
се извода на въззивният съд, че разпоредбата на чл.264 ал.1 от ЗМВР съдържа
хипотеза и санкция, поради което е несъстоятелно възражението на Н.Х., че в НП
не е посочена нарушената материално-правна норма.
Съгласно
разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР,
който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се
наказва с глоба от 500 до 1000 лв, ако извършеното не съставлява престъпление.
В конкретния случай вменената на лицето деятелност е описана като: „след дадено устно разпореждане да застане на
място, за извършване на проверка, същият
се качил в товарен автомобил…и с него е напуснал мястото на проверката“, т. е. описаното активно действие на нарушителя, а именно напускане на мястото
на нарушението без представяне на
поисканите документи покрива белезите на „пречи“ – по смисъла на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР на орган на МВР да
изпълни функциите си. След като има отправено разпореждане към Х. във връзка
със започване на проверка на личните и
на автомобила документи, следвало е да остане на място и да ги предостави на
полицейския служител, вместо да напусне мястото на проверката.
Административен
съд-Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните както и след
извършената на основание чл.218 от АПК
служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания
съдебен акт с материалния закон, и предвиди посочените в касационната жалба
пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА. Липсват касационни основания за отмяна на въззивното решение в обжалваната
му част, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
По
изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, във връзка
с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен
съд Варна, VI касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
№260569/29.04.2021 г. на Варненския районен съд по НАХД №385/2021 г.
ОСЪЖДА Н.Е.Х., ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР-Варна разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
