№ 2088
гр. София, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20241110203008 по описа за 2024 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба вх.№ УРИ 433200-16925 от 16.02.2024г. по описа на
ОПП СДВР от И. В. Ж. с ЕГН ********** и адрес в гр. София, кв.“Симеоново“,
ул.“Студено кладенче“ № 16, чрез адв. Н. Н. с адрес в гр.София, ул."Граф Игнатиев" № 3, ет.
2 срещу Наказателно постановление N 24-4332-000703 от 24.01.2024г. , издадено от
началник сектор в ОПП към СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр.
2 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят И. Ж., редовно призован не се явява.
Представлява се от адв. Н. с пълномощно по делото. В хода на съдебните прения,
последната от името на доверителя си поддържа изцяло жалбата. Моли , съдът да отмени
процесното НП, като сочи, че в случая не е идадена ЗПАМ.
Сочи още , че е допуснато недопустимо смесване фунциите на свидетел и
актосъствител , което е съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП.
В жалбата се излагат доводи , че жалбоподателят не е водач на МПС, а в АУАН сам у
вмвнени от фактическа страна две нарушения.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се
1
явява и не изпраща представител.
СРП, редовно уведомена не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:
Жалбата на И. В. Ж. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 24-4332-
000703 от 24.01.2024г. , издадено от началник сектор в ОПП към СДВР, е подадена в
законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
На 13.01.2024 г. около 20:55ч., жалбоподателят управлявал л.а. Ланчия Муза с рег.
номер СВ 1542 ХВ в гр. София, по бул. „България“, с посока на движение от бул. Тодор
Каблешков към ул. Околовръстен път.
В района на връзката с Околовръстен път автомобилът бил спрян за проверка от
служители на ОПП СДВР –св. Биков и Соколов.
След проверка на документите на водача се установило, че това е И. В. Ж. с ЕГН
********** , като същият бил сам в автомобила.
Служителите на ОПП СДВР поканили И. Ж. да бъде тестван за употреба на
наркотични или упойващи вещества посредством техническо средство –Drugtest 5000 с
фабричен № ARPJ 0013.
Ж. отказал категорично да бъде тестван с техническо средство.
За направените констатации Радостин Соколов съставил на И. В. Ж. с ЕГН
********** АУАН серия GA № 1167723/13.01.2024г. за това , че управлявал л.а. Ланчия
Муза с рег. номер СВ 1542 ХВ в гр. София, по бул. „България“, с посока на движение от
бул. Тодор Каблешков към ул. Околовръстен път и на връзката с Околовръстен път отказва
да бъде изпробван с техническо средство –Drugtest 5000 с фабричен № ARPJ 0013 за
употреба на наркотични или упойващи вещества .''
Контролният орган квалифицирал описаното, като нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2
от ЗДвП.
Наред с това на жалбоподателя бил издаден от св. Биков и връчен талон медицинско
изследване № 0174376 с указания да се яви в ВМА Софи до 45 мин. от връчването на
талона.
Ж. удостоверил получаването на талона с подпис в 21:38ч. , но не се явил за даване на
кръвна проба.
Същият подписал и АУАН без възражение.
В срок по преписката постъпило писмено възражение по акта.
Въз основа на посочения АУАН на 24.01.2024г. началник сектор в ОПП към СДВР ,
издал Наказателно постановление N 24-4332-000703 от 24.01.2024г. , издадено от началник
сектор в ОПП към СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 2000 лева и лишаване от
2
право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на, в настоящото производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на правомощията си по чл. 63, ал. 1 и сл. от ЗАНН съдът установи, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на тяхната материална и
териториална компетентност.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете, визирани
в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Налице е редовна процедура по връчване на АУАН и НП на жалбоподателя.
Административното обвинение , предявено на жалбоподателя е описано ясно и
съдържа всички елементи от обективния си състав и съответстващата му правна
квалификация, с което е гарантирано правото на защита на нарушителя, респективно
възможността му да разбере фактическите и правни рамки на обвинението и адекватно да
организира защитата си.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са самостоятелно основание за отмяна на оспорения санкционен акт.
По същество на обвинението съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – "Водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева".
Съгласно трайната съдебна практика, нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП въвежда, както
позитивно правно правило за поведение, така и предвиждащата се санкция за нарушаването
му. Също така трайно се приема в съдебната практика, че нормата съдържа няколко
алтернативно предвидени форми на изпълнителното деяние, като за осъществяването на
нарушението е достатъчно реализирането и на само една от тях, но е възможно в условията
на кумулативност да бъдат извършени и няколко от формите на изпълнителното деяние,
както е в настоящия случай.
От граматическото тълкуване на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и употребения в нея съюз "или"
3
следва, че нарушението при първата от посочените алтернативи е довършено с
обективирането на самия отказ за извършване на проверка с техническо средство.
Последващите действия на нарушителя по извършване на изследване с доказателствен
анализатор или даване на кръвна проба и провеждане на химическо изследване, не са
елементи от фактическия състав за възникване на отговорността на дееца, а последващи
довършването на деянието обстоятелства, водещи до отпадане наказуемостта и
противоправността на извършеното.
Съотнесени към конкретиката на настоящия казус, посочените принципни положения
индикират, че АУАН и НП отговарят на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН
за посочване на съставомерните фактически обстоятелства.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че И.
В. Ж. с ЕГН **********, в качеството си на водач на МПС, не е изпълнил задълженията си
по чл. 174, ал. 3 ЗДвП да оказва съдействие на компетентните държавни органи по
установяване на релевантни за ситуацията обстоятелства, сред които безспорно попада и
проверката за управление на МПС след употреба на наркотични или упойващи вещества.
Неоснователни са възраженията, че при жалбоподателя не е управлявал процесния
автомобил.
От съдържанието на АУАН и талон за медицинско изследване се установява, че
водачът е бил сам и при получаването на двата документа на място не е възразил, че не е
управлявал автомобила в момента на спирането му за проверка..
Съставът на нарушението в процесната му форма включва изпълнително деяние,
което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез
противоправно бездействие.
От субективна страна, деянието е извършени виновно, при пряк умисъл, тъй като
нарушителят, в качеството си на правоспособен водач на МПС е съзнавал своите собствени
задължения и тези на контролните органи, но е извършил неправомерен отказ да бъде
тестван за употреба на наркотични или упойващи вещества, без да е налице уважителна
причина за това.
В случая, на жалбоподателят е вменено , извършването на нарушение, което се
изразява в отказ да бъде изпробван за употреба на нарконтични или упойващи вещества и ,
както беше вече посочено, последващите действия/бездействия на нарушителя по
извършване на изследване с доказателствен анализатор или даване на кръвна проба и
провеждане на химическо изследване, не са елементи от фактическия състав за възникване
на отговорността на дееца.
В случай , че нарушителят беше дал кръвна проба в указания срок , то това би могло
да доведе до отпадане наказуемостта и противоправността на извършеното.
По делото не е установено жалбоподателят да е бил обективно препятстван да се яви
и да даде кръв за изследване и като не е сторил това, сам се е лишил от възможност да
ползва привилегията.
4
Наказанието за допуснатото нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено в
съответствие с предвиденото в закона.
Кумулативно предвидените от закона наказания за тези нарушение са в абсолютно
установен размер, поради което за съда не съществува възможност да ревизира същите.
Съдът намира, че нарушенията не са маловажни.
Изключителната обществена опасност на нарушенията по чл. 174, ал. 3 ЗДвП
произтича от това, че същите не само се явяват предпоставка за избягване на евентуална
наказателна отговорност по чл. 343б, ал. 3 НК, но и крият потенциален риск от значително
засягане на обществените отношения, гарантиращи безопасността на транспортната дейност,
живота и здравето на участниците в движението, което и обуславя необходимостта от
обществена нетърпимост към тях.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че правилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход от делото и на основание чл. 63д от ЗАНН разноски се дължат в полза
на АНО, който не е поискал своевременно присъждането на такива, поради което и съдът не
дължи произнасяне в тази насока.
ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.2, т. 5 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление N 24-4332-000703 от 24.01.2024г. ,
издадено от началник сектор в ОПП към СДВР, с което на И. В. Ж. с ЕГН ********** е
наложено административно наказание на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - "глоба" в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за
нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5