Р Е Ш Е Н И Е
№ 2820
05.08.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1183 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против Д.Г.Т. и допълнителна молба от 17.02.2020г. е посочено, че ищцовото дружество, в качеството си на енергийно предприятие, по смисъла на чл.126, ал.1 и чл.129 от Закона за енергетиката е единственото търговско дружество, което притежава лицензия по чл.43, ал.1 ЗЕ, за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр.Пловдив. Твърди, че съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, които влизат в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Твърди, че по силата на Раздел ІІ от Общите условия е длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочено е, че ответницата, като собственик на топлоснабден имот в гр.П., бул. „***” № ***, ап.** има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл.34, ал.1 от ОУ е длъжна да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и сумата за дялово разпределение в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл.35, ал.1 от ОУ клиентите на дружеството дължат обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Според ищеца същият е доставил до сградата, а търговецът, извършващ дяловото разпределение на топлинна енергия е разпределил за имота на ответника топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление, на обща стойност 1097.10 лв., за периода от 01.07.2016г. – 30.04.2019г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 02.09.2016г. до 13.10.2019г., в размер на 200.47 лв. Изложени са в исковата молба обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, като в рамките на образуваното ч.гр.дело № 16521 по описа на ПРС за 2019г. срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът възразил, поради което се и предявявал настоящият иск. Направено е искане за признаване за установено по отношение на Д.Г.Т.,*** Топлофикация” ЕАД посочените суми, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, както и са претендирани направените в заповедното и исковото производство разноски.
Към момента на насрочване на делото е постъпил писмен отговор от ответницата Д.Г.Т., със становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Посочено е, че в производството по чл.410 ГПК е наведено твърдение относно вида и произхода на претенцията, а именно – в качеството й на собственик на имот за сумата от 1097.10 лв., представляващи стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, а с исковата молба се претендира сумата, представляваща топлинна енергия за отопление и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Посочено е, че по този начин установителният иск недопустимо се отклонява и различава от наведеното твърдение в обуславящото го заповедно производство. Съдържа се позоваване на съдебна практика – решение № 169 от 04.01.2015г. по т.д. № 700/2011г. на ВКС. В случай, че съдът приеме, че искът е допустим се сочи, че същият е неоснователен. Ответникът не бил потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ. В посочения исков период никой не бил обитавал процесното жилище, което обстоятелство било известно на инкасатора. Не се установявало дали използваното от ищеца техническо средство за измерване било в съответствие с действащите към момента на фактуриране на задълженията заповед № А-102/05.03.2010г. на Председателя на ДАМНТ и № А-441/13.10.2011г. Липсвали данни за топлотехническото състояние на процесния имот, за отопляемия обем на апартамента. Липсвали данни как ищецът установява количеството консумирана енергия. Д.Т. не била получавала никакви фактури или уведомления, че дължи сумите, които се претендирали от нея. Неоснователни били и претендираните суми за дялово разпределение. Съдържа се позоваване на разпоредбите на ЗЕ и Наредба № 16-337. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявения иск. Претендирани са направените по делото разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 16521 по описа на ПРС за 2019г. е видно, че е издадена заповед за изпълнение № 9089 от 17.10.2019г., с която е разпоредено Д.Г.Т. *** Топлофикация“ ЕАД сумата от 1097.10 лв. главница – стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2016г. до 30.04.2019г., ведно с обезщетение за забавено плащане за периода от 02.09.2016г. до 13.10.2019г., в размер на 200.47 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до пълното й изплащане, както и 25.95 лв. разноски за внесена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Представен е препис – извлечение от сметка на Д.Г.Т., за обект на потребление ИТН: ***, гр.П., бул. „***“ № ***, ет.*, ап.** за дължима главница в размер на 1097.10 лв. за периода от 01.07.2016г. до 30.04.2019г., както и за лихва от 200.47 лв. за периода от 02.09.2016г. до 13.10.2019г. Представена е справка за доставена топлинна енергия по количество и стойност за клиент Д.Г.Т., ИТН: ***.
Представени са по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД на потребители в гр.Пловдив, публикувани във в. „Новинар“ през месец декември 2007г., както и във в. „Марица“ на 24.12.2007г.
Представена е справка по лице – Д.Г.Т., издадена от Служба по вписванията – Пловдив за периода от *** до **, видно от която процесният недвижим имот е закупен от ответницата на ***.
Във връзка с възраженията по писмения отговор са представени протокол за монтаж/подмяна на средства за търговско измерване на адрес гр.П., бул. „***“ № **, както и свидетелство за проверка на СИ от *** и ***.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което през процесния период 01.07.2016г. – 30.04.2019г. АС, обслужваща жилищния блок в гр.П., бул. „***“ № ***, ап.** е работила, като е подавала ТЕ за отопление и БГВ. В имота на ответника има монтирани две отоплителни тела тип радиатор, снабдени с ИРУ за дистанционен отчет на изразходваното количество ТЕ за отопление, както и един брой водомерно устройство за дистанционен отчет на изразходваното количество топла вода за БГВ, но количества за тази компонента не са начислявани, поради липса на консумация. За имота на ответника отопляемият обем е 108 куб.м. През имота на ответника преминава щранг лира, но същата не е снабдена с ИРУ за отчет и изразходваното количество ТЕ за отопление от същата се начислява по максимална нормативна мощност на отоплителното тяло. Според вещото лице няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищеца, както и начинът на разпределение и начисляване на потребената ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което счетоводството на ищеца се води редовно за процесния период по отношение на доставката на топлинна енергия на ответницата. За времето от 01.07.2016г. до 30.04.2019г. по партидата на ответника не са издавани кредитни известия. Размерът на задължението на ответницата за доставена топлинна енергия за процесния период е 1097.10 лв., а размерът на лихвата е 200.47 лв., за периода от 02.09.2016г. до 13.10.2019г.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 16521 по описа на Пловдивски районен съд за 2019г., че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
Съдът намира за неоснователни изложените в отговора на исковата молба доводи за недопустимост на предявените искове, тъй като и в заповедното, и в исковото производство вземанията не се различават по основание, вид, размер. Претендираната и в заповедното, и в исковото производство сума представлява незаплатена топлинна енергия, като според настоящия състав конкретизацията, че топлинната енергия представлява топлинна енергия за отопление и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, не води до извод за недопустимост на предявените искове.
Неоснователно е и възражението, че ответникът не е потребител на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката, тъй като от представените в съдебно заседание писмени доказателства – справка от Служба по вписванията – Пловдив безспорно се установява, че Д.Г.Т. е закупила процесния недвижим имот на ***. Съдът намира, че между ищцовото дружество и ответницата е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Според чл.3, ал.1 от Общите условия на дружеството купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Следователно за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните по делото.
Разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост /каквато е тази, в която се намира процесният апартамент/, се извършва по система за дялово разпределение, съобразно чл.139, ал.1 ЗЕ. Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда – етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление, съобразно чл.140а ЗЕ. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 145, ал. 3 ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и др. фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 ЗЕ и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове, тавани и т.н., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, според която потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
От приетото по делото заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че през процесния период 01.07.2016г. – 30.04.2019г. абонатната станция, обслужваща жилищния блок в гр.П., бул. „***“ № ***, ап.** е работила, като е подавала топлинна енергия за отопление и БГВ. В имота на ответницата през процесния период има монтирани две отоплителни тела тип радиатор, снабдени с ИРУ за дистанционен отчет на изразходваното количество ТЕ за отопление, както и един брой водомерно устройство за дистанционен отчет на изразходваното количество топла вода за БГВ, но количества за тази компонента не са начислявани, поради липса на консумация. За имота на ответника отопляемият обем е 108 куб.м. През имота на ответника преминава щранг лира, но същата не е снабдена с ИРУ за отчет и изразходваното количество ТЕ за отопление от същата се начислява по максимална нормативна мощност на отоплителното тяло. Според вещото лице няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищеца, както и начинът на разпределение и начисляване на потребената ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове. Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител, относно дяловото разпределение. Заключението не е оспорено, няма основание да не се кредитира, доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно на поставените му задачи. С оглед заключението на вещото лице неоснователни са неведените в писмения отговор възражения, че не е ясно дали абонатната станция е работила през целия период на претенцията, какъв е обемът в куб.м. на процесното жилище, дали претендираната сума е за доставена топлинна енергия за отопление, за гореща вода, къде е доставена. С оглед представените в съдебно заседание писмени доказателства – протокол за монтаж на средства за търговско измерване, свидетелства за извършена периодична проверка на СИ от 11.03.2018г. съдът намира за неоснователни и доводите за липса на годност на СТИ. Конкретният размер на задълженията се установява от приетото по делото заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните.
В тежест на ответницата е да докаже изпълнение чрез погасяване на задълженията си, но по делото е безспорно, че липсва извършено плащане, поради което съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на делото на ищеца
следва да се присъдят направените по делото разноски. По представения списък по
чл.80 ГПК същите възлизат на сумата от 75.95 лв. по заповедното и 504.05 лв. по
исковото производство /при определено по чл.37 от Закона за правната помощ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв./.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Г.Т.,
ЕГН ********** *** дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 1097.10
лв. /хиляда деветдесет и седем лева и 10 ст./, представляваща стойността на
топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. П., бул. „***“
№ ***, ет.*, ап.**, с ИТН ***, за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2019г. и
сумата от 200.47 лв. /двеста лева и 47 ст./ обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 02.09.2016г. до 13.10.2019г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 14.10.2019 г. – дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 9089 от 17.10.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16521 по
описа на ПРС за 2019г.
ОСЪЖДА Д.Г.Т., ЕГН ********** *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37 сумата от 75.95 лв. /седемдесет и пет лева и 95 ст./ - разноски по ч.гр.дело № 16521 по описа на ПРС за 2019г. и сумата от 504.05 лв. /петстотин и четири лева и 05 ст./ разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.