Определение по дело №623/2016 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 1665
Дата: 12 юни 2018 г. (в сила от 4 юли 2018 г.)
Съдия: Албена Георгиева Миронова
Дело: 20161620100623
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2016 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр. Лом, 12.06.2018 год.

 

Ломският районен съд, ІІІ състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети юни,  две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

 

Като разгледа докладваното от съдията гр.дело №  623 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство с правно основание чл. 248 от ГПК.

 

С Решение № 4/03.10.2017 год., по гр.д. № 623/2016 год. на Районен съд – Лом, съдът е допуснал съдебна делба между К.С.М., ЕГН **********, З.Б.Й., ЕГН **********, С.Й.Й., ЕГН ********** и Т.Й.Й., ЕГН **********, всички от гр. Лом, по отношение на два, подробно описани имота и при права: 3/6 ид.ч. за ищцата К.С.М. и по 1/6 ид.ч. за ответниците З.Й., С.Й. и Т.Й..

След влизане в сила на решението по допускане на делбата, с Решение № 327/18.10.2017 год. съдът, на осн. чл. 350 ГПК е обявил за окончателен проекта за разделителен протокол.

Във втората фаза на делбата ищцата К.М. е представила списък по чл. 80 ГПК и е претендирала да й бъдат присъдени направените във връзка с делото разноски.

Ответниците не твърдят да са направили разноски и не претендират такива, съответно – не са представили списък по чл. 80 ГПК.

В решението си по чл. 350 ГПК, съдът е изложил съображения относно искането на ищцата за присъждане на разноски, без да се произнася с отделен диспозитив.

След влизане в сила на Решение № 327/18.10.2017 год. съдът е призовал страните в открито съдебно заседание за теглене на жребий.

С Определение № 353/30.01.2018 год. по гр.д. № 623/2016 год., съдът е приключил делото, като съобразно изтегления жребий е поставил в дял на ищцата Дял І, а на ответниците – Дял ІІ, при равни права от по 1/3 ид.ч. вътре в дела.

Със същото определение е осъдил страните да заплатят следващата им се държавна такса съобразно стойността на дяловете им, а ответниците – да заплатят на ищцата и направените във връзка с воденето на делото разноски съобразно делът им.

Определението е обжалвано от отв. З.Й. в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, само в частта, в която е осъдена да заплати на ищцата сторените разноски и то само в частта досежно включването в тези разноски на разходите за адвокат.

Към жалбата е приложена съдебна практика, в т.ч. Определение № 335/01.07.2015 год., по д. № 2020/2015 год. на ВКС, І ГО, в което има произнасяне по идентичен казус.

При размяната на жалбата, ответниците Й.и Т. Й.са заявили, че са съгласни с изложеното в жалбата и се присъединяват към нея, а ищцата К.М. не е изразила становище.

С Определение от 20.04.2018 год., по в.ч.гр.д. № 116/2018 год., ОС Монтана е приел, че подадената въззивна частна жалба съдържа оплакване единствено досежно произнасянето по разноските, поради което от компетентността на първоинстанционния съд е да я разгледа по реда на чл. 248 ГПК. Затова е прекратил производството пред въззивната инстанция и е върнал делото на ЛРС за произнасяне по искането за изменение на определението от 30.01.2018 год. в частта за разноските.  

Съдът намира, че искането е допустимо, а по същество -  основателно по изложените в него съображения и за това следва да се уважи.

За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Вярно е, че само ищецът  е представил списък по чл. 80 ГПК.

В т. 9 от ТР № 6 от 06.11.2013 г., ОСГКТ, ВКС, постановено по т.д. № 6/2012 г., действително е прието, че молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските е недопустима, когато страната не е представила списък по чл. 80 от ГПК.

Но това се отнася до случаите, когато страната, непредставила списък по чл. 80 ГПК поиска от съда да измени решението си по отношение на присъдените в нейна полза разноски поради несъгласие с изчисляването на размера им или по съображения, че съдът е пропуснал да вземе предвид извършени по делото разноски.

Настоящият случай не е такъв. Искането от 22.02.2018 год. е подадено от страната, осъдена да заплати съдебните разноски на насрещната страна. Заявеното искане е за изменение размера на разноските, присъдени с решението в полза на насрещната страна.

При такава хипотеза непредставянето на списък по чл. 80 ГПК не лишава страната от правото да поиска от съда да измени решението си в частта за разноските.

Разпоредбата на чл. 80, изр. второ ГПК не следва да бъде прилагана буквално във всички случаи на направено искане по чл. 248 от ГПК.

Дори да не е представила списък на разноските, осъдената за плащането им страна има право да поиска от съда да измени решението си в частта за разноските, които са присъдени в полза на насрещната страна, ако счита същите за неправилно определени /в този смисъл е определение № 250 от 16.04.2014 г.  по ч.т.д.№ 710/2014 г. на ВКС, ІІ ГО./.

Предвид тези аргументи, обстоятелството, че ответниците не са представили списък на направените от самия тях разноски няма значение за надлежното упражняване на правото по чл. 248 ГПК, доколкото с молбата не е поискано изменение на решението по отношение на претендирани от тях разноски.

За това и искането е допустимо.

Съобразявайки задължителната съдебна практика, възприета с Определение № 335/01.07.2015 год., по д. № 2020/2015 год. на ВКС, І ГО, с Определение № 55/20.04.2010 год., по гр. Д. № 22/2010 год. на ВКС, ІІ ГО и в ПП ВС № 7/1973 год., съдът констатира, че неправилно ответниците са осъдени да заплатят и припадащата им се част от сторените от ищцата разходи от общо 800 лв. за процесуално представителство, тъй като в хода на делбата не е било спорно между тях, че процесните имоти са техни съсобствени.

Така от общо сторените от ищцата разноски в размер на 1450 лв., разноските за процесуално представителство – 800 лв. ще следва да останат за нейна сметка, а на присъждане съобразно правилото на чл. 355 ГПК подлежат останалите разноски – общо 650 лв., от които частта на ищцата е ½, или 325 лв., а на ответниците – също 325 лв. общо или по 108,33 лв. за всеки от тях.

В този смисъл съдът ще следва да измени постановеното Определение № 353/30.01.2018 год. по гр.д. № 623/2016 год.

 

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ИЗМЕНЯ, на основание чл.248, ал. 1 от ГПК, Определение № 353/30.01.2018 год. по гр.д. № 623/2016 год., в частта му относно присъдените разноски, като ВМЕСТО посоченото в решението:

„ОСЪЖДА З.Б.Й. с ЕГН **********, С.Й.Й. с ЕГН ********** и Т.Й.Й. с ЕГН ********** и тримата от гр. Лом, да заплатят на К.С.М. разноски по делбата общо 725 лв. или по 241,67 лв. всеки един от тях.», 

 

ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА З.Б.Й. с ЕГН **********, С.Й.Й. с ЕГН ********** и Т.Й.Й. с ЕГН ********** и тримата от гр. Лом, да заплатят на К.С.М. разноски по делбата общо 325 лв. или по 108,33 лв. всеки един от тях.

 

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Монтана, в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

 

 

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: