№ 791
гр. Пазарджик, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220201399 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. М. Б. /Х. М. Б./, род. на **********г. в
гр.Гемерек, Р Турция, с адрес ***, подадена чрез пълномощника адв. Р.З. от
ПзАК против НП № 21-1006-001855 от 03.08.2021 год. на началник сектор
„ПП” при ОДМВР-Пазарджик, с което на основание чл.175 ал.1, т.3 от ЗДП,
за нарушение на чл.103 от ЗДП е наложена глоба в размер на 100 лв./сто лева/
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято
отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован чрез
пълномощника си на съдебния адрес, не се явява лично. Явява се неговият
пълномощник в качеството на процесуален представител, като поддържа
жалбата и излага съображения за отмяна на НП.
Ответникът по жалбата – АНО, редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител. Не взима становище по съществото на
спора.
1
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие
следното:
Жалбоподателят е санкциониран затова, че на 02.08.2021 год., около 9:10
часа, на АМ „Тракия“, километър 60+010, в посока към гр.Пловдив, е
управлявал МПС с чуждестранен регистрационен номер – DO101CU. Движел
се в аварийната лента на магистралата, където по принцип в този момент се
било образувало задръстване в двете активни ленти за движение, т.к. преди
това настъпило ПТП. Заедно с него в аварийната лента се движели още два
автомобила с чужди регистрационни номера. Тези автомобили бил настигнати
от полицейски служебен автомобил, с който пътувал св. П.Х. – старши
инспектор и началник на Група „КПДГПА“ при С-р „ПП“-Пазарджик, който
отивал към мястото на ПТП. Минавайки отдясно по банкета, той успял да
изпревари трите автомобила, движещи се в нарушение на чл.58, т.3 от ЗДП,
след което ги спрял. Разговарял и с тримата водачи на английски език, като ги
питал защо се движат в лентата за аварийно спиране, а всеки от тях му
обяснил, че бърза да се прибере в Турция, т.к. пътували от дълго време и били
изморени. След това Х. взел документите на тримата водачи и им казал да го
последват, т.к. ще бъдат санкционирани за извършеното административно
нарушение. Тогава двама от водачите, сред които бил и жалбоподателя,
подхвърлили върху полицейския автомобил банкноти евро, което накарало
св.Х. да се обади на дежурния в ОДМВР-Пазарджик, за да изпрати група,
която да извърши оглед във връзка с направения опит за подкуп. След това
разпоредил на тримата водачи да останат на мястото за извършване на
проверка и съставянето на актове. Не след дълго на място бил извършен оглед
във връзка с направения опит за подкуп, но докато това ставало,
жалбоподателят успял незабелязано да потегли с автомобила си по
магистралата. По-късно той бил установен на български ГКПП с Р Турция,
откъдето бил върнат в гр.Пазарджик.
На 03.08.21г. против него бил съставен АУАН за извършено нарушение
по чл.103 от ЗДП, именно защото, след като е бил спрян за извършване на
проверка от контролен орган, същият не изпълнил указанията му да остане на
2
място до приключване на проверката, като без разрешение напуснал мястото, с
което осуетил извършването на проверката.
Актът бил предявен и връчен на жалбоподателя, в присъствието на
лицензиран преводач от турски език – Т. Х. Л., която също била вписана в
АУАН и го подписала, с което удостоверила присъствието си и извършения от
нея превод.
Още на същия ден АУАН бил предоставен на наказващият орган, който
веднага издал обжалваното НП. То също било връчено на жалбоподателя в
деня на издаването му – 03.08.2021г. Това отново станало в присъствието на
лицензирания преводач, който отразил на гърба му саморъчно, че го е превел
от български на турски език и се подписал.
Жалбата против НП била подадена чрез АНО на 09.08.2021 година, т.е. в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и изцяло от показанията на актосъставителя
- св. А.Д. и св.П.Х..
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е процесуално допустима, но по съществото си е
неоснователна.
Актосъставителят Д. не е очевидец на поведението на жалбоподателя, но
неговите показания имат значение за това, че той е бил запознат за случилото
се, респ. за нарушението извършено от страна на жалбоподателя, от неговия
пряк ръководител – св.Х., който му възложил да състави и АУАН.
От показанията на св.Х. /свидетел-очевидец на нарушението вписан и в
акта/, които съдът кредитира като безпристрастно депозирани, се установява,
че на посочените в АУАН и НП дата и място, жалбоподателят, бидейки водач
на МПС е извършил нарушение на чл.103 от ЗДП във вр. с чл.175 ал.1, т.3 от
ЗДП. Тези правни норми вменяват задължение към водачите на МПС да спрат
при подаден сигнал за спиране от контролните органи и да изпълняват техните
указания, респ. да не осуетяват извършването на проверка, като
неизпълнението на което и да е от двете задължения, съставлява
административно нарушение.
Съдът кредитира показанията на св.Х., тъй като са обективни и
3
депозирани от лице, което не е заинтересовано от изхода на делото,
независимо от служебната му връзка АНО. В крайна сметка този полицейски
служител няма никаква причина да твърди, че жалбоподателят не е изпълнил
указанията му да остане на място до приключване на проверката и е осуетил
извършването й, като незабелязано е напуснал мястото, потегляйки към
границата ни с Турция, ако това наистина не е било така. Пак от показанията
на св.Х. стана ясно, че жалбоподателят е разбрал недвусмислено указанията
му да остане на място, т.к. ще бъде санкциониран за извършеното
административно нарушение. Показателно за това е и обстоятелството, че
веднага след това жалбоподателят се е опитал да подкупи полицейския
служител, очевидно за да му върне документите и да не го санкционира.
Когато обаче е разбрал, че подкупът няма да бъде приет, жалбоподателят
незабелязано е успял да напусне мястото на проверката. Показателно за това,
че жалбоподателят е разбрал недвусмислено указанията на св.Х. – да остане на
място до приключване на проверката, но умишлено не ги е изпълнил, като е
напуснал и с това практически е осуетил завършването й, е и обстоятелството,
че той е потеглил с ясното съзнание, че оставя документите си у полицейския
служител. Ако той не е бил наясно, че ще последва налагането на
административно наказание за извършеното от него нарушение по ЗДП, а е
мислел, че може безпроблемно да си тръгне, то едва ли би тръгнал без да си
вземе документите или поне да поиска да му бъдат върнати.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Несъстоятелно е възражението във въззивната жалба за допуснато
съществено процесуално нарушение /СПН/ при описване на
административното нарушение в НП, което накърнявало правото на защита,
т.к. жалбоподателят не можел да научи за какво точно нарушение е привлечен
към отговорност. Това било така, защото първо - според направеното описание
не било ясно първо какво било конкретното разпореждане на контролния
орган, което не било изпълнено и второ – било записано, че водачът бил
отказал да предаде документите си, но такъв отказ не бил налице.
Първо трябва да се каже, че в обстоятелствената част на НП
недвусмислено е написано, че жалбоподателят не изпълнил указанията /не
разпореждане, както се твърди в жалбата/ на контролния орган в смисъл „да
4
остане на място до приключване на проверката“. Това напълно корелира на
задълженията му като водач по смисъла на чл.103 от ЗДП, първото от които е
да спре по посочения в разпоредбата начин, а второто – да изпълнява
указанията на контролния орган. След това е посочено в обстоятелствената
част на НП, че без разрешение е напуснал мястото на проверката. Накрая
описателната част на НП приключва с това, че са изписани текстово двете
алтернативи по санкционната норма на чл.175 ал.1, т.3 от ЗДП, като последица
от неправомерното поведение на водача – откаже да предаде документите си
или осуетява извършването на проверка от органите за контрол. Не може да
има съмнение, че поведението на жалбоподателя се вписва именно по втората
алтернатива, т.к. се неизпънението на указанията да остане на място до
приключване на проверката и напускането без разрешение, той е осуетил
извършването на самата проверка. Без значение е това, че в последствие е бил
установен на границата ни с Турция и върнат в гр.Пазарджик, където
проверката практически е бил приключена с издаването на АУАН и НП, но на
следващия ден, а не в деня на извършване на нарушението и започването на
проверката. Под „осуетяване“ по смисъла на чл.175 ал.1, т.3 от ЗДП се има
предвид недобросъвестно преграждане на възможността контролния орган да
извърши проверка в момента на констатиране на нарушението, а не по
принцип да я извърши, па макар и в по-късен момент - след издирване на
нарушителя, напуснал мястото на проверката.
Несъстоятелно е и възражението направено в съдебно заседание от
пълномощника на жалбоподателя за допуснато СПН, което се изразявало в
това, че АУАН и НП били издадени в един и същ ден, с което горният бил
лишен от възможността да направи писмени възражения по акта в 3-дневния
срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН /считано от днес този срок вече е 7-дневен – бел.
моя/.
Това възражение не би било направено ако се държеше сметка за
разпоредбата на чл.44 ал.4 ат ЗАНН, според която, когато нарушителят няма
постоянен адрес в България, както е и в настоящия казус, съставеният акт се
предоставя незабавно на наказващия орган. В тази връзка е и разпоредбата на
чл.52 ал.1, изр.2 от ЗАНН, която гласи, че в случаите по чл.44 ал.4 от ЗАНН,
наказващият орган се произнася в деня на получаване на
административнонаказателната преписка. Тези две разпоредби са спазени
стриктно, т.к. актът е съставен на 03.08.21г. /не на 2 август, както твърди
5
защитата/, на същият ден е предоставен на АНО и той веднага е издал НП.
При така установеното съдът намира, че извършеното от жалбоподателя
запълва състава на вмененото му административно нарушение и правилно е
ангажирана неговата административнонаказателната отговорност.
При определяне вида и размера на административните наказания АНО
се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за тяхната
индивидуализация, като е наложил наказанието глоба в размер малко над
минималния, а лишаване от правоуправление в минималния му размер. Така
наложените наказания са справедливи и съответни на обществената опасност
на деянието и на дееца.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав след като извърши
анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 от ЗАНН ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-1006-001855 от 03.08.2021 год. на
началник сектор „ПП” при ОДМВР-Пазарджик, с което на Х. М. Б. /Х. М.
Б./, род. на **********г. в гр.Гемерек, Р Турция, с адрес ***, на основание
чл.175 ал.1, т.3 от ЗДП във вр. с чл.103 от ЗДП е наложена глоба в размер на
100 лв./сто лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/
месец.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6