РЕШЕНИЕ
Гр.София,04.08. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски
съд, Гражданско отделение II- В въззивен състав,
в закрито заседание
на четвърти август
през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
При секретаря
И прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от
съдия Маркова ч.гр..д.№ 6623 по
описа за 2020 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2,т.6 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от С.К.И. /длъжник
по изп.производство/ лично за себе си и като наследник на М.З.И.срещу отказ от 09.03.2020 г. на ЧСИ С.Х., рег.№
863, с район на действие СГС, постановен по изп.дело № 20128630401631, да бъде прекратено
производството по изп.дело на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
В обстоятелствената част на жалбата се
сочи, че отказът на ЧСИ е неправилен, защото повече от две години не били
извършвани изп.действия по отношение на тези двама длъжници. Сочи, че
основанията на чл.433, ал.1,т.8 ГПК били налице още през 2016 г. Вместо да прекрати
изп.производство ЧСИ продължил действията си. По изп.дело били извършвани
действия само по отношение на длъжника З.И. и затова по отношение на него
производството щяло да продължи. Същевременно се сочи, че последното изп.действие
по отношение на длъжника М.З.И.било извършено на 21.03.2017 г., когато бил
направен опит да се запорира трудовото й възнаграждение, но работодателя й не
бил намерен на адреса и запорът не бил наложен. По отношение на С.К.И. не били
извършвани никакви действия, прекъсващи давността. Позовава се на т.10 от ТР №
2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което било
посочено, че не са изп.действия и не прекъсват давността проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др. Изготвяни били различни искания до банки за информация
дали лицата имат банкови сметки, но запори не били наложени. Затова давността
не била прекъсната. По делото била постъпила молба от взискателя за извършване
на справки и действия, но това било след изтичането на срока по чл.433,ал.1,т.8
от ГПК. Счита, че ЧСИ следвало служебно да перемира делото. В този смисъл била
съдебната практика. Освен това към момента М.З.И.била починала, за което бил
представил пред ЧСИ оригинал на удостоверение за наследници. Счита, че молбата
му от 02.03.2020 г., съдържаща искане до ЧСИ да прекрати изп.дело е
основателна, защото към този момент давността от 2 години била изтекла, след
като било извършено последното валидно реално изп.действие, прекъсващо
давността.
Иска се съдът да прекрати изп.дело по
отношение на С.К.И. и М.З.И., както и да вдигне наложените запори и възбрани,
ако такива към момента са налице. Претендират се разноски.
От взискателя –„Т.С.“ ЕАД не е постъпило възражение по жалбата.
От ЧСИ се излагат мотиви за
допустимост на жалбата, а по същество за нейната неоснователност. Сочи, че не
са налице предпоставките на чл.433,ал.1,т.8 ГПК за прекратяване на
изп.производство, тъй като били извършвани изп.действия, както следва: през
м.07.2012 г. били наложени запори на банковите сметки на длъжниците в различни
банки; с молба от 12.05.2014 г. взискателят поискал извършване на изп.действия;
на 24.03.2016 г. отново бил поискал извършване на изп.действия; на 23.01.2017
г.-също. На 22.02.2017 г. бил наложен запор на трудово възнаграждение. На
14.06.2017 г. също бил наложен запор на трудово възнаграждение; на 27.02.2019
г. взискателят отново поискал извършване на изп.действия. Следователно не бил
изтекъл предвидения в ГПК двугодишен срок по чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
По
допустимостта на жалбата:
За обжалвания отказ жалбоподателя е
бил уведомен на 11.03. 2020 г.
Жалбата е подадена на 17.03. 2020 г.
Следователно същата е в срока по
чл.436, ал.1 ГПК; подадена е срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол.Налице
е правен интерес от обжалване.
Следователно жалбата е допустима.
По
основателността на жалбата:
Съгласно чл.433, ал.1 ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато:
8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
В конкретния случай от данните по изп.дело се
установява, че на 12.07.2012 г. е бил наложен запор върху всички сметки на С.К.И.
/л.17 от изп.дело/.
На 28.07.2012 г. длъжникът С.К.И. е подал молба,
с която е предложил сключване на споразумение за разсрочено плащане и се е
задължил да внася сумата в размер на 100 лв. до 30-то число, считано от м.08.2012
г.
По отношение на длъжника М.З.И.са предприети
същите изп.действия. Последната с молба от 20.03.2013 г. е поискала да се
вдигне запора върху сметките й в ПИБ, тъй като там получавала обезщетение по
болест. Посочено е, че дългът се погасява от сина й С.И.. От ЧСИ е наредено до
банката да вдигне запора.
С молба от 12.05.2014 г. взискателят отново е
поискал да бъде наложен запор върху всички вземания на длъжниците. Такава молба
е била подадена и на 24.03.2016 г. и на 23.01.2017 г.
На 22.02.2017 г. е бил наложен запор върху
трудовото възнаграждение на М.З.И..; на 21.03.2017 г. е изпратено съобщение до
същата за наложен запор върху трудовото й възнаграждение.
На 27.02.2018 г. взискателят отново е поискал
налагане на запор на банковите сметки на длъжниците, както и на запор на
трудови възнаграждения или пенсия.
От намиращите се на л.288 и л.289 преводни
нареждания за кредитен превод, е видно, че са извършвани удръжки от сметките на
С.К.И. на 13.11.2018 г.
Следователно, противно на твърдяното от
жалбоподателя, взискателят не е бездействал и е поддържал висящността на
изп.производство.
Съгласно чл.429, ал.2 ГПК издаденият изпълнителен
лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на
неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели
под опис. Последното не се твърди от наследниците на починалия длъжник.
Противно на твърдяното от жалбоподателя, прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона,
а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като
новата давност започва да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие.
Съгласно приетото в т.5 от ТР № 3/2015 г. от
10.07.2017 г. искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
В случая, обаче, не сме в производство по иск по
чл.439 ГПК.
Подобно на всички възражения за погасяване на
изпълняемото право, произтичащи от юридически факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, компенсационното изявление на длъжника може да бъде зачетено от
съдебния изпълнител, само ако длъжникът успешно е провел отрицателен
установителен иск по чл. 439 от ГПК. Правопогасяващи възражения, като
прихващане, давност, опрощаване, сливане, новация, делегация, плащане, могат да
бъдат релевирани само пред граждански съд, тъй като съдебният изпълнител няма
правораздавателни правомощия и не може, в случай на материалноправен спор между
страните в изпълнителното производство, да събира доказателства и да извършва
преценка дали наистина са настъпили факти с погасителен ефект.
Само за пълнота на изложението ще посочим, че
правомощията по чл.433 ГПК са на съдебния изпълнител; съдът не може да изземе
неговите функции и да прекрати производството по изп.дело; респ. да вдигне
запорите и възбраните, ако такива са били наложени.
Действително, длъжникът М.З.И.е починала на
26.10.2019 г., но противно на твърдяното от жалбоподателя , с удостоверение за наследници ЧСИ се е
снабдила служебно като е изискала такова от СО-район „Връбница“.
Прекратяване на производството по изп.дело в
хипотезата на чл.433, ал.1,т.8 ГПК поради смърт на длъжника, не е предвидена от
законодателя.
Налага се извод, че жалбата е неоснователна и
като такава ще следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
С оглед горе приетото на жалбоподателя разноски не се
присъждат.
Ответникът по жалбата не
претендира разноски, но и не е сторил такива.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от С.К.И. /длъжник по
изп.производство/ лично за себе си и като наследник на М.З.И.срещу отказ от
09.03.2020 г. на ЧСИ С.Х., рег.№ 863, с район на действие СГС, постановен по
изп.дело № 20128630401631, да бъде прекратено производството по изп.дело на
основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: