Присъда по дело №437/2022 на Районен съд - Варна

Мотиви към присъда № 97/21.04.2022 год. по НОХД № 437 по описа за 2022 г. на
Районен съд гр. Варна, 45-ти състав

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 1022/2019 год. по описа
на 03 РУП Варна срещу подсъдимия С.Л.Л. с ЕГН ********** от гр.Варна, затова, че в
периода 25.07.2019 г. - 08.08.2019 г. в гр. Варна отнел от владението на С.С.К. без нейното
съгласие с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи - 6 бр. тениски, 4
бр. вълнени блузи с дълъг ръкав, 4 бр. памучни блузи с дълъг ръкав, 3 бр. пазарски
найлонови чанти, комплект съдове за готвене, комплект пердета, 5 чифта гумени чехли, 2
чифта чехли, комплект радио със СД и усилвател - на обща стойност 721,52 лв. и
собственост на С.С.К., 6 броя дънкови мъжки панталони и зимно мъжко яке от плат - на
обща стойност 236 лв. и собственост на я.и.х., 3 бр. дънкови дамски панталони, дамско яке
от изкуствена кожа, дънково дамско яке - на обща стойност 128 лв. и собственост на И.Р.С.,
вълнен килим и алуминиева врата с прозорец - на обща стойност 678,40 лв. и собственост на
С.С.К. и И.А.Х. - всички вещи на обща стойност 1763,92 лева - престъпление чл. 194,ал. 1 от
НК.

В разпоредително съдебно заседание при обсъждане на въпросите по чл.248,ал.1 от НПК,
подсъдимия, лично и чрез защитника си адв.Р. Х., ВАК, служебно назначена, изявява
желание да се възползва от диференцираната процедура уредена в глава 27 по НПК /
съкратено съдебно следствие /, поради което на осн.чл.252,ал.1 от НПК производството
продължи незабавно по реда на глава ХХVII от НПК.
В съдебно заседание подс. Л. изрично е заявил, че е запознат с процедурата по разглеждане
на делото по реда на глава ХХVII от НПК / съкратено съдебно следствие / и желае делото да
се приключи чрез съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция
при условията на чл.371, т.2 от НПК. Заявил е, че се признава за виновен в извършването на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение , признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласието си да не се събират
доказателства за тези факти.
В хода по същество на делото, представителят на Варненска районна прокуратура
поддържа обвинението, като намира, че с оглед на събраните доказателства подсъдимия Л. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.194,ал.1 от
НК. Поддържа се становището, че деянието е извършено от субективна страна при форма на
вината - пряк умисъл, уредена в чл.11, ал.2 от НК. Представителят на обвинението е поискал
подс. Л. да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, като при индивидуализацията на наказанието ,съдът да му наложи
наказание в размер на една година лишаване от свобода, което на осн.чл.58а от НК да бъде
намалено с една трета и изпълнението му да бъде отложено с изпитателен срок от три
години. Прави се и искане разноските по делото да бъдат възложени в тежест на
подсъдимия.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия,адв. Х. , ВАК моли наказанието по
отношение подзащитния и да бъде съобразено с предложението на РП Варна.
В личната си защита и последната си дума подс.Л. моли за минимално наказание.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С.Л.Л. е от гр. Варна. Няма завършено основно образование. Не е женен.
Безработен е. Няма легални източници на доходи. Известен на органите на реда с прякора
„Лимончо".
1

В края на месец юли 2019 г. Л. се спрял на къщата, ползвана от С.С.К., която се намирала в
гр. Варна, ***. Къщата била собственост на близки на К., но те били в чужбина и тя я
ползвала, за да държи на съхранение различни вещи. Св. К. била оставила както свои дрехи
и други вещи, така и дрехи, собственост на нея и съпруга й И.А.Х., дрехи на сина й я.и.х.,
както и на приятелката му И.Р.С.. Л. знаел, че в къщата нямало никого и решил да проникне
в къщата и отнеме каквото може. Така в изпълнение на взетото решение в периода между
25.07.2019 г. до 08.08.2019 г. през отворен прозорец на първия етаж влязъл в къщата. От
първия етаж на къщата взел 6 бр. тениски на стойност 76,50 лв., 4 бр. вълнени блузи с дълъг
ръкав на стойност 144 лв., 4 бр. памучни блузи с дълъг ръкав на стойност 108 лв., комплект
съдове за готвене на стойност 60 лв., комплект пердета, състоящ се от четири пердета на
обща стойност 195,57 лв., 5 чифта гумени чехли на стойност 12,75 лв., 2 чифта чехли за на
стойност 20 лв., комплект радио със СД и усилвател на стойност 90 лв., които били
поставени в 3 бр. пазарски чанти на стойност 14,70 лв. Тези вещи били собственост на
С.С.К. и били на обща стойност 721,52 лв. Взел и 6 броя дънкови мъжки панталони на
стойност 196 лв. и зимно мъжко яке от плат на стойност 40 лева, които били собственост на
я.и.х. и били на обща стойност 236 лв. Подсъдимият намерил на първия етаж и взел и 3 бр.
дънкови дамски панталони на стойност 72 лв., дамско яке от изкуствена кожа на стойност 32
лв., дънково дамско яке на стойност 24 лв., които били собственост на И.Р.С. и били на
обща стойност 128 лв. Всички тези вещи, поставил в пазарските чанти и изнесъл от къщата.
Тъй като знаел, че в имота няма никого, решил да се върне по-късно за вълнен килим и
алуминиева врата с прозорец, които видял на първия етаж. След като отнесъл торбите с
вещите в дома си, Л. се върнал и взел вълнения килим на стойност 78,40 лева и
алуминиевата врата с прозорец на стойност 600 лева, които били собственост на съпрузите
С.С.К. и И.А.Х.. Част от вещите Л. продал, а друга подарил. На св. Г.Д. Л. дал една от
тениските, които бил взел, като му показал и торбите с останалите дрехи и радиото. От своя
страна св. Г. Л. подарил тениската на св. М.П.Д., когато св. К. след няколко дни срещнала и
познала тениската си. Веднага го уведомила, че това е една от нейните тениски, която е била
открадната заедно с други вещи и му указала да я съблече. Св. Демиров незабавно свалил
фланелата и я предал на пострадалата К.. Три броя от пердетата подсъдимия дал на св. В.Д.
Л.а, които след няколко дни взел от нея обратно и предал на органите на реда заедно с един
брой черно шушляково яке, за което бил съставен протокол за доброволно предаване /л. 38/
и които впоследствие били предадени на Сийка К.. Св. К. относно предаденото яке,
уточнила, че това е якето, което било отнето от къщата и което била описала като яке от
изкуствена кожа, собственост на И.Р.С..
В хода на разследването пострадалият И.А.Х. починал на 09.06.2021 г. От приложеното по
делото удостоверение за наследници се установява, че негови наследници са съпругата му
С.С.К. и децата му Р.И.Х. я.и.х., К.И.Х..
От изготвената в хода на разследването съдебнооценителна експертиза се установява, че
стойността на отнетите вещи е в общ размер на 1763,92 лева.
В конкретния случай наказателното производство е приключило при условията на
диференцираната процедура, предвидена в чл.371, т.2 от НПК.В хода на съдебното
следствие подсъдимия е направил самопризнания и е заявил, че признава фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласието си съдът да не събира
доказателства относно тези факти. Съдът е разяснил и разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК
на подсъдимия, извършил е проверка дали събраните в хода на досъдебното производство
доказателства подкрепят самопризнанията на подсъдимия и дали тези доказателства са
събрани по реда, предвиден в НПК. След като е констатирал, че доказателствата са събрани
по законоустановения ред и е приобщил събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, доказващи самопризнанията на подсъдимия,като ги е прочел в съдебно
заседание. На основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е постановил протоколно определение, с
което е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанието на
2

подсъдимия Л., събраните в хода на досъдебното производство и приобщени доказателства,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.Предвид изложеното , както и във връзка с направеното от подсъдимия самопризнание
на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, и с оглед предварително извършената
служебна проверка , че събраните по ДП доказателства подкрепят направените
самопризнания, съдът намира, че по безспорен начин е установена описаната в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа и правна обстановка, която се
подкрепя изцяло от събраните в хода на ДП писмени и гласни доказателства – обясненията
на подсъдимия, показанията на свидетелите С.С.К., Г.Д. Л.,М.П.Д.,Е.Д. Л.а, В.С.В. , Я.И.Х.,
И.Р.С. , както и от заключение на съдебно-оценителна експертиза, справка за съдимост,
характеристична справка, акт за смърт, удостоверение за наследници, приобщени по време
на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.283 от НПК .
Горепосочените доказателства са събрани по съответния процесуален ред и не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при тяхното събиране.
Съдът кредитира изцяло гласните и писмените доказателства, както и заключението по
назначените експертизи. Същите са събрани и приобщени към делото по предвидения в
НПК процесуален ред и подкрепят направените самопризнания от подсъдимия.
Предвид изложеното и от така изяснената фактическа обстановка, съобразявайки с
разпоредбите на чл.301 от НПК съдът приема за установено от правна страна :
Предвид изложеното съдът приема, че от обективна и субективна страна подс. Л. е
осъществил състава на престъпление по чл.194, ал. 1 НК.
За да е налице престъплението „ кражба” следва да има следните обективни признаци:
деецът да е отнел чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с
намерение противозаконно да я присвои, а от субективна страна – това престъпление да е
извършено умишлено, тоест деецът да съзнава, че тази вещ е чужда, както и че този който
отнема вещта има намерението противозаконно да я присвои. Формата и видът на вината са
пряк умисъл. Предвидена е и специална цел – своене на отнетата вещ. За да е предмет на
кражба, чуждата движима вещ трябва да разкрива три особености дадени едновременно: 1.
да е чужда; 2. тя да се намира в нечие чуждо владение и 3. вещта трябва да има стойност.
Изпълнителното деяние се изразява в отнемане на чуждата движима вещ от владението на
другиго без негово съгласие. Отнемането представлява прекъсване на досегашното владение
и установяване на ново владение. Вещта може да бъде открадната от всеки владелец, без
значение дали е собственик или не, но отнемането трябва да стане във всички случаи без
съгласието на нейния владелец. Кражбата е резултатно престъпление – изразява се в
завладяването на движимата вещ.
Авторството на деянието е доказано по несъмнен начин от показанията на св.е Г.Д. Л..От
показанията на св. Сийка К. се установява и времето на извършване на престъпното деяние -
св. К. узнала от свой познат, че на .07.2019 г. прозореца на къщата бил отворен, а на
08.08.2019 г. посетила икюта и установила, че в имота е влизано и липсвали вещите,
собственост на рстрадалите. От това и следва извода, че деянието е извършено именно в п<
риода от 25.07.2019 г. до 08.08.2019 г.заключението на назначената дактилоскопна
експертиза и от самопризнанието на подсъдимия.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и се изразява в отнемане на чужди
движими вещи от владението на друго лице без неговото съгласие, с намерение
противозаконно да се присвоят.
В случая обекта на престъплението са обществените отношения свързани със собствеността
на гражданите. Подсъдимия е отнел чужди движими вещи – 6 бр. тениски, 4 бр. вълнени
блузи с дълъг ръкав, 4 бр. памучни блузи с дълъг ръкав, 3 бр. пазарски найлонови чанти,
комплект съдове за готвене, комплект пердета, 5 чифта гумени чехли, 2 чифта чехли,
3

комплект радио със СД, 6 броя дънкови мъжки панталони и зимно мъжко яке от плат, 3 бр.
дънкови дамски панталони, дамско яке от изкуствена кожа, дънково дамско яке, вълнен
килим и алуминиева врата с прозорец, всички вещи на обща стойност 1763,92 лева от
владението на собствениците им без тяхното знание и съгласие, и е установил своя
фактическа власт.
Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице. В случая това са : подс.
С.Л.Л., роден на 21.12.1998 г. в гр. Варна,българин, български гражданин, неженен,
осъждан, неграмотен, не работи, с адрес: гр. Варна, ул. „Гургулят" № 15. Същият е
пълнолетно, вменяемо лице – по време на извършване на деянието бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл –
съзнавал е, че с действията си ще лиши от фактическа власт владелците на чуждите
движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял да
установи тази власт върху предмета на престъплението. Съзнавал е обществено опасния
характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.
Подсъдимия е действал с престъпен умисъл и характерните за него престъпна
последователност и целенасоченост.
Това, че подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на престъплението и
неправомерността на поведението си и е имал намерението противозаконно да присвои
чуждите вещи, е видно от поведението му преди, по време и след извършване на деянието.
Причините за извършване на престъплението се коренят в незачитане от страна на
подсъдимите на основните правни норми в страната, гарантиращи правото на собственост
на гражданите.
По определяне на наказанието:
Наказанието предвидено в НК за престъпление по чл. 194,ал.1 от НК е лишаване до осем
години лишаване от свобода.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК, както и
разпоредбите на чл.373,ал.2 от НПК и чл.58а,ал.4 от НК.
Съдът прие, че не са налице условия за приложение на 58а,ал.4,вр. чл.55 от НК, тъй като не
отчете наличие на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при
които и най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.
Предвид горното и на осн. чл.194,ал.1 от НК, съдът определи на подс. Л. наказание
лишаване от свобода в размер на една година.
С оглед изискването на чл.58а, ал.1 НК съдът намали така определеното на подсъдимия А.
наказание лишаване от свобода с 1/3 и го осъди на „лишаване от свобода” за срок от осем
месеца.
Съдът счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК
при подсъдимия Л., поради което отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок
от три години.
Настоящият съдебен състав счита, че посредством така определеното и наложено наказание
успешно ще бъдат реализирани целите, визирани в чл.36 НК.
По отношение направените по делото разноски.
С оглед изхода на делото и признаването на подс. Л. за виновен по повдигнатото му
обвинение на основание чл.189 ал.3 от НПК, същия бе осъден да заплати в полза на
Държавата, направените по делото разноски в размер на 73,20 лева за експертизи.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
4

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	97
Дата:	21 април 2022 г. (в сила от 10 май 2022 г.)
Съдия:	Стояна Илиева

Дело:	20223110200437
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 февруари 2022 г.

Присъда по дело №437/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите