РЕШЕНИЕ
№483/21.2.2020г.
гр.
Пловдив, 21.02.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 3379 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на Глава Х
от АПК
във връзка с чл. 172, ал. 5
от Закона за движението
по пътищата.
Образувано е по жалба
на В.М.Д., ЕГН: **********,***,
чрез адв. В.,
със съдебен адрес:***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0239-000313 от 23.10.2019г. на началник на РУ
Асеновград при ОД на МВР – гр. Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б"
от ЗДвП
е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят моли за прогласяване
нищожността на оспорения административен акт, като издаден от некомпетентен
административен орган – началник на РУ Асеновград, тъй като не е представена
посочената в ЗПАМ заповед № 317з – 391 от 16.02.2017г. Претендира и незаконосъобразност
и неправилност на обжалваната ЗПАМ. Сочи, че при проверката неправилно е
прието, че е бил водач на лекия автомобил, тъй като той и лицето К.
Д. са седели на задната седалка и след
като не е имал качеството на водач на МПС, съответно не е имал и задължението
да се подложи на проба за алкохол. Твърди, че лекият автомобил е управляван от
майка му Г.Д.. Тя самата не се намирала в автомобила, тъй като били спукали две
гуми и тя, заедно с друго лице – И.Ч. отишли да вземат необходимите инструменти
за смяната на гумите. Позовава се и на допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, състоящи се в неяснота при описанието на нарушението,
противоречие между АУАН и ЗПАМ, неточно описание на мястото на извършване на
нарушението. В подкрепа на твърденията
си представя писмени и гласни доказателствени
средства.
Ответникът - Началник РУ
Асеновград към ОД на МВР - гр. Пловдив, редовно призован не се явява и не взема
становище по жалбата.
Съдът, като разгледа
направените възражения и приложената административна преписка,намери за
установено следното:
За допустимостта:
Жалбата е подадена в
предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което се явява ДОПУСТИМА.
По същество:
Приобщен по делото е
Акт за установяване на административно нарушение серия АА № 368315 от 22.10.2019г.
Констатациите, изложени
в акта се свеждат до следното: На 22.10.2019г., около 8:30 часа, по път I – 8,
в зоната на 25-ти километър, в посока към с. Ч.,
В.Д. управлява лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел ***, с рег. № ***,
като водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARDM - 0283
за наличие на алкохол в издишания въздух, както и да бъде
изследван с доказателствен анализатор. На водача е
издаден талон за медицинско изследване № 0055213 (л. 26). Д.
е отказал да подпише АУАН и талонът за медицинско изследване, които са връчени
по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. По делото няма спор, че Д.
не се е явил в ЦСМП – гр. Асеновград, в указания в талона за медицинско
изследване час и не е дал кръвна проба за изследване.
До началника на РУ
Асеновград при ОД на МВР – гр. Пловдив е подадена докладна записка от актосъставителя младши автоконтрольор
К. С.
и присъствалия при съставянето на акта младши инспектор Н.Ч.(л.
28). Съгласно изложеното в нея, на 22.10.2019г. С.
и Ч.са изпратени от ОДЧ на път I – 8,
по който в посока от гр. Садово към с. Поповица се движи „рисково“ лек
автомобил марка Мерцедес, рег. № ***.
При пристигането им на място, на 25-ти километър от пътя, на отбивка в левия край е паркиран лекият автомобил марка
„Мерцедес“ и в него на задната седалка е седнал В.Д.,
във видимо нетрезво състояние. В.Д.
отказва да направи проба за алкохол с техническо средство (дрегер),
като твърди, че не е управлявал автомобила. Отвън до автомобила стои и друго
лице К. Д.,
във видимо нетрезво състояние. От проведен разговор с К.
Д. се установява, че са се движили от
гр. Пловдив към с. Богданица и автомобилът е управляван от В.Д..
На мястото се намира и подателят на сигнала на тел. 112 Д.К.,
който е управлявал МПС зад автомобила „Мерцедес“ и е бил очевидец на рисковото
шофиране. К. посочва като лице,
управлявало лекия автомобил „Мерцедес“ В.Д.
и депозира обяснения като свидетел – очевидец на нарушението и на съставянето
на АУАН. На В.Д. е издаден талон за
медицинско изследване, който той отказва да подпише.
По делото е представено
обяснение от Д.К. (л. 27). Съгласно
съдържанието на същото, на 22.10.2019г., около 8,30ч., на път I – 8,
по който се движел, видял лек автомобил сив на цвят, рег. № ***,
водачът на който демонстрирал неадекватно поведение на пътя, изразяващо се в
опасност от предизвикване на ПТП. К.
подал сигнал на дежурния телефон и на място пристигнал полицейски екип. Преди пристигането
на екипа водачът на автомобила се преместил на задната седалка.
Въз основа на така
съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена оспорената заповед
за прилагане на принудителна административна мярка, с които на основание чл. 22
от ЗАНН
и чл. 171, т. 1, б. "б"
от ЗДвП
е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Като част от
административната преписка са представени заповед № 317з – 391 от 06.02.2017г.
на директора на ОД на МВР – гр. Пловдив относно оправомощаване
на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед
принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5,
б. „а“ и т. 6 от ЗДвП (л. 48), заповед № 8121з – 1524 от 09.12.2016г. на
министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по
Закона за движение по пътищата (л. 31) и справка за нарушител – водач за В.М.Д.
(л. 32 – 33).
В съдебно заседание от
10.12.2019г. са разпитани свидетелите Г.М.Д.
– майка на жалбоподателя и К.Х.
Д.. Съгласно показанията на свидетелката
Д., синът й В.Д.
живее „постоянно при нея на село“. Работи като „международен шофьор“ и често не
е в България. На 22.10.2019г., в понеделник вечерта снаха й се обадила и
съобщила, че внукът й е с температура. Към момента на обаждането в дома й били
синът й В.Д. и негов приятел с малко име „К.“
(най-вероятно става въпрос за К.
Д.)***,
купили лекарства от аптека и отишли в дома на снаха й. Тъй като детето било с
висока температура, решили да пренощуват в гр. Пловдив.
На следващия ден
сутринта към 7,30ч. потеглили от гр. Пловдив към с. Богданица. Свидетелката
управлявала автомобила, до нея на предната седалка седял „К.“,
а В. бил на задната седалка, уморен и
притеснен. През време на пътуването, след с. Ч.
в посока с. Богданица, на около 2 – 3 км. от с. Поповица изведнъж се спукали „и
двете“ гуми на колата. Обадили се на колега на сина й И.Ч.
да дойде и да им помогне да сменят гумите. Ч.дошъл
на място, но видял, че нямат гаечен ключ и тръгнали
да търсят до близката бензиностанция „ОМВ“. Свидетелката тръгнала с него, за да
си купи „нещо“ от бензиностанцията. Когато се върнали от бензиностанцията,
видели, че до автомобила има спрял автопатрул, който
пишел акт на сина й. Полицаите разпитвали сина й дали е управлявал колата и
искали да му вземат „проба“. Бензиностанцията, до която отишли, се намира близо
до с. Поповица. Полицаите били на мястото, когато тя и Ч.ги
нямало. След като се върнали сменили и двете спукани гуми на автомобила.
Съгласно показанията на
свидетеля К. Д.,
той се познава с В.Д. от детските си
години, израснали са заедно и са
приятели. На 22.10.2019г. бил на гости у В.Д..
Тогава се обадила съпругата му, която била притеснена, че детето им е с
температура. В. ***
да види „какво става“ и тръгнали и тримата с майка му. По пътя спрели в една
аптека, купили лекарства и пристигнали в жилището на семейството в ЖК „Тракия“.
Останали да пренощуват и изчакали докато „се нормализира“ състоянието на
детето.
На другата сутрин,
около 7,30ч. тръгнали обратно от Пловдив за с. Богданица. Автомобилът бил
управляван от майката на В., свидетелят
седял на предната седалка, а самият В.
– на задната седалка и дремел. В близост до с. Поповица усетили, че нещо с
колата „не е наред“, спрели и видели, че са спукани две гуми. Обадили се на
техния познат И.Ч. да дойде да им
помогне да ги сменят. Когато той пристигнал след около половин час се оказало,
че нямат гаечен ключ за развинтване
на болтовете на гумите. Ч.казал, че ще
се върне „до тях“ да потърси гаечен ключ, а майката
на В. се качила при него, за да отиде
до близката бензиностанция „да вземе нещо“. Двамата с В.
останали сами в колата и се опитали да се придвижат с двете спукани гуми, но
спрели след около 150 – 200 метра да изчакат майка му и Ч..
След известно време дошъл автопатрул, който искал да
вземе проба за алкохол на В.. В.
обяснил, че колата е собственост на брат му, но той има пълномощно да я
управлява. Отказал да даде проба за алкохол, като заявил, че автомобилът е
управляван от майка му. При проверката на автопатрула
свидетелят стоял извън автомобила, а с полицаите разговарял В..
При така установената факти се налагат следните правни изводи:
Според нормата на чл. 171
от ЗДвП,
принудителните административни мерки, предвидени в закона се налагат за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения.
Волеизявлението за
прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК
и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.
Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП, е извършено от водач на МПС административно нарушение, което се
установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица.
При произнасянето на
компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна
отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона срок,
принудителната мярка се счита за отпаднала.
Оспорената заповед за прилагане на
принудителната административна мярка /ПАМ/, е издадена от компетентен орган -началник РУ Асеновград към ОД на МВР – гр. Пловдив, съобразно
нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 317з - 391 от
06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – гр. Пловдив, издадена на основание
Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи (л. 31).
Съгласно заповед № 317з - 391 от 06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – гр. Пловдив
началниците на РУ на МВР са оправомощени да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни марки. Съдът намира за
неоснователно твърдението на пълномощника на жалбоподателя, че заповедта е
издадена от некомпетентен административен орган. Съгласно т. I,
т. 2 от нея началниците на РУ на МВР са оправомощени
да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.
171, т. 1 от ЗДвП, при наличието на всички законови предпоставки, изчерпателно
посочени в разпоредбата.
Съдът констатира, че заповедта
е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите
реквизити /по аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 АПК/.
Оспореният ИАА е издаден в съответвие с материалноправните разпоредби.
Материалноправните
предпоставки за налагане на принудителните административни мерки са
изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП. В конкретния случай, административният
орган е приел с оспорената заповед, че е налице хипотезата на чл. 171, т. 1, б.
„б“ от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата
на чл. 171, т. 1
б. “б“ от ЗДвП,
принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство“ се налага на водач, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух,
или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
В оспорената заповед се сочи хипотезата на отказ на водача
на МПС да бъде проверен за концентрация на алкохол в кръвта с техническо
средство алкотест – дрегер
7510, да бъде изследван с доказателствен анализатор и
да даде биологични проби за лабораторно изследване.
Защитната теза на жалбоподателя се състои в
обстоятелството, че той не бил водач на автомобила по смисъла на § 6, т. 25 от
ДР на ЗДвП, поради което и за него не е възникнало задължение да даде проба за
лабораторно изследване за концентрация на алкохол в кръвта. А дори и да се
приеме, че същият е управлявал автомобила, не е посочено извършеното от него
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и по този начин е допуснато съществено
нарушение на процесуални правила от издателя на оспорения ИАА.
По отношение твърдението, че автомобилът е управляван
от майката на В.Д. Г.Д., настоящият съдебен състав намира следното: по делото
са събрани доказателства, включително обяснение от лицето Д.К., управлявало МПС
по път I
– 8 и подало сигнал на дежурния
телефон за „рисково управление“ на конкретен автомобил, индивидуализиран с
регистрационен номер. Това лице е присъствало при извършване на проверката от актосъставителя младши автоконтрольор
К. С.,
като именно то е посочило за водач В.Д.,
който преди пристигане на автопатрула се е преместил
на задната седалка на автомобила. В обяснението на лицето не се съдържат
твърдения, че „рисковото“ шофиране на автомобила се дължи на спукана гума, като
за това твърдение на жалбоподателя не са ангажирани други доказателства, освен
показанията на свидетели. Показанията и на двамата свидетели изхождат от пряко заинтересовани от изхода на
делото лица и като такива следва да бъдат преценявани, съобразно разпоредбата
на чл. 172 от ГПК. Следва да бъде отбелязано, че свидетелите твърдят да са се
намирали в дома на майката на В.Д.
на 22.10.2019г. вечерта, понеделник, а за извършеното нарушение е съставен АУАН
на същата дата, но за констатирано нарушение сутринта, около 8,50ч. Дори да се
приеме, че се касае за допусната от свидетелите грешка по отношение на датата и
тя всъщност е 21.10.2019г., вечерта, това несъответствие внася съмнение в
достоверността на показанията им. Твърдението, че жалбоподателят В.Д.
и свидетелят К. Д.
са били пътници в автомобила и че именно Г.Д.
го е управлявала, както и че същият е спрял на мястото на проверката от автопатрула поради техническа повреда, състояща се в спукани
две гуми, остава недоказано. По-голяма е доказателствената
стойност на докладната записка на двамата служители на МВР и описаното в АУАН и
в Заповедта за налагане на ПАМ, включително и в контекста на приложение на
разпоредбата на чл.189,ал.2 от ЗДвП.
Неоснователни са и
твърденията, че съществува неяснота относно извършеното нарушение от В.Д.,
поради наличието на два състава на административно нарушение, регламентирани в
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В приложения по делото АУАН се съдържа
точно описание на извършеното нарушение – водачът на процесния
автомобил марка „Мерцедес“, който е посочен от подателя на сигнал до „дежурния“
телефон Д.К. като В.Д.,
е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване на употребата
на алкохол Алкотест Дрегер
7510, както и да бъде изследван с доказателствен
анализатор. Несъмнено описаното административно нарушение представлява такова
по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, която правна
норма е посочена и като правно основание за издаване на оспорената ЗПАМ.
Неоснователни са и
твърденията, че съществува неяснота относно мястото на извършване на
проверката, което според жалбоподателя е след населеното място с. Ч.
на около 2 – 3 км. от с. Поповица. Настоящият съдебен състав намира, че в АУАН
точно е посочено мястото на извършената проверка – в община Садово, на път
първи клас I – 8, в зоната на километър
25-ти, в посока към с. Ч..
Неоснователни са и
твърденията, че е посочена само и единствено разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН
като основание за налагане на процесната ПАМ, която
следва да бъде наложена по реда на специален закон – ЗДвП. Съдът констатира, че
в заглавната част но ЗПАМ е посочено, че се касае за ПАМ по чл. 171, т. 1, б.
„б“ от ЗДвП, т.е. посочено е конкретното правното основание за налагането й. В
разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН предмет на правна уредба е принципната
възможност за налагане на принудителни административни мерки за предотвратяване
и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях. В разпоредбата на чл. 171, т. 1 от ЗДвП, който е специален по отношение на ЗАНН,е уредена възможността за налагане
на ПАМ временно отнемане на СУМПС на водач при констатирано конкретно нарушение
на ЗДвП, сред които е и това по чл. 174, ал. 3, предл.
1 от ЗДвП. В настоящия случай, е издаден АУАН, в който е констатирано извършено
от В.Д. административно нарушение по
чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП и именно това е
фактическото основание за издаване и на оспорената ЗПАМ.
По изложените
съображения, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна,
съответно оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка
по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП № 19-0239-000313 от 23.10.2019г., издадена от
началника на РУ Асеновград – за законосъобразна.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на В.М.Д.,
ЕГН: **********,***,
чрез адв. В.,
със съдебен адрес:***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0239-000313 от 23.10.2019г. на началник на РУ
Асеновград при ОД на МВР – гр. Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б"
от ЗДвП
е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: