Решение по дело №146/2025 на Административен съд - Монтана

Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение №18 от 05.02.2025г., постановено по АНД №20251620200006/2024г., Районен съд Лом е изменил Наказателно постановление №9016/29.11.2024г. на Началник отдел „КРПМ“ към Дирекция „Анализ на риска“ при АПИ [населено място], с което на Л. А. от [населено място] на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 1000 (хиляда) лева, като е намалил размера на наложената глоба на 500 (петстотин) лева.

Недоволен от така постановеното решение, касатора, чрез пълномощника си адвокат Г., го обжалва и моли да бъде отменено, като поддържа, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. В съдебно заседание, касатора не се явява, като в постъпила по делото писмена молба моли да бъде уважена касационната жалба и се присъдят разноски по делото.

Ответната страна, чрез пълномощника си юрисконсулт П., оспорва жалбата в постъпило писмено становище и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, като претендира за присъждане на разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди, тъй като е правилно.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да измени наложената глоба, въззивният съд е приел, че административното нарушение на разпоредбата на чл.129, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във вр. с чл.7, ал.1, т.4, б.“а и чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11/2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. Районният съд е изложил мотиви, че в случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена по отношение на установеното административно нарушение. В мотивите е посочено, че глобата е наложена в размер 1000 лева, който не индивидуализиран в съответствие с извършеното нарушение, което го е мотивирало да измени размера на наложената глоба към предвидения минимум от 500 лева при отчитане смекчаващи и отегчаващи вината основания и на целите на наказанието предвидени в ЗАНН.

Настоящата съдебна инстанция, счита въззивното решение за валидно, допустимо и правилно, при следните доводи:

Неоснователно в жалбата се поддържа, че въззвното решение е неправилно. Правилно, обосновано и мотивирано в обжалваното решение е прието, че описаното нарушение на чл.129, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във вр. с чл.7, ал.1, т.4, б.“а и чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11/2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритки и/или тежки ППС е извършено от касатора. Факти по делото, който са установени чрез надлежно събиране на относимите писмени и гласни доказателства, са анализирани надлежно от въззивният съд, който обосновано е приел, че административното нарушение е безспорно установено. Анализа на събраните гласни и писмени доказателства водят до безспорен и категоричен извод, че описаното нарушение е извършено от касатора, както обосновано е прието от въззивният съд. В тази връзка доводите на касатора, че въззивния съд не е възприел и мотивирал решението си при анализ на събраните по делото доказателства е неоснователен, тъй като въззивният съд е изложил достатъчно конкретни и обосновани мотиви в подкрепа на своето решение. Не може да се приеме, че в случая не е налице нарушение, тъй като доказателствата по делото обосновават наличието на описаното административно нарушение, като техния анализ установява извършеното нарушение по несъмнен начин. Разпитаните по делото свидетели Н. А. – актосъставител и И. С. – свидетел по АУАН са изяснили фактическата обстановка по установяване на нарушението, като техните показания кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, които правилно са кредитирани и анализирани от въззивният съд относно изясняване и обсъждане на релевантни факти по делото. Настоящият съдебен състав, изцяло споделя мотивите на въззивният съд, които са го мотивирали да потвърди измени размера на наложената глоба, като не смята за необходимо повторно да ги повтаря в мотивите на настоящето съдебно решение, като на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях за да мотивира и настоящето съдебно решение по отношение на доводите на касатора има ли извършено нарушение на чл.129, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във вр. с чл.7, ал.1, т.4, б.“а и чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11/2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

С оглед изчерпателност следва да се посочи, че изцяло съответни на закона за мотивите на въззивният съд, че в конкретния случай не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като са нарушението на защитими обществени отношения свързани с контрола на движението по пътищата имащо отношение към режима на движение на извънгабаритни товари и тежки ППС не предполага маловажност на случая.

С оглед заявеното искане от пълномощника на ответника следва, касатора да бъде осъден да заплати разноски по делото в размера на юрисконсултското възнаграждение.

Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила, предвид което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №18 от 05.02.2025г., постановено по АНД №20251620200006/2024г., по описа на Районен съд Лом.

ОСЪЖДА Л. Ч. А. от [населено място], [улица], [ЕГН] да заплати на Агенция пътна инфраструктура [населено място] разноски по съдебното производство в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: